Докато повечето са разсеяни от социалните мрежи, успешните хора развиват подценени умения!

Информацията, която консумираме е толкова важна колкото и храната, която даваме на тялото си. Тя влияе върху нашето мислене, поведение, разбирането ни за света и как разбираме останалите хора.

Eвън Уилямс, съосновател на Twitter и Medium

Как да се справите с огромния поток от информация, който консумирате?

Точно сега, някъде по света съществува един параграф, няколко изречения или книга, които биха променили живота ви завинаги, ако ги прочетете.

Тази информация се нарича „знание, което носи пробив“ или знание, предизвикващо промяна. В нашата ера на информационна претовареност едно от най-важните умения, които можете да развиете, е способността да намирате именно знанието, което ще ви доведе до пробива, до промяната, която така силно желаете.

Всеки има преживяване, което го е променило.

Изречение на родител, на някой ментор или учител, което се е запечатало в съзнанието и е променило всичко. Или пък е невероятна книга, която ни е разтърсила из основи.

За Уорън Бъфет била „Интелигентният инвеститор“ на Бенджамин Греъм, която прочел на 19-годишна възраст и формирала инвестиционната му философия за цялата му кариера.

За Илон Мъск е „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс – помогнала му да започне да задава големи въпроси и да се занимава с по-големите проблеми в света.

Една от най-ценните книги, на която сме попадали „Poor Charlie’s Almanack: The Wit and Wisdom of Charles T. Munger“ (може да я изтеглите от нашата библиотека) ни отвори очите за менталните и мисловни модели, в които открихме огромен потенциал и сила.

Ученето и прилагането им е толкова въздействащо, че благодарение на тях Христо Стоянов достига до идеята за създаването на клуба с най-полезното съдържание на български.

Да, в ерата на информационната претовареност пробивната информация е рядкост, но тя си заслужава повече от хиляди просто добри статии или книги.

Преживяването с едно революционно знание може да продължи само няколко минути, но ефектът може да е за цял живот. Това е най-добрата форма на ефективно учене.

А сега си представете…

Да имате веднъж в годината опит с животопроменящо знание, а не веднъж на десет години. Или пък два пъти в месеца, а не веднъж в годината!

Това ще промени всичко и то в дългосрочен план!

Големият въпрос в този материал е:

Как да използваме ограниченото си време, за да намерим онова малко парченце ценно знание в океана от разсейваща информация, която ще ни осигури пробива, който така силно желаем?

С други думи: Как да се фокусираме, когато всичко ни краде вниманието…?

Вероятно в момента имате много отворени табове на браузъра, нали?

Сигурно и на бюрото си имате дузина нови книги, които чакат ли чакат да бъдат прочетени, а тези PDF-и на десктопа ви откога чакат да бъдат отворени.

Преди да преминем към практическия и работещ подход за справяне със ситуацията, нека разгледаме проблема в дълбочина, за да разберем къде се крият неговите корени.

Правилно поставеният проблем е наполовина решен проблем. – Чарлз Кетъринг, изобретател, инженер и предприемач със 186 патента

💥 Четирите конника на информационния апокалипсис

Въпреки, че гледаме на информационната претовареност като на един голям проблем, то тя всъщност се състои от четири проблема. Всеки от тях нараства експоненциално, а всички заедно създават една голяма обърканост и разсейване в главата ни.

Ефект, от който не произлиза нищо полезно за резулатите ви.

А най-интересното е, че тази инфо криза ни кара да затъпяваме вместо да ставаме по-интелигентни, разделя ни един от друг вместо да ни обединява.

Тя има много имена, но може би най-подходящото е информационен апокалипсис.

Богатството на информация създава бедност на внимание! – Херберт Саймън

#1. Как изобилието може да стане ад 😈 

Маркетинг консултантът Марк Шефър определя шока от съдържанието така:

„Това е, когато експоненциално нарастващият обем от съдържание пресича ограничения ни човешки капацитет да го консумираме.“

С развитието на постването на статуси и социалните мрежи обемът знание, с което разполагаме, се увеличава толкова бързо, че никой не е в състояние да бъде в крак с него. И всеки ден, всяка секунда се трупа ново и ново. И всяка секунда пропастта между това общо колективно  знание и времето ни за неговата консумацията се увеличава.

Къде е проблемът?

🔥 Много нова информация и много нови умения, които бихме могли да усвоим, са някъде там, но те са толкова затрупани от излишни данни, че даже не знаем за съществуването им.


Контролирайте вниманието си и ще контролирате живота си!

фокус

Управлението на времето или т.нар. “time management” не е решението — всъщност, то е част от проблема!

Върнете си фокуса

#2. Ехо стаи – как може да оглушеете от комфорта 😵 

Когато една група се разрастне, тя става по-малко стабилна и доста по-разнообразна и в крайна сметка се раздробява на подгрупи.

Добър пример за това е религията.

Юдаизмът се е разрастнал и после се е разклонил на няколко секти и една от тях е Християнството. Християнството минава по същия път и се разделя на католицизъм и протестантство. Протестантството пък ражда баптисти, методисти и лутеранци.

Това се случва във всяка развиваща се област, дисциплина и общност.

Навсякъде, където има все повече информация…

Всяка нова група развива свой собствен език и култура. И докато това подобрява комуникацията вътре в групата, то от друга страна затруднява знанията да влязат или излязат навън, защото те първо трябва да бъдат „преведени“ езиково и културно.

Всяка група развива своята идентичност базирана отчасти на това по какъв начин е различна или по-добра от останалите групи.

Тези концептуални прегради между групите водят до поляризация и предразсъдъци.

Лесно можете да видите това в религията и политиката, но то се случва на всички нива:

  • Артисти, които са прекалено бизнес ориентирани, са смятани за търговци.
  • Директорите на компании считат учените повече за теоретици, а не за практици.
  • Академиците с популярни книги са презряни, че не са сериозни изследователи.

Къде е проблемът?

🔥 Всяка група си живее в собствената си ехо стая и вярва, че тя е „истинската“ реалност. Нещо повече, бори се да поддържа това убеждение като демонизира другите групи.

В ерата на социалните медии и таргетираното, песонализирано съдържание те дори стават още по-изолирани, защото хората са изложени на все по-малко и по-малко информация извън избраните от тях групи и култури.

Как да станеш архитект на поведението си?

фокус

Ръководство за лекуване на тежката дигитална пристрастеност, която е обсебила живота ви!

Измъкни ме

#3. Постоянното разсейване – най-черният от всички дяволи 👹 

През 2017 година бившият изпълнителен директор на Фейсбук Чамат Палихапития дава много интересно интервю, което си струва да изгледате…

Чамат говори за социалните медии, използването на поведението на потребителите и факта, че е участвал в създаването и развитието на най-голямата социална мрежа.

Чувствам огромна вина…Въпреки, че привидно следвахме убеждението „Всичко това едва ли ще има някакви наистина лоши последствия.“ мисля, че всеки от нас дълбоко в себе си знаеше, че може да се случи нещо лошо.

През 2013 основателят на социалната платформа Meetup Скот Хайфърман в интервю коментира новинарския поток в социалките и прави вид пророческо изказване:

„Ако сега мислите, че това е пристрастяващо, само гледайте какво ще стане след 5 години!“

Днес вече много от нас са изострили своята бдителност – свалят разширения за Хром, които блокират новинарския поток, отлагат достъпа до сайтове и социални мрежи, за да не ни крадат вниманието, изтриват приложения от телефона, сменят пароли през месец.

🔥 Ако и вие искате да си върнете фокуса и концентрацията обратно, задължително вижте CHECKLIST-а в края на това практическо ръководство →

И въпреки това имаме усещането, че май губим битката с разсейването.

При хора като нас например, бизнесът и работата им е свързана с Facebook, Youtube и е невъзможно да минат на пълен дигитален глад.

Знае се, че маркетинг специалисти, разработчици на софтуер, хакери имат безпрецедентен достъп до данни за човешкото поведение. Използват информацията, за да усъвършенстват методите да грабнат вниманието на хората и да ги пристрастят към продукта си.

Не вярвате ли?

Вижте как онлайн гигантите ни карат да се пристрастим към тях, без дори да се усетим!

Всяка година те харчат милиарди за тази цел. Развити са бизнес модели на базата на рекламата или пък на разпространението на фалшива информация. Само и само да се получи максимален брой кликове при вложени минимални усилия.

И за да станат нещата още по-сложни, ще кажем, че в недалечното бъдеще един значителен процент от хората вероятно ще гледа живота през очила за виртуална реалност и това ще повече ще влоши нещата. Къде е проблемът ли?

🔥 Физическата и виртуалната ни среда е заобиколена от все повече и повече съдържание – оригинално, рекламно или просто фалшиво. То е маркетирано според нашите предпочитания и представлява голяма порция с разсейване. А това разсейване ни държи далеч от придобиването на по-полезна информация или преследването на целта ни.

#4. FOMO (Fear of Missing Out) – изпускаме ли наистина влака 🚆 

В сравнение с преди десет години днес имаме много повече интересни неща за четене или гледане. Но да имаш по-голям избор не е непременно нещо хубаво.

То бързо става непосилно бреме!

И непосилността идва не от броя опции, а от броя на добрите опции! Да пуснеш добрите варианти е болезнено за всеки човек и се нарича отвращение от загубата.

Освен това, множеството добри възможности означава, че често трябва да вземаме решения, в които няма ясен победител.

  • Трябва ли да прочетем научна книга за големите данни или за изкуствения интелект, за да гарантираме доброто бъдеще на кариерата си?
  • Трябва ли да развиваме комуникационните си умения, за да бъдем по-добри лидери?
  • Трябва ли да прочетем най-новото проучване за фитнеса, книга за диета или ръководство за родители, за да издигнем личния си живот на по-високо ниво?

Този вид решения са предизвикателство от психологическа гледна точка.

Къде е проблемът?

🔥 Твърде много добри опции, комбинирани с недостатъчно предварително знание, кое е най-доброто, означава едно – ние непрекъснато сме в режим на премисляне на избори.

Резултатите – ежедневно тъпчене с медийна „бърза храна“.

Защото въпросът всъщност е:

Трупаш умения и знания или просто консумираш информация?

Изкуството на Бавните сутрини!

фокус

Как „бавните сутрини“ могат да бъдат най-добрият инструмент за продуктивен и балансиран живот!

Искам го по-бавно


🔥 Изводите накратко:

Четирите предизвикателства, които разгледахме дотук, правят така, че обикновеният човек, който не е предпазлив и осъзнат се ангажира най-вече с това, което му се “сервира”, а не с това, от което наистина има нужда, за да успее в това, което прави!

Кликва на разсейващи неща, чете всичко с примамливо заглавие, не подбира информацията си, влияе се от всяка пиперлива информация, и когато му се предложат качествени опции, никога не е напълно сигурен коя е най-добрата.

Чували ли сте за понятието “хранителна пустиня” – това е географски регион без здравословна храна. За консуматора, който се носи по течението, интернет изглежда все повече като информационна пустиня – пълна предимно с безполезна информация.

И по-лошото е, че хората, които са на тази свръх калорична медийна диета, смятат, че стават по-информирани и по-умни, а реално се получава точно обратното.

Стават все по-глупави, разсеяни и неспособни да се адаптират към реалността!

Замислете се…

Най-добрият начин да постигате повече в работата, в живота и в бизнеса си е като внимателно подбирате източниците си на информация.

А какво по-хубаво от това някой да прави това вместо вас?

💥 Точно затова създадохме клуб Мастърхак!

Място, в което да анализираме, събираме и отсяваме само и единствено това, което си струва да знаете, защото няма по-ценно от качественото, рафинирано знание и нищо по-вредно от безполезните приказки и празни обещания.

И за да утвърдим философията си, създадохме практическа стратегия от 3 секретни ключа! Тя ще помогне на тези от вас, които искат да постигат повече, да се справят с дигиталното разсейване, за да получават онова стратегическо знание, което ще им помогне да пробият.

  • 98
  •  
  •  
  • Благодаря за статията, много полезна и дава храна за размисъл. Проблемът беше, че за да я дочета до края се наложи да не се поддам на изкушението да натисна бутоните за препратка на всеки абзац и многото екрани на страницата. По някакъв начин това противоречи на основната тема според мен. Или е тест за фокусиране, знам ли?

    • Здравейте Динка 🙂

      Благодарим Ви за коментара!

      Това е информационен – медиен сайт, няма как да няма препратки – това би било противоречало на всякакъв бизнес модел. Нашата цел е да Ви информираме с полезна информация. Нелогично е да спазваме абсолютно всеки от стотиците принципи, за които пишем. Няма някой, който да го прави. Благодаря Ви за разбирането

      Поздрави,
      Христо

  • Статията е супер за хора, които милеят за ума си, за да осъзнаят и не разрешат той да бъде „хакнат“ от интернет гигантите.

  • Здравейте, отново полезна статия! Поздрави! Имам само една молба, ако има възможност да ми изпратите линк към книгата: Poor Charlie’s Almanack: The Wit and Wisdom of Charles T. Munger, защото не успях да я открия в библиотеката.

      • Благодаря от сърце! Невероятни сте, винаги полезно и интересно съдържание, радвам се че ви открих.

        • Благодаря ти и аз! Веднага щом пуснем книгата в библиотеката ще пиша тук 🙂

  • Страхотна статия! Благодаря Ви за предоставената информация, която ме накара да се замисля за някои неща. Примерите и сравненията в статията са много точни.

    Продължавайте в същия дух lifehack! 🙂

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >