Как да направите пълна промяна в кариерното си развитие, за да намерите смисъла отново [мини курс]

Резюме: професионалният път заема до 60% от смислените часове на нашия живот. Това определено е добра причина да отделим време, за да открием онова занимание, онази работа, която ще ни носи истинско удовлетворение и мотивация.

За тази цел създадохме специална серия от материали, в които стъпка по стъпка ще ви покажем технология, която да приложите, за да изградите ваш собствен професионален път.  Този, който няма общо с надеждите на родителите ви, съветите на приятелите ви и нормите на обществото.

Този път ще има общо само и единствено с вас и вашата същност.

Защото само така имате шанса да намерите онова занимание, което ще ви направи щастливи.

За да илюстрираме проблема, който ще засегнем в този материал, ще трябва да поговорим за Спайдърмен… Да, за същия!

Питър Паркър отново бил изтощен.

Напоследък се чувствал уморен кажи-речи постоянно.

Вярно е, че борбата с престъпността ти изсмуква енергията, но неговите суперсили винаги го били защитавали от подобно изтощение.

Този път нещо било различно.

В своите приключения като Спайдърмен Паркър бил намерил нов костюм. Вместо класическото синьо-червено облекло този бил черно-бял.

Не само че изглеждал много добре, но и усилвал способностите му.

Костюмът имитирал перфектно всякакво облекло, затова не се налагало да го крие под нещо друго – което си е хубава екстра, когато имаш тайна самоличност. Осигурявал му и неизчерпаем запас от силна мрежа – още една екстра, когато това е средството ти за борба с престъпността.

Откакто го имал обаче, се чувствал уморен. Постоянно.

Разбира се, нямало как да е от костюма.

В края на краищата, той бил просто плат. Докато една вечер Питър Паркър не го свалил и като се хвърлил на леглото, бързо заспал…

И тогава костюмът се раздвижил.

Изпълзял към тялото му и отново го покрил. Накарал го да стане. И излезли през прозореца, мятайки се от мрежа на мрежа, докато Паркър продължавал да спи в костюма през цялото време.

На другия ден се събудил, отново изтощен, без да разбира защо.

Знаел, че трябва да направи нещо.

Питър потърсил помощта на Рийд Ричарде, водач на „Фантастичната четворка“ и велик учен. Ричарде провел някои тестове и му съобщил нещо много обезпокоително. Новият костюм не бил костюм. И определено не бил направен от плат. Бил жив.

От биологична гледна точка бил симбионт, като паразит.

Имал разум. Имал си свои мотиви. Хранел се от суперсилите на Спайдърмен и се опитвал да се слее с Питър – за постоянно.

Питър щял да стане част от костюма. Не костюмът щял да живее, за да му служи, а той щял да живее, за да служи на костюма.

Имало обаче един по-голям проблем – не само Питър знаел истината, а сега и костюмът знаел, че той знае.

И Питър не можел да го свали от себе си…

Да спрем до тук за малко.

Знам какво си мислят някои от вас:

Какво ми говорят тия за костюми на супергерои?

За тези, които не са фенове на комиксите, ще се изразя конкретно:

Когато започнахте работа, струваше ли ви се, че това е отлична възможност? Предлагаше ли ви тя заплата и ползи, които ви изглеждаха впечатляващи и изгодни? По пътя към успеха оказа ли се, че работата ви изтощава? Че постоянно сте уморени? Караше ли ви да работите късно вечер, да я храните, когато трябваше да спите? Изглеждаше ли така, сякаш вие ставахте част от нея, а не тя – част от вас?

Борихте ли се, за да запазите независимостта си, само за да осъзнаете, че не можете да я свалите от себе си, колкото и да се опитвате?

Да. Точно така.

Тук аз ще бъда вашият Рийд Ричардс:

Може би имате не работа, а симбионт.

А сега, независимо дали сте Спайдърмен или Спайдъруоман, трябва да намерим начин да отвърнем на удара.

В серия от 5 части ще съберем „пръстените на промяната“, които ще наденем на магическа желязна ръка, която ще ни помогне да осъществим истинската промяна в кариерното си развитие!

Точно тази, която така силно желаем.

Да започваме…

Когато говорим за кариера обществото прилича на онзи великия вуйчо, когото недолюбвате. Той без предупреждение ви обсебва с половинчасов леко несвързан монолог от съвети, които през цялото време пускате транзит покрай ушите си. Ясно е, че има бегла представа за какво говори и казва неща с „изтекъл срок на годност”. Да, обществото е точно като този вуйчо и общоприетата мъдрост е неговата голяма тирада.

И ако в такава ситуация просто „изключвате“ вуйчото, то в останалите случаи обръщате голямо внимание на всяка дума на обществото.

И вземате важни решения за кариерата си на база какво ви казва то.

Странно поведение, нали?

Тази серия от статии не е пълна със съвети за кариерно развитие. Има много такива, които може да намерите в нета.

Тук сме се събрали за нещо доста по-приложимо.

А именно:

Това е вид рамка.

Пътеводител, който ще ви помогне да вземате решения за кариерата си, които се съобразяват с това кои сте, какво желаете и какъв е реалният и бързо променящият се кариерен „пейзаж“ към момента.

Пътеводителят e необходимата крачка, за да намерите попрището си.

Той е за:

• Тези, които са в началото на пътя и не знаят какво да правят с живота си.
• Тези, които вече са тръгнали по него, но не са сигурни дали са поели по правилния път.

Струва ли си да живеете живот като на всички останали?

За повечето детството е като река.

А ние сме малки попови лъжички в нея.

Не сме избирали реката.

Събудили сме се за живот и сме се озовали на пътека, определена за нас от родители, общество, обстоятелства. Казали са ни правилата на реката и как трябва да плуваме в нея, какви трябва да са целите ни.

Задачата ни не е да мислим за пътя, а да постигнем успехи на него и то на база на начина, по който успехът е дефиниран специално за нас.

За повечето хора реката на детството се влива в морето наречено гимназия или университет. И макар всеки да е в някое конкретно, те не се различават особено много едно от друго.

В морето имаме повече пространство да дишаме, възможност да се концентрираме върху специфични интереси.

Започваме да размишляваме, да поглеждаме към бреговете му – там, където започва истинският свят и където ще прекараме останалата част от живота си. С годините обаче чувствата ни стават противоречиви…

После идва моментът, в който на 18 или на 25 (завършвате средно или университет) ви изкарват от морето.

И тогава светът ви казва, че трябва да направите нещо с живота си.

И тук изскачат няколко проблема.

Единият е, че към този момент ви липсват умения и знания.

Липсват ви толкова много неща…

Децата в училище са като служителите в една фирма – работят, а над тях е изпълнителният директор. Само, че във вашия собствен реален живот няма изпълнителен директор. Няма и по професионалния път.

Вие сте в главната роля! Прекарали сте много време, за да станете отлични студенти, и накрая на пътя се озовавате с нулев опит – нещо като „изпълнителен директор на всичко“.

До този момент сте били отговорни за микро решения от типа “Трябва да завърша успешно семестъра в университета” и до там.

И изведнъж ви връчват ключовете от пилотската кабина, където се вземат големите решения, и имате задачата да си отговорите на фундаментални въпроси:

• Кой съм аз?
• Кои са важните неща в живота?
• Какви са възможните пътища?
• Кой да избера?
• Как изобщо да си проправя пътя?

Когато завършите училище или университет ви вземат “ръководството” от ръцете и оставате в небрано лозе, без да знаете накъде да хванете и какво да правите. Минава време…

В крайна сметка намирате път и той става историята на живота ви. И в неговия край, когато погледнете назад, как са се развили нещата, тогава виждате целия си житейски път от високо, от птичи поглед.

? Учени са правили проучвания с хора на смъртно легло.

Питали ги какво мислят за живота си и много от тях съжалявали за сериозни неща. Причината е във факта, че повечето от нас не са били научени да си проправят път в детството.

Повечето не се справят с това и като възрастни. Ето защо преди последния си час немалко хора смятат живота си за лишен от истински смисъл като вече са наясно кои са и в какъв свят са живели.

Но още е рано да говорим за крайната спирка.

Затова нека се върнем към процеса на проправянето на пътя!

Да тръгнем напред, да видим накъде върви и да се уверим, че има смисъл да се движим по него.

Главен готвач VS готвач – кого да изберете

Има два начина на разсъждение: от първи принцип и по аналогия.

Казано накратко: Да бъдеш главен готвач или просто готвач!

Ето какво означава това:

Разсъждението от първи принцип е като на учен:

Вземате основните факти и наблюдения, използвате ги и ги навързвате така, че формирате заключение. Както главният готвач експериментира със съставките, комбинира ги, за да направи хубаво ястие. Работейки по този начин той със сигурност създава и нова рецепта.

Разсъждението по аналогия ви кара да гледате как вече са направени нещата, да ги копирате и да вложите много малко лична интепретация.

Както обикновеният готвач следва позната рецепта.

Стриктен готвач, който копира рецептите, и главен готвач, който работи самостоятелно като “изобретател”, са двете крайности от един спектър.

За всяка област от живота ви, включваща разсъждения и решения, където и да се намирате в спектъра, процесът на мислене се свежда до фундаменталното главен готвач vs готвач, създаване vs копиране, оригиналност vs конформизъм.

Да си главен готвач отнема страшно много време и енергия.

Логично е, защото не се опитвате да преоткриете топлата вода, а да я откриете за първи път! Да сглобяваш пъзел до заключение е като да вървиш в непозната гора с превръзка на очите. Трябва да се приготвите за много провали под формата на проба и грешка.

Да си готвач е значително по-лесно и просто.

А ако изборът ви е главен готвач, тогава знайте, че в повечето случаи това е ужасна загуба на време и върви с доста високи разходи, защото времето ви е ограничено. Много хора носят ежедневно обикновени дънки и тениска заради удобството. През годините са си купували дрехи като на приятелите и колегите им. Тоест дрехите не са важни за тях и не са начин на изразяване на индивидуалността им. Така, че в този случай модата за един такъв човек е удобна част от живота му. Има обаче неща, които са с огромна важност – къде ще изберете да живеете, какви ще са приятелите ви, дали искате да се ожените и за кого, дали ще искате деца и как ще ги отгледате, как ще подредите приоритетите си в живота.

Професионалният път е от тези неща.

А ето и безспорните аргументи:

⏳ Време

За повечето кариерата (включваща и допълнителното време – пътуване до работа, мислене) „изяжда“ между 50 000 и 150 000 часа.

Продължителността на живота е около 750 000 часа.

Изваждате детството – 175 000 часа и това на възрастен, в което ядете, спите, спортувате, грижите се за тялото си, притеснявате се за разни неща – най-общо казано поддържате живота си – 325 000 часа.

И ето, че ви остават 250 000 смислени часа на възрастен.

Помислете дали си заслужава човек да се ориентира към варианта „готвач“, когато знае, че професионалният път заема между 20% и 60% от неговите смислени часове!

Качество на живот

Професията има основен ефект върху часовете, неангажирани с нея. За онези, които не са забогатяли заради наследство, брак, неочаквани доходи, тя е равна на средство за живот. Видът и спецификата ви на работата често определят къде живеете, доколко е гъвкав животът ви, заниманията в свободното време, а понякога и за кого ще се ожените.

Влияние

Когато прекарвате много време в работа и тя е средството да оцелявате в останалата част от деня ви, тогава работата ви има три пъти по-голяма роля на основен режим, в който имате възможност да упражнявате влияние. Едно е сигурно – вашият живот докосва хиляди други по различни начини и тези променени от вас животи пък докосват други хиляди по свой начин.

Трудно е да се тества, но си представете това:

Животът на всеки отделен човек повлиява на света и бъдещето.

НО видът на въздействието, което оказвате вие, е до голяма степен под собствения ви контрол. И това зависи от ценностите, според които живеете, и накъде насочвате енергията си.

Както и да се развие професионалният ви път, той ще промени света.

Идентичност

Като дете вероятно сте били питани какви искате да станете, нали?

Когато вече сте възрастни разказвате за професията си като казвате точно какви сте: „Аз съм адвокат.“ А не „Аз практикувам право.“

Това не е особено „здравословен“ начин да се мисли за професията, но така е устроено  обществото днес – професията на човек е 4 пъти по-важна от идентичността му.

Как да начертаете пътната карта на кариерата?

Предполагам, че повечето от вас са на етапа „кариера в развитие„.

Можем да разделим хората на три големи групи и всяка от тях я има в реката, в морето, на брега и на всеки от различните етапи на живота на възрастен.

• В първата група са тези, които гледат картата и виждат голяма, стресираща въпросителна. Те са нерешителни относно професията.

Казали са им да следват страстта си, но те не чувстват особена страст към нищо. Казали са им да се оставят да ги водят силните им страни, но те не са сигурни в какво са най-добри.

Може и да са си мислел, че имат отговорите, но самите те са се променили и вече не знаят кои са и накъде отиват.

• Във втората са хората, които виждат стрелката накъде сочи и са сигурни в правилната посока, НО краката им ги водят в съвсем различна!

Живеят с един от най-обичайните източници на нещастие – следват кариера, която със сигурност знаят, че е грешната.

• В третата са истинските щастливци – те знаят накъде искат да вървят и вярват, че са поели в правилната посока.

И все пак, дори и тези щастливци трябва да поспират от време на време и да си задават въпросите „Кой е сложил стрелката? Наистина ли съм аз?“. И отговорът може да стане объркващ.

Едно е сигурно – хората и от трите групи ще имат огромна полза ако отделят време за размисъл за професионалния си път.

В следващата част отново ще се върнем към пътната карта, но сега ще я оставим за малко, за да се гмурнем надълбоко – започваме с практиките от нулата. От първите принципи! Ще ви покажем неща, които могат да предопределят живота ви (не преувеличавам)!

И по-конкретно: в следващите части на материала ще разберете как да поемете командването на собствената си кариера, за да се присъедините към онази малка част от хора, които направиха успешна пълна промяна в професионалното си развитие!

Помнете:

Това не е просто четиво, това е цял наръчник, който да следвате!

А сега минете към следващите части ⬇️

За да се поздравите с истинска промяна, направихме и работна тетрадка, която може да свалите в последната част.

Тя е продължение на мини курса и в нея ще можете да начертаете вашия нов професионален път.

Желаем Ви успех!

по идея на Тим Ърбан