Как да се преборим с най-големите си страхове?

Какво е общото между механизма на привикване, с който разполага нервната ни система и освобождаването от страха? Как да се отървем веднъж завинаги от това, което ни плаши?

Отговорите на тези въпроси ще намерите в следващите редове, но от сега ви предупреждавам, че няма да е лесно! За да се отървете от страха, първо трябва да привикнете към това, което ви плаши!


Една история за победителя в надпреварата за Нобелова награда за писатели Исаак Башевис, разказва как той си почивал у дома, когато научил, че е спечелил тази най-престижна награда. Веднага след това репортер се появява на неговата врата и го пита: „Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?“ Разбира се-отговорил възрастният писател, „Аз съм много изненадан и щастлив„, казал той.

Десет минути по-късно, друг репортер се появява на вратата му и започва: „Г-н Башевис, изненадан ли сте? Щастлив ли сте?„. „Колко дълго може човек да е изненадан и щастлив?„, получил в отговор репортера. Освен, че демонстрира остроумие, писателя и тази случка добре илюстрират механизма на „привикване“.

Привикването според официалното определение се отнася за това, че нервната система, намалява възбудата си при многократно излагане на въздействието на един и същи стимули. От гледна точка на лаиците, това означава с думи прости,  че познатите неща ни отегчават и предизвикват все по-малко реакции в нас.

Този механизъм е здраво заложен в човешката генетика. Това е ясно адаптивна величина, тъй като привикването на познати стимули дава повече енергия, която да насочим към откриването на нови такива и по този начин подобряваме шансовете си за оцеляване.

Психологията е намерила няколко приложения на този принцип.

Например, едно бебе не може да докладва за разликата между червеното и синьото или между звуците оу и ау. Но можете да привикнете детето, да го свикнете на един цвят или звук, а после да преминете към друг.

Ако детето не е привикнало и показва физиологична възбуда, то тогава знаете, че то е видяло нещо различно за него, нещо на което все още не се е научило.

Брачните консултанти често съветват партньорите да борят сексуалната скука като „опитат нещо ново„. Това работи, защото нов стимул, на който не е привикнала нервната система, ще я доведе до възбуда по един или друг начин.

Това може да предизвика от своя страна и задоволяването в секса на брачните партньори много по-добре, което от своя страна да подобри отношенията им.

Но безспорно най-важното приложение на принципа на привикването е в областта на лечението на тревожността, страха и безпокойството!

Страхът – лице в лице!


fear_9

При наличието на тревога и безпокойство се включва нервната система и тя се възбужда да реагира. Ако нервната ви система не е възбудена по някакъв начин, вие не можете да изпитвате тревожност. Разбира се за съжаление повечето хора се опитват да се справят с чувството на безпокойство или страх, като старателно избягват ситуации или обекти, предизвикващи им това усещане. Избягването обаче не позволява на нервната ви система да привикне към притесняващия ви обект или ситуация.

Ето защо избягването на страшните за вас обекти или ситуации е причината те да си останат нещо ново и непознато за вас и да продължат да ви безпокоят и тревожат.

Освен това, избягването на тези непознати неща за вас, които ви безпокоят, имат свойството да се обобщават с течение на времето.

Какво имам предвид: ако се страхувате от асансьори и ги избягвате по време на работа, вие скоро ще започнете да ги избягвате не само там, но и навсякъде, а след това ще бягате надалеч и от цели сгради с асансьори и т.н. И много скоро след това ще се наложи да живеете във въображаемия затвор на избягването и превенцията да не срещнете евентуалния си обект на страха във всеки един момент.

Освен това доказано е, че когато се опитвате да избегнете нещо, което ви плаши, вие сте много склонни да изпитате чувство на провал.

Всеки път, когато избегнете опасен предмет или ситуация, вашата тревожност се засилва. Всеки път, когато избягвате опасен предмет или ситуация се натрупват в съзнанието ви друг, негативен опит, този на провала.

Така със сигурност си осигурявате и доказателството, удостоверяващо вашата слабост.

И накрая избягването, въздържането да се изправите лице в лице срещу страховете си елиминира практиката. А без практика е трудно да станете добър в нещо.

А ако не сте добър в нещо е още по-малко вероятно да постигнете успех и да живеете нормално, както ви се иска.

Да се покажем пред страха


fear2

Избягвайки тревожността вие поддържате нейното увеличаване. За да се отървете от нея, трябва вместо това да се възползвате от принципа на „привикване“ чрез излагане на вашия страх, като се сблъскате с него.

Изправянето пред лицето на страха е най-силното лекарство, което е известно на психологията. Близката среща със страховете ви, излагането ви на тях ще направи този метод на лечение отблъскващ за вас в краткосрочен план.

Но много от нашите дългосрочни и струващи си цели водят до краткосрочен дискомфорт/вземете ученето преди изпит/.

Също така директното излагане на страховете ни обикновено плаши хората, но страшните неща не са непременно опасни. Вземете филмите на ужасите, страшни са, но нали не очаквате някой от героите да излезе от телевизора и да ви сграбчи за врата, точно за това става въпрос-страшното не винаги е опасно.

Сблъсъка със страха е плашещ за повечето хора главно заради това, защото липсва разбиране на принципа на привикването, а без него срещайки се с нашия страх-той ескалира за неопределено време, тъй като нашата нервна система просто не го познава, не е свикнала с него. Но ако застанем лице в лице с това, което ни плаши и тревожи, страха ни ще започне да отшумява, докато свикнем!

Нежно и внимателно, докато свикнем


fear_4

Това е най-добрия начин да минете през страха си – лека полека, докато привикнете.

Ако се страхувате от паяци, ще трябва да се сблъскате с паяци. Ако ви е страх от асансьори, ще трябва да се возите в асансьори многократно.

Ако ви е страх да говорите в клас или пред колегите си, ще трябва да започнете да го правите. Това никак не е лесно да се свърши, тъй като тези действия ще ви сблъскат директно със страха ви и в началото ще ви създадат голямо безпокойство.

Вие ще трябва да останете в тази ситуация на сковаващия ви страх и да му отговорите, докато той започне да изчезва, а той ще започне да се изпарява, просто защото така е проектиран. Излагането на страха работи по-добре от избягването му на физиологично ниво, като привежда нервната система в състояние на привикване, което е и физическия антидот на тревожността и безпокойството.

Но изправянето срещу страховете ни върши страхотна работа и на други нива.

На психологическо ниво, изправяйки се пред страха вместо да вървим надолу, ние изпитваме чувство на удовлетворение и сила след това.

Всеки път, когато застанем лице в лице срещу страха си, ние ще печелим все повече мощ над него, докато той напълно загуби силата си над нас/мога да го понеса, трудно е, но не е невъзможно,това не е края на света/ Всеки път, когато се изправите срещу нещата, които ви плашат, вие събирате доказателства за способността ви да се справите, да се борите/направих го вчера, мога да го направя и днес/

На поведенческо ниво, изправянето пред страха многократно помага за развитието на вашите умения и способности.

А по-добрите ви умения и способности ще намалят значително необходимостта да се притеснявате, ще станете доста по уверени пред лицето на страха.

Освободи се от страха


fear_5

Това, от което те се опасяват е усещането за самия страх.

Излагането на тези усещания предизвикващи безпокойство и треперене на крайниците ви ще ви позволи да свикнете с тези усещания, като в същото време ще повишите и своята емоционална интелигентност, тъй като престоя на „терена“ помага да се научим как да използваме, управляваме и да работим със страховете си.

Да се изправим срещу страховете си не е лесна работа.

Въпреки това, живеещите в „затвора на избягването„, на директния сблъсък с нещата, които ги плашат не е особено добра форма на съществуване, даже никак, това не е вариант. Краткосрочният дискомфорт породен от срещата с нашите страхове лице в лице е цената, която трябва да платим за осигуряването на много по ценен дълготраен актив – един живот свободен от парализиращата ни тревожност.


А вие от какво се страхувате? От какво отчаяно се опитвате да избягате всеки един ден? Как се справяте с това? Какво правите, за да не се страхувате? Правите ли нещо изобщо? Моля споделете мислите си в коментарите по-долу.

Вижте още по темата и:

  • 118
  •  
  •  
  • Здравейте! Е моя страх е малко странен 😁.. Много искам да замина за друга държава, да се устроя да живея там.. Имам познати, които отдавна ме викат.. Но както съм най-сигурният човек и изведнъж рязко рухвам и започвам да се чудя.. Това за мен ли е не е ли.. Страх ме е с родителите ми да не се случи нещо и си го обяснявам че дори и да съм тук не е гаранция, че нищо няма да им се случи..искам да опитам нещо ново, различно… А ме обвзема някаква паника :\

    • Здравейте , като цяло хората когато се върнат в миналото повечето съжаляват за нещата които не са се осмелили да направят а не за тези които са направили дори опита да не е успешен . Трябва да приемете не толкова сериозно и генерално нещата никой не е казал че неможете да отидете и да пробвате и ако не ви хареса да се върнете приемете заминаването като екскурзия , стаж нещо временно ако пък ви хареса ок , поздрави

  • Имам доста страхове от различно естество, а причините са всякакви. Един е страхът от височини. Друг е страхът да не правя грешки на работното си място и да ми се карат, което пък може би е породено от по-ниска себеоценка и слаба вяра във възможностите ми. Но пък и не мога да преодолея този страх като си повтарям, че мога да се справя, че всичко ще миме добре, че като го мисля само ще увелича шанса от грешката.

    • Здравейте , относно грешките на работното място бих ви посъветвал да приемете провала , нагласата трябва да ви е че днес ще направите грешки , да приемете мисълта че и другите правят грешки и че не се е родил човек който да не прави такива , когато се освободите от напрежението че трябва да сте съвършенна тогава ще позволите на разума да се върне в работния процес и да се усъвършенствате , успех

  • Моят най-голям страх е да не полудея.Като малка съм гледала прекалено много страшни филми и сега постоянно си мисля някакви страшни неща от тези филми, представям си някакви ситуации лоши, които много ме плашат. При смяна на жилището, а даже и партньора почва да ме обхваща страх тогава се появяват и тези луди мисли. Страх ме е.

  • Моя страх е може би по силен и страшен от всички . Страх от преглъщане или по точно задаване , когато пия все едно нещо блокира гърлото ми и водата си стои там , не мога да я преглътна . Паникьосвам се и става страшно . Моля за съвет ако някой го е преживял .

    • Разбирам те ,просто докато пиеш не мисли толкова за самото преглъщане мисли за друго .Самата мисъл че ще стане води до това.Ако не мислиш ще успееш.

    • Живка това е сериозно, знаете ли че, това са така наречен паниката.
      Най често те се прояват ,при силни емоции и то ако върнете малко време назад ще разберете коя е тази емоция която предизвика този тип задушение на гърлото.

  • Здравейте?Ако има възможност и аз да се включа в темата за преодоляването на страха,и много благодаря предварително ако някой има нещо напредвид за справяне с него. Малко е глупаво предполагам-даже ми се смеят и приятели за този страх-а именно от паяци. Винаги ме е било страх от тях,но тъй като не са били част от ежедневието ми по скоро съм се притеснявала единствено когато ги видя-което е било рядко и винаги е имало кой да го убие или премахне по някакъв начин. Но преди три месеца заминах за Англия. И тук където живея и работя е така да кажа почти невъзможно да мине ден в които да невидя паяк(и то така от по охранените)наложи ми се около месец и половина да живея в каравана а там видях паяк най-големия който бях виждала при което замръзнах от страх,сърцето ми така силно затуптя,и от страх ли незнам даже се изпотих и същевременно тялото ми стана студено. За щастие телефона беше в мен и просто написах съобщение на мой познат да дойде. При което той го изкара навън и го уби. Незнам колко ще ми трябва да опиша всичко което се случи след това-но накратко: спах по 4 часа на нощ от умора да следя … хранех се права,проверявах всяка дреха която обличах,и още по лошото е че всеки ден имаше нов и нов и нов… в последствие се преместих в квартира в коятж отново има такива животинки ,и най лошото е че от тази мания да проверявам всичко-все ги откривам по дрехите си по хавлия с която искам да избърша лицето си и т.н…неискам да се примиря с това и се старая да не се оглеждам толкова да не мисля постоянно за тях -но колкото и да ми се иска сърцето ми всеки ден е в очакване на новото паяче. Вече главата ме боли от постоянното мислене и от енергията хвърлена за притеснение. Налага ми се да работя тук и неискам да се прибера защото се плаша от паяци. .. бих била страшно благодарна ако има някой който може да ми даде съвет??Защото не е нормално цялото това нещо и вече се изтощих от какви ли не пръскала и машинки и каквото имаше като решение направих -но непомогна-и сега или трябва да преодолея страха си,или по накое време ако не ми се пръсне сърчицето от ужас то сигурно ще се прибера в България. Отново благодаря?

    • Фиксирането на мисълта върху даден обект го проявява още повече в реалността ни. Защото енергията следва вниманието. Резонансен принцип.
      Трябва да разбереш кое точно в тия паяци те плаши? Очевидно е, че не е страха от смъртта, защото те не могат да те изядат. Може би не е страх, а отвращение? Може би някой детски филм в детството? Може би някой филм на ужасите?
      Разчопли страха си. Копай надолу. За да разбереш, аджеба, какво точно те плаши в тия паяци? Може да се окаже съвсем друг страх, а паяците да са просто носителите му.

  • Здравейте, от едно известно време страховетеми ме звладяха(11 месеца). Много ми е тревожно и постояно мисля немога да спа защо мисля какво ще стане и да ли ще се оправя. Четох от книгата „Под съзнанието може всичко“ обаче не помогна. Цялата ми история е, че преди 10 месеца заминах за чужбина и разбрах че приятелката ми си има друг от тогава изпитвам невориятни страхове от да ли ще имам семейство, да ли ще се справя в живота, изпитвам страх също да се пребера в България, изпитвам страх да ли приятелитеми нямя да са ме забрави ли, да ли ще успея да се справя с живота и какво бъдеще ще имам и…. Незнам какво вече да направя. Говорих с много психози и всичките ми казват ще някои ден ще отмине, ама времето минава аз не се успокоя отслабнах и пак живея с тези мисли всеки Божи ден. Пил съм мн антидепресанти и билки ама нищо не ме усполои. Може ли някои от вас да ми каже как да се справя. Благодаря Ви предварително

    • Здравейте, би Ви помогнало само спокойствието. Повярвайте си, бъдете по-уверен в себе си. Мислете за повече приятни работи, не мислете само за лошото. Ще отмине само, ако Вие искате. Защо да живеете живот пълен с тревога, депресивни състояния … и сив. Може да ходите на терапии при добър психо терапевт. Той ще Ви помогне да се отърсите от неприятните емоции. Всичко контролираме ние. Желая Ви успех!
      Вие ще се справите с всичко, което Ви престои!

  • От около 2 години изпитвам страх да шофирам по магистрала. Имам усещането,че се движа
    по много стръмен път надолу /там ,където е наклонен пътя /.Имам този страх и по други стръмни пътища,но все пак шофирам с по-ниска скорост. Магистралите ги заобикалям,но не знам докога?
    Щофирам всеки ден.Знам ,че трябва да се изправя срещу страха,но отлагам.Страхувам се и от самия си страх да не изпадна в паника на магистралата и да направя катастрофа.

  • Мен ме е страх да се возя в метро..мъча се от година да го преборя..но получавам паник атаки при мисълта,че съм сама там долу под земята.Как да го преборя?

  • Здравейте, искам да кажа на всички които са споделили в коментарите, че стрха може да бъде преодолян. Това го знам от личен опит, защото в продължение на 11 години имах страх от кучета(кинофобия). Живях със този страх опитвайки се се спрява сам, но това бе непосилно за мен. Страха се отключи след като една сутрин ме ухапа улично куче. От този момент до момента в който не се излекувах изпитвах тревожност, несигурност, покачване на пулса и адреналина при приближаване на улични кучета. Не можех да се разхождам сам, защото ме беше страх. Всичко това е в моето минало и сигурно сте любопитни да разберете как се справих със страха? Един ден случайно попаднах на една статия за Невро-лингвистично програмиране (НЛП) и реших да се подложа на НЛП терапия. Процеса на промяната беше забавен, приятен, бърз и ефективен. Осъзнах, че начина на мислене ме е карал да се страхувам. А когато човек разбере неправилния си начин на мислене му е по-лесно да се справи със всяка трудна ситуация в своя живот. Това ме провокира и да уча НЛП и днес съм НЛП терапевт във Варна, защото искам да помагам на хората да преодолеят своите страхове и фобии. Страхът не е лошо нещо, той ни предпазва от неприятности, но кагато започне да ни пречи в нашия ежедневен живот е най-добре да се подложим на НЛП терапия, защото само тя дава бъри резултати. Всички, които имате страхове знайте, че те са преодолими.

    • Здравейте,бихте ли ми дали координати да се свържа с вас.Имам страх от страха и бих искала да го преодолея.Благодаря предварително.Лина

  • Ами ако е фентъзи страх? Например аз се страхувам да не би някога магически да се телепортирам на дъното на океана и да няма нито светлина, нито шанс за спасение ( там ще има всякакви неизвестни мутирали създания на кошмарите ни!). Или пък да се събудя пред черна дупка и да бъда засмукан в неизвестна тъмнина!

  • Здравейте
    А как да преодолеем страха от смъртта? Иначе статията ми хареса много- поздравления!

    • Страха от смъртта е два вида:
      1. Страх от болката при умирането.
      2.Страх от неизвестното /или от равносметката.
      Когато става въпрос за страх от смърт на близък човек, то това всъщност е страха от раздялата ни и от самотата.
      Страха от болката при умирането не знам как да се преодолее.
      Страха от неизвестното /или от равносметката/ може да се намали и преодолее. Като начало – има вече достатъчно доказателства, че смърт няма. Че смъртта всъщност е преход. Книгите на д-р Майкъл Нютън, Силвия Браун, д-р Реймънд Моуди, Робърт Монро и др. дават достатъчно много информация.
      Страха от равносметката…Можем да го намалим като приживе си правим тази въпросна равносметка. Всеки божи ден.

  • Тази статия е за по- леките страхове ,когато страха е от много години с теб и изобщо неможеш да го пребориш ,ако ще и хиляди пъти да се зблъскаш с него ,ума не привиква и не се свиква с него . От 25 годишен опит го знам !

  • От 23 години съм шофьор и от скоро започнах да изпадам в паника при шофиране.Продължавам да шофирам но паниката стреса си остават.

  • Искам да попитам за нещо като моментен страх (от падане на метеор , самолет , атентат , война , болести , смърт и подобни неща ) …. Таа не ми става ясно как човек може да се пребори с това ? Как може да се изправи срещу мисълта например , че ще падне метеор и ако започне да те гони параноя или нещо такова … И ти просто не можеш да си избиеш тази мисъл от главата защото те обзема. (Бих се радвал да ми отговорите , защото наистина се нуждая ) Ще следя всеки ден за отговор , наистина се надявам да можете да ми помогнете !

    • Жалко е, че никой за цяла година не си е дал труда да ти отговори.
      Нека опитам аз.
      Страховете, които си изброил идват от медиите, чрез които черпиш инфо за света, а не от сетивата ти – директно от твоята реалност.
      Това е подмяна, която господарите на света целят, защото така се лишаваш от избора сам да мислиш.
      Огледай се в собствената си реалност в момента: виждал ли си метеор? Война? Атентат? Не си. В твоята собствена реалност такива неща няма. Те са в чужда реалност, която услужливо ти се натрапва от медиите под прикритието на „да си информиран“…
      Изхвърли си телевизора.
      И си обещай да черпиш инфо за живота си само от собствените си сетива.
      Колкото до болестите и смъртта, там е малко по – различно.
      Болестите идват повечето от ума, но и от отравянето на физическото тяло.
      Смъртта – смърт няма.
      🙂

  • Аз пък изпитвам панически страх като седна на зъболекарския стол!!! И много преди да отида на зъболекар (говоря за дни ), изпадам в депресия и ужас от това което ми предстой..!!! Как да се преборя с това?!

    • Страха от зъболекарския стол е страха от машинката и страха, че „си му в ръцете и не можеш да мръднеш докато си там“.
      Просто си намери кротък, мил, търпелив стоматолог, който да зачита чувствата ти, да спира работата с машинката когато види, че изпитваш болка, който да откликва на всеки знак от твоя страна.
      Тогава ще се успокоиш, че имаш контрол /чрез стоматолога си/ върху процеса на зъболечение и върху количеството болка, което си склонен да изпиташ докато се лекуваш.
      Има и още нещо: половината от болката от машинката отпада, ако си със слушалки и слушаш силно любимата си музика в този момент.
      Не знам дали стоматолозите биха се съгласили да ти го позволят, но не пречи да попиташ и да пробваш!

  • Страхът ни пречи ,защото е много силна емоция. Мускулите започват да треперят от голямото количество адреналин, което се изхвърля в кръвта-организма се готви да защити живота ни, защото на подсъзнателно ниво страхът е сигнал за смъртна опасност. Страхуваме се първия път, но намерим ли сила да го направим, втория, третия започваме да изпитваме удоволствие. Мнозина са преживявали стреса от първото шофиране, а след това-навик, нищо особено, дори започваме да показваме колко сме добри. Същото е и с различните екстремни спортове. На някой може да се стори странно, но проведена статистика показала, че страхът от излизане пред публика е на второ място след страха от смъртта. В подсъзнанието си ние сме стадни същества и излизането пред публика включва паниката и страха да не би да ни отхвърлят. Важно е да успеем да овладеем бързо атаката на адреналина, за да се успокоят мускулите ни. Успокои ли се мускулатурата ,мозъкът получава сигнал-няма опасност. Можете да направите няколко бързи и енергични движения-клякане, леко бягане,навеждане, раздвижване на долната челюст напред, назад, активни гримаси с лицето. Ако сте добър визуал представете си ,че на раменете ви има огромен генералски шинел с всичките му там тежки пагони, ордени , тоя е толкова тежък, че натиска раменете ви надолу и също отпуска напрежението. Мозъкът приема сигнал-всичко е спокойно. Когато ни е страх, ние инстинктивно вдигаме рамене нагоре, за да запазим главата си. Още едно полезно нещо е (стига предварително да знаете, че ви предстои нещо, от което се страхувате) да направите няколко леки, ритмични потупвания с дясната длан върху гърдите си над сърцето. Така вие го подготвяте, привиквате го, и то няма да реагира така рязко и да ви създаде дискомфорт, когато вече сте в самата ситуация. Очакването, че ще ни е страх, е много по-разрушително за организма от самия страх. Полезно е да изпитваме страх, инстинктите пазят живота ни. Важно е да си даваме сметка, кога страхът ни пази и кога ни спира. В повечето случаи е второто. Пожелавам ви да изпитвате колкото се може повече удоволствие от преодолени страхове.

    • Страхотно,интелигентно,професионално написано!Поздравления и благодарности от нуждаещ се потребител.

  • Аз още не мога да разбера от какво се страхувам:(Както си стоя и изпитвам гадното чувство и изтръпването на главата все едно ми е студено.Лошото е че като съм така не мога да спя :(Иначе и аз се опитвам да си давам кураж и да си казвам до кога ще си провалям живота горе главата ще отмине..

    • Нели. подсъзнанието ни е толкова мощно и силно, че ако не сме го тренирали, само да си даваме кураж и да си повтаряме разни неща, рядко помага. Не става само с опитваме, а с трениране. Мозъкът трябва да получи недвусмислен импулс от тялото, че мускулите са спокойни, че няма опасност. А за да се разберете по-лесно с подсъзнанието си, говорете с него на разбираем език. При доста хора афирмациите не работят, ти твърдиш нещо, обаче онова гласче вътре се подсмива-да бе, да. Опитайте друга тактика, няма да ви уверявам, че работи, аз го зная, очаквам вие да я проверите на себе си и да видите какви резултати ще получите. Накратко- направете част от физическите упражнения, за които написах по-горе, после седнете, пуснете си спокойна,приятна музика, и за две три минути се концентрирайте само върху дишането си, как става повдигането на гърдите ви, как въздуха изпълва белите ви дробове, как после излиза и изхвърля всичко от там. Бавно и спокойно. Когато усетите, че сте отпусната започнете да си ЗАДАВАТЕ въпрос-например- защо изтръпването на главата ми все повече и повече намалява? Правете го поне десетина минути. Отворете очи, протегнете се като коте,бавно ,мускулче по мускулче, усетете тялото си, благодарете му. Изпийте чаша вода. Е, надявам се ще споделите какво стана с изтръпването на главата и студа :). Обърнете внимание на всяко усещане. Дори и да не стане от първия път, ще стане на втория. На третия ще правите всичко това с усмивка. Всъщност направите това упражнение в леглото преди сън-дишането, задаването на въпроса, бавното разтягане и отпускане на мускулите.

  • Преди време бях доста стеснителен и трудно се запознавах с нови хора. Дори и често се изчервявах, макар пубертета да беше минал. Та за да пречупя страха си взех решение да се запозная със 100 жени и 50 мъже до края на годината. Разбира се жените имаха превес, за да се науча да заговарям без да се притеснявам. И чудото се случи. Записвах си и имената на хората и къде съм се запознал с тях с цел да запомням по-лесно имена. Успях да покрия норматива и хубавото беше, че запознанствата ставаха много естествено. Така срещнах нови и интересни хора, които в противен случай бих подминал заради притеснението си. След този малък успех се чувствах по-уверен, а и самата тръпка да преборваш страховете си е доста приятна.

  • Благодаря за хубавата статия !
    Бих обобщил всичко описано по-горе с така наречената „зона на комфорт“. Всичко съдържащо се в нея е всичко познато и всичко с което сме свикнали. Всичко извън нея е страх (под някакво ниво).
    А за да стане страха ти част от твоята комфортна зона е да го приобщиш към себе си, да го опознаеш , винаги когато имаш възможност да избираш него пред познатите вече опции,на кратко да му станеш най-добрия приятел – а когато стигнеш до там…Поздравления! ..теб вече не те е страх ! 🙂

  • Добре, страх ме е от мечка, какво да направя? – да се изправя срещу мечка ли? 🙂

  • Като НЛП терапевт споделям, че статията много ми хареса 🙂
    Само бих искал да спомена, че в наши дни всъщност справянето със страховете не е чак толково трудно, дори в някои случай е доста лесно, ако имаш желанието да се справиш с тях.

    Една от любимите ми техники за справяне със подобни състояния кара човека да си даде реална сметка колко време губи от ценния си живот, за да се страхува или тревожи. Бащата на НЛП от когото ми е сертификата (само да се похваля малко) Р. Бандлър също използва този подход често и има доста интересни резултати. В края на всяка успешна консултация почти всички се смеят над страха, който са имали до сега.

    Поздрави отново за добрата работа.

    П.С.

    Понякога, докато чета ми се иска и аз да мога да пиша така увлекателно като вас.

    • Здравейте г-н Димитров,

      първо искам да Ви Благодаря, че сте отделили от времето си, за да ни пишете!

      Страхотно е, че споделихте мнението и опита си с нас. А това кой Ви е бил учителя, мога аз лично само да Ви завиждам. Чел съм само негови книги 🙂

      Още веднъж Благодаря Ви за мнението и добрите думи

      Поздрави
      Христо

    • Аман от самореклама. Много сте НЛП „терапевтите“, да се притесни човек направо…Повечето „терапевти“ с дипломи през интернет, са бъкани от нерешени собствени психологични проблеми.
      Никога не бих отишла при такъв.
      Бих се заела сама с НЛП за себе си – достатъчно книги има безплатно в нета.

  • Поздравления за статията. Чудесно продъжление на статията би било да се опишат техники, които помагат да се изправим лице в лице срещу страха по принципа „Съдбата обича подготвените“, защото мнозина осъзнават на рационално ниво, че конфронтацията срещу страха е средството, но понякога тревожността е толкова силна, че буквално парализира. Поздрави!

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >