Как да бъдеш велик? Просто бъди добър многократно!

Всичко започнало с един комикс.

Като бедно момче в малкото мексиканско селце Палако Алфредо Киньонес Инохоса се вдъхновявал от историята за Калиман. Калиман се борел за справедливост и макар да имал супер сили, те били постигнати със здрава работа и дисциплина. Алфредо прекарал многобройни следобеди в опити да имитира невероятните и невъзможни движе­ния на екзотичното бойно изкуство, което владеел Калиман, за да бъде като своя герой.

Калиман е нещо, от което се нуждае едно малко момче, когато рецесията удари страната му, когато семейството му изгуби бензиностанцията, с парите от която се препи­тават, когато майка му е принудена да изработва облекло­то на проститутките в местния бардак, за да изхранва семейството, когато по-малката му сестра умира от бо­лест, която лесно би могла да се излекува, ако живеят в нормална страна, а не на час от селска клиника в Мексико. Алфредо искал по-добър живот.

И един ден му се предоставила възможност.

Когато бил на 15, чичо му работел в Калифорния и печелел добре като бригадир в едно ранчо. Алфредо видял своя шанс. Отишъл да помага на чичо си през лятото и работил толкова усилено, че се стопил до 40 кг. След два месеца обаче се върнал в Мексико, спечелил достатъчно, за да може семейството да се издържа до края на годината

Дългосрочният отговор бил очевиден.

Щом искал по-добър живот, щом искал да помага на семейството, трябвало пак да прекоси границата. Затова Алфредо си направил план.

Зачакал. За­тичал се... и бързо бил заловен от граничния патрул.

Върна­ли го у дома. Но той трябвало да помогне на близките си. Нима героят му Калиман ще позволи да бъде спрян от граничния пат­рул?

Не. Значи, нямало да бъде спрян и Алфредо.

След много повече приготовления той провел своя план в стил „Мисия невъзможна“, прекосил границата със САЩ и отишъл в Стоктън, Калифорния, където успял да си намери работа и да праща пари на семейството си.

Не говорел английски.

Знаел, че това винаги ще му бъде пречка да постигне какъвто и да е успех, затова, въпреки че работел по 12 часа на ден 7 дни в седмицата и първоначално живеел в колата си, Алфредо започнал да посещава вечерни часове в общински колеж.

Идвал в час, миришещ на развалени яйца, но редовно бил сред отличниците. Не минало дълго време, преди да получи диплома за полувисше образование.

С категорични оценки и насърчението на учителите той продължил в Калифорнийския университет в Бъркли - един от най-добрите в страната.

Търпял дискриминация, защото този път, вместо на развалени яйца, идвал в час, миришейки на рибената мас, която по цял ден изстъргвал на пристанището - но успял да завърши с бакалавърска степен по психо­логия и се дипломирал с отличие.

След като винаги бил живял в Мексико и Калифорния, зи­мите в Кеймбридж му се стрували ужасяващи, но в края на краищата Алфредо се научил да се справя с тях, когато влязъл в медицинската школа на „Харвард“.

Не забравяйте:

Той бил научил английски едва няколко години преди това. На всичкото отгоре намерил време да се ожени за жената на мечтите си и да стане американски гражданин. На връч­ването на дипломата си носел на ръце 6-месечната си дъ­щеря Габи.

Днес д-р Кю, както е известен, е един от най-видните мозъчни хирурзи в САЩ и по всяка вероятност и в света. Извършва стотици операции годишно в „Джон Хопкинс“, която често е определяна за една от най-добрите болници в страната. Има собствена лаборатория и преподава онкология и неврохирургия в медицинската школа. Може да не спасява животи с ритници и юмруци като героя си Калиман, но същия би се гордял с него.

Всичко това повдига наистина важни въпроси:

• Как беден работник във ферма, емигрирал незаконно от незнайно място, се превръща в един от най-великите мозъчни хирур­зи в света?
• Как понася трудните условия на работа, лише­нията, дискриминацията и спънките - когато дори не гово­ри местния език?
• Как прави това, докато повечето от нас не успяват да устискат на диетата си повече от 4 дни или отиват на фитнес веднъж годишно?

Постоянство!

Тази сила на харак­тера е една от основните причини да виждаме толкова различни нива в постиженията на хора с еднаква интели­гентност и талант.

Ако се заровите в историята на повечето милионери ще забележите нещо общо по между им - учителите на повечето от тях са хвалели тяхната „надеждност“.

Проявявали са постоянство.

И не става дума само за финансов успех. Проучванията на Анджела Дъкуърт от Пенсилванския университет показ­ват, че децата, проявяващи упоритост, са по-издръжливи физически, по-здрави и по-популярни сред връстниците си!

Алфредо със сигурност е велик човек и страхотен хирург. Един от най-добрите!

Но как постига всичко това?

В условията на жестока конкуренция, независимо дали става въпрос за бизнес или за открояването на личността ви в дадена област, няма как да не се чудим какво да направим, за да отличим себе си и бизнеса си от останалите.

Или с други думи: Как да станем велики сред мнозинството от добри?

Всъщност, с времето ще установим следното: Не спорадичните върхове, които са били толкова ценни за нас, а изминатия дълъг път и поредицата от повтарящи се събития, прогресиращи постоянно, създават нашите най-големи печалби.

💡 Бележка: магическата дума тук е прогресия!

А може би "велико" е просто "добро", но повтаряно многократно? (прогресивно натрупване с положителни последици)

Да разсъждаваме върху следните две неща:

• Успехът не идва за една нощ (на сайта, който четете в момента му трябваха почти 10 години, за да се превърне в това, което е днес).
• Успехът трябва да бъде извоюван - Алфредо не спира да се бори, въпреки трудностите, за да извоюва своето място сред най-добрите хирурзи.

Първата стъпка е:

Признанието, че вероятно все още не сте постигнали величие.

Важно е да осъзнаете, че не съществува такова нещо, като величие за даден момент от време. По-скоро то е отражение на резултати вследствие на дълги периоди усилия.

Успехът в един единствен случай, може да бъде просто късмет.

Нещо повече - да бъдеш “велик” не означава да си просто по-добър от някой друг само понякога. Означава, да бъдеш по-добър от всички през повечето време.

Да, много хора искат да са "велики”.

Но голяма част от тях не влагат продължителни усилия, за да успеят.

Те ​​търсят „Тайната“, която в много случай не съществува.

Нека ви попитам нещо!

Ако приемем, че успехът не се забелязва мигновено, а по- скоро е резултат от дълъг и упорит труд, готови ли сте да прекарате дните си в постоянна битка за него?

Ако не искате да го правите, няма проблем.

Това не ви прави по-малко добър човек.

Но ако сте готови за дългия път към величието, то нека продължим напред...