🎧 + Аудио версия за абонати
Януари 1993 година:
В предградие на Чикаго, мъж с пистолет убива 7 човека в заведение.
Тогавашният заместник – началник на полицията Уолтър Гейзиър, който изпълнява две роли – на административен директор и говорител, внезапно се налага да се справя с няколко коренно различни ситуации наведнъж. От една страна да успокоява скърбящите семейства и изплашената местна общност, от друга да направлява действията на изключително натоварения полицейски екип.
А после и да отговаря на въпроси на медиите, окупирали града с репортери и снимачни екипи.
„Буквално четирима човека едновременно се обръщаха към мен с въпроси за логистика и медии.
И на всичкото отгоре имахме един полицейски отдел, който трябваше да продължи да върши рутинната си работа.“ спомня си той.
Независимо от напрежението Уолтър Гейзиър успява с жонглирането с отговорности. Не всички лидери обаче постигат желаните резултати, когато са изправени пред ситуации, изискващи решения и реакции от различен характер. Твърде често те се опират на общи лидерски подходи, които вършат работа в определени ситуации, но в други не.
Защо обаче тези подходи се провалят, въпреки че логиката показва, че би трябвало да са успешни? Отговорът се крие във фундаменталното предположение на организационната теория и практика:
В света съществува определено ниво на предвидимост и ред.
Предположението, основано на Нютоновата наука, на която почива научният мениджмънт, насърчава опростяванията, които са полезни в едни подредени обстоятелства.
Да, но обстоятелствата все пак се променят и понеже стават по-сложни, то и опростяванията може и да не проработят.
Доброто лидерство не означава даване на единно решение, което да пасва на всичко, да е успешно при ситуации от всякакъв вид.
Затова в този материал ще разширим традиционното лидерство и ще разгледаме нови идеи за вземане на нетрадиционни решения в напрегнати ситуации.
За основа ще използваме модела „Cynefin“.
Нека първо ви разкажем за неговата любопитна история…
