Да оставим положителното за малко настрани – да контролираме съзнанието на другите чрез сила

В статията ще видите:

  • защо разсейването е враг № 1
  • преди да завладеем ума на врага – да успокоим нашия – упражнението на трите маймуни
  • защо не трябва да оставяте никога друг да решава вместо вас
  • кои са двете основни школи в психологията и как чрез тях да смачкаме врага
  • кои са двата психологически типа дадености на разума
  • кое да използваме, когато ги смазваме: заблуда или принуда?

В течение на вековете голям брой от хората, усвоили т.нар. черна наука са създали определени системи и правила – едни мъдри, други не чак толкова, но всички целящи да ни помогнат да отворим костеливия орех на човешкия разум, за да го манипулираме.

Някои от тези методи са били повлияни от конкретното време и конкретния климат и може би нямат същата ефикасност другаде или пък точно сега.

Други методи имат по-универсална приложимост и са също тъй успешни – ако не влизат в противоречие със закона – днес, както и при създаването си преди векове.

Така или иначе, за нас, интересуващите се не само от повърхностното положително мислене, но и от черна наука за контрол над съзнанието, повечето от тях заслужават да бъдат изследвани.

Разсейването – единният кръг!

Когато откриеш, че си затънал до гуша сред крокодили, не забравяй, че си дошъл да пресушиш блатото. – Линдън Бейнс Джонсън

В средновековна Европа, когато споровете между селяни заплашвали да всеят раздор в общината, спорещите получавали строга заръка „Дръжте църквата насред селото„; с други думи, съсредоточете се върху общата картина – помислете си например как вашият дребнав спор ще засегне общината и съседите.

Съсредоточаването винаги е номер едно. Загубим ли го, губим и целта, каквато и да е тя.

Ако врагът успее да ни разсее – дори за миг – това ще му стигне, за да ни забие нож в гърба, независимо дали е въоръжен с истински нож или с острието на разума.

Разсейването е врата към гибелта. Затова „изкуството да разсейваме“ е задължителна дисциплина в „Института по Контрол на съзнанието“.

От експертите по психологическа война до дребните мошеници, от илюзиониста, който вади зайци от шапка, до конспиратора, който вади бомба пред вас, почти цялата Черна наука за контрол на съзнанието се свежда до едното простичко разсейване.

Упражнението на Трите маймуни

Преди да се опитваме да влияем на чуждия ум и да се опитваме да го разсейваме, трябва първо да озаптим собствения си неспокоен и непокорен разсъдък.

На изток неуправляемият човешки ум се символизира с търчащите насам- натам непостоянни маймуни.

Вместо да бъдат „слепи, глухи и неми“, трите маймуни от Далечния изток всъщност представляват будистко описание на правилния начин за медитация – като затворим сетивата и елиминираме страничните дразнители, защото по този начин успокояваме и съсредоточаваме ума.

За да подобрите собствената си способност за съсредоточаване, седнете удобно и дишайте бавно, дълбоко и целенасочено, докато съсредоточавате погледа си върху мандалата от фигура отдолу.

Kak-da-kontrolirame-saznanieto-na-horata

След като трийсет секунди се съсредоточавате върху мандалата, затворете очи и се опитайте да задържите в мисления си поглед остатъчния образ на мандалата колкото се може по-дълго.

След като образът избледнее, отворете очи и повторете процеса.

Скоро ще можете да задържате остатъчния образ все по-дълго и по-дълго. Не забравяйте бавното, дълбоко и целенасочено дишане, докато „визуализирате“ мандалата.

Сам по себе си успокояващият ефект на това упражнение за съсредоточаване и медитация го прави твърде ценно, но крайната цел и полза ще бъде, че достигате точката, където, без да гледате мандалата, можете да си представите тази успокояваща картина – или каквото друго решите да си представите – просто като затворите очи и се съсредоточите.

Урокът на Дао ин янг (наричано също Тай Чи – „Върховното и крайното“) е никога да не откъсвате очи от наградата, никога да не си позволявате да забравяте за целта.

А целта при контрола на съзнанието е да бъдете „разсейващият“ а не „разсейваният“.

Също както на истинското бойно поле в духовната схватка е пълно с опасни минни полета; сапьорът греши само веднъж, една случайна липса на съсредоточеност може да ви погуби.

Никой, дopи и любимият ти човек, не те гледа тъй напрегнато и съсредоточено, както онзи, който възнамерява да те изхвърли от ринга. Аз буквално усещах как противникът ме пронизва с поглед, дебне най-лекото ми движение, отмерва моето дишане, пресмята физическото ми състояние. И аз вършех същото. Не е пресилено да се каже, че победата или загубата на схватка е пряко свързана със съсредоточаването. Един пропуск в съсредоточаването означава дупка в отбраната – а конкурентът ще я засече незабавно и ще предприеме своя ход. – Норис (1998)

Две глави /вашата и на врага/ мислят по-добре от една

sdgds

Непрестанно ни казват „Не може и едното, и другото“, „Не става омлет, без да счупиш яйцата“ и „Трябва да избереш едната страна или другата“.

Но винаги ли е така?

Имало ли е война, където и двете страни са неправи, конфликти, в които няма ясно очертани „добри“ и „лоши“?

Твърде често нашите врагове успяват да ни накарат да си мислим, че при конфликт трябва автоматично да приемаме онзи, когото те наричат „добър“, и без колебания да отхвърляме другата страна – въпреки онова, което в крайна сметка можем да спечелим, ако се съюзим с „лошия“.

  • Никога не оставяйте друг да ви избира приятели – или врагове.
  • Някои хора вечно са недоволни… бъдете от тях.

Две глави наистина мислят по-добре от една. Ако познавате мислите на врага не по-зле от своите, това удвоява шанса ви за победа.

Способността да виждате двете страни в спора ви позволява да манипулирате фактори от двете страни, да пригаждате мисленето си, за да компенсирате бързо променливите условия и да „пригодите“ мисленето на противника към вашите цели.

Точно тук максимата „опознай врага си“ – способността да мислите като него – определя дали ще се насадите на трон… или на пачи яйца.

Независимо дали я използваме или не, всички ние притежаваме способността да виждаме грешките, след като ги допуснем. Дори животните притежават тази „обратна прозорливост“ и се учат от грешките и злополуките.

Необходимо ни е да се сдобием с истинска предвидливост.

Римският бог Янус е двулик – в буквалния смисъл – което символизира способността му да вижда миналото и бъдещето. Янус е бог на вратите, следователно и на възможностите.

С никакви шаблони не можем да превърнем „препъникамъка“ в „крайъгълен камък“, да извлечем предимство от недостатъка или изобилие от недостига.

Това може да постигне само острият и съсредоточен поглед на нашата решимост.

И ние можем да използваме в своя полза обидите, които хората пазят тайно (и понякога не чак толкова тайно), като по този начин набираме „агенти“ за нашата кауза.

Следователно:

  • Недооценените могат да бъдат превърнати в наши доброволни агенти, когато им докажем колко високо ще бъдат оценени в нашия лагер.
  • Жертвите могат да бъдат утешени със „съчувствие“ и кораво рамо, на което да и поплачат.
  • Огорчените, смачканите и измамените могат да получат директиви за отмъщение срещу онези, които са ги излъгали, прегазили или просто не са осъзнали тяхната „очевидна гениалност“ – Врагът на моя враг е мой приятел.

За да смачкаме врага, трябва да сме наясно с двете основни школи в психологията!

dsh

При изучаването на контрола на съзнанието можем най-общо да разделим съвременната психология на две школи, които ще наречем „Вътрешна школа“ и „Школа на Скинър“ според твърде различния им подход към психологическото изцеление.

Вътрешната школа – тази школа е представена чрез психоанализата, основана от Зигмунд Фройд (1856-1939).

Фройд развива теорията, че всяко ненормално и девиантно поведение може да се обясни с вътрешни явления: чувства и фобии, желания и страхове, травми и драми, които се лутат на подсъзнателната сцена в нашия череп.

Фройд е убеден, че човек би спрял да се държи смахнато веднага щом разкрие скритата (например подсъзнателна) причина. Според Фройд най-често причините за половината ни постъпки са загадка дори за самите нас.

Точно тук идва диванът, върху който лягаме пред психоаналитика и си разказваме всичко като на изповед.

Приказваш ли по-дълго, накрая си разкрит като на длан и психоаналитикът решава, че си станал сериен убиец, защото неправилно са те учили да седиш на гърне.

Хубавото е, че според Вътрешната школа можеш да прехвърлиш всички свои проблеми като възрастен върху също тъй обърканите си родители… а това само по себе си е лечение!

Вътрешната школа се придържа към теорията на Фройд, че всички ние имаме в главата си:

  • „ид“ – нашето подсъзнателно „разглезено хлапе“, което иска всичко, което вижда, и не приема отговор „Не!“
  • „его“ – нашият съзнателен ум, натоварен да казва „Не!“ на непослушния ид, защото егото не иска да отиде в затвора заради деянията на ида
  • „свръхего“ – нашата съвест, налагаща непосилно високи норми, които егото няма как да изпълни, и водеща по този начин до не по-малка тревога отколкото ида.

Тази „неовладяна“ тревога изскача наяве по всякакви начини, не на последно място се проявява като фобии, неврози (нервни разстройства) и психози – спомнете си за канибала Ханибал Лектър.

Ид-ът, егото и свръхегото рядко са в съгласие и често си погаждат подсъзнателни саботажи. Така например неприятните грешки на езика се случват, когато егото казва едно, а идът „си мисли“ съвсем друго.

Психоаналитиците от Вътрешната школа обожават да чуват подобни „фройдистки лапсуси“, тъй като те и други подсъзнателни речеви и телесни признаци (например езикът на жестовете и др.) им дават възможността да разберат какво мислите всъщност.

Излишно е да се казва, че правилното разкриване и разшифроване на подсъзнателните стремежи и желания на врага, преди самият той да ги е осъзнал, го поставя почти изцяло във ваши ръце.

И обратно, трябва усърдно да очистим подсъзнанието си от всякакви неудобни тайни, преди да ги е открил… знаете кой.

Школата на Скинър.

Наречена с името на Б. Ф. Скинър (1904- 1990), най-видния и оспорван последовател на бихейвиоризма, тази школа смята ненормалното и девиантно поведение (следствие) за причинено от външни събития („стимули“ от средата) и поддържано (позитивно закрепвано) от своите последствия.

С други думи: „Първия път ми беше приятно и реших пак да опитам.“

Променим ли стимула (т. е. причината), променяме и реакцията (т. е. следствието): „Беше приятно, но сега боли, затова няма вече да го правя!“

Така невротичното и дори психотичното поведение може да се обясни с неподходящо или недостатъчно обучение. С други думи: много тояга, малко морков. Или много морков, малко тояга.

Основателят на бихевиоризма Дж. Б. Уотсън (1878-1958) съветва студентите да престанат да търсят у пациента вътрешни чувства, подсъзнателни мисли, мотиви и разни фройдистки таласъми като ид, его и свръхего.

Вместо това Уотсън ги учи да се съсредоточат върху това как организмите (включително и човешките същества) реагират на стимули в обкръжението.

Нобеловият лауреат И. П. Павлов прави точно това.

Да, същият Павлов: звъниш, храниш кучето. Пак звъниш, пак храниш кучето. Трети път звъниш, не храниш кучето, но то вече е олигавило цялата клетка. Условен рефлекс – Действа и при хората.

През двайсетте години на миналия век Уотсън успешно предизвиква фобия у единайсетмесечно бебе на име Албърт, като издава силен шум всеки път, когато му показва бял плъх.

Ама че изненада – горкото хлапе започва да се гърчи от ужас всеки път, щом вижда не само плъх, но и всичко, наподобяващо поне отчасти истински плъх: други мъхнати животни, кожено палто, дори груби памучни и вълнени тъкани.

Поне в един случай (доколкото знаем) самият Скинър е използвал откритието си колко лесно можем неусетно да манипулираме другите.

Не, не са го арестували за тормоз на дете. И пак не – не знаем дали горкият Албърт не е станал след време травестит или сериен убиец!

Вътрешната школа вярва, че първо трябва да намериш източника на отрицателните си чувства и фобии, измъчващата те невроза или психоза.

Разкривайки корените на проблема (обикновено или някаква травма, или родната майчица), можеш да промениш чувствата и нагласите си, което на свой ред ще ти помогне да спреш да се държиш толкова шантаво.

С други думи, разкритието води до превъзпитание.

Школата на Скинър пък не се съсредоточава върху въпроса какво изобщо те е объркало.

Нейните привърженици твърдят, че ако нарушиш (т. е. промениш, престанеш да закрепваш позитивно) нежеланото поведение, чувствата скоро ще се променят.

Следователно промяната в човешкото поведение (действията) води до ефект (промяна) и върху нагласите.

При това положение, ако лекар от Вътрешната школа дълбае из най-ранните години на пациента, за да открие източника на страха му от асансьори, то лекар от Школата на Скинър ще се постарае да вкара пациента си в асансьор, за да надмогне страха му, знаейки, че промяната на поведението ще промени и чувствата, а това елиминира фобията.

Спомнете си, че това е основният принцип в промиването на мозъци: променяйки поведението (например – ако накараме човека да извърши нещо, дори и най-елементарно), правим първата крачка към промяна на убежденията му.

Простичко казано, според Школата на Скинър можете да промените ума на всекиго и да го накарате да извърши почти всичко, стига да разполагате с достатъчно сладък морков или достатъчно здрава тояга.

Дж. Б. Уотсън казва (1924):

Дайте ми десетина здрави, добре развити деца и мой собствен свят, където да ги отглеждам, и гарантирам, че взимайки напосоки което и да било от тях, ще го обуча да стане какъвто поискам специалист – лекар, адвокат, художник, търговец.., и да, разбира се, дори просяк крадец, независимо от неговите таланти, наклонности, тенденции, способности, дарби и расови характеристики..

Албърт Елис, основател на рационално-емоционалната терапия, веднъж кара пациент, който изпитва ужас от възможността да бъде унижен, да обикаля из Ню Йорк, влачейки зад себе си банан с кучешка каишка.

Както може да се очаква, хората му се присмиват, но когато човекът осъзнава, че това не е краят на света, започва да се смее и той. Излекуван е напълно.

Тънката школа – комбинация от най-доброто.

Тънка школа“, наречена така, защото нейните методи и мотиви са насочени към една цел: да станем победители, като се постараем да „изтъним“ отбраната, портфейла, талията и в крайна сметка живота на противника!

И така, храбро смесваме и забъркваме тактики и похвати от противоположни мисловни школи, докато създадем най-подходящия тоник (или токсин!), който гарантирано ще излекува „болежките“ на врага.

А ако рецептата се прилага стриктно, и ние няма да си имаме вече проблеми с него.

По този начин можем да вземем от Вътрешната школа моркова на привидната дружелюбност и престорената загриженост, за да отворим врага и да разголим психиката му.

Така ще разкрием подсъзнателните желания, страхове и мръсни малки тайни, които той крие дори от самия себе си.

Като лукави играчи на покер, разчитащи неволните сигнали, с които противникът сяда на масата, можем да се научим да разчитаме и неговото подсъзнание, което ни дава възможност уверено да удвоим залога (инвестицията)… или да си съберем багажа и да напуснем, докато е време.

След това можем да вземем назаем от Школата на Скинър „тояга“ и с нея да побутваме жертвата като лабораторен плъх през духовни и реални лабиринти, изобретени от нас.

Всичко това се постига чрез удивително проста сметка: или засилваме стреса в живота на противника (тояга) или намаляваме вече съществуващия стрес (морков).

Двата типа дадености на разума

sdgfsdfg

Прецизната лична интелигентност може да бъде по-важна от оръжията с прецизно насочване. – Граф дьо Маренш, бивш шеф на френското разузнаване

Контрола на съзнанието е преди всичко наука за даденостите на разума. А когато говорим за тях, делим ги на два типа: вродена интелигентност и натрупани данни.

Вродена интелигентност

Потенциалът на разума, с който се раждаме, както и придобитата в хода на живота ни интелигентност (опит, обучение и умения), се нарича вродена интелигентност.

Изненада: повечето хора така и не се доближават до пълните възможности на вродената си интелигентност.

Най-важният фактор, определящ доколко ще се приближим до максимално използване на духовния си потенциал, е усърдието ни да се научим вярно да възприемаме и обработваме информацията за света.

Не забравяйте – ние, хората, имаме две „страни“ на мозъка си: лявото полукълбо, което се занимава с праволинейното и логично мислене, и по-абстрактното, артистично дясно полукълбо.

Макар че използваме и двете половини от мозъка си, при всеки от нас доминира една от тях, лявата или дясната.

Хората с доминиращо ляво полукълбо са по-методични в мисленето, те обичат да организират и постигат нещата в живота си стъпка по стъпка.

От тези хора излизат добри, трезви ръководители, но те рядко печелят награди за творчество и нововъведения. Лесно е да разберем дали при някого доминира лявото или дясното полукълбо по вербалните и невербалните сигнали, които подава.

Определянето дали при нашия враг доминира дясното или лявото полукълбо ни подсказва как той възприема, набавя и обработва информация за света:

  • Дали е абстрактен мислител, или по-конкретен (буквален) мислител?
  • Използва ли научни разсъждения, преди да вземе решение, или „магическото“ мислене (например волята на Съдбата или лотарията) ръководи неговия свят?
  • Способен ли е да бъде обективен, или винаги подхожда субективно в отношенията си с другите?
  • Накъде е насочен – навътре в себе си (интроверт) или навън (екстроверт)?
  • Дали е самотник, който предпочита да действа самостоятелно, или се нуждае от сигурността на тълпата, което го кара да търси насърчение и одобрение от другите?
  • Кое го движи – съзнателни амбиции или подсъзнателни мотиви на Тъмната страна, за които не подозира?

Колкото повече от тези склонности и мотивации успеете да разпознаете, толкова по-лесно ще бъде да хвърлите примка около шията на врага.

Натрупани данни.

От друга страна, натрупаните данни са късчета информация, които събирате, за да постигнете конкретна цел. Най-добрият пример за това са данните, които събираме за нашите врагове, техния „лагер“ и намеренията им.

Тези данни за враговете се събират по два начина:

  • Наблюдение (включително и задълбочено проучване).
  • Проникване в мисленето на врага чрез знаците, които ни дава самият той – безплатно, неволно или след като приложим достатъчно… стимули.

След като съберем достатъчно данни чрез наблюдение и проникване в мислите на врага, можем да ги приложим по два метода:

Заблуда или принуда?

sdf

В най-общи линии похватите за контрол на съзнанието използват елементи на заблуда, принуда или комбинация от двете.

Заблуда:

Използвайки план за атака, изграден върху заблуда, ние най-напред откриваме и бързо използваме всяка грешка на нашия неприятел – недостатъци на възприятието, недостатъци на личността, фатални пропуски в плановете му за бъдещето.

Грубо казано, това означава безмилостно да използваме всяка слабост, която открием в него или неговия свят, като прилагаме измами, за да засилим объркването му и да запълним докрай със съмнения вече обърканата му глава.

Според Лънг (2002):

Съмнението е врата към смъртта. Накарайте някого да се съмнява в способностите си и във валидността на бойните си планове, и той вече е победен.

Първите четири Убийствени сили – Слепота, Подкуп (шантаж), Промиване на мозъка и обвързване на врага чрез Кръвни връзки – се основават на този елемент на заблуда.

Принуда:

Другите две Убийствени сили – Насилие и Погребване – разчитат на елемента принуда, за да постигнат своите цели. Лънг казва още:

Кинжал от страх може да убие по-бързо отколкото кинжал от стомана. Точната дума, пусната в точното ухо, постига много и често печели битката още преди тя да е започнала.

Колкото и грубо да звучи, ще се смаете, като видите колко много може да постигне подходящата тояга – стига да бъде надигната над подходящата глава в подходящото време.

И също така ще се смаете, като видите как няколко ампера електричество – умело приложени – могат набързо да извадят преговорите от задънена улица.

В днешния свят има толкова много хаос, жестокост и злоба просто защото разрешаваме да мине твърде много време между очевидното престъпление и също така очевидното наказание.

Морковът или тоягата – рано или късно ние се поддаваме на едното или другото… или и на двете. Колкото и да се мъчим да смъкнем нашийника, всички ние си оставаме кучетата на Павлов.

Ще ви бъде интересно да видите още и: Тактики, които ще ви помогнат да убеждавате и да влияете на другите-гарантирано!

източник: д-р Лънг

  • 8
  •  
  •  
  • Благодаря за нформацията ще ми е интересно да получвама вашите статий на тази тема

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече