Всичко, което трябва да знаеш за властта и как да я използваш – на едно място, без задръжки!
Знаете ли защо трябва да харесваме властта, за да контролираме хората? А Как да го направим? Защо повечето от нас смятат че властта е мръсна дума?
Осъзнайте се! Без власт и контрол ще си останете в ъгъла. Стига сте упражнявали само вашите добродетели, започнете да упражнявате власт!
Често се отдръпваме от идеята за властта, защото я отъждествяваме с отговорност. Никой не иска да остане „на топа на устата”- да бъде онзи, който ще отговаря, когато всичко се провали.
Както искате. Без кураж няма слава.
Животът не е поемане на рискове, а поемане на контрол. Разбира се, понякога се налага да рискувате, за да вземете нещата в свои ръце.
Нека най-напред да подчертаем, че власт не е мръсна дума. Естествено е да търсим контрол над ситуацията. Още от раждането си ние непрестанно се борим за власт – власт над самите себе си (например учим се как да ходим) и власт над средата (например кога и накъде да вървим).
По-късно търсим власт над враговете си. Това е естествен импулс, има го в нашата ДНК. Нещо повече, то е самата ни ДНК.
Колкото повече власт упражняваме над себе си и средата, толкова по-добри стават нашите шансове да оцелеем достатъчно дълго, за да предадем своята ДНК на идните поколения.
Чували ли сте някога за оцеляването на най-пригодния? Приспособявай се или умри! „Обществото” обаче традиционно полага всички усилия да премахне този естествен стремеж. Затова всички сме възпитани да отхвърляме всяка мисъл за лична власт.
Така ни учат политически и духовни водачи, защото властта да разсъждаваме самостоятелно – тази първа и най-важна власт! – означава, че вече няма да разчитаме те да вършат това вместо нас.
Когато ни учат, че „властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”, те просто се плашат сами, защото са надникнали в огледалото твърде отблизо.
Освен това нима „властта да избираш” не трябва да се отнася и до избора дали да бъдеш развратен или не? Някои хора биха избрали да бъдат мръсници. И това би било чудесен начин да разберем кой наистина е „светец” и кой определено не е.
Помислете си за колко много властолюбиви, но иначе съвършено безсилни нищожества, не би чул светът, ако Хитлер не бе дошъл да им предложи работа.
Но без власт – та макар и само властта да мислим самостоятелно – изборът ни е още по-ограничен. И твърде често надарените с власт избират вместо нас.
Армагедон е дошъл и отминал, вие сте сред малцината оцелели „щастливци”.
Спотайвате се в полуразрушено мазе с жена си, двете си малки деца с последната консерва боб. Кой ще изяде боба?
Навярно са ви учили да постъпвате благородно, да сторите, каквото би сторил добрият човек: гладувате и давате консервата на съпругата и децата си.
Добре, но зад барикадираната врата дебне цяла тайфа изроди и всички те се надяват да постъпите точно така, защото сега вие – защитникът на вашето малко племе – ще отслабнете, а загубите ли сили за съпротива, нахлуват вълците – както четирикраки, така и двукраки – за да убият вас, да изнасилят жена ви и накрая дa изядат децата ви!
И всичко това само защото не сте проявили достатъчно сила – безмилостна сила – да сторите от самото начало каквото трябва: да се нахраните, да съберете сили. Само тогава ще бъдете от полза за другите.
Разбира се, това е най-лошият сценарий.
И все пак той илюстрира как всеки ден вършим подобни грешки, постъпвайки както обществото очаква от нас, както са ни учили, че постъпва добрият човек, жертвайки своите потребности и възможности, защото са ни учили, че саможертвата е благородна.
Подобна фалшива скромност само ни лишава от сили. И още по-зле, застрашава другите, които очакват да вземем трудните решения… да изядем последната консерва фасул, за да останем силни и да не пуснем вълците през вратата.
Духовните убийци неуморно ни призовават да правим жертви за Бог и родина.
Твърде често добронамерени приятели, роднини и възлюбени ни убеждават да не предприемаме „егоистични” действия, с които бихме се усъвършенствали – например да отслабнем, да напуснем безперспективната работа или да продължим обучението си.
Чудно ли е, че наричаме подобни връзки „отровни”?
От първостепенна важност е грижа номер едно – самозащитата. Никому няма да помогнем, ако първо не подредим собствения си дом. Дори и на себе си не ще помогнем, ако първо не съберем сили. Ще има ли някой полза, ако се удавите, докато се опитвате да спасите друг удавник?
ПЕТИЦАТА НА ГЕТИ
[sws_divider_line]
Милиардерът Ж. Пол Гети (1892-1976), превърнал разчитането на хора в своя „професия”, определя петте типа личности, които изплуват на повърхността, когато хората са изправени пред предизвикателства и несгоди:
- 1. Безпомощните – онези, които седят парализирани и претоварени от струпалите се непредвидени събития.
- 2. Страхливците – онези, които са готови да бягат.
- 3. Паникъорите, които нанасят удари слепешком и напосоки, търчат насам-натам и прахосват ценни ресурси. (Понякога паникъорите изваждат късмет и постигат случаен успех. За жалост подобни успехи само подклаждат вярата им, че суеверието е по-ценно от предвидливостта и труда.)
- 4. Кърпачите – бойци във вечна отбрана, които разрешават проблемите в хода на тяхното възникване. Макар че в дългосрочен план могат да реагират правилно и дори ефективно, те винаги „догонват”, защото реагират само след като проблемът се прояви изцяло. (Бележка: Това противоречи на съветите на Сун Дзъ, „Дао Дъ Чжин”, Макиавели и всички други известни стратези, които знаят много добре, че трябва да се справяме с малките проблеми – малките врагове – преди да станат големи проблеми – големи врагове.
- 5. Водачите пък се справят с малките проблеми, преди те да се превърнат в големи проблеми и големи врагове. При нападение истинските водачи контраатакуват решително и ефективно. Те знаят, че „нападението е най-добрата отбрана”.
Всички ние спадаме към някой от петте типа на Ж. Пол Гети. Макар че на теория е възможно да излезем от рамката и да проявим всяка от изброените реакции, нашата личностна същност – основният ни начин да се справяме с живота – се гради върху една от горните схеми. Същото се отнася и до врага.
СХВАТКА ИЛИ БЯГСТВО?
[sws_divider_line]
Когато са изправени пред заплаха, била тя физическа или психическа, реална или въображаема, хората реагират по един от четирите начина: отстъпление, подчинение, търсене на обич или търсене на власт.
1. Отстъпление
Бягаме. Когато това е физически невъзможно, оттегляме се в психиката и усещанията си като костенурка в корубата или като щраус, заравящ глава в пясъка. (Забележка: Костенурката се свива в корубата като ефективна защитна стратегия, за да изчака отдалечаването на неприятеля.
Но заравянето на глава в пясъка, било то образно или буквално, никога не може да бъде добра стратегия. Нека цитираме любимия израз на Керълайн Шъмуей от „Черната наука”: „Дори и да си заровиш главата в пясъка, пак могат да те ритнат по задника” (Лънг и Проуънт, 2001). Това е разликата между „стратегическо отстъпление”… и паническия бяг.
2. Подчинение
Неспособни да избягаме, ние се предаваме. Подчиняваме се на „висшата власт” и опитваме да се „снишим”. „Подкрепяме безусловно” с надеждата биячът да избере друг вместо нас. Понякога дори му помагаме да избере другия, за да останем незасегнати. При по-силен натиск започваме и да бием.
3. Търсене на обич
В идеалния случай всички би трябвало да можем да се „изолираме” от жестокия свят, като се обкръжаваме с хора, които искрено ни обичат и уважават. При успех биваме благословени със семейство, приятели и истинска обич – съюзници, които ни дават чувството за сигурност, идващо от силна и сигурна подкрепа. Когато не успеем да намерим истинска обич и уважение, в крайна сметка започваме да ги търсим на погрешни места – секти, банди и унищожаващи ни връзки.
4. Търсене на власт
Първите три категории – отстъпление, подчинение и търсене на обич – всъщност са начини да потърсим властта за контрол над живота си.
ПЕТТЕ ВИДА ВЛАСТ
[sws_divider_line]
Едно определение описва властта като „Възможност един участник в обществена връзка да е в състояние да осъществява своята воля въпреки съпротивата”.
Черната наука определя властта като способност да постигнете своето, да упражнявате своята воля.
Фридрих Ницше казва, че у всички хора има вроден творчески импулс, който той нарича „воля за власт”.
Тази воля за власт ни тласка да станем нещо повече от онова, което сме в момента, да изследваме границите, да събаряме стени- независимо колко успокояващи могат да изглеждат тези стени на пръв поглед, да търсим власт – първо над себе си, после и над цялата вселена.
Когато отхвърляме този свой инстинктивен стремеж, изпитваме смътно (а понякога и не толкова смътно) недоволство от себе си. С други думи – не живеем според възможностите си.
Устанонвено е, че човешките същества използват мозъка си с ефективност десет на сто.
Другояче казано, мнозина от нас използват живота си с десет на сто ефективност. Лоша новина за вас, ако сте един от тях. От друга страна – новината е и добра, ако вашият враг също спада към тези хора. Пo-нататък Ницше казва, че властта и удоволствието са тясно обвързани. Властта носи удоволствие.
Удоволствието на свой ред поражда чувство за власт. Погледнете собствения си живот. Когато действате с пълни сили, разкривате способностите си, вие се чувствате „властни” и сякаш не може да сбъркате, сякаш нищо не може да ви спре.
Спортистите наричат това чувство „навлизане в зоната”, където човек действа безупречно, където дългите години учение и пот най-сетне се отплащат. Не забравяйте: щастието се усмихва на подготвения. Откъде черпи врагът своята власт?
От вътрешни резерви на истинско самоуважение и увереност, или просто от униформата, която носи? Кое носи наслада на вашия враг? Можете ли да му „повлияете”, като предложите повече от любимите му удоволствия или просто като отрежете източника на удоволствие?
Колко удобно ще бъде за вас, ако любимото „удоволствие” на врага се смята за „табу” според съвременните обществени норми? Накъде бяга врагът, когато се почувства „лишен от власт”? Към Библията или към бутилката? Към свещеника или към проститутката? Когато основата на властта му бъде разклатена, дали ще хукне към пистолета или към храстите?
Петте основни източника на власт са:
[sws_divider_line]
1. Власт на обичта и уважението
Тази власт зависи от това доколко ви харесват останалите. Тя е истинска власт, произтичаща от хората, които държат на вас, подкрепят ви и ви следват от обич и вярност за разлика от онези, готови да ви целуват задника заради лични облаги или от страх. (Попитайте дали е по-добре владетелят да бъде обичан, или да се боят от него.
Макиавели отговаря, че е по-безопасно да се боят, защото в крайна сметка това дава на владетеля повече сигурност. По-нататък Макиавели напомня, че има голяма разлика между това да се боят от теб и да те мразят.)
2. Власт на моркова
Властта на моркова (наричана още „власт на наградата”) идва от вашата способност да манипулирате другите чрез раздаване на награди. При този вид власт вие контролирате „моркова”. Пример: сектите предлагат обич и „семейство”.
3. Власт на тоягата
Властта на тоягата (наричана още „власт на принудата”) идва от вашата готовност да размахвате „тоягата”, за да заплашвате и наказвате другите, от вашата способност да „напердашите” когото трябва. Пример: водачът на секта ви отказва своята обич, докато не тръгнете в крак с останалите „избраници”.Понякога тоягата е просто сведение за друг човек, с което разполагате. Друг път се налага да прибегнете към тояга в по- буквалния смисъл на думата.
4. Власт на експерта
Властта на експерта идва от вашите специални умения, уникални способности или конкретните сведения, които сте събрали или можете да си осигурите. В криза – естествена или предизвикана от вас – вашият опит (специални умения и/или сведения) става внезапно търсен и вие „скромно” приемате каквото ви се полага. Водач, който във време на хаос излиза напред с най-подходящия план (опит и/или оборудване), за да „прекрати безумието”, спада към тази категория.
Един шпионин-нинджа или вътрешен човек от Уолстрийт също спада към тази категория, когато по един или друг начин се сдобива с ценна информация, която може да му даде власт над другите и/или да повлияе върху събитията (например крайния резултат на сражение).
Често човекът, притежаващ подобна специализирана информация, се превръща в „сив кардинал”. През средновековието придворният шут често е бил най-информиран в цялото кралство, защото – смятайки го за глупак – всички говорели най-свободно пред него. Прочетете „Аз, Клавдий” от Робърт Грейвс.
5. Власт на положението
Властта на положението идва от факта, че на дадена личност единодушно е признато правото да дава команди и да изисква от другите. Например всички ние сме съгласни, че полицаите имат властта да арестуват, а президентът да обявява война.
Положението, което заемат – с наше съгласие – им дава тази власт. Затова властта на положението произтича и зависи от другите, които ви се „подчиняват”, защото вярват, че е техен дълг да признават вашето положение в обществената йерархия. Съществуват обаче два коренно различни варианта на властта на положението:
Законна власт на положението. Тази власт произтича от това, че сте „спечелили” дадено положение или чрез някакъв изборен процес, или чрез всеобщо одобрение и с подкрепата на масите. Юлий Цезар спада към тази категория, но там е и Бойко Борисов 🙂 и Хитлер – и тримата „грабват” властта в „смутни времена” почти без съпротива, защото са обявени за „спасители” (или поне за по-малкото зло). („Законна” в случая означава просто способността да завоювате властта и да я удържите.)
Фалшива власт на положението. От друга страна, фалшивата власт на положението идва просто от носенето на униформа.
Тази униформа може да бъде какво ли не – от реалната военна, полицейска или жандармерийска униформа до онази нелепа шапка, която ви карат да носите в сектата, гангстерската татуировка или онзи всемогъщ бюрократичен печат, който размахвате като страховитата коса на Смъртта!
Никога не обърквайте власт и положение.
Митологията разказва, че Луцифер имал власт… но дали наистина е така? Заемал е положение на небесата. Но всяка получена власт можела да му бъде отнета – както и станало! – при първия каприз на един шизофреничен и сексуално потиснат шеф.
Понякога наистина е по-добре да властваш в ада.
Всяка власт, зависеща от колата, която карате, ключа, който завъртате, униформата, която носите, бюрото, което ви дават отгоре, не струва и пет пари, защото отгоре могат да ви я отнемат когато си искат.
Не забравяйте, Сун Дзъ ни учи винаги да оставяме на врага изход… та макар и само за да го причакаме там! Онова, което глупавият търси у другите – включително власт! – умният го намира у себе си.
статията е написана по материали от supersubconscious.com
