Схватка или бягство – това е въпросът…
Когато са изправени пред заплаха – физическа или психическа, реална или въображаема, хората реагират по един от следните 4 начина:
- отстъпление
- подчинение
- търсене на обич
- търсене на власт
Нека ги разгледаме малко по-подробно:
Отстъпление
Бягаме.
Когато това е физически невъзможно, оттегляме се в психиката и усещанията си като костенурка в черупката или като щраус, заравящ глава в пясъка. Но заравянето на глава в пясъка, било то образно или буквално, никога не може да бъде добра стратегия.
Нека цитираме любимия Керълайн Шъмуей от „Черната наука”:
Това е разликата между „стратегическо отстъпление”… и паническия бяг.
Подчинение
Неспособни да избягаме, ние се предаваме.
Подчиняваме се на „висшата власт” и опитваме да се „снишим”.
„Подкрепяме безусловно” с надеждата биячът да избере друг вместо нас. Понякога дори му помагаме да избере другия, за да се защитим.
Търсене на обич
В идеалния случай всички би трябвало да можем да се „изолираме” от жестокия свят, като се обкръжаваме с хора, които искрено ни обичат и уважават. При успех биваме благословени със семейство, приятели и истинска обич – съюзници, които ни дават чувството за сигурност, идващо от силна и сигурна подкрепа.
Когато не успеем да намерим истинска обич и уважение, в крайна сметка започваме да ги търсим на погрешни места: семинари с гръмки обещания, секти, банди и унищожителни връзки.
Търсене на власт
Първите три категории – отстъпление, подчинение и търсене на обич – са начини да потърсим контрол над живота си.
Нека най-напред да подчертаем, че власт не е мръсна дума.
Естествено е да търсим контрол над ситуацията.
Още от раждането си ние непрестанно се борим за власт – власт над самите себе си (например учим се как да ходим) и власт над средата (например кога и накъде да вървим).
По-късно търсим власт над враговете си.
Това е естествен импулс, има го в нашата ДНК.
Нещо повече, то е самата ни ДНК.
Колкото повече власт упражняваме над себе си и средата, толкова по-добри стават нашите шансове да оцелеем достатъчно дълго, за да предадем своята ДНК на идните поколения.
Чували ли сте за оцеляването на най-пригодния?
Приспособявай се или умри! – Обществото обаче традиционно полага всички усилия да премахне този естествен стремеж. Затова всички сме възпитани да отхвърляме всяка мисъл за лична власт.
Така ни учат политически и духовни водачи, защото властта да разсъждаваме самостоятелно – тази първа и най-важна власт – означава, че вече няма да разчитаме те да вършат това вместо нас.
Когато ни учат, че „властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно”, те просто се плашат сами, защото са надникнали в огледалото твърде отблизо. Нима „властта да избираш” не трябва да се отнася и до избора дали да бъдеш развратен или не?
Някои хора биха избрали да бъдат мръсници. И това би било чудесен начин да разберем кой наистина е „светец” и кой определено не е.
Помислете си за колко много властолюбиви, но иначе съвършено безсилни нищожества, не би чул светът, ако Хитлер не бе дошъл да им предложи работа.
Но без властта макар и само властта да мислим самостоятелно – изборът ни е още по-ограничен.
И твърде често надарените с власт избират вместо нас.
Често се отдръпваме от идеята за властта, защото я отъждествяваме с отговорност. Никой не иска да стане „на топа на устата”- да бъде онзи, който ще отговаря, когато всичко се провали. Както искате. Без кураж няма слава.
Животът не е поемане на рискове, а поемане на контрол. Разбира се, понякога се налага да рискувате, за да вземете нещата в свои ръце.
Бий се. Заслужи съдбата си. Бъди войн. Бъди лъв. Бъди легенда.
Вижте още и: