За онази мъдрост, така нужна ни в момента, която няма да намерите у младите хора…

Според учените има два основни типа интелигентност:

Флуидна и кристална.

Първият тип отразява нашите способности, а във втория се съдържат нашите знания, натрупани през целия ни живот – опита ни.

С други думи:

Като млад човек можете да решавате проблемите бързо, без да се замисляте особено. С напредването на възрастта обаче вече знаете и кои проблеми си струва изобщо да бъдат решени.

През първите десетилетия от кариерата си, независимо дали сте адвокат или електротехник, ще напреднете по-бързо, ако се съсредоточите върху работа, която изисква изобретателност и бързо мислене, което е функция на флуидната интелигентност (способностите).

Хората, които успешно се ориентират в професионалния си живот преди да навършат 50, 60 и 70 години, стават по-склонни да разчитат все повече на способностите си да синтезират знания, да сравняват настоящи факти с минали модели и да обучават другите. Това е кристалната интелигентност, известна още като мозъка на Далай Лама.

Използван правилно, този опит може да бъде дори по-ценен в професионален план от неговите флуидни аналози.

Къде обаче е проблема?

Ние постоянно изискваме нови продукти и невероятни изобретения, но пренебрегваме онова, което опитът би ни подсказал, че има значение за нашите компании, култура и благосъстояние.

Това предубеждение е и основна причина да предпочитаме млади хора в сферата на технологиите и много други сфери на икономиката днес.

Но по-лошото е:

Това обяснява защо сме толкова добри в създаването на нови неща, които обещават прекалено много и не изпълняват достатъчно, когато става въпрос за нашето щастие.

Изследването на флуидната и кристалната интелигентност предполага, че служителите трябва да заемат различни роли през целия си живот, които да допълват всеки тип интелигентност.

Какво означава това?

Първо бъдете успешни със своите способности, а след това се преориентирайте (ако можете) от работа, която възнаграждава флуидната интелигентност, към такава, която възнаграждава кристалната – да споделяте своя опит и да учите другите.

Например, може да преминете от по-автономна и независима роля на младини към такава, в която наставлявате и ръководите други хора на средна и напреднала възраст.

Може да направите това и в контекста на настоящата си работа или кариера като смените позицията в компанията. Ако не, може би ще трябва (или ще предпочетете) да смените професията си в средата на живота си (всъщност това може да бъде от полза за щастието ви).

Ключът е да започнете да търсите възможност, която да отговаря на променящите се ваши силни страни характерни за средната ви възраст: такива, в които се набляга повече на обясняването, преподаването и като цяло на усъвършенстването на другите.

Това не е съвсем нова и оригинална идея.

Тя е предложена през I век пр.н.е. от римския философ и държавник Марк Тулий Цицерон. На 62-годишна възраст той пише “De Officiis”, в която описва как възрастните хора трябва да служат на другите с високия си кристален интелект:

Старите хора… трябва, да намалят физическия си труд, а умствената им дейност трябва да се увеличи.

Освен това те трябва да се стремят с помощта на своите съвети и практическа мъдрост да бъдат колкото се може по-полезни на своите приятели и на младите, и най-вече на държавата.

Година по-късно се оказва, че Цицерон практикува това, което преподава. Заради политическите си възгледи (след убийството на Юлий Цезар той се противопоставя на Марк Антоний) той е заловен от двама римляни, сред които и един центурион, на които е наредено да го убият.

В случая един по-млад човек би молил за живота си.

Вместо това Цицерон използвал кристалния си интелект като казва:

“В това, което правиш, няма нищо правилно, войнико” – поучава го той. Но поне се опитай да ме убиеш както трябва.”

---

Е, какво мислите вие?

Заложихме ли прекалено много на флуидната мъдрост за сметка на кристалната? Споделете мнението си в коментарите ??