Внимание: Дали ще използвате тези методи за саботаж и манипулация, за да се предпазвате от тях или да нападате с тях зависи изцяло от вас!
Ако не можеш да победиш врага с боздуган или нож, винаги можеш да го погребеш под купчина празни приказки. Као Дай Кунгфу
Изкуството да слушаме
Независимо дали става дума за сладкодумен търговец на стари коли, или онзи странен арабин в самолета до вас, който сякаш иска да запали собствената си обувка, добре е както за портфейла, така и за собственото ви здраве да се научите да четете врага като разтворена книга, преди да го впишете под линия в някоя забутана книга на прашните библиотечни лавици, или още по- добре, да го пратите – заедно с всичките му фокуси, поддръжници, кохорти и съзаклятници – на бунището на историята.
За да постигнем това, трябва да се научим да слушаме – наистина да слушаме – какво казва противникът. Това означава да се научим да слушаме с всичките си способности – внедрени и усвоени. Повечето похвати, използвани в науките за контрол на съзнанието, се градят върху изкуството да слушаме какво казва – или НЕ казва – врагът.
С други думи, онова, което казва, често е по-маловажно от думите, които засядат на гърлото му. Следователно като слушаме – слушаме истински – ние прозираме зад неговата престорена любезност, добре тренирана сърдечност и измамна добронамереност. Изучаваме неговата походка, изучаваме неговия говор.
Слушаме – слушаме истински – и се научаваме да разшифроваме опитите му да се прави на врял и кипял, а през цялото това време трупаме своя арсенал от „словесни оръжия” и усърдно изучаваме другата част от поведението на врага, които ще ни осигурят надмощие, за да го смажем…И да го накараме да слуша внимателно какво казваме ние.
“Походката на сенките”
Твоята същност кънти тъй гръмотевично, че не те чувам, дори да й противоречиш. Ралф Уолдо Емерсън
Марк Твен е казал: „Човек опознава хората със сърцето, не с очите или разума.” Но е сбъркал. Като философ може би е имал време да си позволи лукса да „наднича в сърцето на непознатия”, да разгадава неговите истински намерения и мотиви.
Ние обаче не можем да си позволим лукса да „опознаваме някого”.
Природата рядко възнаграждава липсата на усърдие. Знам какво си мислите. Инстинктивно се готвите да възкликнете: „Не съди, за да не бъдеш съден.”
Мамка му, от коя планета сте паднали?
Ние съдим и биваме съдени.
Да пожелаем обратното може би е в реда на нещата. Но да вярваме, че е обратното, представлява в най-добрия случай наивност, а в най-лошия – пагубна заблуда. Когато се приближаваме от другия край на залата или от другия тротоар, хората ни виждат и колкото и да не ни се харесва, преценяват ни по външния вид. Знам какво си мислите: „О, аз никога не съм толкова прозрачен.” (Хе-хе-хе!) Наистина ли изпитвате едно и също, когато към вас пристъпва чорлав, може би смрадлив бездомник, и когато чуете да ви вика елегантно облечен господин с костюм и жилетка/или супер готина мацка/?
Можете ли да кажете с ръка на сърцето, че емоционалната ви реакция е еднаква, когато насреща ви се задава бял тинейджър с униформа на скаут и когато видите пред себе си черен тинейджър с шарена кърпа на главата, навлякъл тясна тениска с череп и кости или пък гаден, черен циганин/не ги харесвам ДА/?
Спокойно.
Никой не намеква, че сте расист само защото присвивате очи, устата ви пресъхва и на гърлото ви засяда буца колкото топка за тенис.
Тези естествени реакции означават, че сте предпазлив, и то с пълно право.
Медиите… обществото… изобщо „всички” ни бомбардират с шаблонни образи на улични грабители, повечето, от които по някаква странна случайност са млади и черни… така де, имам предвид грабителите, не медиите.
След като тези медийни шаблони се вкоренят в мозъка ни, за тялото става естествено да реагира по принципа „бой или бягство” – и реакцията с лекота заглушава „гласа на разума” – преди да усмирим безпочвените си страхове. И все пак внимавайте.
Шаблонът именно затова е шаблон – защото често се оказва верен.
Всички манипулатори, от мошениците до сектантите, се обличат за ефект.
Същото правят и уличните гамени, които обичат да треперим от страх, когато минат на нашия тротоар. Като опитни актьори, каквито са си в действителност, умелите духовни убийци грижливо подбират всяка нишка от дрехите си, всеки нюанс, всяка поза и жест – всичко това цели „да направи добро впечатление”, да ви накара да подадете най-напред малкия пръст… а след това и портфейла си.
Правилната бойна стойка
МИЯМОТО Мусаши ни поучава, че нашата бойна нагласа трябва да бъде същата като всекидневната нагласа. Като самураи на бойното поле трябва винаги да бъдем нащрек и готови да се справим с опасността – независимо дали става дума за реална атака или за психологическо нахлуване в нашето духовно пространство.
И същевременно трябва да пренесем спокойната, дружелюбна нагласа от дома и всекидневието си към широкия и опасен свят.
Търсейки баланса между тези два „свята”, Мусаши е колкото хитроумен, толкова и откровен да признае, че ние „се държим” различно на работа, у дома и в храма. Всички ние носим различни „лица” и се надяваме те да подхождат добре към отделните ситуации. Мусаши използва думата нагласа конкретно за начина, по който самураят държи меча и за цялостната поза при сблъсък с врага, чрез която ще го пречупи.
Разбира се, макар че Мусаши е усъвършенствал собствената си бойна нагласа, можете да се обзаложите, че е проучвал и най- дребния подсъзнателен трепет на противниците – търсил е издайническото присвиване на очите, едва доловимото изместване на тежестта, подсказващо, че врагът е готов за удар, готов да унищожава и чупи.
Онова, което Мусаши нарича нагласа, Черната наука на манипулацията нарича бойна стойка. А да изучаваме собствената си стойка, както и тази на врага, днес е не по-малко важно, отколкото по времето на Мусаши.
В Черната наука „стойката” включва това как седим, стоим, скръстваме ръце – всички дребни и подсъзнателни трепвания, тикове и „белези” на нашето тяло, които неусетно и твърде често издават истинските ни чувства и намерения.
Друг път преднамерено заемаме стойка, целяща да прикрие истинските ни намерения и чувства. Нашата телесна стойка – от въртенето на място до бягството или схватката – е до голяма степен извън контрола ни, защото не забелязваме тези реакции или пък защото сме твърде лениви, за да си правим труда да ги овладеем.
Но ние можем да се научим да контролираме телесните си реакции, дори тези, за които сме твърдо уверени, че са извън нашия контрол.
Например индийските йоги могат да контролират пулса си, а тибетските лами използват похвати, наречени тумо, за да повишават съзнателно телесната си температура и така да понасят жестоки студове. По същия начин агентите под прикритие успешно използват обратна биологична връзка и самохипноза, за да контролират телесните си реакции по време на разпит – до такава степен, че успяват дори да издържат проверка на полиграф (наричан още „детектор на лъжата”). В по-безобиден план талантливите актьори, опитните мошеници и разглезените деца умеят да плачат, когато си поискат. Всички ние умеем да заставим устните си да се усмихват, макар че погледът ни издава измамата!
Полезен съвет за успешна манипулация:
Винаги присвивайте очи така, че около тях да се образуват бръчици, ако искате фалшивата усмивка да изглежда „истинска”.
За щастие, що се отнася до манипулирането, повечето хора не умеят да овладеят естествените си реакции като потене от страх, изчервяване от притеснение и нервен смях при трагични обстоятелства.
Чрез най-обикновено наблюдение ние можем лесно да преценим дали даден човек е в добро настроение, лошо настроение, нервен или стресиран.
Как Ви преценява майстора манипулатор?
Когато ви преценяват, професионалните „четци на хора” – от проповедници до хищници, от наставници до полицаи – се съсредоточават върху пет ваши области: поза, лице, очи, ръце и крака. Когато дирите у друг човек издайнически признаци за измама, обърнете особено внимание на долната част от тялото му. Когато се мъчат да прикрият истинските си чувства, хората обръщат повече внимание на тялото от кръста нагоре.
Затова истинските им чувства (например напрежение, нервност) твърде често проличават по плътно кръстосаните крака (измама, отбранително настроение) и по ходилата (например стегнати, издадени напред = напрежение. Потропващи = нервност). Хората могат да бъдат класифицирани според това как възприемат света. „Наблюдателите” разчитат предимно на видяното. „Слушателите” разчитат на ушите си, за да получат точна информация, а „Докосващите” буквално поемат живота в ръцете си.
Ето един прост тест за определяне на ориентацията Н-С-Д (Наблюдател-Слушател- Докосващ): Приближете се към обекта с писалка и малък бележник в ръка и го помолете да ви упъти към дадено място (за предпочитане е да знаете предварително, че мястото му е познато). Един бързо ще вземе бележника от ръката ви и ще започне да рисува карта. По всяка вероятност той е Докосващ (с лек примес на Наблюдател).
Друг няма да обърне внимание на бележника и писалката, но с жестове на ръцете и пръстите ще ви „насочи” във вярното направление.
Най-вероятно това е Наблюдател.
Трети също няма да обърне внимание на бележника и писалката, а вместо това ще ви даде словесни напътствия. Той вероятно е Слушател – вярва повече на изреченото, отколкото на написаното слово или на картата.
Побъркайте ги: Изкарвайте Наблюдателите от равновесие, като ги карате да слушат. Не говорете на Слушателите. Измъчвайте ги с мълчание. Изнервяйте Докосващите, като ги принуждавате „да седят със скръстени ръце”. Изобщо най-добре гледайте да бъдете тези, които манипулират, а не тези, които биват манипулирани!