Лари Уингет отново ще ни срита задниците на страниците на lifehack.bg с поредната си доза болезнена истина за успеха и работата, а особено в случая най вече за колегите, с които ви се налага да работите всеки един ден
Та нека да видим какво ще ни каже чичо Лари по въпроса…
Лари Уингет казва, че винаги е скептичен, когато собственици на фирми, директори или работници казват, че фирмата им е едно голямо щастливо семейство. Според него тези хора са или слепи, или глупави.
И пет минути сред служителите стигат да разбереш, че много от тях изобщо не са щастливи.
Още толкова са достатъчни, за да разбереш, че изобщо не харесват братчетата и сестричетата си, че мразят мама и татко и че според тях братовчедите им са малоумни плодове на кръвосмешение.
Колко щастливо е твоето семейство? Не лъжи. Колко щастливо е твоето семейство през цялото време?
Истината е, че семейството ти е проблемно. Няма нищо страшно; всички семейства са проблемни. Само по това си прилича фирмата със семейството ти.
Твоята организация или твоето работно място не е голямо щастливо семейство. Вие с колегите си работите заедно. Това е.
Нито повече, нито по-малко.
Със семейството човек трябва да се разбира. В работата положението е различно.
У дома майка ти може да те накара да отидеш на рождения ден на зет си идиот. На работа шефът ти не бива да те кара да го правиш.
Досадните рождените дни, партитата по случай сватби, бебета и празненства…
[sws_divider_line]
Всъщност нека по-говорим за цялата история с рождените дни, партитата по случай сватби, бебета и празненства в чест на успешното отстраняване на нечия брадавица.
Лари споделя, че не може да ги понася. А ти?
Защо от теб трябва да се очаква да празнуваш рождения ден на колега, когато знаеш, че животът ти е щял да бъде много по-добър, ако този човек не се беше раждал?
Но вместо това хабим работно време да циркулираме в стаята за почивки и да празнуваме всякакъв възможен повод, известен на човечеството. Защо?
Прави си го в свободното време, ако толкова ти се иска. Не карай тези, които не искат да участват, да се чувстват зле, защото не им се празнува.
Мислите, че Лари е срещу приятелството на работното място?
Ни най-малко. Той осъзнава, че повечето си приятели е намерил сред хора, с които е работил. Но това не означава както казва той, че иска да е приятел с всички, с които работи.
На работното си място ние не сме семейство. Не сме роднини. Не съм длъжен да те харесвам. Не съм длъжен за прекарвам времето си с теб. Просто съм длъжен да работя с теб. Това е – всичко друго е въпрос на избор.
От теб се иска да понасяш човека, с когото работиш, до степента, в която се върши работа (нещото, за което ти се плаща). Всичко останало е бонус.
Сигурно ти е писнало от смотания ти колега и вероятно се питаш: Не може ли просто да се разбираме?
Отговор: Естествено, че може. В един съвършен свят всички бихме се разбирали идеално. Ти в съвършен свят ли живееш? Аз не. Моят свят никога не е бил съвършен, колкото и да ми се е искало.
Нашият свят е пълен с хора, с които се разбираме много трудно. Всъщност с повечето от тях изобщо не искаме да се разбираме. Нашият свят е пълен с идиоти – факт.
Но все пак се налага човек да работи с идиоти. Тъжно, но няма избор. Това също е част от работата. Светът, а от- там и работното място, са пълни с идиоти.
А реалността на живота е, че когато се отървеш от един идиот, на неговото място цъфва друг. Това е проклятието на човечеството.
Единственото, което можеш да направиш, е да се научиш да ги забелязваш и да се спогаждаш с тях, доколкото можеш.
Не става въпрос да се научиш да ги харесваш – при някои това се оказава невъзможно. Просто се опитай да се спогаждаш с тях.
Има какви ли не правила за разбирателство с околните. Лари Уингет ще ни даде някои от своите. Но преди да ги научите, трябва да можете да идентифицирате на първо място въпросните идиоти.
Ето непълния списък на Лари Уингет с идиоти на работното място!
[sws_divider_line]
Вероятно този списък няма да е пълен, защото всеки път, когато си мислиш, че си идентифицирал всички познати видове, изниква някой, който е от друга категория.
Лъжецът.
Баща ми винаги казваше, че е по-добре да имаш работник крадец, отколкото лъжец, защото крадеца поне можеш да го наблюдаваш. Никога не забравих думите му.
Вследствие на това не мога да понасям хора, които ме лъжат. Всъщност, когато като директор разбера, че някой ме е излъгал, го уволнявам. Точка.
Без да задавам въпроси – без каквито и да е разговори. Предлагам ти да направиш същото.
Прекалено жестоко? Съвсем не. Лъжата е качество на личността, което унищожава доверието, а когато не можеш да имаш доверие на хората, с които работиш, ти си обречен. Няма значение колко дребна е лъжата. Лъжата е лъжа и толкова.
А човекът, който те лъже за дребни неща, ще те излъже и за големи.
Ревльото.
Е, чао и на тебе. Съжалявам, но жените често се проявяват като такива идиотки. Не съм сексист, това е факт. През живота си съм имал хиляди служители и никога мъж не ми е ревал в работата.
Най-доброто, което трябва да се помни, когато стане въпрос за работа, е онова, което Том Ханкс казва в „Тяхната собствена лига”: „В бейзбола няма място за сълзи!” Е, в бизнеса също няма място за сълзи.
Плачът не е нищо друго освен форма на манипулация.
Да, знам, че понякога е откровена емоционална реакция на значими неприятни събития. Колегата, който е наранил чувствата ти, не е значимо неприятно събитие.
Нито пък лошата оценка за работата ти.
Ако ти се обадят по телефона и ти кажат, че къщата ти току-що е изгоряла до основи, че кучето ти е било прегазено или че твой близък е починал, тогава можеш да плачеш.
Аз може би дори ще плача заедно с теб. Но в останалите случаи: Буаааа! Стегни се и продължи напред.
Когато някой седне пред мен и се разплаче, му подавам кутия кърпички и търпеливо го изчаквам да свърши. Не ставам жертва на този нечестен акт на манипулация.
Ако си мениджърът и дори искрено да съчувстваш на страданието, остани твърд. Ръководиш бизнес, а не детска градина.
Г-н Щастливеца. Г-н Усмихнатия. Г-н Позитивния. Г-н „Всяко зло за добро”. Г-н „Има светлина в края на тунела”. Г-н „Имам клише за всичко”.
Досети ли се за този тип? Аз го наричам г-н „Драйфа ми се от тебе”. Понякога се налага да изтриеш тази тъпа усмивка от физиономията си, да лепнеш върху нея една грозна намръщена гримаса и да се захванеш за работа!
Понякога светлината в тунела е от идващия влак. Не всяко зло е за добро. Понякога е за още по-голямо зло. „А ти, г-н Позитивния – ти можеш да бъдеш позитивно тъп, позитивно мързелив и позитивно неправ!”
Дали омаловажавам позитивното отношение? Абсолютно не! Казвам обаче, че прекалено много хора си прекарват времето в позитивност, а не във вършене на работа.
Понякога г-н Позитивно отношение не ти трябва. Понякога всъщност ти е нужен г-н Гадно отношение, на когото му е писнало от некадърници и скатаване и който иска да се свърши някаква истинска работа.
Неговото отношение е гадно и той иска нещата да се свършат веднага по правилния начин, без да се задават въпроси. В този сценарий по всяко време бих предпочел г-н Гадно отношение пред г-н Позитивно отношение.
Доброто момиче.
Тя е толкова сладка, че ти се повръща. Познаваш ли я? Със сигурност. Пази се! Такива сладурани са ми забивали нож в гърба по-често от всички останали идиоти/важи и за сладникави мъже/.
Тя е измамна. А добрите момичета са и от двата пола. Толкова са сладки и грижовни и искат да са ти най- добрите приятели… когато си с лице към тях. Не си обръщай гърба.
Хулиганът, който тормози по-малките.
Хулиганите са във всякаква форма и размер. В бизнеса те не са големи момчета като онези в училищния двор или на детската площадка.
Понякога в бизнеса хулиганът е дребен белокос рецепционист, който работи за компанията от четирийсет години.
Понякога е служителят, който раздава офис консумативите и който се грижи никога да нямаш телбод подръка. Понякога е шефът.
/Ако е той задължително прочети това: Виж как да побъркаш шефа си?/
Хулиганите имат крехко дребнаво его и не получават власт чрез таланта си, поради което включват в употреба каквото им падне. В случая с шефа хулиган това е постът.
„Ще го направиш, защото аз съм шефът.” Не гледай дали е разумно, прави го, защото аз казвам. Как да се справиш с тях? По същия начин като с хулигана на детската площадка. Чрез конфронтация.
Хулиганите почти винаги отстъпват, когато им се изрепчиш. Най-важното е да не те е страх от него. Хулиганът се храни със страха и бяга от увереността.
Просто бъди непреклонен и логичен, не губи самообладание и ако те уволнят, гледай да си спестил нещичко в банката.
/Виж още Ето как да се преборим със страха в 14 лесни стъпки от Браян Трейси/
Клюкарят.
Тази личност знае всичко за всички. Тя обикновено не върши много работа, защото си вре носа в работите на другите.
Прекарва много време на телефона, непрекъснато се шляе наоколо и получава тонове имейли. Напомни на клюкаря, че му плащаш за резултати или работиш с него, за да свършите някаква работа, а не за информация.
И никога не го възнаграждавай, като слушаш клюките му. Те затова събират информация – за да я разпространяват. Не участвай в схемата му.
Задникът – една огромна, специална категория с колеги!
[sws_divider_line]
Тук има няколко подвида, тъй като задници и смотаняци колкото искате….
- Остроумният задник.
Той винаги има хаплива забележка в отговор. Когато едно остроумие е доброжелателно, то може да разсее напрежението, което е хубаво нещо.
Но когато е злобна и саркастична забележка и не доближава никога до целта, тази личност просто дразни.
- Задникът дърво.
Жена ми Розмари навремето работеше за една жена, която имаше репутацията на задника дърво във фирмата. Тя знаеше това и се гордееше с него.
Беше работохоличка, която живееше, ядеше и дишаше на работното си място. По душа не беше лош човек, но същевременно беше голяма досада. Беше приела този факт и го носеше като почетен медал.
Една вечер на някакво фирмено парти започна да се хвали с това. Тъй като съм плах и скромен човечец, я попитах защо е такава.
Тя ми изнесе „фирмена” реч, че това било работа и че всички трябвало да носят колкото се може повече пейджъри (помниш ли пейджърите?), за да са винаги на разположение и че тя очаквала всички да ги е грижа колкото нея и дрън-дрън-дрън-дрън.
Казах й: „Абе тези пейджъри не ги ли носят докторите, пласьорите на наркотици и откачалките? Това не са ти световният мир или гладуващите деца – за какви пейджъри ми говориш! Я по-полека!”
Мисля, че изобщо не ме разбра. Но и аз не я разбрах. Може да те е грижа за фирмата ти, да я обичаш, да обичаш работата си, но я по-полека, и не се дръж като дърво.
- Задникът подмазвач.
Лесен е за разпознаване, защото има кафяво по носа си от целуване на задници. Обикновено е най- готиният тип в цялата работа – най-добрият приятел на всички.
Иска всички да се разбират и да са приятели и смята всяка идея за брилянтна. Иска да бъде харесван, да направи всекиго щастлив.
Непрекъснато ти повтаря колко добра работа си свършил, колко си умен, колко ти се възхищава и колко му е приятно да работи с теб.
Пази се от този човек. Той вероятно е неискрен гадняр, който говори неприятни неща зад гърба ти.
- Тъпият задник.
Това не е само разпространена ругатня, всъщност е категория идиоти в работата.
Тези нещастници не стават за нищо. Говорят тъпотии, вършат тъпотии и нищо не може да се направи. Спогаждай се с тях и гледай да не разчиташ на тях.
- Задникът красавец.
Познаваш тази личност: прекалено красива според самата нея, със сигурност прекалено красива, за да върши каквато и да е истинска работа.
Тези хора просто се опитват да кръшкат благодарение на красотата си. Не става въпрос само за жени. Има куп хубавци, които се измъкват благодарение на съвършените си зъби, съвършената си коса и плочките на корема.
Дали не ревнувам? Малко! Аз така и не съм успявал да кръшкам благодарение на външния си вид. Налагаше се да постигам резултати. Което трябва да правят всички!
Дали съм против назначаването на красавци и красавици? В никакъв случай. И не всички красавци са лоши работници.
Само казвам, че на работното място хората трябва да бъдат оценявани според резултатите, а не по начина, по който им стоят джинсите.
- Задникът грубиян.
Това е човекът, който не уважава ничие друго мнение, идея, думи, действия, работа, личност и длъжност – и го демонстрира.
Ако такъв човек работи за теб – уволни го; животът е прекалено кратък, за да работи за теб задник грубиян. Ако ти работиш за задник грубиян, напусни и си намери друга работа.
Животът е прекалено кратък, за да бъдеш обиждан от задник грубиян. Ако колегата ти е задник грубиян, премести се, ако можеш.
Ако не можеш, се дистанцирай от него по всякакъв възможен начин и освен това му дай да разбере, че в никакъв случай няма да търпиш грубиянското му отношение към теб.
Ако не стане, напусни и си намери друга работа. Животът е прекалено кратък.
Идиотите: финални думи!
[sws_divider_line]
Идиотите са погълнати от себе си. Те не се интересуват от теб и от фирмата. Интересът им е един: те самите. Имат крехко его, което трябва да бъде подхранвано.
Държат се по същия начин със семейството и малцината си приятели, ако имат такива. Съветът на Лари Уингет е:
Не им давай вниманието, за което те отчаяно копнеят, без значение докъде стигат в начините за предизвикването му. Идиотите обикновено притежават чудесна избирателна памет. Записвай си. Печели този с по-добрите записки. Ако си се конфронтирал с идиот, винаги се предпазвай с добра документация. Не се поддавай на емоции. Не позволявай на идиот да влезе под кожата ти. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Знам. Но ако дадеш на идиота контрол над ситуация, в която си ядосан, той печели. Когато жертваш заради идиота личното си спокойствие, жертваш своето спокойствие.
Питбулът на личностното развитие Уингет ни съветва още да не избягваме идиота. На идиотите трябва да им бъде дадено да разберат. Ако обичате директната конфронтация няма да ви е никак трудно.
За Лари няма проблем да погледне някого в очите и да му каже: „Ти си идиот и аз няма да търпя това.”
Но повечето хора не обичат конфронтациите. Всъщност те биха направили какво ли не, само и само да избегнат конфронтацията. Но тя е необходима.
Иначе се прекръсти на Мунчо и бъди готов да ти се качат на главата.
Стегни се и реши проблема. Конфронтирай се с идиота хладнокръвно и на професионална основа. С други думи, бъди като тях. Не допускай идиотът да спечели и да се почувства по-висш от теб, защото не обръщаш внимание на тъпотата му.
Универсално правило за справяне с идиоти от Лари Уингет
[sws_divider_line]
Никога не падай до тяхното ниво. Те те искат точно там. Издигни се над тях. Когато се вбесят, не им обръщай внимание или им се изсмей в лицето, но не влизай в схватка. Не играй по техните правила.
Не забравяй, че те са измислили тази игра и че когато паднеш до тяхното ниво, за да я играеш, те ще победят.
Както казва добрият приятел на Лари Джон Патрик Долан, който е адвокат, лектор, писател, телевизионна звезда и експерт по преговорите:
„Когато се бориш със свиня, и двамата се омазвате в помия… но на свинята това й харесва!”
Грозната истина е, че понякога и ти си идиот
Да, идиот си – не си прави труда да се оправдаваш. Всяка от чертите, за които говорих, съществува някъде в теб.
Може да не е до степента да си личи непрекъснато, но от време на време излиза на показ. И ти си манипулирал, и ти си тормозил, и ти си хленчил, и ти си се подмазвал…
Добрата новина е, че ако си даваш сметка за категориите идиоти, които изброихме по-горе в статията, можеш да идентифицираш тези черти у себе си и бързичко да се поправиш.
Не пропускайте и следните пиперливи статии по материали на чичо Лари, които раздават шамари на ляво и надясно с едничката цел да се събудите от заблудите, в които живеете и точно по този повод вижте именно: Подложи бузка и се приготви за циничните шамари, които ще Ти плесне чичо Лари /тази статия е забранена за хора без чувство за хумор/, И ти ли се правиш, че работиш? Ама честно…, както и Ето защо Екипната работа е УМРЯЛА РАБОТА или защо винаги има значение кой обира лаврите!