Живеем в странни времена и култура – трябва хем да се продаваме агресивно, хем да останем естествени и автентични. Мислим си, че трябва да сме съвършени, но в същото време искаме да се чувстваме и свободни да се провалим. – Кайл Рьодер
Имал ли си сблъсък със следните проблеми?
- Неудобно ти е да изразяваш и отстояваш позицията си пред други хора?
- Притесняваш ли се, че не получаваш нужното признание?
- Мислиш ли, че не разполагаш с умения, в сравнение с останалите?
- Тревожиш се как те възприемат и дали се открояваш в своята среда?
- Изпитваш ли тревога, че не си толкова добър като останалите?
- Повишили са те, но имаш чувството, че не заслужаваш нищо от това?
- Притесняваш ли се да се включваш в дискусии, да даваш съвети и да помагаш, само защото мислиш, че нямаш опит и квалификация?
Познато ли ти е?
Не случайно засягам тази тема!
Направих този материал, защото знам, че тези неприятни усещания са проблем за много хора, които не могат да се развиват и да се радват на успехите си заради подобни терзания.
Това е състояние на духа и начин на мислене, който ги стопира да постигат повече, въпреки, че те вече го могат и дори го правят.
Всъщност, в началото мислех да не правя този материал – смятах, че няма да стане достатъчно добър. Сега, когато е готов виждам, че притесненията ми (отново) са били неоснователни.
Да, много от нас се тревожат излишно.
А това е проблем, особено когато става въпрос за хора като мен, разчитащи на онлайн присъствие и репутация ?
И макар да имаме безспорни доказателства за добрата си работа, репутация и работещи идеи, ние с лека ръка ги пренебрегваме и продължаваме да гледаме на себе си, като на изоставащи и по-неспособни от останалите.
Тези ирационални черти са характерни за синдромът, който ще наречем “синдром на псевдо изоставащия” (Imposter Syndrome).
Време прекарано в притеснения за публичния ни статус е време загубено в страх, вместо време прекарано за неща, които наистина имат значение! – Сет Годин
Какво означава “Синдром на псевдо изоставащия”?
През 1970 г. психолозите Сузан Имес и Паулин Роуз Кланс започват да изследват това поведение.
С течение на времето те разбират, че в него се крие проблем!
По време на работата си в девическия колеж, Кланс забелязва ирационална тревога в нейните студенти, свързана с внушение за неспособност и страх от несправяне, въпреки явните доказателства за тяхната компетентност.
Кланс установява следното:
