Не си прегорял. Отегчен си…

Предпреимачите са прегорели. Служителите са прегорели. Родителите са прегорели. Всички яко са драснали клечката.

По своята същност, прегарянето е функция на свръх психическото и емоционално претоварване. То е резултат от твърде многото:

Твърде много работа. Твърде голям натиск. 

Всеки ден.

И все пак, статистически погледнато, ние вършим по-малко от всякога, а не повече. Работим малко по-малко, отколкото преди 50 години, и много по-малко, отколкото преди век и половина. 

Социализираме се и по-малко. Участваме по-малко в клубове, благотворителни и граждански организации.

Колкото по-малко правим, толкова повече да изгаряме!

Как е възможно това?

Как е възможно хората, които участват в много по-малко дейности, отколкото са участвали техните баби и дядовци, днес да се чувстват по-уморени? Повечето от нас всъщност не са прегорели.

Отегчени сме.

Не сме претоварени, а недостатъчно натоварени.

Потенциалът ни не се изчерпва, а остава неизползван.

По ирония на съдбата твърде малкото ангажираност води до състояние, доста подобно на това, когато ангажираността е голяма.

И все пак това, което се усеща като умора от изтощение, всъщност е неразположение предизвикано от досада.

Обикновено препоръчваното средство за справяне с прегарянето е да се научим да казваме „не“. Но ако проблемът е отегчение, тази стратегия само ще подхранва болестта. Накрая се появява призракът на човек, който е свел живота си до обвивката на работата и семейството, но въпреки това се чувства изчерпан.

Ако проблемът е скуката, тогава със сигурност трябва да кажем „не“ на безсмисленото и изсмукващото душата!

Но също така трябва да се научим да казваме „да„:

Да търсим повече физически оживяващи, умствено стимулиращи и най-вече екзистенциално интересни неща, които да правим.

Какво мислите?

Споделете в коментарите… ??