Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Франклин Д. Рузвелт
Куражът е съвкупност от твърдо убеждение, упоритост и воля.
Това е чертата, която ни помага да посрещаме трудностите в живота, страха и другите предизвикателства със самообладание и решимост.
Куражът е победата на рационалната мисъл над ирационалната емоция.
Много често всекидневните ни притеснения се дължат не толкова на истински заплахи, колкото на емоционалното ни възприятие на ситуациите.
Страхът сам по себе си е най-голямата бариера за успеха, а демонстрацията на кураж е надмощие на рационалното съзнание над ирационалните емоции.
Едуард Уимпър, един от най-известните скални катерачи в света, има прекрасно ключово обяснение за това как умствената нагласа може да победи страха.
През 1865 г. този англичанин е първият човек, изкачил страховития връх Матерхорн в Швейцарските Алпи. Дълги години върхът е останал непокоряван, по думите на Уимпър „отчасти поради огромната трудност на задачата, но повече заради ужаса, който монолитният му профил е всявал у всички авантюристи.”
Матерхорн е изглеждал толкова непокорим и плашещ, че суеверията на местното население родили легенди.
Уимпър пише:
Те вярват, че на върха има руини на древен град, обитаван от духове и твърдят, че всеки, който приближи до върха, ще бъде наказан за дързостта си.
Въпреки, че изкачването на върха било безспорно предизвикателство за човешките възможности, най-голямата пречка пред алпинистите били техните собствени страхове.
Уимпър победил страха си посредством рационално самоубеждение.
Той направил шест опита да покори върха и шестте пъти претърпял неуспех – главно защото съекипниците му изпадали в паника от страх.
В крайна сметка упорството и силният му дух победили: пет години след като за пръв път отправил поглед към върха, той изкачил Матерхорн.
По същия начин, мнозина не предприемат решителна стъпка към развитието на собствен бизнес или важна стъпка в живота, главно поради страха си от провал.
Не предизвикателството плаши хората и ги възпира от решителна стъпка, а страхът от предизвикателствата в необятната джунгла на бизнеса и живота. Същият страх, който сковавал швейцарските селяни и обземал алпинистите, желаещи да покорят върха.
Изследователите и предприемачите изпитват два вида страх:
– предварителен страх (от провал)
– материален страх (страх от загубата на нещо реално – за изследователите това е животът им, а за предприемачите – техните пари).
Предварителен страх
Хората се притесняват от ефекта, който провалът в постигането на дадена цел би имал върху тяхната психика. С други думи, опасяват се от онова, което самите те биха си помислили за себе си. В нашето съзнание усещането за провал е свързано с негативни емоции. За да ги избегнем, ние се стараем да предотвратяваме рисковани ситуации.
.А най-лесният начин е като останем пасивни.
Провалът е естествена част от развитието ви като предприемач и човек.
Предприемачите и хората, търсещи приключения по еднакъв начин осъзнават, че до някаква степен неуспехът им съпътства всяко начинание.
Уимпър пет пъти изкачвал ледените стени на Матерхорн и се провалял, преди да триумфира на върха.
В речта си пред Световния икономически форум в Станфордския университет Анди Гроув, основателят на „Интел”, казва:
Не можеш да управляваш компания, която се разраства, без непрекъснато да правиш грешки.
Хората, които имат потенциал да развият собствен бизнес често се страхуват, че ще се превърнат в обект на подигравки от страна на близки и приятели.
Страхът да не бъдем разкритикувани от останалите често ни води до латентно състояние.
Не се оглеждайте наоколо за одобрение!
Ако бизнес идеята ви е наистина иновативна, околните трудно ще я разберат!
Ралф Уолдо Емерсън казва: „Какво лошо има в това да сте неразбрани?
Питагор е бил неразбран, както и Сократ… както Коперник, Галилей, Нютон и всички гении. “Да бъдеш велик означава да бъдеш неразбран.”
Емерсън, най-големият защитник на идеята да разчиташ на себе си, проповядва силата на куража пред лицето на външното отрицание.
Умножете куража си, като се съсредоточите върху успехите, а не върху неуспехите си. Играчите на футбол демонстрират този начин на концентрация.
Ако имат повече от 7 гола в първенството, те са смятани за успешни. Те са звезди дори да имат пропуски в 70% от времето, в което играят!
Да се провалите заради отказа си да опитате, е просто безсмислено и тъпо.
По-добре е да хвърлите топката в погрешна посока, отколкото да наблюдавате играта на другите. В книгата си „Удар по главата” Роджър фон Иок предлага:
„Разграничете грешките от погрешния опит от тези на пропуска. Забавянето може да ви струва повече от един провал. Ако правите твърде малко грешки, може би е редно да се запитате: „Колко често пропускам възможности, защото не съм достатъчно агресивен?” Грешките, допуснати при действия, са много по-желателни от тези, допуснати от пропускане на възможности за действие.
Ако никога не ритнете топката, няма да знаете как се отбелязва гол.
Уимпър използвал поуките от шестте си неуспешни изкачвания на Матерхорн, за да успее седмия път. Анди Гроув имал безброй провали, докато успее да създаде империята си – световен лидер в производството на компютърни чипове.
Ако не опитате, няма да имате възможност да сгрешите и да се поучите от грешката си, за да пробвате отново.Не гледайте на провала като на нещо, от което трябва да се срамувате. Разглеждайте го като възможност, опит, уроци, които формират съзнанието ви на предприемач и човек.
Материален страх
По време на пътешествието си до Северния полюс Пиъри и неговата експедиция трябвало да се движат през почти нечовешки метеорологични условия: силни арктически ветрове и температури, които достигали до минус 60 градуса. Хапещият студ напукал лицата и ръцете им, като понякога болката била толкова силна, че не можели да заспят.
Но Пиъри отбелязва, че най-добрата защита срещу студа не били топлите дрехи:
Сковаващият студ щеше да бъде непобедим, ако всеки от нас не беше вътрешно закален с непробиваема решимост.
Куражът пред лицето на материалния страх помогнал на Пиъри да достигне до най-северната точка на земното кълбо.
За изследователите физическият кураж е смелостта да се изправял срещу лицето на сериозни заплахи за живота и сигурността им. За предприемачите физическият кураж е силата на духа да инвестират в рискови начинания – най-често да инвестират парите си.
Мария Бараца вложила спестяванията на живота си (50 000 долара) в „Бараца Асоушиейтс” – компания за дизайн на модни облекла.
Тя имала куража да се изправи пред възможността да загуби всичко, което има.
И този кураж й се изплатил.
През първата година от основаването на фирмата си тя имала оборот от 100 000 долара от продажби – повече от половината от първоначалната инвестиция.
През следващите няколко години печалбите й надхвърлили 2 млн. долара.
Предприемачеството изисква кураж, за да се справиш с материалния страх.
Трябва да бъдете готови да рискувате част от своите авоари. Рискувайте колкото се може по-малко, но със сигурност ще се наложи да се изложите на определена несигурност, когато стартирате своето “предприемаческо пътуване”.
Бизнесът е компилация от сделки и възвръщаемост на вложени средства, а успехът е просто желаното съотношение между тези две величини.
Страхът е ирационална, емоционална реакция на нещата, които не можем да разберем. Всички ние изпитваме огромен, необясним, абстрактен страх. Не спираме да го опознаваме, да разбираме компонентите му. Страхът е онова чудовище в гардероба. В съзнанието ни то е огромно, черно и плашещо, но всъщност представлява съвкупност от малки, простички схващания за нещата.
Изтикайте страха си вън от гардероба и го погледнете в очите.
Ще осъзнаете, че страхът от провал в бизнеса се състои от няколко конкретни грижи. Вероятно се притеснявате, че ще изгубите част от спестяванията си, ще се лишите от стабилната си работа и от регулярните си доходи или ще станете за смях пред приятели, които смятат вашата идея за глупава.
Идентифицирайте компонентите на страха си и ги изследвайте внимателно един след друг.
Ще установите колко много от тях всъщност са несъществени.
Например, ако се страхувате, че ще загубите част от спестяванията си, трезво преценете рисковете на начинанието.
Ако се притеснявате да напуснете сигурността, която ви дава работата като наемен служител, за да се впуснете в приключенско предприемачество, рационално оценете ползите и ограниченията на сегашната ви работа и на живота на предприемача.
Най-силното ви оръжие срещу страха е ясното, логично, съзнателно мислене.
Ако имате куража да погледнете в очите своя страх, своето огромно чудовище в гардероба, вече сте направили стъпката към това, да го опознаете по-отблизо.
В джунглата на предприемачеството и в живота страхът сам по себе си е единственото препятствие. Когато отделите време да го опознаете, ще установите, че всъщност няма от какво да се страхувате.
Извадете страха си от гардероба и го погледнете в очите.