Случвало ли ви се е да лепнете етикет на някой, само заради реакцията му в дадена ситуация? Засичате колегата си в стола, виждайки го да си сипва лакомо от всичко, което види и веднага си мислите:
Голяма лакомия е (не само днес, а по принцип).
А в крайна сметка същата тази лакомия днес просто се е успала и не е имала време да направи традиционната си сутрешна закуска и на обяд вече е озверял от глад. Ако го бяхте видели вчера, вероятно нямаше да си помислите нищо такова....
Ами дядовците ни, които са били изпратени на фронта да защитават родината ни, и за да останат живи се е налагало да убиват?
Те убийци ли са по принцип? Жените, принудени да проституират, дами с лек характер ли са или са просто жертва на ситуацията?
Или може би ги виждате в отделен контекст?
Извън него може би са грижовни майки...
Грешката, която правим, като мислим за човешкия характер като нещо монолитно и всеобхватно е вид слепота, идваща от начина, по който обработваме информация.
Психолозите наричат това Фундаментална атрибутивна грешка!
Това е начин психологията да се каже, че при оценка на поведението на други хора ние неизбежно надценяваме значението на характера и подценяваме значението на ситуацията и контекста.
А това е изключително важно за трезвата ви преценка! Нека видим как да се справим с тази нелепа, вредна, но толкова честа ситуация...