Всичко живо е в състояние на постоянна промяна и движение.
В мига, в който спрете за отдих, въобразявайки си, че сте постигнали желаното ниво, част от ума ви ще навлезе във фаза на упадък, вие ще загубите трудно постигнатото творческо вдъхновение и останалите ще започнат да го усещат. Това е сила и интелигентност, която трябва непрестанно да се подхранва, защото в противен случай ще загине.
Не говорете за дарби и вродени таланти! Можем да назовем велики мъже от всякакви области, които са били родени с оскъдни дарби. Те са постигнали величие, станали са гении благодарение на качества, с липсата на които никой запознат със същината им не би се похвалил: всички те са притежавали онази сериозност на способния работник, който се научава да майстори умело частите, преди да се осмели да създаде голямото цяло; те не са бързали, защото са изпитвали по-голямо удоволствие от съвестното изработване на дребните маловажни детайли, отколкото от ослепителния ефект на голямото цяло. – Фридрих Ницше
През 1920 г., германец на име Еуген Херигел се премества в Япония и започва да тренира “Кюдо”, японско бойно изкуство с лъкове.
Тогава Херигел има честта да бъде трениран от легендарния Кюдо мастър Ава Кензо. Като учител, Кензо бил убеден, че начинаещите най-напред трябва да овладеят основите на стрелбата с лък, преди да стрелят по реална цел. Великият мастър бил отдаден до крайност в това свое вярване, причината за първите 4 години на Херигъл да бъде позволено да стреля единствено по сноп слама и то само от 7 метра.
Когато най-накрая му позволили да опита с истински мишени, разположени в другия край на двора за упражнения, резултатите на Херигъл били наистина слаби.
Стрелите излизали извън целта, а с всеки следващ изстрел ученикът ставал все по-отчаян. Херигъл бил убеден, че проблемът му бил единствено в начина, по който се прицелвал, но на това негово оправдание Кензо му отвръщал, че не насочването на стрелата е проблемът, а непрестанното мислене само за целта, чието постигане ще определи резултата!
Разочарован и ядосан на учителя си, Херигъл му се възпротивил с думите: “В такъв случай Вие трябва да сте в състояние да улучите целта и със завързани очи.”
След тези думи учителят Кензо се замислил за секунда, след което казал: “Когато се стъмни тази вечер, ела ме посети.“
Последвала…
Стрелба с лък със завързани очи
След като паднала нощта, двамата мъже се върнали на двора при мишените.
Кензо се приближил към нормалното си местоположение за стрелба, за да се прицели в цел, скрита някъде в нощта. Майсторът на лъка заел бойна позиция, здраво опънал тетивата и изстрелял първата стрела, разцепвайки непрогледната тъмнина, която царяла в двора.
По-късно Херигъл ще напише: “От звука, който се чу, знаех, че беше уцелил.” Веднага след това Кензо се прицелва с втора стрела и отново стреля, без да вижда крайната си цел.
Тогава Херигъл скача от мястото си и изтичва да провери мишената.
В книгата си “Дзен и изкуството да стреляш с лък”, Херигъл ще напише:
“Когато осветих целта, за моя голяма изненада открих, че първата стрела се беше забила точно в средата на мишената, а втората беше разцепила първата, попадайки отново точно в целта.”
Всичко е в процеса – Заншин!
Всичко е в процеса – Заншин!Майстори на лъка често учат, че “всичко е в процеса“. Къде ще поставите краката си, как ще държите лъка, начина, по който ще дишате по време на освобождаването на стрелата – всичко това определя крайният резултат, а не мисълта за него.
В случая на Ава Кензо, големият мастър е бил толкова вглъбен в процеса, който довежда до съвършения изстрел, че той е бил в състояние да възпроизведе една и съща серия от движения, без дори да се налага да вижда целта. Това пълно, осъзнато сливане на тялото с ума по отношение на целта е познато още като Заншин (Zanshin).
Заншин е дума, използвана често в японските бойни изкуства, чрез която се обяснява състоянието “спокойна бдителност” или “будно внимание”.
С други думи, това е състояние, при което умът е напълно фокусиран върху действията, от които се състои задачата, и нейното прецизно изпълнение. Неслучайно Кензо кара ученикът си да стреля по слама от 7 метра цели 4 години. Заншин е състояние, в което тялото, умът и околна среда са в пълен синхрон, без да се напряга боецът.
Или иначе казано, това е състояние, в което човек е изключително бдителен и напълно фокусиран върху това, което прави.
Заншин има и още по-дълбок смисъл.
Това е изборът да живееш живота си съзнателно и с цел!
А не да се движиш по течението, ставайки жертва на обстоятелствата, които се изпречват на пътя ти.
Врагът на усъвършенстването
Има една популярна японска поговорка, която казва:
След като спечелиш битката, стегни си шлема.
Битката не свършва, когато спечелиш. Битката свършва единствено, когато те мързи, когато губиш чувството си на ангажираност и когато спреш да обръщаш внимание. Това е Заншин – да действаш в живота с бодрост, осъзнатост, независимо от това дали целта вече е постигната или тепърва предстои да “насочиш стрелата”.
Можем да приложим тази философия в много области на живота.
- Писане: Битката не приключва, когато издадете книга! Тя завършва, когато губите времето си, необходимо, за да продължите да усъвършенствате вашите знания и бдителност, когато спрете да развивате вашия продукт.
- Фитнес: Битката не свършва, когато постигнете желаната визия и килограми. Битката свършва тогава, когато загубите концентрация, пропускайки тренировка, нарушавайки диетата или претренирате.
- Предприемачество: Битката не приключва, когато направите голямата продажба. Тя свършва, когато започнете да ставате самонадеяни и самодоволни.
Врагът на усъвършенстването не е нито провалът, нито успехът! Врагът на усъвършенстването е скуката, умората и липсата на концентрация. Врагът на усъвършенстването е липсата на ангажираност и отдаване към процеса, а процесът е всичко.
Изкуството на Заншин в ежедневието
Човек трябва да подхожда към всички свои дейности и ситуации със същата искреност, със същата енергия и със същата осъзнатост, както ако държи лък и стрела в ръка.”
– Кенет Кушне, “Една стрела, един живот”
Живеем в свят обсебен от резултатите.
Подобно на Херигъл, ние имаме склонност да влагаме толкова много внимание само в това дали стрелата е поразила целта.
Ако обаче вложим цялата тази енергия и фокус, не в притеснение за крайния резултат, а в самия процес – в движението, техниката, стойката, дишането, начинът, по който държим лъка, опъването на тетивата, изстрелването на стрелата – уцелването право в десетката ще бъде просто често срещан страничен ефект.
Въпросът не е в това да се притеснявате за поразяването на целта. Въпросът е да се влюбите в това, което вършите, да обгърнете с любов всяка част от това, което правите. Успехът няма къде да избяга ако постигнете Заншин, онзи момент на пълна информираност и концентрация. Носете го със себе си навсякъде в живота.
Защото не целта има значение. Не финалът е важен.
Важното всъщност е начинът, по който се доближавате до целта – това е всичко, което има значение.
Вижте още и:
