ХристоСлучвало ли ви се е да лепнете етикет на някой, само заради реакцията му в дадена ситуация? Засичате колегата си в стола, виждайки го да си сипва лакомо от всичко, което види и веднага си мислите: голяма лакомия е (не само днес, а по принцип).
А в крайна сметка същата тази лакомия днес просто се е успала и не е имала време да направи традиционната си сутрешна закуска и на обяд вече е озверял от глад.
Ако го бяхте видели вчера, вероятно нямаше да си помислите нищо такова....
Ами дядовците ни, които са били изпратени на фронта да защитават родината ни, и за да останат живи се е налагало да убиват? Те убийци ли са по принцип? Жените, принудени да проституират, дами с лек характер ли са или са просто жертва на ситуацията?
Или може би ги виждате в отделен контекст?
Извън него може би са грижовни майки...
Грешката, която правим, като мислим за човешкия характер като нещо монолитно и всеобхватно е вид слепота, идваща от начина, по който обработваме информация.
Психолозите наричат това Фундаментална атрибутивна грешка!
Това е начин психологията да се каже, че при оценка на поведението на други хора ние неизбежно надценяваме значението на характера и подценяваме значението на ситуацията и контекста. А това е изключително важно за трезвата ви преценка!
Нека видим как да се справим с тази нелепа, вредна, но толкова честа ситуация...
40
Александър
Христомира
Е, да.
Идеите в статията ми напомнят за поговорката:
„Нека кажат, че сестра ти е к..ва, пък ходи обяснявай, че нямаш сестра.“ 😊
Но това е на шега.
Т. е. ако ти атрибутират едно грешно твърдение и си го вкарат в главата, е много трудно да се коригира.
Затова – „Unf*ck yourself“
The Subtle Art of Not Giving a F*ck на Gary John Bishop дава правилното решение.