Има защо Лари Уингет да е един от любимите ми автори.
Любим ми е защото има един неподправен стил, който винаги ме кара да се замисля, особено когато се оплаквам от работата си или живота си.
Честно казано не ми става много приятно като прочета нещо негово, но неприятно не от написаното от него, а от чувството че наистина е прав. Лари притежава способността да ни казва всичко в лицето в прав текст без да ни спестява нищо.
Може би това е най-добрия начин наистина да осъзнаем грешките си, като ни ги кажат директно, без заобиколки, без напарфюмирани фрази за успех и благополучие.
Точно за това и ще го срещате доста често на страниците на lifehack.bg. Точно защото наистина умее да сритва задници!
Станали сме зрители вместо участници
[sws_divider_line]
Хората отвикнаха да работят.
Свикнаха да гледат как другите работят. Всички станахме майстори на наблюдението. По-лесно е да гледаш „Приятели” по телевизията, отколкото да имаш приятел или да бъдеш приятел.
По-лесно е дa гледаш как други си намират работа в „Стажантът”, отколкото сам да си намериш работа.
По-лесно е да си голям дебелак и да си седиш на задника, докато гледаш “Най-успешният отслабващ”, отколкото да си размърдаш задника и сам да отслабнеш.
Много по-забавно е да гледаш по телевизията как някой си боядисва стаята, отколкото да го сториш сам.
По-лесно е даже да гледаш по телевизията как другите използват телевизионна възпитателка, за да възпитават децата си, отколкото сам да възпиташ децата си.
Чудно ли е тогава, че когато отидем на работа, е по-лесно да гледаме как другите работят, вместо сами да работим? Това е социален проблем с големи последствия, но в бизнеса убива продуктивността и струва много на всички ни.
Възнаграждаваме неправилните неща
[sws_divider_line]
Ние сме склонни да възнаграждаваме заетите хора за това, че изглеждат заети, вместо за това, че са свършили нещо. Човекът, който полага малко усилия, но свършва работата, рядко получава признание.
Останалите го наричат късметлия или казват, че успехите просто му падат от небето.
Е, и? Какво, ако е късметлия? Какво, ако успехите му падат от небето? Какво значение има това? Щом е свършил нещо, значи заслужава похвалата.
Ние възнаграждаваме хора, които идват на работа рано, стоят до късно и не излизат на обяд, все в името на постиженията. Аз не бих постъпил така.
Ако някой служител не може да се научи да си свършва работата в часовете, за които му се плаща, това обикновено означава, че се е скатавал, когато е трябвало да работи.
Помни: не е важно колко часове влагаш в работата, важно е колко работа влагаш в часовете.
Да съм казал, че никога не трябва да се ходи рано, да се остава до късно или да се пропуска обедната почивка? Съвсем не. Понякога правиш каквото трябва, за да се свърши работата. Но в общия случай работата може да се свърши през часовете, за които ти плащат. Не възнаграждавай някого за това, че е работохолик. Това е нездравословно и изпраща погрешни сигнали както към работохолика, така и към останалите служители.
Толерираме слабото качество
[sws_divider_line]
Като мениджър ти е по-лесно да извърнеш глава и да пренебрегнеш даден проблем, отколкото да отделиш време да го решиш. Много важно, че някой закъснял малко, не си струва да го глобяваш, че дори да му говориш.
Защо да го юркаш? Защото е закъснял. Плаща му се да идва навреме – не да закъснява. Меннджъри, проумейте това.
Ако приемате пропуските или оставяте нещата на самотек, сте също толкова виновни, колкото нередовният служител. Виновни сте със съучастието си.
Виновни сте, че приемате нещата. А вашият шеф трябва да ви порицае за това. Ако не го направи, и той е виновен. Станал е съучастник в престъплението ниско качество.
Не учим хората как да бъдат добри работници
[sws_divider_line]
Фирмите отделят повече време да учат некадърния служител как да работи, отколкото да учат служителите си как да работят правилно.
Повечето фирми нямат бюджет за обучение, нямат време, определено за обучение на служителите си, и не предлагат никакво обучение освен: „Това ти е работата, върши си я.”
Не създаваме среда, която да стимулира работата. Офисите са претрупани и неорганизирани. Предните и задните врати са превърнати в пушални.
В петък можеш да се облечеш като клошар, защото е „неформален ден”. В помещението за хапване винаги е пълно с остатъци от сладкиши от нечий рожден ден. Хората ядат по бюрата си.
Офисите вече не приличат на места, където се върши работа, а на места за забавления на мърлячи.
Очакванията са ниски, стандартите са още по-ниски
[sws_divider_line]
Лари имал позната, която е управител на отдела за обувки в голям и скъп магазин.
Неотдавна тя му споделила, че най-голямото й предизвикателство било да накара служителите си да идват на работа – и след като изобщо са дошли, била толкова доволна, че някой нещо работи, че изобщо не им правела забележки за качеството.
Неин служител на втория си работен ден излязъл да обядва и повече не се върнал. Появил се след три дни за смяната си и останал безкрайно удивен, че не е уволнен.
Служителите не работят качествено, защото от тях не се очаква да работят качествено.
Шефовете им са щастливи, че изобщо са дошли на работа, а оттам нататък отношението към клиентите, продажбите, взаимодействието с останалите и вникването в продуктовата линия на фирмата просто не ги интересуват.
Стандартите са по-ниски от очакванията. Когато не очакваш много, не получаваш много.
Когато дълго време не получаваш много, стандартите за качество падат.
[sws_divider_line]
Случвало ли ви се е да отидете в страхотен ресторант, който да ви е станал любим? Ходите там често. След това мълвата плъзва и не можете да си направите дори резервация.
Един ден отивате и виждате, че вече не е толкова добър, колкото е бил. Обслужването е малко по-бавно, стъклената чаша е леко мазна, а храната не толкова вкусна.
Не ви е приятно, но решавате, че всички си имат своите лоши дни, поради което се връщате след седмица, но нещата пак не са наред. Опитвате още веднъж.
След месец минавате оттам с колата и виждате на паркинга отпред само четири автомобила. След още два месеца на сградата увисва табела: ДАВА СЕ ПОД НАЕМ. Как е станало това?
Един ден управителят си е затворил очите за нечий пропуск. Не го е поправил, защото е бил много зает или не е бил в настроение, или защото просто не си е струвал спорът.
Служителят е минал метър с по-ниско качество. Други служители са забелязали, че колегата им не е имал проблем с ниското качество, поради което са решили, че и те могат така.
Управителят не го е направил на въпрос и клиентите не са се оплакали. В този момент лошото качество е станало стандартно качество.
Възможно е управителят да го е споменал на подчинените си и те да са отвърнали, че на първия им колега се е разминало, така че какъв е проблемът?
Но проблемът не е бил решен и отличното качество се е превърнало в посредствено. И като гръм от ясно небе всички са се оказали на трудовата борса.
Едно подхлъзване и всичко рухва.
[sws_divider_line]
Прекалено? Да… ама не. Нужно е време, поне това е сигурно.
Но организациите, които отказват да приемат ниското качество на което и да било ниво и отделят време да се справят с всеки пропуск в услугите, се справят прекрасно независимо от икономическите условия.
Те процъфтяват въпреки всичко, защото очакват, изискват и предоставят отлично качество на всяко ниво.
Трудно ли е? Естествено, че е трудно. Ето защо малцина го правят. Но именно за това са те наели и за да го вършиш, ти плащат всеки ден.
Да не го вършиш, означава да крадеш пари от работодателя си, като не му даваш това, за което ти плаща. С други думи:
Ти си крадец!
[sws_divider_line]
„Моля? Как смееш да ме наричаш крадец! Та ти дори не ме познаваш!”
Познавам те. Познавам те дотолкова, че без дори да съм те виждал, ти казвам, че всеки ден крадеш.
Сигурно не крадеш пари от касата, не бъркаш в кутията с пари за дреболии и дори не прибираш за вкъщи кламери и лепящи се листчета, но въпреки това ти гарантирам, че си един долен, мръсен крадец.
Всеки път, когато не полагаш достатъчно усилия, крадеш. Крадеш от фирмата си, защото тя ти плаща за твоите най-добри усилия. Крадеш от колегите си, защото се налага те да обират твоите луфтове.
Крадещ от клиентите си, защото те плащат крайната цена за твоите най-добри усилия. Най-вече крадеш от себе си.
Отговори честно на следващите въпроси:
- Удължаваш ли съзнателно почивката си за кафе и обедната си почивка извън определеното време?
- Има ли проекти, в които не влагаш достатъчно усилия?
- Случва ли ти се да мрънкаш колко си зает, докато всъщност се размотаваш?
- Изпитвал ли си някога вина, че не си обслужил клиентите си по най-добрия възможен начин?
- Случва ли ти се да поемаш по „лесния” вместо по „правилния” път?
- Случва ли ти се да се обаждаш, че си болен, когато просто ти се е искало да имаш свободен ден?
Ако отговориш с „да” дори на един от тези въпроси, значи си крадец. И макар всеки от нас да е вършил в един или друг момент тези прегрешения, ако те не бъдат порицавани, ще последва устойчива посредственост вместо отлично качество.
Мислиш, че никой не забелязва? Няма значение. Даже да не забелязват, ти знаеш. Ти знаеш, че не даваш най-доброто от себе си. Знаеш, че ти плащат за усилия, които не полагаш.
И накрая ще си понесеш последствията. Вина, възмущение, слаба оценка и още какво ли не ще изплуват на повърхността.
Най-важното е, че няма да си в мир със себе си, защото не си дал най-доброто от себе си. Това ще се отрази на самочувствието ти, а в крайна сметка и на качеството.
Е, какво е решението?
[sws_divider_line]
Четете по-долу, братя и сестри! Краткият списък на Лари с нещата, които трябва да правим:
- Престани да лъжеш себе си и всички остана- ли колко яко бачкаш.
- Бачкай по-бързо, по-умно и по-здраво. Не оставай без работа. Намери какво да правиш.
- През деня от време на време спирай и се питай: Това, което правя, важно ли е?
- Допринася ли за цялостното благополучие на фирмата?
- Наистина ли върша нещо, или само си убивам времето?
- Никога не толерирай слабото качество у себе си и у другите.
- Създай чиста и организирана среда, която окуражава работата.
- Очаквай най-доброто от всекиго.
- Учи служителите си как да бъдат добри работници.
- Управлявай приоритетите, а не времето.
- Проумей кое трябва задължително да се свърши и го свърши първо.
- Не се отвличай с нещата, които „би трябвало” да се направят, които „би било добре”да се направят и които „би било лесно” да се направят.
Повечето хора пропускат възможността, защото тя се е маскирала като работа. Томас Алва Едисон