Ако искате да забравите всичко на мига, напишете си бележка, че това трябва да бъде запомнено. – Едгар Алън По, „Маргиналии“
Когато говорят за училище и учене повечето хора си спомнят две неща:
- Часове наред, прекарани в запаметяване на факти, уравнения, имена на елементи от Менделеевата таблица, дати на ключови събития от българската и световната история и още, и още….
- Ударни занимания на ръба на изтощението в нощта преди тест или изпит – трескаво прехвърляне на записки и литри изпито кафе
Всичко това направено с надеждата, че информацията някак ще се „засели“ в мозъка им.
А, когато тестът или изпитът мине, са забравили всичко – все едно невидима гума е изтрила фактите и цифрите от паметта им.
Защо става така?
Защото в училище ни обучават не как да учим, а как да минаваме успешно тестове и изпити!
А пропускат да ни научат на най-важното мета умение:
Как да учим!
Ученето ви позволява да се адаптирате. Или както казва Дарвин:
Не оцелява най-силният, нито най-интелигентният, а този, който най-добре се адаптира към промените.
Да се научите как да учите е част от подхода, в който вярваме в клуб Мастърхак, именно „Работи по-умно, а не по-здраво!“
А той ще ви помогне да избегнете да станете неконкурентни.
Ученето не свършва нито с училището, нито с университета. Всички ние, всеки ден трябва да знаем как да намираме и да усвояваме огромни количества информация – чужди езици, технически термини, речи, имена на колеги, пароли за достъп, бизнес знание и така нататък…… Не искате да изгубите времето си за нещо, което ще забравите, нали? Но как да учим, усвояваме и запомняме нови умения и знания – бързо и лесно?
В този материал ще ви разкажем за техника, методика за по-ефективно учене и задържане на информация, която работи С вашия мозък, а не СРЕЩУ него – ИНТЕРВАЛНО УЧЕНЕ!
Ето какво ще научите, ако продължите да четете:
- Какво е ИНТЕРВАЛНО УЧЕНЕ – чудо или въпрос на дисциплина
- Как да изработите вашата индивидуална система за интервално учене – точни стъпки, примери и инструменти – РЪКОВОДСТВО
Нека не се бавим повече.
Да разкрием тайната на интервалното учене….
Може ли човек да научи английски и на 80 години?
„Всяко възприятие е до някаква степен акт на създаване и всеки акт на спомняне е до известна степен акт на въображение.“ – Джералд Еделман, „Втора природа: наука за мозъка и човешко познание“
Интервалното учене демонстрира важна способност на мозъка:
Ние хората можем по-добре да си припомним информация и идеи ако ги учим в многократни, разпределени във времето сесии.
С други думи:
Ако използвате повторение на интервали ще можете да научите бавно почти всичко – от рисуване до математически уравнения!
Методът работи за думи, числа, образи и умения и при всички хора от всяка възраст – от бебета до баби и дядовци.
Също и за животни, дори и за прости видове като морските охлюви!
Казано иначе, дори когато станете на 80 можете да опитате да научите нов чужд език и ще ви се получи успешно без никакво съмнение!
Да, повторението на интервали може и да няма мигновения ефект на натъпкването със знания или прилива на адреналин както при ударното денонощно учене. НО информацията, която научавате, може да остане за цял живот. И още нещо: има свойството да бъде задържана ефективно.
По някакъв начин интервалният ефект е когнитивна манипулация и ограничение, но е полезно – ако сте наясно с това.
Бележка: В различните източници се смесват „интервално повторение“, „интервален ефект“, „интервално учене“, но се има предвид едно и също. Тук ще използваме предимно интервално учене.
В книгата си „Перфектно завинаги: Как да научите всеки чужд език и никога да не го забравите“ Гейбриъл Уайнър пише:
“Интервалното повторение е изключително ефективно. За 4 месеца, при практикуване за 30 минути на ден, можете да научите и задържите в мозъка си 3600 флашкарти с 90% – 95% точност. С тях може да усвоите азбуката, думи, граматика и дори произношение.
И няма да стане досадно, защото те винаги са достатъчно предизвикателни, за да останат интересни и забавни.”
В книгата „Хакер на ума“ Марти Хейл-Еванс споделя още прозрения:
Нашата памет е едновременно великолепна и жалка.
Способна е на невероятни подвизи, но въпреки това никога не работи така както бихме искали. В идеалния случай бихме могли да си спомним всичко веднага, но ние не сме компютри. Хакваме паметта си с инструменти като “дворци на паметта” например, но такива техники изискват усилие и отдаденост. Повечето от нас се отказват и прехвърлят работата от паметта си на нещо като втори мозък в лицето на смартфони и компютри, задействани от облачни технологии, или на старите и познати химикал и хартия.
Но има и компромисен вариант – техника на учене, наречена „интервално повторение“, която ефективно организира информацията или запаметяването и задържането може да бъде използвано за постигане на почти перфектно спомняне.
Сигурно се питате как се стига до откриването на тази мощна техника и кой е човекът, направил подарък на хората, които ценят времето си.
Дължим този подарък го на Херман Ебингхаус (1850 – 1909) – немски психолог и пионер в количествените изследвания на паметта.
След като защитава докторска степен в Германия заминава за Лондон. Като много други хора животът му се променя завинаги от една книга.
Книгата била “Елементи на психофизиката” на първия експериментален психолог Густав Фехнер. Вдъхновен от нея Ебингхаус започнал незабавно изследвания върху паметта, които погълнали цялата му кариера и дали на света неща с влияние върху всички хора.
Най-важните му открития са за кривата на забравянето и научаването.
Кривата на забравянето показва как запаметяването на нова информация се разпада в мозъка като най-бързият спад настъпва 20 минути след заучаването. След един ден кривата става по-плавна.
Процесът на забравяне може да бъде забавен – припомнете си или прехвърлете пак информацията, след като сте попаднали на нея за пръв път. Когато по-късно отново минете материал, на интервали, това ви помага да запомните по-голям процент от него.
Чрез постоянство ще можете да си припомните със 100% точност всичко, което искате да остане в главата ви.
Кривата на научаването е обратното: Тя показва степента, в която усвояваме нова информация. Когато използвате интервално повторение, то кривата на забравянето се променя.
В целия този процес най-важна е паметта и затова трябва да отговорим и на въпроса: Какво влияе най-силно върху нея?
#1. Честотата
Именно честите повторения подпомагат паметта.
Може да го проверите:
Опитайте се да запомните тази статия с едно повторение. Колкото и внимание, фокус и лични способности да имате, няма да успеете.
Ползите от материала ще дойдат от многократния досег с него.
Ебингхаус прави следното наблюдение:
Оставено само на себе си всяко ментално съдържание постепенно губи способността си да бъде възстановено или най-малкото търпи загуби в това отношение под влияние на времето.
Ако заложите на зубренето безспорно губите, защото то не е ефективна стратегия за запаметяване. Защо?
Понеже липсва устойчивост, развивана на по-късните етапи, зазубрените факти скоро изчезват. Дори нещо толкова важно и често използвано каквото е езикът може да избледнее ако не е в употреба.
#2. Интензивност на емоциите и вниманието
Неслучайно Ебингхаус поставя голям акцент върху това:
Много голяма е зависимостта на задържането и възпроизвеждането от интензивността на вниманието и интереса, които са съпътствали менталното състояние при първоначалната им поява. Детето, което се е опарило, избягва огъня, а кучето, което е било пребито, бяга от пръчката след едно единствено ярко преживяване.
Има хора, от които се интересуваме и виждаме всеки ден, и все пак не можем да си спомним цвета на косата или на очите им. Нашата информация идва почти само от наблюдението на екстремни и особено поразителни случаи.
Той разкрива и още нещо изключително:
Дори и когато ни се струва, че сме забравили някаква информация, определено количество от нея е съхранена в нашето подсъзнание.
Ебингхаус нарича тези спомени “спестявания”. И въпреки, че не могат да бъдат съзнателно извикани обратно, те ускоряват процеса на повторно научаване на същата информация по-късно.
Като първият изследовател със сериозни експерименти за паметта Ебингхаус трансформира психологията в ново направление на науката.
Влиянието му е сравнявано с това на Аристотел.
Още по темата: Надграденото учене – как да извличаш нови умения и полезна информация от мозъка си!
Как работи интервалното учене – тайни и трикове
Откритията на Ебингхаус се доразвиват от Бенедикт Кери.
Той има своя концепция, която нарича “Забравете, за да научите!”, описана в книгата му „Как учим – истината за това кога, къде и защо се случва“. Тя обяснява защо определени спомени остават трайно, а други се изпаряват много бързо.
Първият принцип на неговата концепция е, че спомените имат две различни сили – сила на съхранение и сила на извличане.
Силата на СЪХРАНЕНИЕ не намалява с времето.
Веднъж след като информацията е била придобита и мозъкът e “сметнал”, че се е натъкнал на определена степен на важност, то тя остава съхранена. Силата на съхранение може да бъде увеличена само чрез многократно припомняне или достатъчно честа употреба.
Силата на ИЗВЛИЧАНЕ намалява с времето.
Тя (способността за достъп до паметта) е нестабилна, не притежава такъв обем като силата на съхранение и… има нужда от редовна “поддръжка”.
РЕЗУЛТАТЪТ: Забравянето е проблем с достъпността. Паметта съществува в хранилище, но вие не можете да я намерите.
Най-лесно ще обясним всичко като си представим мозъка като библиотека….
Имате достатъчно рафтове и когато добавите нова книга можете да бъдете сигурни, че ще остане там.
Библиотеката ви е като място, където се съхранява древно съкровище – крадци не могат да влязат, температурата е под постоянен контрол, вентилационната система е последно поколение.
С такава библиотека каталогът има нужда от много грижа и поддръжка, за да остане полезен за вас. С течение на времето ще стане разхвърлян и по-малко полезен, освен ако не се погрижите да го организирате добре.
И ако не го направите не ще можете никога повече да намерите някои книги. Е, не е нужно да се вманиачавате все пак.
Като при всеки процес на поддръжка има момент, в който ще сте капнали и няма да може да направите нищо повече.
Ще зарежете, нещата ще се скапят и с времето ще настъпи хаос. Тогава вие ще се стегнете и ще вкарате всичко в ред отново.
И така се стига до втория принцип на концепцията
„Забравете, за да научите!“:
Колкото по-голям е спадът в силата на извличането, толкова по-голямо е увеличаването в ученето, когато отново имате достъп до паметта.
Ето как точно го описва Кери:
Когато правим преговор на материал, то при нас трябва да има известна “авария”, за да подсилим ученето.
Без малко да сте позабравили, нямате полза от по-нататъшното учене. Именно това ви позволява да се научите да градите.
Като мускул, който е трениран.
Робърт Бьорк, един хората с основен принос за развитието на тази теория, нарича този принцип “желана трудност”.
И точно това ни води до главната причина защо интервалното повторение (учене) е толкова мощна техника:
То помага да увеличите възможно най-много желаната трудност, което пък от своя страна увеличава възможно най-много ученето.
Когато правил своите проучвания на паметта Ебингхаус е имал само себе си на разположение за експерименти и е изпитал пряко ефектите.
Той успял перфектно да възпроизведе списък от 12 безсмислени срички, защото правил 68 повторения в един ден и след това 7 на следващия ден. Справил се със задачата и само с 38 повторения, разпределени в 3 дни – по-дълъг период за учене, но затова пък с огромно намаляване на чистото време, прекарано само в учене.
И заключението на самия Ебингхаус е:
Дотук разгледахме теорията за “чудото” на интервалното учене.
Втора част от ръководството ще е чисто практическа!
В нея ще научите:
Как да си създадете своя собствена работеща система за ефективно учене, която да ви позволи да запомняте всичко, което си поискате!
Ще разгледаме ефективни трикове, ще ви предложим полезни инструменти, за да използвате по-добре качествената информация, която получавате. А ако сте част от Мастърхак, тя със сигурност е много!