Вълшебна формула за справяне със ситуации на безпокойство!

Искате ли бърза и гарантирана рецепта как да се справите със ситуациите, пораждащи безпокойство — техника, която можете да започнете да използвате веднага?

Нека тогава ви разкажа за метода, разработен от Уилис X. Кериър, блестящия инженер, поставил началото на производството на климатични инсталации, ръководител на световноизвестната корпорация „Кериър“ в Сиракюз, щата Ню Йорк. Това е една от най- добрите известни ми техники за разрешаване на проблема с безпокойството. Ето какво разказва той.

„Като млад работех във фирмата „Бъфало фордж“ в Бъфало, щата Ню Йорк. Задачата ми беше да монтирам газопречиствателна инсталация в един завод на питсбъргска компания за плоско стъкло В Кристал Сити, щата Мисури.

Оборудването на завода струваше милиони долари. Инсталацията бе предназначена да отделя примесите така, че газта да изгаря пълноценно, без да амортизира бързо моторите. Този метод за пречистване беше нов, изпробван само веднъж до този момент, и то при други условия.

В работата ми в Кристъл Сити, Мисури, възникнаха непредвидени трудности. Инсталацията работеше криво-ляво, но не достатъчно доб- ре, за да отговаря на гаранцията, с която се бяхме ангажирали.

Бях съсипан от провала си. Чувствах се едва ли не сякаш някой ме е цапардосал по главата. Стомахът ми, цялото ми същество се бе свило.

Известно време бях толкова притеснен, че не можех да спя. Накрая здравият разум ми напомни, че безпокойството няма да ми помогне с нищо, затова измислих начин да се справя с проблема, без да се безпокоя.

Получи се чудесно. Използвам тази техника против безпокойството от тридесет години. Тя е проста. Всеки може да я приложи. Състои се от три стъпки:

Първа стъпка.

Анализирах трезво положението, без страх, и си представих най-лошото, което можеше да се случи в резултат на провала. Нямаше да ме убият, нито да ме пратят в затвора.

Това беше сигурно. Наистина, имаше опасност да си загубя работата и да се наложи работодателите ми да демонтират оборудването и да загубят вложените двадесет хиляди долара.

Втора стъпка.

След като си представих най-лошото, което би могло да се случи, си наложих да го приема, ако е необходимо. Казах си: този провал ще бъде удар по кариерата ми и може би ще си загубя работата, но дори и така да е, винаги мога да си намеря друга работа.

За работодателите ми положението може да е много по-лошо — е, те разбират, че изпробваме нов метод за пречистване на газта и ако това им струва двадесет хиляди долара — ще го понесат. Могат да го приемат за изследователска работа, нали е експеримент.

След като установих какво е Haй-лошото, което може да се случи, и се примирих, че ще го приема, ако е необходимо, случи се нещо изключително важно. В същия момент се отпуснах и ме обзе спокойствие, каквото не бях изпитвал дни наред.

Трета стъпка.

От този момент нататък посветих времето и енергията си на това да се опитам да поправя най-лошото, което вече бях приел за себе си. Опитах се да измисля начини и средства за намаляване на загубата от двадесет хиляди долара, пред която бяхме изправени.

Направих няколко опита и накрая изчислих, че ако похарчим още пет хиляди долара за допълнително оборудване, проблемът ни изцяло ще се реши.

Така и направихме и вместо да загубим двадесет хиляди, спечелихме петнадесет. Сигурно никога нямаше да успея да направя това, ако бях продължил да се безпокоя, защото една от най- лошите последици от безпокойството е, че се нарушава способността за концентрация. Когато сме обзети от безпокойство, умът се мята насам-натам и губим способността да вземаме решения.

Но когато си наложим да погледнем истината в лицето и да я приемем, сме в състояние да прогоним всички мъгляви фантазии и да се съсредоточим върху проблема.

Тази случка се е случила преди много години. Техниката се оказа толкова успешна, че от тогава постоянно я използвам. В резултат на това много рядко ми се случва да се безпокоя.“

И така, защо магическата формула на Уилис X. Кериър е толкова ценна и практична от психологическа гледна точка? Защото ни измъква от сивия облак, в който търсим пипнешком изход, когато сме заслепени от безпокойство.

Помага ни да стъпим на твърда земя. Да сме наясно с положението. А ако нямаме твърда земя под краката си, как въобще можем да се надяваме да обмислим каквото и да било?

Професор Уилям Джеймс, бащата на приложната психология, почина през 1910 г. Но ако беше жив и чуеше тази формула, би я одобрил с чисто сърце. Откъде съм толкова сигурен?

Защото е казвал на собствените си студенти: „Бъдете готови да приемете нещата такива, каквито са“, защото „…приемането на онова, което вече се е случило, е първата стъпка към преодоляването на последиците от всяко нещастие.“

 не се безпокой, приеми най-лошото и се отпусни...
не се безпокой, приеми най-лошото и се отпусни…

Същата идея изразява Лин Ютанг в популярната си книга „Важността на живота“. „Истинското спокойствие, пише китайският философ, идва от приемането на най-лошото. Според мен, от психологическа гледна точка, това означава освобождаване на енергия.“ Това е то!

От психологическа гледна точка това означава освобождаване на нова енергия! Когато сме приели най-лошото, вече няма какво да губим. А това автоматично означава, че можем да спечелим Всичко!

Уилис X. Кериър казва: „Когато приех най-лошото, в същия момент се отпуснах и ме обзе спокойствие, каквото не бях изпитвал дни наред. От този момент нататък можех да мисля.“ Разумно звучи, нали?

И все пак милиони хора си съсипват живота, като се гневят, защото не желаят да приемат най-лошото, отказват да направят опит да го поправят, отказват да спасяват каквото могат от потъващия кораб.

Вместо да се опитат да поправят нещата, те се впускат в „яростно състезание с живота“ и свършват като жертви на онова депресивно състояние, известно като меланхолия.

Искате ли да научите как друг човек възприе магическата формула на Уилис X. Кериър и я приложи към собствения си проблем? Добре, ето ви един пример е търговец на бензин от Ню Йорк:

„Изнудваха ме — казва той. — Не вярвах, че е възможно. Вярвах, че това може да се случи само на кино, но мен действително ме изнудваха!

Ето какво се случи, фирмата, която ръководех, имаше доста цистерни и шофьори. По това време военните закони се прилагаха много строго и ни бе определен лимит гориво, който можехме да доставяме на клиентите си.

Без мое знание някои от шофьорите изглежда бяха доставяли по-малки количества на редовните ни клиенти и бяха препродавали остатъка на свои хора.

Аз чух за първи път за тези нелегални сделки, когато някакъв човек, представящ се за правителствен инспектор, ме посети един ден и поиска подкуп, за да мълчи.

Разполагаше с документи, доказващи вината на шофьорите, и заплаши да ги предаде в районната прокуратура, ако не се бръкна по-дълбоко.

Естествено, аз знаех, че няма за какво да се безпокоя, поне що се отнасяше до мен самия. Но знаех също, че според закона фирмата носи отговорност за действията на служителите си.

Нещо повече — знаех, че ако случаят стигне до съда и получи гласност в пресата, това ще съсипе предприятието ми. А аз много се гордеех с него — бе създадено от баща ми преди двадесет и четири години.

Толкова се притесних, че бях като болен! Не ядох и не спах три дни и три нощи. Въртях се в някакъв безумен кръг. Да платя ли исканата сума от пет хиляди долара, или да кажа на този човек, че не може да ме уплаши? И в двата случая ме очакваше кошмар.

Накрая, в неделя вечерта, пред погледа ми случай- но попадна брошура. Зачетох се в нея и попаднах на историята на Уилис X. Кериър. „Погледнете най-лошото в лицето“, съветваше тя.

И аз се запитах: „Кое е най-лошото, което може да се случи, ако откажа да платя парите и тези изнудвачи предадат документите на районния прокурор?“

Отговорът беше: „Бизнесът ми ще се провали — това е най-лошото, което може да се случи. Няма да отида в затвора. Просто ще ме съсипе отзвукът в пресата.“

После си казах: „Добре, фирмата се проваля. Приемам това. И после какво?“ „Ами, след като фирмата ми се провали, сигурно ще трябва да си търся работа.

Това не е проблем. Знам много за петрола — има фирми, които с удоволствие ще ме вземат на работа…“ Почувствах се по-добре. Паниката, която ме бе обзела през последните три дни и нощи, започна да отстъпва. Успокоих се… И за свое удивление, бях в състояние да мисля.

Главата ми се проясни достатъчно, за да мога да премина към третата стъпка — да се опитам да поправя най-лошото. Когато се замислих, видях в съвсем нов аспект нещата.

Ако разкажех на адвоката си цялата история, той може би щеше да измисли peшение, за което сам не бих се сетил. Знам, звучи глупаво, че това не ми беше хрумнало по-рано, но аз изобщо не разсъждавах, само се безпокоях! Веднага реших още сутринта да се срещна с адвоката си, после си легнах и спах непробудно!

Как свърши всичко? Ами, на другата сутрин адвокатът ме посъветва да се срещна с районния прокурор и да му разкажа истината. Така и направих.

Когато свърших разказа си, за голяма моя изненада районният прокурор каза, че това изнудване продължава вече месеци и мъжът, представящ се за „правителствен служител“, е издирван от полицията мошеник.

Какво облекчение бе да чуя всичко това, след като три дни и три нощи се бях измъчвал дали да дам пет хиляди долара на този професионален измамник!

Получих добър урок. Сега винаги, когато съм изправен пред неотложен проблем, който заплашва да взриви спокойствието ми, прилагам формулата на Уилис X. Кериър.“

Ако мислите, че Уилис X. Кериър е знаел какво значи неприятности, слушайте внимателно, още нищо не сте разбрали. Ето историята на Ърл П. Хейни от Уинчестър, Масачузетс, както сам ми я разказа на 17 ноември 1948 г. в бостънския хотел „Статлър“. „През двайсетте години бях обхванат от такова безпокойство, че язва започна да разяжда стомаха ми.

Една вечер получих страшен кръвоизлив. Откараха ме по спешност в болницата към Медицинския институт на Северозападния университет в Чикаго. Отслабнах от осемдесет на четиридесет и пет килограма.

„Бях толкова зле, че нямах сили дори да повдигна ръка. Трима лекари, сред които един прочут специалист по язвите, обявиха случая ми за „нелечим“.

Живеех на алкални прахчета и по лъжица смес от равни части мляко и сметана на всеки кръгъл час. Сутрин и вечер една сестра вкарваше в стомаха ми гумена тръба и изпомпваше съдържанието му. Това продължи месеци наред…

Накрая си казах: „Слушай, Ърл Хейни, ако няма какво да очакваш от бъдещето освен бавна смърт, поне можеш да използваш оптимално малкото време, което ти остава.

Винаги си искал да пътуваш по света, преди да умреш. Ако въобще някога смяташ да го направиш, сега е моментът.“ Когато заявих на лекарите, че се каня да предприема пътешествие и ще си изпомпвам сам стомаха по два пъти на ден, те бяха смаяни. Невъзможно! Това е нечувано! Предупредиха ме, че ако отплавам, чака ме морско погребение.

„Няма да стане — възразих аз. — Обещал съм на роднините си, че ще бъда погребан в семейния гробищен парцел в Броукън Боу, Небраска. Ще си нося ковчега с мен.“

Купих си ковчег, качих го на кораба и се споразумях с параходната компания, ако умра, да сложат тялото ми в хладилната камера и да го съхраняват там до завръщането на кораба. Потеглих на път, завладян от духа на Омар Хаям:

Ах, нека Вземем земния си пай, че ние също ще отидем, знай, в пръстта, на Прах — да, Прах при Прах поляга, без Вино, Песни, без Певци — без Край!

В момента, в който се качих на борда на „Президент Адамс“ в Лос Анджелис и поех към Ориента, се почувствах по-добре. Постепенно престанах да вземам алкалните прахчета и да използвам помпата.

Скоро ядях всякаква храна, дори пикантни местни ястия, които бяха толкова противопоказни, че със сигурност можеха да ме убият.

Седмиците минаваха, а аз вече пушех дълги черни пури и пиех уиски със сода. Забавлявах се така, както не бях се забавлявал от години! Връхлитаха ни мусони и тайфуни, които би трябвало да ме вкарат в ковчега, пък било то и само от преживения страх, но аз се забавлявах превъзходно от цялото това приключение.

На кораба участвах в игри, пеех песни, завързах нови приятелства, не си лягах до среднощ. Когато стигнахме Китай и Индия, установих, че деловите ми грижи в Америка бяха рай в сравнение с бедността и глада на Ориента.

Сложих край на безсмисленото безпокойство и се почувствах отлично. Когато се върнах в Америка, бях наддал четиридесет и пет килограма и почти бях забравил, че някога съм имал язва на стомаха.

Никога през живота си не бях се чувствал по- добре. Заех се отново с работата си и оттогава не съм боледувал нито ден.“

Ърл П. Хейни разбира как подсъзнателно е използвал съвсем същите принципи като Уилис X. Кериър, за да преодолее безпокойството.

„Първо се запитах: какво е най-лошото, което може да ми се случи? Отговорът беше: да умра. Второ, подготвих се да приема смъртта. Трябваше. Нямах избор.

Лекарите казаха, че случаят ми е безнадежден. Трето, опитах се да поправя положението, като извлека максимално удоволствие през краткото време, което ми оставаше…

Ако бях продължил да се безпокоя и на борда на онзи кораб, без съмнение щяха да ме върнат в ковчег. Но аз се отпуснах — и забравих всичките си грижи. Това душевно спокойствие ми осигури прилив на енергия, която ми спаси живота.“

И така, правилото е: ако имате проблем с безпокойството, приложете вълшебната формула на Уилис X. Кериър, като изпълните следните три неща:

  1. Задайте си въпроса: Какво е най-лошото, което може да се случи?
  2. Пригответе се да го приемете, ако се наложи.
  3. Спокойно се заемете да поправите най-лошото доколкото е възможно

по материали от големия Дейл Карнеги

17
Остави коментар

avatar
8 Comment threads
9 Thread replies
0 Followers
 
Most reacted comment
Hottest comment thread
8 Comment authors
СтелянаЕмилHristo StoyanovМарияХристо Стоянов Recent comment authors
нови стари харесвани
Стеляна
Гост
Стеляна

Хубава статия. Много харесвам Карнеги. В книгата му за безпокойството разказва как поставял на бюрото си чорап, който да му напомня постоянно да се отпуска.
Поздрави.

emil_ss
Member
emil_ss

Страхотна статия Ицо! Благодаря от сърце.

Мария
Гост
Мария

Тази статия е запаметена в телефона ми.Благодаря Ви за нея.Страхотно се почуствах като изчетох и коментарите.Браво

Кристиян Евтимов
Гост
Кристиян Евтимов

Много полезна статия (като почти всички в този сайт 🙂 ) !
Поздрави.

Десислава Христова
Гост
Десислава Христова

Начина да се справиш с безпокойството е да си седнеш на дупето и да си напънеш мозъчето.Значи първо сядаш и после нагъваш гънки! =D Шегувам се-статията е полезна и наистина може да помогне при подобен проблем!Всъщност,в подобни случаи,при мен помага движението-движейки се мисля по-добре.Предполагам,че това се дължи първо на факта,че физическата активност сваля нивото на стрес и второ-увеличава се притока на кислород.А мозъчето се нуждае от какво ,за да функционира правилно?Точно така-от същото! 🙂

Ники
Гост
Ники

Много добър психологически метод. Съгласен съм напълно. Изпитвал съм го и на собствен гръб…и някак си, когато приемеш най-лошото, усещащ не просто как започваш да мислиш нормално, но и като че ли цялата природа застава зад теб и ти помага да решиш проблема! Но дори и да видим, че корабът ще потъне и трябва да го напуснем, по-добре да го направим последни – като капитани, а не първи – като мишки. Поздрави. Много хубава статия. 🙂

Богдан Димитров
Гост
Богдан Димитров

Основата на всички безпокойства, притеснения и тем подобни – страхът! Ако мога да цитирам Сун Дзъ и Изкуството на войната, бих използвал пасаж, който ни казва, че противник се побеждава чрез неговите собствени грешки и оръжия. Кой е противника в случая? Самият човек ! Страхът не е отделна форма на живот, а просто състояние на ума. Тоест, ще използваме собственият си страх в наша полза. Как? Като насадим в себе си силно чувство на страх, от това да НЕ направим нещо. Страх от това да НЕ сме богати, страх да НЕ сме успешни, страх дори от това да НЕ сме… Прочети всичко »

Богдан Димитров
Гост
Богдан Димитров

Браво! Страхотна статия!

🔘 За Нас

🔘 За Реклама


🔘 Общи условия

🔘 Права за ползване

🔘 Privacy Policy

🔘 Cookies

🔘 Решаване на спорове


LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


Facebook

📩 office@lifehack.bg