Истинското мерило за лидерството е влиянието – нито повече, нито по-малко.
Ако нямате влияние, никога не бихте могли да ръководите другите. Но как измервате влиянието?
Ще ви разкажа една история, която отговаря на този въпрос.
В края на лятото на 1997 г. хората са разтърсени от две събития. За по-малко от седмица, от този свят си отиват принцеса Даяна и майка Тереза.
На пръв поглед, между двете жени няма нищо общо.
Едната е млада, изискана принцеса от висшето общество, другата е възрастна монахиня, служила на бедните в Индия – лауреат на Нобелова награда за мир.
Въздействието им върху хората обаче е забележително еднакво.
През 1996 г. в анкета, публикувана от лондонското издание на „Дейли Мейл”, принцеса Даяна и майка Тереза са посочени на първо и второ място като най-грижовните хора на света.
Това е нещо, което не би могло да ти се случи, ако не притежаваш влияние.
Но как е възможно човек като Даяна да бъде възнаграден по същия начин като майка Тереза? Отговорът се крие в силата, с която тя е използвала -Закона за влиянието.
Да се появи лидерът…
[sws_divider_line]В началото, титлата на Даяна е просто платформа, от която може да се обръща към другите. По-късно обаче, благодарение на личните си качества, принцесата израства като влиятелна личност.
През 1996, когато се развежда с принц Чарлс Даяна губи титлата си, но тази загуба не повлиява ни най-малко на нейното влияние.
То продължава да се разраства, за сметка на влиянието на бившия й съпруг и кралските й роднини, въпреки техните титли и власт. Защо?
Защото Даяна инстинктивно е разбрала Закона за влиянието.
Дори след смъртта си, тя продължава да влияе на другите. Когато Би Би Си предава нейното погребение, то е излъчено на 44 езика.
Предполага се че е гледано от около 2.5 милиарда души – два пъти повече от тези, гледали нейната сватба.
Постигнали сте превъ зходство като лидер, когато хората биха ви следвали навсякъде, стига да не е от любопитство…
Принцеса Даяна е описвана по най-различни начини, но никога не съм чувал да бъде наричана „лидер”. Макар това да е самата истина, защото е осъществявала своите намерения и е успявала и да повлияе на другите, а лидерството е влияние – нито повече, нито по-малко”
Какво не е лидерството?
Понякога хората имат грешни разбирания за лидерството. Когато чуят впечатляваща титла или дадена позиция, веднага смятат, че притежателят им е лидер.
Разбира се, това би могло да е вярно, но титлите нямат особена стойност, когато става въпрос за лидерство. Истинското лидерство не може да се получи като награда, служба или задача.
Може да се спечели само чрез влияние, а влиянието не трае определен мандат. То се заслужава.
Единственото нещо, което може да осигури титлата е малко време -за да увеличите влиянието си или да го загубите.
5 мита за лидерството
[sws_divider_line]Хората са възприели множество митове и грешни разбирания за лидерите и лидерството. Ето ги най-известните пет:
Единственото нещо, което може да осигури титлата е малко време – за да увеличите влиянието си или да го загубите
1. Митът за мениджмънта
Широко популярно е схващането, че лидерството и мениджмънта са едно и също нещо. Само до преди няколко години книгите, които твърдяха, че се занимават с лидерство, всъщност се отнасяха за мениджмънт.
Основната разлика между двете е, че лидерството се занимава с това как да повлияем на хората, за да ни следват, докато мениджмънта се съсредоточава върху изработването на системи и процеси.
Както коментира бившият председател и изпълнителен директор на Крайслер Лий Иакока:
„Понякога и най-добрият мениджър е като малко момче с голямо куче – чака да види накъде ще тръгне кучето, за да го заведе в тази посока.”
Най-добрият начин да проверите дали някой умее да ръководи, а не просто да управлява е като го помолите да създаде позитивна промяна. Мениджърите могат да следват посоката, но не и да я променят. Затова е нужно влияние.
2. Митът за предприемача
Често хората смятат, че търговските агенти и предприемачите са лидери. Но това не важи за всички. Преди няколко години се бяха появили по телевизията рекламите на Ронко.
Те продаваха продукти като „Джобни риболовни принадлежности”, „Миксер за яйце вътре в черупката” и пр. Тези продукти са рожби на невероятния търговец Рон Попейл.
Наречен „продавач на столетието”, той се появява в реклами за спрейове, облекчаващи плешивост и уреди, дехидратиращи храната.
Със сигурност Попейл е забавен, изобретателен и успешен, особено ако измервате успеха му по неговите триста милиона долара, които е спечелил от продажбата на своите продукти.
Но това не го превръща в лидер.
Хората може и да купуват това, което той продава, но не го следват. В най-добрия случай, умее да ги убеждава на момента, но за дълготрайно влияние не може да става и дума.
3. Митът за знанието
Сър Франсис Бейкън е казал: „Знанието е власт.”
Повечето хора, които вярват, че властта е есенцията на лидерството, заключават от самосебе си, че лидери са тези, които притежават знание и власт.
Но това не е вярно.
Ако посетите някой известен университет и се срещнете с невероятните учени и философи, чиито мисловни способности надвишават всяка категория, може да откриете, че лидерските им възможности са толкова слаби, че изобщо не подлежат на оценка.
Не е задължително коефициентът за интелигентност да съвпада с нивото на лидерство.
4. Митът за първенството
Друго грешно схващане е, че този, който върви пред тълпата е лидер. Сър Едмънд Хилъри е първият човек стъпил на най-високата част на връх Еверест.
След неговата историческа постъпка през 1953 много хора тръгват по неговите стъпки, но това не го прави лидер. Когато покорява Еверест ръководител на експедицията е Джон Хънт.
По-късно през 1953, когато потегля за Южния полюс като част от експедицията на Транс-Антарктическата общност ръководител е сър Вивиан Фукс.
За да бъде лидер човек не само трябва да върви напред, но и да има хора, които да вървят след него.
5. Митът за позицията
Най-голямото недоразумение относно лидерството е идеята, че то се основава на позиция. Стенли Хъфти потвърждава:
„Не позицията е тази, която прави лидера; лидерът е този, който създава позицията.”
Преди няколко години в известната в Съединените щати рекламна агенция Кордиант, позната допреди това като Саатчи и Саатчи, се случи нещо много интересно.
През 1994 г. инвеститорите принуждават борда на директорите да премахне Морис Саатчи, изпълнителен директор на компанията. Тази постъпка повлича след себе си редица промени в агенцията.
Заедно със Саатчи си тръгват няколко от изпълнителните директори, както и множество от големите клиенти на компанията, включително „Бритиш Еъруейс” и производителите на десертите „Марс”.
Влиянието на Саатчи е толкова голямо, че причинява спад на акциите на Кордиант от 85 на 8 долара до 4 долара за акция.
По силата на Закона за влиянието, той губи своята позиция и власт, но продължава да бъде лидер.
Лидерство без преимущества
[sws_divider_line]Да бъдеш лидер в доброволна организация изобщо не е просто работа!
Позиционното лидерство не може да бъде приложено в организация на доброволни начала. В другите организации, хората с позиции имат големи преимущества.
В армията, лидерите могат да използват своя ранг и ако нещо се провали да изхвърлят някого зад борда. В бизнес средите, началниците се ползват от редица привилегии под формата на заплата, бонуси, правомощия.
Повечето служители са извънредно отзивчиви, когато прехраната им е заложена на карта. Но в доброволните организации, каквито са църквите, единственото, което работи е лидерство в чиста форма.
Лидерите имат в помощ единствено своето влияние. Както казва и Хари А. Овърстрийт:
„Същината на силата да влияеш се състои в това, да накараш другите да участват.”
Служителите в доброволните организации не могат да бъдат накарани със сила да направят това или онова. Ако лидерът няма влияние върху тях, те просто няма да го следват.
Ейбрахам Линкълн-от командващ армия до върховен главнокомандващ
[sws_divider_line]Една от най-страхотните истории, която илюстрира Закона за влиянието е за Ейбрахам Линкълн. През 1832, много преди да стане президент, младият Линкълн събира група доброволци, които да се бият във войната на Черния Ястреб.
По това време всеки, който е събрал доброволци за войската, става техен водач и получава командирско звание. В конкретния случай, Линкълн получава ранг капитан. Но пред него изниква проблем.
Никога не е бил войник, няма опит и не е наясно с тактиката.
Не може да запомни и най-простите военни процедури. Един ден, когато трябва да преведе няколко дузини войници от едно място на друго, той просто не успява да се справи.
Припомняйки си инцидента години по-късно, Линкълн заявява:
„Не можех да запомня правилната команда, с която трябваше да ръководя войниците си. Затова, когато приближихме портата извиках: Тази рота е свободна за две минути, докато не се строи от другата страна на портата”.
В армията, развитието на Линкълн поема обратна посока. Докато другите офицери се доказват и продължават да растат в ранг, неговото влияние постоянно намалява. Титлата и позицията „капитан”, не му помагат много.
Никой не може да престъпи Закона за влиянието. В края на военната си служба, Ейбрахам Линкълн заема правилната си позиция – получава ранг редник.
За щастие, както на Линкълн, така и на Америка, той успява да се справи със своята неспособност да влияе на другите. Докато изпълнява незначителни задачи в прокуратурата в щата Илиноис и в Долната Камара на САЩ, той полага много усилия и придобива опит.
Постепенно Линкълн се превръща в личност със забележително влияние и въздействие.
„Този, който си мисли, че ръководи, но никой не го следва, значи просто е тръгнал на разходка.”
Ако не можете да влияете на другите, те няма да ви следват. Ако не ви следват, значи не сте лидер. Каквото и да ви казват, помнете – лидерството е влияние – нито повече, нито по-малко.
