Какво е общото между механизма на привикване, с който разполага нервната ни система и освобождаването от страха? Как да се отървем веднъж завинаги от това, което ни плаши?
Отговорите на тези въпроси ще намерите в следващите редове, но от сега ви предупреждавам, че няма да е лесно! За да се отървете от страха, първо трябва да привикнете към това, което ви плаши!
Една история за победителя в надпреварата за Нобелова награда за писатели Исаак Башевис, разказва как той си почивал у дома, когато научил, че е спечелил тази най-престижна награда. Веднага след това репортер се появява на неговата врата и го пита:
“Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?” Разбира се, отговорил възрастният писател, “Аз съм много изненадан и щастлив“, казал той.
Десет минути по-късно, друг репортер се появява на вратата му и започва:
“Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?“. “Колко дълго може човек да е изненадан и щастлив?“, получил в отговор репортера. Освен, че демонстрира остроумие, писателя и тази случка добре илюстрират механизма на “привикване”.
Привикването се отнася за това, че нервната система, намалява възбудата си при многократно излагане на въздействието на един и същи стимули.
С други думи:
Познатите неща ни отегчават и предизвикват все по-малко реакции в нас.
Този механизъм е здраво заложен в човешката генетика.
Това е ясно адаптивна величина, тъй като привикването на познати стимули дава повече енергия, която да насочим към откриването на нови такива и по този начин подобряваме шансовете си за оцеляване.
Психологията е намерила няколко приложения на този принцип.
Например, едно бебе не може да докладва за разликата между червеното и синьото или между звуците оу и ау. Но можете да привикнете детето, да го свикнете на един цвят или звук, а после да преминете към друг.
Ако детето не е привикнало и показва физиологична възбуда, то тогава знаете, че то е видяло нещо различно за него, нещо на което все още не се е научило. Брачните консултанти често съветват партньорите да борят сексуалната скука като “опитат нещо ново“.
Това работи, защото нов стимул, на който не е привикнала нервната система, ще я доведе до възбуда по един или друг начин. Това може да предизвика от своя страна и задоволяването в секса на брачните партньори много по-добре, което от своя страна да подобри отношенията им.
Но безспорно най-важното приложение на принципа на привикването е в областта на лечението на тревожността, страха и безпокойството!
Вижте и:
Психология на страха – как да не умреш, преди да те убие вирус!
Страхът – лице в лице!
При наличието на тревога и безпокойство се включва нервната система и тя се възбужда да реагира. Ако нервната ви система не е възбудена по някакъв начин, вие не можете да изпитвате тревожност. Разбира се за съжаление повечето хора се опитват да се справят с чувството на безпокойство или страх, като старателно избягват ситуации или обекти, предизвикващи им това усещане. Избягването обаче не позволява на нервната ви система да привикне към притесняващия ви обект или ситуация.
Ето защо избягването на страшните за вас обекти или ситуации е причината те да си останат нещо ново и непознато за вас и да продължат да ви безпокоят и тревожат.
Освен това, избягването на тези непознати неща за вас, които ви безпокоят, имат свойството да се обобщават с течение на времето.
Какво имам предвид: ако се страхувате от асансьори и ги избягвате по време на работа, вие скоро ще започнете да ги избягвате не само там, но и навсякъде, а след това ще бягате надалеч и от цели сгради с асансьори и т.н. И много скоро след това ще се наложи да живеете във въображаемия затвор на избягването и превенцията да не срещнете евентуалния си обект на страха във всеки един момент.
Освен това доказано е, че когато се опитвате да избегнете нещо, което ви плаши, вие сте много склонни да изпитате чувство на провал.
Всеки път, когато избегнете опасен предмет или ситуация, вашата тревожност се засилва. Всеки път, когато избягвате опасен предмет или ситуация се натрупват в съзнанието ви друг, негативен опит, този на провала.
Така със сигурност си осигурявате и доказателството, удостоверяващо вашата слабост. И накрая избягването, въздържането да се изправите лице в лице срещу страховете си елиминира практиката.
А без практика е трудно да станете добър в нещо.
А ако не сте добър в нещо е още по-малко вероятно да постигнете успех и да живеете нормално, както ви се иска.
Да се покажем пред страха
Избягвайки тревожността вие поддържате нейното увеличаване. За да се отървете от нея, трябва вместо това да се възползвате от принципа на “привикване” чрез излагане на вашия страх, като се сблъскате с него.
Изправянето пред лицето на страха е най-силното лекарство, което е известно на психологията.
Близката среща със страховете ви, излагането ви на тях ще направи този метод на лечение отблъскващ за вас в краткосрочен план.
Но много от нашите дългосрочни и струващи си цели водят до краткосрочен дискомфорт/вземете ученето преди изпит/.
Също така директното излагане на страховете ни обикновено плаши хората, но страшните неща не са непременно опасни.
Вземете филмите на ужасите, страшни са, но нали не очаквате някой от героите да излезе от телевизора и да ви сграбчи за врата, точно за това става въпрос-страшното не винаги е опасно.
Сблъсъка със страха е плашещ за повечето хора главно заради това, защото липсва разбиране на принципа на привикването, а без него срещайки се с нашия страх-той ескалира за неопределено време, тъй като нашата нервна система просто не го познава, не е свикнала с него.
Но ако застанем лице в лице с това, което ни плаши и тревожи, страха ни ще започне да отшумява, докато свикнем!
Нежно и внимателно, докато свикнем
Това е най-добрия начин да минете през страха си – лека полека, докато привикнете.
Ако се страхувате от паяци, ще трябва да се сблъскате с паяци. Ако ви е страх от асансьори, ще трябва да се возите в асансьори многократно.
Ако ви е страх да говорите в клас или пред колегите си, ще трябва да започнете да го правите. Това никак не е лесно да се свърши, тъй като тези действия ще ви сблъскат директно със страха ви и в началото ще ви създадат голямо безпокойство. Вие ще трябва да останете в тази ситуация на сковаващия ви страх и да му отговорите, докато той започне да изчезва, а той ще започне да се изпарява, просто защото така е проектиран.
Излагането на страха работи по-добре от избягването му на физиологично ниво, като привежда нервната система в състояние на привикване, което е и физическия антидот на тревожността и безпокойството.
Но изправянето срещу страховете ни върши страхотна работа и на други нива.
На психологическо ниво, изправяйки се пред страха вместо да вървим надолу, ние изпитваме чувство на удовлетворение и сила след това.
Всеки път, когато застанем лице в лице срещу страха си, ние ще печелим все повече мощ над него, докато той напълно загуби силата си над нас/мога да го понеса, трудно е, но не е невъзможно,това не е края на света/.
Всеки път, когато се изправите срещу нещата, които ви плашат, вие събирате доказателства за способността ви да се справите, да се борите/направих го вчера, мога да го направя и днес/
На поведенческо ниво, изправянето пред страха многократно помага за развитието на вашите умения и способности. А по-добрите ви умения и способности ще намалят значително необходимостта да се притеснявате, ще станете доста по уверени пред лицето на страха.
Освободи се от страха
Това, от което те се опасяват е усещането за самия страх.
Излагането на тези усещания предизвикващи безпокойство и треперене на крайниците ви ще ви позволи да свикнете с тези усещания, като в същото време ще повишите и своята емоционална интелигентност, тъй като престоя на “терена” помага да се научим как да използваме, управляваме и да работим със страховете си.
Да се изправим срещу страховете си не е лесна работа.
Въпреки това, живеещите в “затвора на избягването“, на директния сблъсък с нещата, които ги плашат не е особено добра форма на съществуване, даже никак, това не е вариант. Краткосрочният дискомфорт породен от срещата с нашите страхове лице в лице е цената, която трябва да платим за осигуряването на много по ценен дълготраен актив – един живот свободен от парализиращата ни тревожност.
А вие от какво се страхувате? От какво отчаяно се опитвате да избягате всеки един ден? Как се справяте с това?
Какво правите, за да не се страхувате? Правите ли нещо изобщо? Моля споделете мислите си в коментарите по-долу.
Вижте още по темата и:
