AI агенти: последователите остават, аудиторията си отива

Можеш да запазиш всеки имейл абонат, да публикуваш най-добрата си работа и пак да загубиш публиката си…

Годината е 2038.

Събуждаш се, слагаш си умните очила и питаш личния си AI агент какво си струва да знаеш днес. Кръстил си го Снежка.

Знае какво те вълнува, как върви бизнесът ти, какво се опитваш да постигнеш и къде си го закъсал. Вероятно знае и някои неща за теб, които предпочиташ ти самия да не знаеш. Затова и не дълбаеш.

Докато ти спеше, а колата ти сама возеше клиенти из града като робо такси, Снежка прочете всички имейл бюлетини, за които си абониран.

И още няколкостотин, за които не си.

Изгледа видеата, прегледа какво е минало през социалните ти мрежи и ти отся онези 2%, които знае, че наистина ще ти харесат.

2038: Снежка чете вместо теб. AI агент пресява бюлетини и видеа през фуния до 2%, а човекът на дивана пие матча

Приготвяш си матчата с бадемово мляко, защото кафето е станало новото пушене, а ти не искаш да се излагаш с такива тъпотии.

И 3 минути по-късно Снежка е готова с обзора.

Вече знаеш всичко, което ти трябва за днес.

А не си отворил нито един имейл, видео или сайт.

Всъщност, не помниш кога за последно си го правил. Потрябва ли ти нещо от интернет, пращаш Снежка и „тя“ ти го носи. Добро момиче е.

За теб това е невиждано удобство.

За хората, които си изкарват хляба със съдържание, въпрос на оцеляване.

Те имаха 12 милиона последователи. Нито един не се отписа. И пак ФАЛИРАХА…

Никой не се отписа. И пак фалираха: ръка затваря крана „Фийдът“, трафикът пада с 75%, а 12 милиона последователи още стоят отвън

Всички се плашат от помията, която AI изсипва. Истинската опасност не сипва нищо. Тя просто застава между теб и хората, които те следят.

Всички се оплакват, че AI залива интернет с боклук.

Вече яко понамирисва. Само че Снежка е намислила нещо по-лошо за хората като теб, които си изкарват хляба чрез съдържание.

Кани се да застане между теб и хората, които те следят.

Последния път, когато някой застана там, нещата свършиха зле.

LittleThings беше точно това, което Facebook твърдеше, че иска.

Медията публикуваше клипове, които ти оправят настроението, и истории, които те трогват. За четири години събра над 12 милиона последователи, стигна 275 милиона гледания на месец и екип от 100 души.

Самият Facebook я даваше за пример.

Медията и платформата вдигат тост „Нужни сме си един на друг!“, а графиката с 12 000 000 последователи пада в пропаст до копчето

През 2016 г. The Wall Street Journal попита шефа на LittleThings дали издателите имат повод да се притесняват от Facebook.

Той беше спокоен. „Нужни сме си един на друг“, казваше той.

В началото на 2018 г. Facebook размисли.

Във фийда предимство получиха постовете на приятели и роднини. Така LittleThings загуби около 75% от органичния си трафик.

Няколко седмици по-късно компанията фалира.

Всичките 12 милиона последователи си бяха там.

Facebook просто спря да им показва LittleThings.

И това се оказа достатъчно.

Оттам дойде и златното правило на всеки автор:

„Изгради пряка връзка с аудиторията си“.

Само че читателите ти спокойно могат да останат абонирани, но само колкото Снежка да има какво да прочете.

А ти вече си просто източник на данни.

Онази връзка, заради която хората ти се доверяваха, отговаряха на имейлите ти или купуваха от теб?

Вече я имат със Снежка.

Блок, в който във всеки апартамент AI робот подава на човека резюме, а долу на улицата авторите на бюлетини викат, снимат и пеят

Защо?

Защото предлагат предимно информация и готови отговори. Снежка може да свие отговора до един ред и читателят ти да не изпусне нищо.

„13 тайни на добрия разказ, които всеки копирайтър трябва да знае“
„7 AI инструмента, които ще ти пестят по 10 часа седмично“
„5 тенденции в маркетинга, които не можеш да пренебрегнеш“

Да. Ако това ти е имейл бюлетинът, изгорял си.

Chegg го разбра отрано…

Компанията изгради бизнес за милиарди, като продаваше на студенти решения за домашните им. По време на пандемията оценката ѝ надхвърли $12 милиарда. Точно тук Джери Зайнфелд би сложил край на шоуто.

(През 1998 г. направи точно това, докато сериалът му още беше най-гледаният ситком по телевизията.)

За беда, Chegg пропусна своя момент да слезе от сцената.

Появи се ChatGPT и започна да раздава същите отговори безплатно.

През май 2023 г. Chegg призна, че чат ботът забавя растежа ѝ. Акциите паднаха с почти 50% за един ден. Две години по-късно компанията заведе дело срещу Google заради резюметата, генерирани от AI. Дотогава акциите ѝ вече бяха загубили над 98% от стойността си спрямо върха.

Май е време да преразгледаме някои от съветите на гурутата, които ни учиха как се пише в информационната епоха.

Лени Рачицки веднъж каза, че твърде много автори пълнят текстовете си с „дълги уводи, излишен контекст и скучно умуване“.

Една от книгите, които най-много са ми помогнали да режа всичко това е On Writing Well на Уилям Зинсър.

Като гледаш добрите резултати на Лени, трудно е да спориш. Само че този съвет идва от време, когато читателите сами си четяха текстовете.

Когато Снежка започне да чете вместо теб, един друг урок на Уилям Зинсър започва да тежи повече:

Онова, което всеки автор всъщност продава, е „собствената му личност, а не темата, за която пише“.

Режи излишното, разбира се.

Но ако заедно с него изрежеш и себе си, остава да се надбягваш със Снежка точно в нейната дисциплина, където няма по-добра:

Кой ще поднесе информацията по-бързо.

И какво остава тогава?

Всичко около самата информация.

Историите. Хуморът.

Онези странни отклонения, заради които ти е кеф да четеш или да гледаш.

Сигурно не вярваш, но помисли:

Кой по дяволите чете резюмето на „Граф Монте Кристо“ вместо да гледа филма?

Семейство гледа „Граф Монте Кристо“ за пети път, а мъжът с таблета им го резюмира в един ред: „Избягва и отмъщава“

Гледал съм „графа“ толкова пъти, че мога да го изрецитирам.

Първо американската версия, два пъти френската екранизация и сега сериалът, който вече предизвика фурор (отново френски).

И това е по-малко странно, отколкото звучи.

През 2011 г. психолозите Джонатан Левит и Никълъс Кристенфелд от Калифорнийския университет в Сан Диего накарали участници в експеримент да прочетат няколко разказа.

За част от тях издали края предварително. Често хората харесвали повече именно разказите, чийто край вече знаели.

Понякога удоволствието да видиш как се стига дотам е още по-голямо, когато знаеш какво предстои.

Ама това е развлечение, Христо!

И при ученето е така.

Читателите ти могат да получат почти всеки отговор от Снежка.

Това, което Снежка не може да им даде е кефът по пътя до отговора.

А хората плащат за кефа.

Какво изпада от резюмето: AI агентът Снежка пуска само чаша информация, а историите, хуморът, отклоненията и личността отиват при хората

Нека ти дам няколко примера, за да си го нарисуваш в главата:

Мат Ливайн пише Money Stuff, финансовия бюлетин на Bloomberg. Четат го дори хора като мен, на които финансите са им скучни. Остават заради шегите и таланта му да превръща корпоративните скандали в сюжети като на сериал.
Паки Маккормик с неговия Not Boring разказва за сложни технологии и бизнес модели, като свързва наука, история и бъдеще. Тръгваш от една компания и след 3 завоя вече четеш с интерес за нещо, което никога не би потърсил сам.
Кайла Сканлън свързва икономиката с интернет културата, психологията и всекидневието. Умее да дава имена на усещания, които хората трудно обясняват. Най-известното е vibecession – „рецесия на усещанията“. Числата показват, че икономиката е добре, а ти гледаш собствените си финанси и се чудиш за кого точно е добре.
Бен Сетъл стига най-далеч. Праща имейл всеки ден и накрая на всеки ти предлага да купиш нещо. Читателите му прекрасно знаят какво ги чака. И въпреки това го четат с удоволствие, защото историите и мнението му са самото шоу (и а за го чета).

Снежка може да ти резюмира и четиримата перфектно. Само че от резюмето ще изпадне точно онова, заради което си струва да ги следиш.

Как да попаднеш в краткия списък на клиентите?

Как да попаднеш в краткия списък: Снежка рине всичко останало, а авторът стъпва по историите, хумора, мнението и личността до читателя

Когато AI агентите започнат да четат всичко, хората пак ще си имат няколко автори, които ще предпочитат да четат лично.

Всеки, който продава нещо чрез съдържание, ще иска да е в този кратък списък. Как обаче да спечелиш мястото си там?

Дай на читателите преживяване, което би им липсвало. Стани човекът, с когото им се иска да МИСЛЯТ.

Ливайн, Паки, Кайла и Сетъл вече са в този списък.

И четиримата стигнаха дотам, без да са най-бързият източник на информация в своята ниша.

Тук в Лайфхак и Мастърхак експериментирам точно с това.

Следя как AI променя онлайн бизнеса, като си задавам няколко въпроса.

Кое вече не работи?
Кое става по-ценно?
Къде е стойността?
Къде се отварят възможности?
Кое никога не се променя?
И как един човек може да се възползва от тях?

Целта ми обаче е да ти предложим нещо повече от още един модел или поредното ръководство стъпка по стъпка.

Интернет и без това е пълен с безвкусна, предварително сдъвкана каша.

Преглъщаш лесно, а след час пак си гладен.

Карикатура на Христо: вляво AI роботи хранят опашка с каша („След час пак си гладен“), вдясно хората дъвчат истински хляб на маса

Опитвам се да ти даваме нещо за дъвчене.

За да погледнеш на проблемите си по коренно различен начин.

Започваш да виждаш закономерности и връзки, които преди са ти убягвали. Поставяш под въпрос неща, които цял живот си приемал за даденост.

Забелязваш възможност там, където допреди малко не си виждал нищо.

Един AI агент може да ти поднесе моите изводи наготово (създадохме брутално добро MCP, по което членовете на клуба ни полудяха).

Но няма да ти поднесе онзи миг, в който ти виждаш нещо по нов начин.

Това ще се случи само, докато четеш.

Хайде сега, Снежке…

Да видим как ще резюмираш това 😈

P.S.

Ако си стигнал дотук САМ, без Снежка…, ето ти още три.

На тях AI машината ще си счупи зъбите 😬

Всички ти казват за социалните мрежи – „публикувай по-често, подобри кукичката“. Откъде всъщност идват клиентите там? И защо инструментът, който ги вади, не е публичен. [виж тук]
Какво общо имат гората, ливадата, тъкачната фабрика на Бъфет и AI.
Течност в шоколад не можеш да налееш. Как тогава ликьорът влиза в бонбона? И защо руски сапьори през Втората световна са обезвреждали германски мини по същия начин? [виж тук]

Мастърхак отвътре