Да започнем с очевидните неща:
- Заболяването Covid-19, причинено от нов вид коронавирус, си е стряскащо.
- Разпространява се бързо и все още няма ваксина или превантивно лечение.
- Рано е да се каже колко смъртоносно е всъщност.
Да, разбираемо е хората да са изплашени.
НО…
Част от обществената тревога, показвана през последните седмици, е непропорционална на риска, който крие Covid-19.
Докато по-възрастните хора и тези с предшестващи респираторни състояния имат основание за тревога, то голяма част от хората, които се заразяват с коронавирус, развиват леки симптоми, които могат да се лекуват успешно и вкъщи. Някои дори няма да имат симптоми изобщо!
И все пак световната икономика преживява срив.
Цели градове опустяха.
Дискриминацията срещу азиатците e нечувана.
Хората са покрили лицата си с маски.
От нас искат да слагаме и маски на открито!
На страха очите са големи…
Защо се страхуваме от коронавируса?
В своя статия в New York Times психологът Дейвид ДеСтено дава отговор:
“Това е смесица от неправилно калибрирана емоция и ограничено знание.”
И се аргументира по следния начин: “Понеже новините за жертвите на вируса подхранват страховете ни, то те ни карат не само да се притесняваме повече отколкото е необходимо дали ще се заразим, но и ни правят по-податливи на фалшиви твърдения и потенциално проблемно, враждебно или изпълнено със страх поведение спрямо околните – твърдения и нагласи, които от своя страна засилват страховете ни и ускоряват цикъла.”
Има феномен, който психолозите наричат „евристика на достъпността“.
Това означава, че е по-вероятно е да придадем тежест на събития, които веднага можем да си припомним.
Този непрекъснат медиен цикъл около епидемията не помага за това. Дороти Фризел, консултант, клиничен психолог във Великобритания, обяснява:
Това поставя хората в свръхбдително състояние, така че всякаква информация за вируса е самоутвърждаваща се.
Хората забелязват повече, чуват повече и четат повече и тълкуват това по начин, който ги застрашава.
Eмоцията влошава възприятието ни за риск.
Обикновено е малко вероятно повече да се страхуваме от събития като терористична атака в сравнение с обичайни и смъртоносни събития като грипа. В случая с Covid-19 да оценим риска е трудно, защото обективните ни познания за болестта все още са в процес на развитие.
Дороти Фризел внася още по-голяма светлина по въпроса:
Хората са еволюирали, за да реагират слабо на този вид несигурност и непредвидимост, защото двете неща ни карат да чувстваме „възприета липса на контрол“. Хора сме, така че сме твърдо решени да реагираме на заплахи, за да защитим себе си. Но наистина е трудно да го направим, когато заплахата е толкова несигурна и с потенциал да достига надалече.
Ето от тук започвате да виждате как хората проявяват по-необичайно поведение.
Това е като паническото пазаруване за месеци напред на стоки от първа необходимост и не толкова основни медицински материали.
И докато подготвеността е добро нещо, то стигането до такива крайности не е никак безобидно! Това може да лиши медиците на предната линия от важни консумативи като ръкавици, респиратори и предпазни средства за лице. Несигурността също отваря място за фалшиви твърдения!
В разгара на епидемията, според епидемиолога Адам Кучарски, „хората правят неща, които водят до поведение, което усилва предаването на болестта“.
Ние сме уникално лоши, когато забелязваме невярна информация онлайн, отчасти защото не отделяме време или не знаем как правилно да проверяваме фактите.
Но това е така, защото и спомените ни си играят с нас! Те ни насърчават:
- Да вярваме на неща, които четем многократно.
- Да търсим информация, която потвърждава нашите убеждения.
- Да си спомняме повече неща, които предизвикват силни емоции, а не толкова такива, които не го правят.
? Вижте още и: Как да откривате качествено знание в океана от безполезна информация [3 секретни ключа]
Изглежда има нещо и в страха, което ни кара да сочим с пръст останалите!
Тъй като епидемията тръгна от китайския град Ухан, то и настроенията и атаките срещу азиатците нараснаха до невиждани нива.
Алисън Холман, доцент в училището за медицински сестри към University of California, Irvine и експерт по здравна психология описва ситуацията така:
Когато хората реагират от силна емоция, те могат да направят бързи, ирационални избори.
Има хора, които вече са с предразсъдъци и нещо такова просто усилва предположенията и стереотипите за определена група хора, които те вероятно имат в главата си.
Оцеляване във време на „апокалипсис“
Метин Башоглу, професор по психиатрия и основател на Центъра за изследване и терапия на поведението в Истанбул е проучвал емоционалната и поведенческата реакция на оцелелите от земетресение. В това той вижда паралел в днешните реакции на коронавируса. След голямото земетресение в Турция през 1999 година с 17 123 загинали и 43 953 ранени Башоглу казва, че много от оцелелите отказали да се върнат по домовете си.
Вместо това избрали да живеят в лагери на открито с месеци.
? Екипът му обаче осъзнал нещо много важно:
? Ако окуражат хората да се върнат вкъщи, те ще се възстановят бързо!
Той и колегите му разработили метод за справяне с посттравматичния стрес наречен “лечение на поведението с фокус върху контрола”.
Методът се родил благодарение на наблюдението, че изглагането на източник на стрес може да породи чувство на контрол над него. И това е урок, който се прилага при епидемии, които са неконролируеми и непредвидими.
Башоглу казва:
Не можете да контролирате всеки отделен риск, който ви се изпречи на пътя, и в същото време да водите смислен, разумен и продуктивен живот. Мащабното, нереалистично избягване е несъвместимо с оцеляването.
Затова експертите препоръчват:
✅ Направете каквото можете, за да затвърдите чувството за контрол над страховете, без да преигравате и да рискувате да допринесете за обществената паника.
✅ Останете информирани, без да прекалявате.
„Ако човек прекалено много е изложен на медийно облъчване, то това може да вдигне нивото му на тревога. Вземете това, което ви е необходимо, и оставете останалото.“, съветва Алисън Холман
Разумните предпазни мерки са особено важни предвид голямата вероятност от заразяване с Covid-19. Според Холман има основни неща, които хората могат да направят, за да си върнат контрола над страха: степента на уязвимостта си към болестта. И това включва:
? Самоизолация и наблюдение на температурата ако човек се разболее
? Редовно миене на ръцете с вода и сапун
? Избягване на събития с голямо струпване на хора
Бързо разпространяваща се епидемия може да бъде труден момент за хора с ментални състояния като тревожност или обсесивно-компулсивно разстройство. Решаващата роля имат мрежите за социална подкрепа.
Холман препоръчва хората със склонност към по-голяма тревожност да се свържат по безопасен начин с такива от своя кръг, на които имат доверие, които могат да им помогнат да се успокоят и да се обърнат за подкрепа.
? И най-важното:
