FUCK THE TEAM, BE A STAR
Статия, в която Лари Уингет отново ни сритва задниците с нестандартното си мислене! Работата в екип ли: Егати досадата. Егати непродуктивността. Егати глупостта.
По-ясно няма как да изразя собственото си мнение за екипната работа, освен като използвам наготово убийственото мнение на Лари, човека го е казал просто перфектно.
Чети и се увери сам.
Шокиран ли си?
Смаян си, че се осмелявам да го кажа? Обиден си, защото екипът ти е всичко за теб? Няма значение. Екипната работа е умряла работа.
Ти няма да си го признаеш, но доста често си е точно така!
Прав съм, всички останали грешат. В Amazon има повече от 46 000 книги с „екип” или „екипна работа” в заглавието. Те казват, че НЕ можеш да имаш успешен бизнес без екипна работа. Тези книги лъжат.
Да, много добре ме чу: лъжат.
Сигурно са ги писали хора, които никога не са притежавали фирми. Ако наистина бяха правили бизнес, щяха да знаят, че екипната работа е умряла работа и че лъжат хората, като им пробутват идея, която е пълна загуба на време.
Може да си работил във фирми, които наемат скъпоплатени „екипи” от консултанти, които измислят хитроумни игри и упражнения, с които учат хората как да работят в екип.
Може да си участвал в ускорен курс по „сафари в джунглата” и да си правил упражнения със съкурсниците си как да работите заедно.
Сигурно сте се забавлявали доста, но аз ти гарантирам, че не сте се върнали в офиса и не сте започнали да работите по-добре като екип – поне не за дълго.
Екипната работа е умряла работа, защото в екипа винаги има „мъртвец”.
Това е положението, някой винаги не си върши работата и цялата концепция за работа в екип се разпада, докато накрая някой не поеме работата на мърляча, за да се довърши проектът.
Следва сериозно недоволство. Знаеш, че съм прав. Възможно е ти да си бил този, който работи заради мърляча. Мърлячът е прекалено зает да не прави нищо и да прехвърля работата и отговорността, за да има време да чете книги.
Задължително виж статията: Губим ли си Времето в Четене за Личностно Развитие?
В екипа няма №1
[sws_divider_line]
Винаги съм се учудвал как това тъпо клише може да виси по плакати и лозунги из офисите в цялата страна. Някои хора дори си слагат фирмените усмивки, вадят знамена и изнасят на фирмените събрания речи, посветени на това абсурдно схващане.
В екипа наистина няма №1. Ето защо той не работи: никога не става въпрос за екипа, става въпрос за първото място. Хората искат индивидуално признание и изобщо не им пука за екипа.
Ако съвсем честно не си съгласен, аз знам що за служител си. Ти си посредствен служител, който предпочита да бъде един от многото, вместо разпознаван заради личния си талант, защото го нямаш.
Отговорът!
Вместо екипи трябва да създаваме групи от свръх звезди индивидуалисти с обща цел. На тези свръхзвезди трябва да се дадат възможности за прилагане на уникалните им качества и среда, в която всички свръхзвезди да правят същото.
Взаимното уважение към таланта на другия спомага за по-бързото постигане на общата цел и позволява усъвършенстване на индивида, което е по-добро за егото му.
Така се обръща внимание и на нагласата „аз какво печеля от това”, която имаме всички, защото няма да се налага индивидът да дели почестите с хора без принос.
Каквото и да ти говорят, хората наистина НЕ обичат да делят. Може ли да си взема от шоколада ти? Ето видя ли? Все пак се налага да работим заедно
Свръх звездите с обща цел успяват да работят заедно, и то много охотно, ако има други свръхзвезди, чийто талант и способности те уважават.
Свръх звездите обожават да работят с други свръх звезди, които са страхотни в работата си. Но това не е работа в екип. Това е постигане на обща цел от група индивиди с индивидуални задачи, индивидуални отговорности и индивидуални почести за изпълнената задача.
Свръх звездите просто не са отборни играчи. И защо да са, когато отборът е съставен от некомпетентни хора, вършещи посредствена работа?
Свръх звездите не обичат да делят светлината на прожекторите. И не бива да им се налага. На тях трябва да се отдава дължимото за работата им. Другите да получат дължимото за своята работа. Лидерът да получи дължимото, че е организирал работата. Ето, виждаш ли как стоят нещата?
Свръх звездите обичат да изглеждат добре. Нека! Не ги карай да влачат на гръб останалите. Това поражда недоволство и протести и в крайна сметка поставя свръх звездата пред избор: да остана ли и да позволя тези скапаняци да оберат лаврите от моята работа, или да отида другаде, където ще ценят таланта ми?
Ако останат, ще изгубят уважението към лидера, който толерира слабото представяне. Някои свръхзвезди дори губят усещането за обща цел и вярата си, за да се превърнат в крайна сметка в посредствени и дори ужасни служители, изпълнени с негодувание. Обикновено в този момент лидерът се чуди какво става. Става некомпетентно лидерство, ето това става…
„Една гнила ябълка съсипва цялата каца ябълки”
Стара пословица, която всички сме чували, разбрали сме и сме съгласни с нея. Но помни и това: Цялата каца също не може да спаси една гнила ябълка.
Никога не жертвай кацата заради една гнила ябълка. Единственият начин да се справиш с гнилата ябълка е като я изхвърлиш.
Също като в спорта: Когато някой не може да рита топка, го продаваш на друг отбор, не му подновяваш договора или го пускаш сам да си търси отбор. Но както вече казах, винаги ще има лоши служители. Не можеш да се отървеш от всичките. Просто прави каквото можеш, да разчистваш пътя на свръх звездите.
Поуката? Свръх звездите имат свои правила.
[sws_divider_line]
Не ти харесва? Не е справедливо? Ако мислиш така, явно не си свръх звезда. Свръх звездите не се интересуват от справедливостта, когато тя се изразява в толериране на некадърните. Свръхзвездите се интересуват от резултатите.
Те пишат собствените си правила, защото постигат резултати. Не е необходимо да спазват същите правила като посредствените, защото не постигат посредствени резултати.
Това означава, че могат да правят почти каквото си искат – поне докато постигат изключителни резултати.
Когато резултатите се променят, се променят и правилата. Ако резултатите на свръх звездата се влошат, на нея отново ще й се наложи да спазва правилата като всички останали.
Ако ти работиш за мен и продаваш три пъти повече от всички останали, то моля, идвай на работа когато си искаш и стой колкото искаш.
Не знам с какво се занимаваш и не ме интересува… стига да е законно и етично, с мен нямаш проблем. От теб искам да продължаваш да го правиш. Само ми кажи с какво мога да ти помогна. Или ми кажи да не ти се пречкам в краката. И така става.
Ако едвам скърпваш квотата, гледай да си на мястото си по-рано, няма да е лошо да пропускаш обедната почивка и още по-добре ще е да си тръгваш след мен, защото така поне ще си мисля, че полагаш усилия. Ще се налага да ме осведомяваш за всяко свое действие, защото историята на резултатите ти говори, че правилните ти действия не са много. Разбираш ли защо си ми проблем? Налага се да се меся във всичко, което вършиш, защото не си свръх звезда. Чудно ли ти е тогава, че глезя любимците си?
Пази се от екипния играч
[sws_divider_line]
Често чуваш някой да казва, че е „екипен играч”. Да се хвали, че за него нямало никакво значение кой обира лаврите, стига работата да е свършена. И ти се усмихва, и ти обяснява, че се разбира с всякакви хора. Хората го обичат.
Той е олицетворение на всички онези достойни за възхита качества, които на пръв поглед изглеждат положителни. Как е възможно неща, които звучат толкова добре, да се окажат толкова лоши?
Личност, която не се интересува кой обира лаврите, никога не е получавала лаври, защото приносът й не е бил достоен за тях.
След като веднъж получиш признание за собственото си изключително представяне, никога вече няма да кажеш, че няма значение. Винаги има значение.
И всеки, който ти казва, че се разбира с всекиго, има морал колкото кална изтривалка. Ако се разбираш с всички и всички те обичат, значи НЕ струваш кой знае колко.
Хората, които отстояват принципите си и не правят компромиси с почтеността си, не са обичани от всички. Може да ги уважават, но не ги обичат.
Що за човек би се разбирал с всички? Човек, който не вижда глупостта или я толерира. Човек, който не го е грижа, че колегите му работят.
Не бих желал такъв човек в моя „екип”. Искам хора с убеждения, хора, които ще се борят за тях, които няма да правят компромиси и няма да толерират посредствеността нито у себе си, нито у останалите.
Не ме разбирай накриво. Всеки човек трябва да се погажда с останалите до степента, необходима, за да се свърши работа. Свършването на работата е страшно важно. Но да работиш с останалите, за да свършиш работата, не е същото, като да си „отборен играч”.
Краткият списък на Лари за (не)работенето в екип:
[sws_divider_line]
- Работата в екип е умряла работа, защото в екипа винаги има „мъртвец”.
- Вместо екипи трябва да създаваме групи от свръхзвезди, изявяващи личните си таланти.
- Свръхзвездите не обичат да делят светли- ната на прожекторите. Не искай това от тях.
- Свръхзвездите обичат да работят с други свръхзвезди за постигането на обща цел.
- Правилата не важат за всички. Изключител- ните резултати ти дават свобода
- Добрите продажби са опрощение за много грехове.
- Пази се от самообявилия се екипен играч.
И запомни: Винаги има значение кой обира лаврите!
