Нека си го кажем:
Дигиталният шум излиза извън контрол.
Прекарваме повече време онлайн от когато и да било.
Всеки свободен миг отдаваме на екрана, независимо дали ще проверяваме мейла си в леглото, Фейсбук във влака или Инстаграм в тоалетната.
А развитието на мобилния интернет (5G) през последните години означава, че където и да отидем, винаги ще сме онлайн – и сме.
И това е само началото:
Постоянно сме бомбардирани с нова и нова информация, нотификации, лайкове, сърчица, плюсчета, молби за приятелство, шум, сигнали…
Ето и малко статистика:
- Един възрастен ще прекара над 5 часа на ден в мрежата
- Служителите ще получат и изпратят около 40 мейла на ден и ще обработят около 20 други онлайн известия (това е в добрия случай).
- Обикновеният потребител ще посети над 10 различни сайта всеки ден
- А смартфона ще го вдигнем повече от 1500 пъти на седмица
Гледахте ли The Social Dilemma?
Нагледен пример как да хакнем човешката психология…
Когато за пръв път имах удоволствието да проследя този филм, първо реших, че това е поредната фикция. Оказа се, че нито е фикция, нито е бъдещето.
Настоящето е! Това е днешната реалност.
Но дигитализацията не е единствената причина!
Потокът от информация, който залива главите ни, тече със силата на пожарникарски маркуч, който не можем да спрем.
Дори и да искахме.
Само опитайте…
И все пак – какво означава “Бърз уеб” (Fast Web)?
Ако помолите някой да ви опише какво разбира под Fast Food, вероятно ще получите отговори от типа: направени са от нискокачествени съставки, имат високо съдържание на сол, захар и мазнини, създават се от корпоративни гиганти, алчни за печалба и т.н. И са вредни за здравето.
Fast Food, следователно и Slow Food, описват качеството, което получаваме от храната. При Fast и Slow уеб нещата са същите.
Това е огромен поток от дигитална информация извън контрол.
Това е уеб от типа:
“О, Боже, имам толкова много нови неща, как да отговоря на всички…“.
Благодарение на бързия уеб прекарваме по-голяма част от времето си “дрогирайки се” с нотификации. В единия и в другия край на деня, а почти винаги и по-средата – не виждаме нищо друго, освен екрана.
Все едно телефонът ви е хладилник – отваряте го всеки път с надеждата да откриете нещо ново, което да си хапнете.
Ако се замисли човек, ще осъзнае, че интернет така се е модифицирал (често случайно, друг път не), че да се хареса на най-нищожните ни интелектуални палитри и психологически нюанси.
Click me. Like me. Tweet me. Share me…
Благодаря! Да продължаваме…
Бързият уеб иска от теб доста неща и то ги иска веднага. Технологичният напредък, автоматизирането на домовете, офисите и колите, добавят още вредни съставки към дигиталното блюдо, с което да се натъпчем.
Съвсем скоро будилникът ще си говори с кафе машината, а вие ще получите нотификация за това – вероятно още докато сте в леглото.
И не става въпрос само за мен и за вас – това засяга и нашите деца.
Водещи педиатри съветват децата да прекарват НЕ повече от 2 часа на ден пред екрана – но и те вече са обсебени.
Задачата да държим детето си настрана от iPad-a е като непосилната орис на Сизиф да избута огромния камък до върха на планината.
Решихте, че заклеймявам интернет и дигиталните технологии като вредни за децата? Не, напротив! В уеб съществува и здравословна храна , дигитални гурмета от полезна информация със смисъл!
Не спирайте да четете, ще ви разкажа за това…
Бавният WEB: антидот за дигиталните ни неволи
Движението на бавния уеб се ражда провокирано от откриването на Макдоналдс на площад Piazza di Spagna в Рим.
Идеята му е да си представим един интернет, който не е толкова претъпкан и забързан, интернет спокоен и приятен за консумиране.
Уеб, който ще ви кара да се чувствате все едно сте на приятен малък земеделски пазар, а не в огромния, пълен с пакетирани и бързи за консумиране стоки хипермаркет. Може би дори уеб, който дори ще ви насърчава да го изключвате от време на време…
Няма спор, тъпчeм се до пръсване с fast-food интернет.
Facebook е чийзбургера на мрежата, а Инстаграм и Тик-Ток са пържените картофки, които щом веднъж започнете – не може да спрете да ядете.
И също както не бива да прекаляваме с бързата храна, заради огромния брой калории и транс мазнини, така трябва и да прекарваме по-малко време пред екрана, доставящ ни ежедневно милиони “бързи” вредни байтове.
Но как да разграничим…
Познанието VS безполезната информация
Своевременност, ритъм, умереност.
Това са нещата, които разграничават бавния от бързия уеб. Бързия интернет предоставя информация. Бавния уеб осигурява умения и познания.
Помни: информацията минава през теб, знанията остават за теб.
Защото своевременността, ритъма и умереността са от съществено значение за паметта и ученето (ако искаш да запомниш всичко, което учиш, виж тук).
А какво правим самите ние по въпроса…?
Не просто говорим за това – ние действахме:
В този дигитален шум вече не става дума за растеж на всяка цена, а за „свобода на всяка цена“.
Като хора на продуктивността и предприемачеството, ние сме под постоянен натиск да даваме повече. Повече съдържание, повече функции, повече цветове, повече екстри, повече нова информация, повече иновации.
Трябва да слезем от колелото за хамстери и да дадем на нашите потребители повече с по-малко, фокусирайки се върху качеството на продукцията, а не върху нейното количество.
Това е една от най-големите ни победи:
Осмелихме да създадем своя собствена секретна общност (извън Фейсбук), в която няма дигитален шум, а само ценни дигитани сигнали, които носят пробив. Място, от което премахнахме “бързата дигитална храна”.
И по-конкретно:
❌ Без рекламите
❌ Без излишния шум
❌ Без глупавите коментари
❌ Без комплексите
❌ Без разсейването и общите приказки
❌ Без да се притесняваш да попиташ
❌ Без цензурата и осъждането
❌ Без обидите и караниците
? Вместо това там ще намерите:
✅ Само интелигентни и отбрани хора
✅ Само полезно знание, което носи пробив
✅ Много ценни идеи и ноу-хау
✅ Огромни ресурси и безброй инструменти
✅ Премиум съдържание, което можеш да приложиш
✅ Общност, в която не се притесняваш да попиташ
✅Само това, което наистина си струва да знаеш
Направихме точно обратното на статуквото, защото:
Който следва модата, вижда само задника ѝ!
Защото не искаме да сме като всички. А вместо това искаме да намалим шума и да увеличим удоволствието от тишината.
Социалните мрежи: дистанционно за хора
Един от най-големите проблеми с бързия интернет е завладяващото чувство за неотложност. Това е пикът на допамина, когато видите нотификация!
Нещо, което е пуснато преди 5 минути вече е старо и не е актуално. Сещате се как с палеца плъзгате надолу, задържате и чакате да се опредни фийда…
Може би трябва да се измисли напръстник за палеца, за да не се изкушаваме да обновяваме на всеки 5 секунди… Би бил интересен продукт.
Но шегата настрана. Нуждата и стремежа да сме винаги и на момента информирани е основна причина за безпокойството и стреса.
Идеята на по-бавния уеб е да се намали тази припряност, тази наркотична зависимост да видим кой ни е писал, кой ни е харесал и кой иска да се свърже с нас. Трябва да се даде възможност на хората да използват интернет според техните условия и в момент, който им носи инстинска полза – а това със сигурност не е момента “постоянно“.
Затова и ние като предприемачи трябва да създаваме преживявания, които отговарят малко по-добре на ритъма на живот на потребителите.
Не просто да мислим за това “Как” и “Защо” – базирани на нашия личен опит, а да дадем на потребителя контрол върху “Кога” и “Колко често” да взаимодейства с нашата работа.
Какво означава Ритъм vs Случайност
Да речем, че ви препоръчат сериал, който се излъчва в продължение на един час в точно определено време – от 21 до 22 часа всяка сряда вечер.
След като решите, че сериалът ви харесва и искате да го следите, вече знаете кога точно ще го дават всяка седмица.
Тук става въпрос за самия сериал.
Следете ми мисълта…
Но да кажем, че разбирате за нов сериал, който понякога продължава час, друг път 30 минути, понякога и 2 часа, и който може, а може и да не се излъчва всеки вторник, сряда и четвъртък, между 18 и 23 ч. – нещата вече не опират до шоуто. Става въпрос за това дали изобщо ще го излъчат или не.
Какво следва се превръща в кога следва!
При бързия WEB ние сме изправени пред това явление много пъти на ден.
Случайността и честотата на нотификациите в пощенските ни кутии или по таблата в социалните мрежи стимулират механизъм в мозъка, отговорен за възнаграждението. И въпреки, че това може и да ни даде стимул, получавайки нещо толкова очаквано (like на снимката ни, например), опасността от създаването на хаотични ритми в ежедневието е съвсем реална.
Това води до прекалено много реактивни действия, вместо проактивни такива. От това пък следва и прекалено ниската ни продуктивност!
Регулярния ежедневен ритъм води до предвидими резултати и по-малко стрес, а подобен хаотичен ритъм носи точно обратното – хаос.
Тази липса на умереност означава, че понякога ще прекарвате няколко минути работейки с имейла си, а друг път това ще ви коства часове!
А сега следва нещо много важно, ако имате онлайн бизнес…
Уважавайте потребителите си
В крайна сметка създаването на сайтове, продукти и услуги за бавния уеб е символ на зачитането на нашите потребители.
Те вероятно са много заети хора, подложени на постоянни разсейвания от стотици интернет досадници. Затова се уверете, че зачитате времето им!
Не отвличайте вниманието им излишно, не бъдете натрапчиви.
Бавният уеб трябва да намали шума и информационния стрес, не да ги добавя към него. Затова, следващия път, когато обмисляте да поставите нова функция или да публикувате поредния си статус, запитайте се:
Наистина ли това ще направи деня на потребителите ми малко по-добър?
Ако отговорът е не, защо по дяволите ще го правите?
? Полезни инструменти за по-смислен уеб:
- https://getcoldturkey.com/
- https://www.lifehack.bg/freebies/oblekchi-zrenieto-si-s-flux/
- https://www.focusboosterapp.com/
- https://idonethis.com/
Как да използваме Бавния уеб в ежедневието си
Навременно, но не веднага. С ритъм, а неслучайно. С умереност, а не с излишък. С получаване на знания, а не на информация.
Също като “бавната” храна, така и бавния уеб е загрижен не толкова за количеството, колкото за качеството на консумацията.
Компаниите, сайтовете, приложенията на бързия уеб искат да бъдем техни евтини любовници – искат да сме с тях по всяко време, искат всеки миг от нашето будно съществуване да бъде заедно с тях.
А често те изобщо не са онова, от което наистина се нуждаем.
Това обаче е вредно, повярвайте ми – адски вредно и трябва да спре. Затова смятам да се присъединя към движението на бавния уеб.
Или поне да опитам.
И то не защото интернет е гаден, а просто защото удоволствието и ползите са доста по-големи. Не мислите ли…?
3 начина да откривате качествено знание в океана от безполезна информация – практическо ръководство
Вместо да се разсейвате със социални мрежи и да си губите времето, развивайте подценени умения
Бавните сутрини: супер инструмент за продуктивност
17 неща, които да правите, вместо да висите на компютъра
Премини в режим OFFLINE всяка една неделя
