8 златни правила за лидери от легендата на американския бизнес Джак Уелч

Наречен през 1980г „Неутрона Джак“ /прави се връзка с неутронната бомба/ Джак Уелч е обявен за вице-президент на GE през 1972 година. Мести се в редовете  на компанията, за да стане старши вицепрезидент през 1977 г. и заместник-председател през 1979 г.

Уелч става най-младият председател и главен изпълнителен директор през 1981г. на Дженерал Електрик, наследявайки Реджиналд H. Джоунс. До 1982 г. Всяка година Уелч уволняваше 10% от менидърите си, които са на дъното.

Управлявал е едновременно стотици хиляди хора.

Спелечил е репутацията си чрез брутална откровеност в срещите си с ръкодовидетилите и налагането на непринуденост във всяко дружество, което управлява.

Някои критици казват че под натиска на Уелч някои от служителите заобикалят правилата в Дженерал Електрик и че той самият е отговорен за не малко скандали свързани с една от най големите компании в света, обявявайки фалшиви печалби.

Джак Уелч получава и не малко критики през годините за очевидната му липса на съчувствие към средната класа. През май 1995 г претърпява операция за троен байпас и се връща на работа на пълен работен ден през септември същата година като освен натовариения му работен график не пропуска и да поиграе любимата си игра голф. Той е скептик относно глобалното затопляне и все пак смята че бизнеса трябва да прегърне „зелените продукти“ и зеления начин на правене на бизнес, независимо дали смятаме че ще има глобално затопляне или не, защото светът иска тези продукти! Точно преди момента на пенсионирането си Джак Уелч получава заплата от 4 милиона долара годишно. През 1999г е обявен за „Мениджър на века“ от списание Fortune.


„Един ден ставате лидер. В понеделник правите това, което правите обикновено, наслаждавате се на работата, управлявате проект, говорите и се смеете с колегите за живота и работата, и клюкарите за това, колко глупав може да е мениджмънтът.

След това, във вторник, вие сте мениджмънтът. Вие сте шеф. Внезапно всичко изглежда различно… защото е различно. Лидерството изисква отчетливи поведения и нагласи и за много хора те дебютират с поста.

Преди да станете лидер, успехът се отнася единствено до това да растете. Когато станете лидер, успехът се изчерпва с растежа на другите.

Несъмнено човек може да е лидер по много начини.

Нужно е само да погледнете безгрижния, говорещ директно Хърб Келъхър, който ръководеше Southwest Airlines в продължение на тридесет години, и тихия новатор от Microsoft Бил Гейтс, за да знаете, че лидерите са всякакъв размер и вид.

В политиката вземете Чърчил и Ганди. В американския футбол вземете Ломбарди и Беличик. Всеки от тези лидери ще ви даде различен списък от „правила“ на лидерството. Ако ме попитат /Джак Уелч/, аз бих ви дал осем. Те не ми изглеждаха като правила, когато ги използвах, а просто като правилния начин да се води.

По време на разговорите ми със студенти, мениджъри и предприемачи неизменно ми задаваха въпроси за лидерството, например: „Какво всъщност прави лидерът?“, или „Току-що ме повишиха, а никога преди това не съм ръководил нищо. Как мога да бъда добър лидер?“. Микромениджмънтът често изниква като област на притеснения, като „Шефът ми смята, че трябва да контролира всичко – това лидерство ли е, или иска да е бавачка?“. По същия начин получавам много въпроси за харизмата. Хората питат: „Може ли да си интровертен, мълчалив или просто срамежлив и пак да получаваш резултати от своите хора?“. Веднъж в Чикаго един човек ме попита: „Имам поне двама преки подчинени, които са по-умни от мен. Как въобще бих могъл да ги оценявам?“.

Естеството на тези въпроси ме накара да осмисля собствения си опит с лидерството в продължение на повече от четиридесет години.

Въпреки това някои начини за ръководство като че ли винаги работеха. Те се превърнаха в моите „правила“-правилата на Джак Уелч за успешен мениджмънт!

8-те правила за лидери накратко:

  • Лидерите неуморно осъвременяват екипа си използвайки всяка среща като възможност да оценяват, да наставляват и да изграждат самоувереност.
  • Лидерите правят всичко възможно хората не само да имат ясна визия, но и да живеят, и да дишат с нея.
  • Лидерите влизат в кожата на всеки, излъчвайки положителна енергия и оптимизъм.
  • Лидерите установяват доверие с искреност, прозрачност и уважение.
  • Лидерите вземат непопулярни решения и да действат по интуиция.
  • Лидерите сондират и напредват с любопитство, граничещо със скептицизъм, уверявайки се, че на въпросите им се отговаря с действия.
  • Лидерите вдъхновяват поемането на рискове и ученето чрез даване на пример.
  • Лидерите празнуват.

8-те правила за Лидерството от Джак Уелч, един от най-великите мениджъри и лидери на всички времена:

Преди да погледнем всяко правило, да ви кажа една дума за парадоксите. Лидерството е пълно с тях. Дядото на всички тях е парадоксът „кратък-дълъг„, например във въпроса, който често получавам: „Как мога да управлявам резултатите за тримесечието и въпреки това да правя това, което е правилно за бизнеса ми и след пет години?“.

Отговорът ми е: „Добре дошли на тази работа!“. Вижте, всеки може да управлява краткосрочно – просто продължавайте „да изцеждате лимона„. Всеки може да управлява и дългосрочно – не преставайте да мечтаете. Направили са ви лидер, защото някой е вярвал, че можете едновременно да изцеждате лимона и да мечтаете.

Видели са във вас човека с достатъчно прозорливост, опит и непреклонност, за да балансирате конфликтните изисквания на краткосрочните и дългосрочните резултати.

ПРАВИЛО 1. Лидерите неуморно осъвременяват екипа си, използвайки всяка среща като възможност да оценяват, да наставляват и да изграждат самоувереност.

След като бостънският Red Sox най-накрая разчупи 86-годишна „суша“ и спечели Световната серия, не беше възможно да включите телевизора или да разгърнете вестник, без да чуете някаква спекулация защо 2004 беше „годината“.

Имаше теории за всичко: от прическата на централния филдер Джони Деймън до лунното затъмнение! Повечето хора обаче знаеха, че причината изобщо не беше мистериозна.

Red Sox имаха най-добрите играчи. Питчърите бяха най-добрите в лигата, филдерите бяха достатъчно добри, а хитърите… е, те бяха сензационни.

И всички заедно бяха обзети от дух за победа, който бе така осезаем, че можеше да се почувства във въздуха.

Във всеки сезон има щастливи моменти и лоши периоди, но екипът с най-добрите играчи обикновено печели. И точно затова – много просто – трябва да инвестирате огромна част от времето и енергията си като лидер в три дейности:

  1. Трябва да оценявате – да се уверявате, че правилните хора са на правилните работни места, да подкрепяте и да придвижвате напред тези, които са на правилните места, и да отстранявате тези, които не са.
  2. Трябва да наставлявате – да напътствате, да критикувате и да помагате на хората да подобрят своето изпълнение по всякакъв начин.
  3. И накрая, трябва да изграждате самоувереност – да покажете насърчение, грижовност и признание. Самоувереността зарежда с енергия, тя ще даде на вашите хора смелостта да поемат рискове и да постигат отвъд онова, за което са мечтали. Това е горивото на печелившите екипи.

Според много мениджъри развитието на хората се осъществява един път годишно, по време на прегледите на изпълнението.

Това е много далеч от истината. Развитието на хората трябва да е всекидневно събитие, интегрирано във всеки аспект на дейността им.

Прегледът на бюджета например е съвършен повод да се фокусирате върху хората. Точно така, върху хората. Трябва да говорите за бизнеса и за резултатите от него, но в прегледа на бюджета всъщност можете да видите динамиката на екипа в действие.

Ако всички седят на масата мълчаливи и резервирани, докато лидерът на екипа говори надуто, ще трябва да осъществите доста сериозно наставничество.

Ако всеки е включен в презентацията и целият екип е жив, имате страхотна възможност да направите незабавна обратна връзка, че харесвате това, което виждате.

Ако в екипа има истинска звезда или некадърник, споделете впечатленията си с лидера му колкото е възможно по-скоро.

Няма събитие в деня ви, което да не може да се използва за развитие на хората. Посещенията на клиентите са шанс да оцените търговската си сила.

Обиколките на завода са възможност да се срещате с обещаващи нови мениджъри на най-ниско ниво и да видите дали притежават способността да управляват нещо по-голямо. Кафе пауза по време на заседание е възможност да насърчите член на екип, който се кани да направи първата си голяма презентация.

Помнете, че във всички тези срещи оценката и наставничеството са страхотни, но изграждането на самоувереност в крайна сметка вероятно е най-важното нещо, което можете да направите.

Възползвайте се от всяка възможност, за да изграждате самоувереност у тези, които заслужават. Използвайте без задръжки похвалата; колкото е по-конкретна, толкова по-добре. Освен огромното значение на осъвременяването на екипа, най-доброто нещо при използването на всяка среща за развитие на хората е да е забавно.

Вместо вцепеняващите мозъка съвещания за цифри и обиколки из заводите за демонстриране на нови машини, използвайте всеки ден за израстване на хората.

В действителност мислете за себе си като за градинар с лейка в едната ръка и купа тор в другата. От време на време ще трябва да изскубвате някои плевели, но през по-голямата част от времето само подхранвайте и се грижете.

Тогава ще наблюдавате как всичко разцъфва.

ПРАВИЛО 2. Лидерите правят всичко възможно хората не само да имат ясна визия, но и да живеят, и да дишат с нея.

От само себе си се разбира, че лидерите трябва да задават визията на екипа и повечето от тях го правят. Но това не е всичко.

Като лидер вие трябва да направите така, че визията да оживее. Как можете да го постигате? Първо, никакъв жаргон.

Целите не могат да звучат благородно, но мъгляво. Мишените не могат да са толкова замазани, че да не могат да се уцелят. Вашето насочване трябва да е така живо, че ако събудите случайно избран ваш служител посред нощ и го питате:

„Къде отиваме?“, той да е в състояние в полусън да отговори: „Ще продължаваме да подобряваме обслужването на отделните предприемачи и да разширяваме пазара си, като настойчиво осъществяваме контакти с малките търговци на едро.“

Трябва непрекъснато да говорите за визията – по същество и до втръсване. Имало е време, когато съм говорил за посоката на компанията толкова пъти в един ден, че направо ми прилошаваше от собствения ми глас.

Осъзнавах обаче, че посланието винаги беше ново за някого. Така че продължавайте да го повтаряте. И говорете с всекиго. Един от най-често срещаните проблеми в организациите е, че лидерите предават визията на най-близките си колеги и последствията от нея така и не стигат до хората на предната линия.

Спомнете си всички случаи, в които сте се натъквали на груб или изтормозен чиновник в универсален магазин, говорещ за страхотно обслужване, или са ви поставяли на изчакване от оператор в телефонен център в компания, която обещава скорост и удобство. По някаква причина те не са чували мисията, може би защото тя не е била изкрещяна в тяхна посока – достатъчно силно или достатъчно често.

Ако искате хората да живеят и да дишат с визията, „покажете им парите„, било със заплата, премии или някакво съществено признание.

Ако цитирам моя приятел Чък Еймс, бивш председател и главен изпълнителен директор на Reliance Electric, „Покажете ми различните планове за компенсация на компанията и аз ще ви покажа как се държат хората.“

Визията е съществен елемент от работата на лидера. Никоя визия обаче не струва и хартията, на която е написана, ако не се съобщава непрекъснато и не се подкрепя с награди. Само тогава тя ще скочи от страницата… и ще оживее.

ПРАВИЛО 3. Лидерите влизат в кожата на всеки, излъчвайки положителна енергия и оптимизъм.

positive energy leader

Сигурно знаете онази стара поговорка: „Рибата се вмирисва от главата“. Тя се използва предимно за случаите, когато политиката и корупцията се процеждат надолу в организацията, но също толкова лесно би могла да се използва за описване на ефекта от лошата нагласа на върха на всеки екип голям или малък.

В крайна сметка всеки ще бъде заразен. Настроението на лидера е- заразно. Наблюдавали сте го стотици пъти.

Оптимистичният мениджър със своята положителна нагласа някак си се оказва, че ръководи екип или организация от… е, весели хора с позитивен светоглед. Песимистичният мърморко си има собствено нещастно племе.

А нещастните племена трудно печелят.

Разбира се, понякога има основателни причини да си с лошо настроение. Икономиката е лоша, конкуренцията брутална… Самата работа може да е трудна. Задължението ви като лидер обаче е да се борите срещу гравитацията на негативизма. Това не означава, че трябва да захаросвате предизвикателствата, пред които е изправен екипът ви. То обаче означава, че е необходимо да демонстрирате зареждаща с енергия нагласа на „Можем да го направим“. Означава, че излизате от кабинета си и влизате под кожата на всеки, тъй като наистина се интересувате какво правят хората и как се справят, докато изкачвате възвишението заедно. Е, може би си мислите: „Този тип емоционална свързаност – това просто не е в природата ми“. И наистина е така за някои хора.

Виждал съм някои способни мениджъри да ръководят бизнеса си, като държат хората си на една ръка разстояние.

Тези мениджъри често демонстрират правилните ценности, например искреност и непреклонност, и постигат добри резултати. Тъй като никога не стигат до същността на хората си обаче, нещо се губи. Работата остава работа. Правилната нагласа би могла да я направи нещо много повече. Направете тази нагласа своя.

ПРАВИЛО 4. Лидерите установяват доверие с искреност, прозрачност и уважение.

За някои хора лидерството може да е истинско властово пътуване. Те харесват чувството на контрол както над хората, така и над информацията.

Освен това пазят тайни, разкриват малка част от мислите си за хората и тяхното изпълнение и крият онова, което знаят за бизнеса и неговото бъдеще.

Този тип поведение със сигурност налага лидера като шеф, но източва доверието от екипа. Що е доверие? Мога да ви дам речниковото определение, но вие го опознавате, когато го почувствате. Доверието се реализира, когато лидерите са прозрачни, искрени и държат на думата си. Толкова е просто. Вашите хора трябва винаги да знаят къде стоят от гледна точка на изпълнението. Те трябва да знаят как върви бизнесът.

Понякога новините не са толкова добри – например предстоящи съкращения – и всеки нормален човек би предпочел да не ги съобщава.

Лидерите установяват доверие и като отдават дължимото там, където е нужно. Те никога не унижават хората си, като крадат някаква идея и твърдят, че е тяхна.

Не „целуват задници“ нагоре и „не раздават ритници“ надолу, защото са достатъчно самоуверени и зрели, за да знаят, че успехът на екипа им ще им донесе признание, при това по-скоро рано, отколкото късно.

Вижте „Как да побъркаш шефа си?“, ако вашият мениджър е идиот и ви унижава!

В лоши моменти лидерите поемат отговорност за онова, което се е объркало. В добри периоди те щедро разпределят похвалите върху всички.

Когато станете лидер, понякога наистина изпитвате импулса да кажете: „Вижте какво направих аз“. Когато екипът ви има отлично представяне, съвсем нормално е да искате известно признание за себе си.

В крайна сметка вие ръководите шоуто.

Вие раздавате чековете със заплатите, така че хората слушат (или се преструват) всяка ваша дума, смеят се (или се преструват) на всяка ваша шега.

В някои компании да си шеф означава да получаваш специално място за паркиране или да пътуваш първа класа. Може да се главозамаете.

Възможно е наистина да започнете да се чувствате много голям. Не позволявайте това да се случи. Помнете: когато са ви направили лидер, не са ви дали корона, а отговорност да извадите на повърхността най-доброто у другите.

За тази цел хората трябва да ви вярват. И те ще ви повярват, стига да покажете искреност, да отдавате дължимото и да оставате реални.

ПРАВИЛО 5. Лидерите имат смелостта да вземат непопулярни решения и да действат по интуиция.

По природа някои хора винаги се стремят към консенсус. Други копнеят да бъдат обичани от всички.  Ако сте лидер, тези поведения наистина могат да ви вкарат в блатото, защото без значение къде работите или какво правите, има моменти, когато ще трябва да взимате трудни решения – да уволнявате хора, да режете финансиране на някой проект или да закривате завод.

Очевидно трудните решения предизвикват оплаквания и съпротива. Задължението ви е да слушате и да обяснявате решенията си ясно, но да се движите напред. Не предъвквайте непрекъснато едно и също и не придумвайте.

Понякога вземането на решение е трудно не защото е непопулярно, а защото интуицията ви го подсказва и то не се поддава на „техническа“ обосновка.

Вие не сте лидер, за да печелите съревнование по популярност – вие сте лидер, за да водите. Много е писано за загадките на интуицията, но всъщност става дума за разпознаване на модели, нали?

Виждали сте нещо толкова много пъти, вие просто знаете какво става този път. Фактите може да са непълни или данните – да са ограничени, но ситуацията ви изглежда много, много позната. Лидерите са изправени пред интуитивни решения през цялото време.

Понякога най-трудните интуитивни решения включват подбора на хора. Срещате кандидат, който изглежда напълно подходящ. Биографията му е съвършена: престижни училища и страхотен опит. Интервюто е впечатляващо: здраво ръкостискане, добър зрителен контакт, умни въпроси и т.н. Нещо обаче ви тормози. Може би се е движил насам-натам твърде много: сменил е твърде много работни места за няколко години без достатъчно правдоподобно обяснение. Или енергията му изглежда твърде френетична. Или някой негов предишен шеф е казал мили неща за него, но не звучи убедително. И вие отново оставате с онова „ъъъъ“ чувство в стомаха. Не наемайте човека.

Направили са ви лидер, защото сте виждали по-добре и в повечето случай сте били прави. Слушайте интуицията си. Тя ви казва нещо.

ПРАВИЛО 6. Лидерите сондират и напредват с ЛЮБОПИТСТВО, граничещо със скептицизъм, уверявайки се, че на въпросите им се отговаря с действия.

Лидерите сондират и напредват с любопитство

Когато сте отделен участник, се опитвате да разполагате с всички отговори. Това ви е работата – да бъдете експерт, да сте най-добрият в това, което правите, може би дори да сте най-умният в стаята.

Когато сте лидер, работата ви е да разполагате с всички въпроси. Трябва да се чувствате невероятно удобно в позицията на най-глупавия в стаята.

Всеки разговор, който водите по отношение на дадено решение, предложение или къс пазарна информация, трябва да е изпълнен с ваши реплики: „Ами ако?“, „Защо не?“ и „Как така?“.  Въпросите обаче никога не са достатъчни. Трябва да се уверите, че те провокират дебат и повдигат проблеми, по които започва да се работи.

Помнете: когато кажете нещо, не значи, че то ще се случи само защото сте лидер.

Ако не направите всичко възможно да се уверите, че вашите въпроси и притеснения се посрещат с действие, те нямат никакво значение. Осъзнавам, че повечето хора не обичат процеса на сондиране. Досадно е да вярваш в продукт или да направиш блестяща презентация само за да бъдат разкъсани на парчета от въпроси на шефа. Работата обаче е в това – да искате по-големи и по-добри решения. Въпросите, здравословният дебат, решенията и действията ще отведат всекиго там.

ПРАВИЛО 7. Лидерите вдъхновяват поемането на рискове и ученето чрез даване на пример.

RiskManagement

Печелившите компании прегръщат поемането на рискове и ученето. На практика обаче тези две понятия често правят мечешка услуга… и почти нищо друго.

Твърде много мениджъри насърчават хората си да опитват нови неща и след това ги цапардосват по главата, когато се провалят.

Мнозина живеят в създадени от тях светове. Ако искате хората ви да експериментират и да разширяват мисленето си, сами дайте пример.

Да разгледаме поемането на рискове. Можете да създадете култура, която приветства поемането на рискове, като свободно признавате грешките си и говорите за това, което сте научили от тях. Не е нужно да морализаторствате или да сте твърде мрачни по отношение на грешките си. В действителност колкото по-комичен и весел сте, толкова по-лесно хората ще схванат посланието, че грешките не са фатални.

Що се отнася до ученето: отново искам да ви кажа – живейте така, както проповядвате. Само защото сте шефът, това не означава, че сте източникът на цялото познание.

„Учете се от тях. В най-добрия сценарий всички ваши хора ще са по-умни от вас. Това не означава, че не можете да ги ръководите.“

ПРАВИЛО 8. Лидерите празнуват…

Лидерите празнуват

Какво има в празнуването, което прави мениджърите толкова нервни? Може би организирането на парти не изглежда професионално, или кара мениджърите да се притесняват, че няма да изглеждат сериозни пред висшестоящите, или че ако хората в офиса се почувстват твърде щастливи, ще престанат да залягат над работата си. Каквато и да е причината, на работното място просто не се празнува достатъчно – на всяко работно място.

На въпроса ми: „Празнувате ли достатъчно?“ почти никой не вдига ръка. Не че GE /Дженерал Електрик/ беше имунизирана срещу този феномен.

Празнуването кара хората да се чувстват като победители и създава атмосфера на признание и положителна енергия. Представете си отбор, който печели Световната купа, и да не се лее шампанско. Просто не е възможно! Въпреки това компаниите печелят през цялото време и подминават това дори без ръкопляскане. Работата е твърде голяма част от живота, за да не се признават миговете на постижения.

Сграбчвайте колкото се може повече от тях. Превръщайте ги в „голяма работа“. Ако вие не го направите, никой няма да го стори.

В заключение

Няма лесна формула да бъдеш лидер. Ех, ако имаше!

Лидерството е предизвикателство:

Всички тези актове на балансиране, цялата отговорност, целият натиск. Въпреки това доброто лидерство се случва… и приема най- различни форми.

Има тихи лидери и такива, които са бомбастични. Има аналитични лидери, има и по-импулсивни. Някои са твърди като желязо с екипа си, други са по-грижовни.

Ще ви бъде трудно да кажете какви качества споделят тези лидери под повърхността. Под нея обаче със сигурност ще видите, че най-добрите силно и непрекъснато се интересуват от хората си – от техния растеж и успех.

Ще видите, че самите те се чувстват комфортно в собствената си кожа. Те са реални, изпълнени с искреност и интегритет, оптимизъм и човечност.

Често ме питат дали лидерите се раждат, или се създават. Отговорът, разбира се, е „И двете.“ Някои характеристики, напри- мер IQ и енергията, като че ли са по рождение.

От друга страна, човек учи някои лидерски умения, например самоувереност, още в скута на майка си, в училище, в университета и в спорта.

Други се усвояват на работното място чрез повтарящи се преживявания – опитване на нещо, объркването му и изводите от него, или правилното му схващане и засилване на самоувереността да се повтори, само че по-добре.

За повечето от нас лидерството стартира един ден, когато станете шеф и правилата се променят. Преди това вашето задължение е била собствената ви работа. След това вече се отнася и до тяхната работа-не го забравяйте!

  • 43
  •  
  •  
  • Мисля ,че лидерите се раждат такива.Живота им дава поле за изява.С времето се развиват и доказват ,печелят,напредват.Не носят ли това в себе си едва ли ще се научат да бъдат такива.Благодаря на Христо за прекрасните теми ,с които ни запознава всеки ден.Страхотен усет и подбор.Продължавай винаги така.Най-добрия си.

    • Рая благодаря ти за прекрасните думи. Без хора като теб този сайт би бил безмислен!

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    Top
    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече