Това, от което се нуждае човек, не е кураж, а самоконтрол и хладнокръвие. То може да се постигне само чрез практика.
– Тиодор Рузвелт
Как се запазва самообладание…?
Веднъж генерал Юлисис Грант позирал за снимка пред прочутия фотограф от периода на Гражданската война в САЩ, Матю Брейди. В ателието било твърде тъмно и Брейди изпратил един от помощниците си на покрива да вдигне капандурата.
Помощникът се подхлъзнал и счупил прозорчето.
Пред ужасените погледи на присъстващите около Грант се посипали остри парчета стъкло, всяко от които можело да бъде смъртоносно.
Когато и последното стъкло се разбило на пода, Брейди видял, че генералът не е мръднал от мястото си. Грант погледнал към дупката в тавана, после – към фотоапарата, сякаш нищо не се е случило.
Още един пример…
При Овърлендската кампания, докато Грант наблюдавал бойното поле с бинокъл, наблизо избухнал вражески снаряд, който убил коня, стоящ непосредствено до него. Генералът дори не отместил очи от бинокъла и продължил да оглежда фронтовата линия.
Това е пример за човек, който умее да запазва самообладание.
Човек, съсредоточен върху определена задача и готов да понесе всичко, за да я осъществи. Това се казва хладнокръвие.
Но да се върнем в реалния живот…
Днес всеки от нас е като кълбо от опънати нерви.
Бизнесът е застрашен, можем да загубим работата си.
Внезапно се появяват кризи, пандемии, вируси и страх, които се изсипват върху нас като лавина.
Трябва да съкратим най-добрия си служител.
Не можем да отдъхнем от притеснение за бъдещето. Не знаем дали ще успеем да възстановим бизнеса си отново. Всичко около нас се срива, точно когато си мислим, че не можем да издържаме повече.
Как реагирате на всичко това?
Подминавате проблемите? Не им обръщате внимание?
Увеличавате фокуса и концентрацията си?
Или просто се отчайвате?
Опитвате ли се да притъпите „лошите“ си чувства?
Не забравяйте, че винаги има и хора, които се опитват да ви провалят.
Искат да ви смутят.
Да ви разтърсят.
Да ви притиснат да вземете прибързано решение, преди да сте се запознали с всички факти. Искат да ви накарат да мислите и действате според техните правила, а не според вашите.
? Как да спреш да вземаш толкова глупави решения
Ще им позволите ли?
Колкото повече сте се трудили за нещо и обстоятелствата са го провалили, толкова повече яростта ви ще нараства.
И рискът да не издържите на натоварването е голям. В тези ситуации талантът и природните ви дадености не са най-важни. Решаващо е хладнокръвието, защото то дава възможност да приложите всяко друго умение. Без него човек се проваля, преди да разгърне потенциала си.
Спокойствието и хладнокръвието НЕ са изтънчени качества на някой аристократ. Те са въпрос на борбеност.
Кажете си: „Отказвам да приема това. Не съм съгласен да бъда победен. Ще устоя на изкушението да призная провала си.“
Това съдържа и доза приемане:
„Е, явно трябва да се справям сам. Не мога да си позволя лукса да се шокирам или да се вайкам. Прекалено съм зает и прекалено много хора зависят от мен.“
Борбеността и приемането се допълват добре в следния принцип:
Винаги има ответен ход, винаги има начин да се справиш и да продължиш напред. Никой не казва, че е лесно и рискът е голям, но пътят е за този, който е готов да го извърви. Това е което трябва да направим.
И знаем, че ще е трудно, може би дори опасно.
Но ние сме готови.
Ние сме уверени и сериозни. Нищо няма да ни уплаши и сломи.
Това означава да сте готови за всяка ситуация, да запазите хладнокръвие и да мобилизирате всичките си усилия.
Да се вземете в ръце.
Да се отърсите от лошото, което ви сполита, и да продължите да се борите — гледайки право напред, сякаш нищо не се е случило.
Защото какво се е случило зависи единствено от вашите възприятия.
