Убива ли ни бързият WEB също толкова бързо, колкото и бързата храна?

Нека си го кажем, манията по интернет е излязла извън контрол.

Прекарваме повече време онлайн от когато и да било. Всеки свободен миг отдаваме на екрана, независимо дали ще проверяваме пощата си в леглото, Фейсбук във влака или Туитър в тоалетната (хайде, признайте си). А експанзията на мобилния интернет през последните години означава, че където и да отидем, винаги ще сме онлайн – и сме.

Отгоре на всичко, постоянно сме бомбардирани с нова информация, уведомления (харесвания), туитове, плюсчета, молби за приятелство, сигнали и т.н. Като цяло:

  • Един възрастен ще прекара над 5 часа на ден в мрежата
  • Служителите ще получат и изпратят около 40 мейла на ден и ще обработят около 20 други онлайн известия (това е в добрия случай).
  • Обикновения потребител ще посети над 10 различни уеб сайта всеки ден
  • А почитателите на смартфона ще го вдигнат повече от 1500 пъти на седмица

А гледали ли сте поредицата Black Mirror? Когато за пръв път имах удоволствието да проследя този мини сериал реших, че това е поредната фикция. Сега обаче смятам, че това е скорошната реалност, бъдещето, което ни очаква. Но дигитализацията не е единствената причина – потокът от информация, който залива главите ни, тече със силата на пожарникарски маркуч, който не можем да спрем. Дори и да искахме….

И все пак – какво означава „Бърз уеб“ (Fast Web)?

Ако помолите някой да ви опише какво разбира под Fast Food, вероятно ще получите отговори от типа: направени са от нискокачествени съставки, имат високо съдържание на сол, захар и мазнини, създават се от корпоративни гиганти, алчни за печалба и т.н.

Fast Food, следователно и Slow Food, описват качеството, което получаваме от храната. При Fast и Slow уеб нещата са същите.

Това е интернетът извън контрол. Това е уеб от типа „О, Боже, имам толкова много нови неща, как да отговоря на всички…„. Благодарение на бързия уеб прекарваме по-голяма част от времето си проверявайки какво се случва онлайн. В единия и в другия край на деня, а почти винаги и по-средата – не виждаме нищо друго, освен екрана.

Ако се замисли човек, ще осъзнае, че интернет така се е модифицирал (често случайно, друг път не), че да се хареса на най-нищожните ни интелектуални палитри.

Click me. Like me. Tweet me. Share me – бързия уеб иска от теб доста неща и то ги иска веднага. Напредакът в областта на технологиите, автоматизирането на домовете, офисите, колите, добавят само още вредни съставки към дигиталното блюдо.

Съвсем скоро будилникът ви ще си говори с кафе машината, а вие ще получите нотификация за това – вероятно още докато се излежавате в леглото.

И не става въпрос само за мен и за вас – това засяга и нашите деца.

Водещи педиатри съветват децата да прекарват НЕ повече от 2 часа на ден пред екрана – но и те вече са обсебени. Задачата да държим детето си настрана от iPad-a е като непосилната орис на Сизиф да избута огромния камък до върха на планината.

И ако решихте, че заклеймявам интернет и дигиталните технологии като вредни за децата, то изобщо не сте схванали смисъла – в уеб съществува и здравословна храна за всички, дигитално гурме – информация със смисъл!

Бавният уеб: антидот за бързите ни уеб неволи

slow food

Движението на бавния уеб се ражда провокирано от откриването на Макдоналдс на площад Piazza di Spagna в Рим. Идеята му е да си представим един интернет, който не е толкова претъпкан и забързан, интернет спокоен и приятен за консумиране.

Уеб, който ще ви кара да се чувствате все едно сте на приятен малък земеделски пазар, а не в огромния, пълен с пакетирани и бързи за консумиране стоки хипермаркет. Може би дори уеб, който дори ще ви насърчава да го изключвате от време на време…

Няма спор, тъпчeм се до пръсване с fast-food интернет.

Facebook например е като чийзбургера на мрежата, а туитър е като подлютените пилешки крилца. И също както не бива да прекаляваме с бързата храна, заради огромния брой калории и транс мазнини, така трябва и да прекарваме по-малко време пред екрана, доставящ ни ежедневно милиони „бързи“ вредни байтове.

Познание срещу информация

ИНформация срещу познание

Своевременност, ритъм, умереност. Това са нещата, които разграничават бавния от бързия уеб. Бързия интернет предоставя информация. Бавния уеб осигурява знания.

Информацията минава през теб, знанията остават за теб. Защото своевременността, ритъма и умереността са от съществено значение за паметта и ученето.

Прави по-малко, но по-качествено

medium

Като хора на продуктивността и предприемачеството, ние сме под постоянен натиск да даваме повече. Повече съдържание, повече функции, повече цветове, повече екстри, повече нова информация, повече иновации.

Трябва да слезем от това колело за хамстери и да се стремим да дадем на нашите потребители повече като им дадем по-малко, фокусирайки се върху по-качествената продукция, а не върху нейното количество.

Вероятно една от най-големите победи на Движението за бавен уеб е блог платформата Medium. Много от вас вече знаят, че това е място за публикуване на статии, която направи четенето на по-дълги материали популярно отново.

Medium създаде общност на качествено съдържание и изображения, създадени от нейните членове и определено е емблемата на авторите, които застават зад бавния уеб.

Изкушението на многото екстри, функции и изобщо възможността да бъдем нон-стоп до нашите потребители е голямо. Но проектирайки сайтове за бавния уеб означава и да правим нещата по-прости и интуитивни, без да източваме когнитивните си ресурси.

Затова нека да помислим за намаляване на опциите, които предлагаме и да предоставяме по-малко, но по-качествени продукти, така че да можем да натоварваме нашите потребители по-малко. Ако сте добър дизайнер, то вероятно знаете, че няма да спечелите особено много потребители ако постоянно ги облъчвате с нотификации.

Бавният интернет е точно обратното.

Става въпрос за предоставянето на истинско качество, а не безобразно голямо количество. Става въпрос за намаляването на шума и увеличаването на удоволствието от тишината.

Използвайте умно „шума“

773567f1736e4043c60e0b73ddf8796a

В стремежа да обучим потребители на трайни навици, свързани с нашия сайт, услуга или продукт, ние буквално ги бомбардираме с всякакви излишни „шумове“.

Нежеланите или маловажни нотификации могат да ги ядосат или да ги накарат да си помислят колко много внимание изисква вашето приложение от тях.

Затова, използвайте интеракцията с потребителите разумно.

Спокойно може да адаптирате това не само към сайтове и приложения, но и към активностите си в социалните мрежи. Използвайте „шумовете“ и статусите си по-стратегически, уверете се, че те са:

  • Важни – информация, която клиентите ви трябва да видят.
  • Очаквани – уверете се, че потребителите ви са позволили да получават уведомления от вас и очакват вашите съобщения.
  • Навременни – не изпращайте известия в неподходящо време. Изпратете ги в момент, който ще е най-полезен за тях.

Интернет се превърна в нашия часовник

clock

Един от най-големите проблеми с бързия интернет е завладяващото чувство за неотложност. Това е пикът на допамина, когато видите нотификация! Нещо, което е от 5 минути старо, вече не е актуално, а нуждата и стремежа да сме винаги и на момента в час е основна причина за безпокойството и стреса. Поне при мен е така…

Идеята на по-бавния уеб е да се намали тази припряност, тази наркотична зависимост да видим кой ни е писал, кой ни е харесал и кой иска да се свърже с нас. Трябва да се даде възможност на хората да използват интернет според техните условия и в момент, който им изнася – а това със сигурност не е момента „постоянно“.

Пример за приложения от движението на бавния уеб са Pocket и Prismatic. Защо?

Защото позволява да си запазвате статии от сайтовете, които следите, за по-късно. Може да четете публикации, където си поискате, дори когато сте офлайн.

Функционалността „запази за по-късно“ дава по-голям контрол върху интернета, който консумирате, а също и къде и кога да го правите.

По същия начин трябва да създаваме преживявания, които отговарят малко по-добре на ритъма на живот на потребителите.

Не просто да мислим за това „Как“ и „Защо“ – базирани на нашия личен опит, а да дадем на потребителя контрол върху „Кога“ и „Колко често“ да взаимодейства с нашата работа.

Ритъм vs Случайност

ритъм

Да речем, че ви препоръчат сериал, който се излъчва в продължение на един час в точно определено време – от 21 до 22 часа всяка сряда вечер. След като решите, че сериалът ви харесва и искате да го следите, вече знаете кога точно ще го дават всяка седмица – тук става въпрос за самия сериал. Следете ми мисълта…

Но да кажем, че разбирате за нов сериал, който понякога продължава час, друг път 30 минути, понякога и 2 часа, и който може, а може и да не се излъчва всеки вторник, сряда и четвъртък, между 18 и 23 ч. – нещата вече не опират до шоуто. Става въпрос за това дали изобщо ще го излъчат или не. Какво следва се превръща в кога следва!

При бързия интернет ние сме изправени пред това явление много пъти на ден.

Случайността и честотата на актуализациите в пощенските ни кутии или по таблата в социалните ни мрежи стимулират механизма в мозъка, отговорен за възнаграждението.

И въпреки, че това може и да ни даде стимул, получавайки нещо толкова очаквано (like на снимката ни, например), опасността от създаването на хаотични ритми в ежедневието е съвсем реална. Регулярния ежедневен ритъм води до предвидими резултати, а подобен ритъм е израз на по-малък стрес и умереност.

Именно тази липса на умереност означава, че понякога ще прекарвате няколко минути работейки с мейла си, а друг път това ще ви коства часове!

Изпратете ги навън

outside

В lifehack.bg често приканваме читателите си да излязат навън:

Насърчавайте читателите и потребителите си да прекарват по-малко време с вашите сайтове, продукти и услуги – да стоят по-малко време пред екраните. Има няколко добри технологични примера, които правят това доста добре.

Приложението Strava, инструмент за проследяване на бягането, което по своята същност представлява призив да излезете навън и да тичате. Друг пример е Moment, приложение за iOS, което автоматично проследява колко време през деня използвате вашия iPhone или iPad и активно насърчава потребителя да го изключи.

toymail-slide-01

Когато говорим за бързия уеб, няма как да не си помислим за пристрастяването при децата. В тази връзка от компанията Toymail са създали играчки свързани чрез Wi-Fi, които насърчават децата да се изразяват и общуват дигитално, НО без наличието на екран. Използвайки Андроид или iOS приложението към играчките, ще можете да изпратите смс на детето ви чрез Mailmen под формата на интересно сумтене.

Децата също могат да отговарят обратно отново чрез играчката. Това ще подсигури двустранната комуникация, без да се налага използването на екран.

Е, сещате ли се за начин, чрез който да насърчите потребителите си и техните деца да станат от компютъра, да вдигнат глава от таблета си, да извадят кабелите на лаптопа си и да излязат навън, за да помиришат розите?

Уважавайте потребителите си!

В крайна сметка създаването на сайтове, продукти и услуги за бавния уеб е символ на зачитането на нашите потребители. Те вероятно са много заети хора, подложени на постоянни разсейвания от стотици интернет досадници.

Уверете се, че зачитате тяхното време!

Не отвличайте вниманието им излишно, не бъдете натрапчиви.

Бавният уеб трябва да намали шума и информационния стрес, не да ги добавя към него. Затова, следващия път, когато обмисляте да поставите нова функция или да публикувате поредния си статус, запитайте се: Наистина ли това ще направи деня на потребителите ми малко по-добър? Ако отговорът е не, защо по дяволите ще го правите?

Полезни инструменти за по-приятен уеб:

  • http://getcoldturkey.com/
  • https://www.lifehack.bg/freebies/oblekchi-zrenieto-si-s-flux/
  • https://www.focusboosterapp.com/
  • https://idonethis.com/

Как да използваме Бавния уеб в ежедневието си

Навременно, но не веднага. С ритъм, а неслучайно. С умереност, а не с излишък. С получаване на знания, а не на информация.

Също като „бавната“ храна, така и бавния уеб е загрижен не толкова за количеството на продукцията, колкото за качеството на консумацията.

Компаниите, сайтовете, приложенията на бързия уеб искат да бъдем техни любовници – искат да сме с тях по всяко време, искат всеки миг от нашето будно съществуване да бъде заедно с тях, а често те изобщо не са онова, от което наистина се нуждаем.

Лично аз определено съм пристрастен и то не толкова към бързата храна, колкото към бързия уеб – десетки уведомления, мейли, задачи. Иска ми се да проверя какво са публикували не просто в няколко, а в стотици сайтове на ден, за да не пропусна нещо актуално. Това обаче е вредно, повярвайте ми – адски вредно и трябва да спре.

Затова смятам да се присъединя към движението на бавния уеб или поне да опитам.

И то не защото интернет е гаден или нещо подобно, а просто защото удоволствието и ползите са доста по-различни. Не мислите ли…?


  • 20
  •  
  •  
  • За всяка мания ще се намери терапия. Дали с бавен интернет дали със спиране на тока за цял ден или бой през пръстите.

  • „Напоследък масата все повече се размива и се оформят уникални по интереси племена. Практичните хора не помагат, а подкрепят. В тази връзка все повече хора коригират здравословните си навици, използват смарт телефоните си, за да стават все по-смарт и нивото стремглаво се вдига. Точно те, в това число и аз, имат потребност от качествена информация и вдъхновени личности, които действат смело. Keep it up! Ние имаме нужда от теб!“ – Тома Верни

  • Ела в Италия, за да видиш какво значи бавен интернет( като тях) Аз му казвам ,,африкански“

  • Страхотна статия! Малко хора се замислят за всичко това! Подкрепям напълно, даже ако искате можем да си създадем група по социалките, да си споделяме полезни ресурси на тази тема и да се подканяме да прекарваме по малко време в нета, пък можем да си организираме и срещи…

    • Чудесна идея! Както споделям и в статията, лично аз имам този проблем и една въпросна група определено би спомогнала на хора със същия проблем като мен да намалят „шума“ от интернет. 🙂

  • Защо съдите нещо, което е създадено да се ползва не от масовият потребител /визирам интернет/. Същото искам да намекна и за масовият консуматор на храна. Нито масата разбира от интернет – нито от хранене. Учете ги на кое е логично и каква е логиката на заобикалящият ни свят – не ги учете на това е лошо – това е добро. Много неща са сиви….. 1+1 е равно на 3 понякога. Но да се притесняваме за масата от консуматори на интернет и на храна – трудно ще им се отворят очите – защото за тях е създадено не едно или 10 чудеса в интернет или в ресторантите и храненето.

    Когато ученика е готов – учителят сам идва. Мен лично вече не ми пука за това, което е описано в статията. Масата ще е винаги повече от учителите………..

    На колкото и хора да съм се опитал да помогна – нито 1 не е разбрал логиката на интернет и на храната.

      • Ти ме познаваш от Интернет – но ако си станал учител – на колко ученици си помогнал. Ти казваш нещо, което хората приемат на ниво ЧЕТЕНЕ – а на практика – си купуват Смартфона заради чата с момата 🙂

        • Е нали от някъде трябва да се почне или най-малкото да се каже, пък който за каквото иска да си купува смартфон. В крайна сметка изборът е личен 🙂

  • Наистина чудесна статия. И този път темата е може би най-актуалната относно нашето ежедневие.

  • Махалото ще се върне към центъра. Едно е да убиваш времето, друго е да го инвестираш и да си прекарваш приятно. Бавният уеб ни дава по-малко, но повече. Чудесна дълга статия, която прочетох бавно и внимателно 🙂

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече