В стресови ситуации, когато животът ни е застрашен, ние включваме много мощен механизъм за защита.
Това е автоматизирана система в нашия мозък, която действа още преди да сме в състояние да предприемем съзнателно действие.
Тази система ни е защитавала през всичките тези милиони години еволюция от хищници и непосредствени опасности.
Това обаче си има своите недостатъци:
Кажете “здравей” на амигдалата
Амигдалата е добре скрита в дълбините на човешкия мозък и се развива преди неокортекса (мозъчно мислене). Тя е част от лимбичната система и целта и е да регулира емоционалните реакции като страх и агресия.
Тъй като лимбичната система и амигдалата са по-стари от неокортекса (от гледна точка на еволюцията), те имат приоритет (отговор) всеки път, когато става въпрос за много опасни ситуации.
Трагичен пример, който показва как можем да действаме, преди да сме в съзнание е историята на Матилда Крабтрий.
Да проследим историята:
През 1994 г., Матилда е 14-годишно момиче, което иска да се пошегува с родителите си. Когато Боби Крабтрий и съпругата му се връщат у дома късно през нощта, мислят, че Матилда е при приятелки. Влизайки в дома си, Боби чува някакъв шум идващ от горния етаж. Матилда се скрила в гардероба, като целта й била да изплаши родителите си.
Баща и се качил на втория етаж, взел пушката си и отишъл в спалнята на Матилда. Когато тя изскочила от килера, Боби натиснал спусъка.
Матилда починала 12 часа по-късно.
Страхът на Боби го подтиква да предприеме действие, преди изобщо да осъзнае какво прави и кой стои пред него.
Става дума за милисекунди. Боби Крабтрий не бил преследван от властите, защото случилото се, било инцидент.
Въпреки това, можете да си представите болката, с която този баща трябва да живее цял живот!
Механизмът на страха
Фронталните дялове (част от неокортекса) са отговорни за съзнателните и рационални процеси за вземане на решения.
Амигдалата отговаря два пъти по-бързо от фронталните лобове и това понякога може да бъде подвеждащо.
Целта на амигдалата е да се защити, без значение от какво. Има страхове, предварително програмирани в човешкия мозък.
Това означава, че ние сме родени с тях. Страх от задушаване, удавяне, височини, и дори страх от публични изказвания са примери за такива.
Всеки път, когато сте в опасност, амигдалата, реагира като командир – изпраща сигнали към хипокампуса (друга част от лимбичната система), който освобождава стрес хормони, като кортизол и адреналин.
Те подготвят тялото ни за схватка или бягство.
Голямата четворка на US тюлените
Членове на военноморските, въздушни и наземни сили често се сблъскват с подобни животозастрашаващи ситуации, и за да успеят да се овладеят, трябва да преборят своите най-първични страхове.
Доказано е, че хората могат да сведат до минимум времето преди страхът да достигне до фронталния кортекс, така че решението да е по-съзнателно. Това означава, че реакцията на фронталния кортекс трябва да бъде възможно най-близо до отговора от амигдалата.
Тюлените са обучавани да увеличат психическата си устойчивост, като крайната им цел е контрол над страха и достигане на състояние, в което могат да реагират адекватно в изключително паническа ситуация.
Техниката се нарича голямата четворка и се състои от четири части:
Поставяне на цел
Когато сте в стресова ситуация, вашата амигдала стреля като луда. Емоции – страх, стрес – пълен хаос. Фронталните лобове могат да допринесат за този ад чрез поставяне на цели.
Те могат да запазят амигдалата с лекота.
Тюлените често мислят за своите приятели, семейство, религиозни вярвания, както и други важни неща от живота.
Ключовият момент:
Да се види нещо положително в бъдеще (в близко бъдеще), което служи като котва за възстановяване на вътрешния ни баланс.
Подробен вътрешен диалог
Психичната репетиция, известна също и като “визуализация” и се отнася до постоянната дейност на ума да си представя. Когато възникне реална ситуация ще сте по-добре подготвени да се борите с нея, защото вече ще сте я репетирали в ума си. Вземете например Майкъл Фелпс:
Малко хора знаят, че обучението му е откачено.
В книгата си – “Силата на навиците” Чарлз Дюиг разказва, че през всичките години на обучение, Майкъл Фелпс е следвал едни и същи правила отново и отново.
Доближаването до олимпийския басейн, фиксирането на очилата си, пристъпването към борда на гмуркащите, скокът, първия контакт с вода, всяко движение с ръка, и така нататък, всичко това е координирано толкова точно, че той ги знае наизуст. Те са част от него.
Треньорът на Фелпс назовава тази рутина “път.”
Сега, по този път, Майкъл винаги минава, за да устои на всички сценарии, които могат евентуално да възникнат.
В деня на финала за бътърфлай на 200 метра на Олимпийските игри в Пекин, когато треньорът го вижда да влиза на “арената”, той му извиква да затвори “пътя”. Майкъл вече бил затворен.
Той е победител още преди да влезе в басейна. Всичко, което правел било от сърце: гмуркане, вода, движения на ръцете.
Почакайте, нещо не било наред.
Водата започнала да влиза в очилата му. Той не можел да вижда.
Когато за първи път чух историята, мислех, че е имала тъжен край.
Въпреки това, Фелпс е бил обучен за такава ситуация. Вече имал подготвен сценарий, ако това се случи.
Не би било проблем за него, защото знаел наизуст колко движения на ръцете му са необходими, за да достигне стената.
Той следвал “пътя” си и естествено спечелил златен медал, финиширайки 0.66 секунди по-бързо от Ласло Чех, който заел второто място.
Това е силата на психичното повторение.
Посрещай лошата ситуация в ума си отново и отново, и всичко ще се случи по естествен път, когато тя изведнъж стане реалност.
Това е, което правят много публични говорители.
Дори и психолози лекуват пациенти с фобия чрез експозиция към дразнители, причиняващи фобията.
Самостоятелни беседи
Знаем от изследванията (тук или тук), че средно статистическият човек казва повече от 400 думи в минута.
Тюлените смятат, че положителният вътрешен диалог може да има предимство пред сигналите от амигдалата.
Контрол на възбудата
Това е повече от едно физическо упражнение.То се фокусира върху дишането и изисква съзнателно по-бавно дишане, тъй като по този начин се противодейства на някои от ефектите на паниката.
Дългите издишвания имитират процеса на релаксация на тялото.
Дългите вдишвания осигуряват много повече кислород към мозъка, което води до по-добри когнитивни процеси.
Всяка една от тези техники може и да не проработи, когато се използва самостоятелно, поради мощната сигнализация на амигдалата, но те определено могат да блокират страха ви, когато се използват заедно.
Тези техники могат да се прилагат в различен контекст:
Когато животът ви е застрашен, или когато сладкишите в супермаркета заплашват талията ви…
