Безспорен талант, велик актьор с дълбока следа в киното с всичките си роли във филми като – „Кръстникът“, „Адвокат на дявола“, „Венецианският търговец“ и още…
Малко са тези, които не са емблематични! Когато е на 50 години в едно интервю казва, че животът му едва сега започва. Днес, навършил 80 определено се оказа прав.
Като почитатели на киното бихме искали да изразим уважението и възхищението си от таланта му. Избрахме да го направим с негово интервю пред The Talks:
? Г-н Пачино, как се справяте с тежестта на собствените си постижения?
Не знам. Не го мислиш по този начин. Не мислиш за тая част като постижения. Мислиш за ролите, които играеш, картините, които си направил.
Представете си актьор да казва „Не искам да продължавам повече, защото не мога да го направя по-добре от последния ми филм. Може и да приключа всичко сега.“ Да го наречем почиване на лаврите и това не си го представям. Знаете ли, когато почиваш на лаврите си, получаваш една хубава голяма проверка, захващаш друга професия… Но по някаква причина аз продължавам да искам да се връщам назад и да правя нещата.
? Защото искате да опитате да направите нещо ново?
Да, ако намеря нещо, за което чувствам, че мога да допринеса по някакъв начин и усещам, че съм въвлечен в него. Това означава, че аз „го държа сякаш то е огледалото към природата“ както казва Шекспир.
Ако изразявам нещо, което чувствам, че е възможност да тренирам таланта си и ми помага да комуникирам роля, човек във филм, ще опитам да го направя. Няма да казвам думата „пенсиониране“, защото е някак странна да излезе от устата на актьор.
? Артистът Кристо казва, че артистите не се пенсионират, те просто умират.
Да, но има артисти, които се пенсионираха като Филип Рот. Направих филм по неговата книга „Смирението“. Той престана да пише и е много щастлив! Така казва. Оттегля се и прави това, което прави. Това мога да го разбера. Всичко става такава рутина!
Получавате сценария, трябва да прочетете сценария, трябва да научите сценария. И трябва отново да минете през този процес.
Така че търсите другите неща, като режисьор, който иска да ви използва.
? Но със сигурност всички режисьори Ви искат!
Преди „Кръстникът“, първият „Кръстник“ никой не ме искаше.
Но Франсис ме искаше! Просто ме искаше и аз не го разбирах…Филмовите студиа не ме искаха, никой не ме искаше – никой не ме познаваше.
Мисля, че ако режисьорът има интерес, аз проявявам склонността да се накланям напред вместо да отстъпя. Търсиш риск, който можеш да поемеш, предизвикателство…
Факт е, че падаш и ставаш и продължаваш.
? Защо?
Когато го правиш достатъчно дълго време, искаш да се държиш отворен. Не искаш да се затваряш, защото уязвимостта е важна.
Както Брехт казва в онази велика пиеса, която е написал на млади години. На 22 той пише „В джунглата на градовете“ и един от героите казва:
„Кожата на човек е твърде тънка за този свят.“
И така той вижда, че тя става по-дебела и по-дебела, докато накрая идва моментът, в който той се сблъска с нещата и вече не ги усеща.
? Съжалявате ли за някой от филмите, които сте направили заради желанието ви да изпитате собствените си граници?
Не съжалявам за нищо.
Мисля, че съм направил това, което бих нарекъл грешки. Спрял съм се на грешния филм или не съм преследвал роля или съм изиграл образ и съм направил някои избори.
?Дори и за това, че отхвърлихте „Междузвездни войни“?
„Междузвездни войни“. Да, беше първата ми голяма грешка.
? А сценарият на Терънс Малик?
Да, преди много време Тери искаше да участвам във филм и аз винаги съм искал…Ето друга грешка от многото. Те са в музея на грешките – всички сценарии, които отхвърлих!
? Можете ли да кажете, че днес имате различен подход към играта отколкото преди?
Да, предполагам, че го правя. Иначе не бих могъл да продължа с киното толкова дълго.
Ние просто преминаваме през цикли в живота си и мисля, че възрастта е точно това. Ето сега сме на този етап и след това вече не. Движим се, движим се и не знаем кога.
Всеки от нас е така. Така че ние минаваме през цикли….
? Радвате ли се на сегашния си цикъл от живота?
Знаете ли, стигаме до това дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна…За всички е така. Има дни, в които наистина се радвам на този цикъл, но и такива, в които не. Ако бях художник никой нямаше да ме пита за възрастта. Рисувам. Аз съм художник!
Мразя да го казвам. Това е нещото, което научих рано.
Жената, с която живеех, ми каза: „Каквото и да правиш, не им казвай, че си артист.“ Аз казах: „Знам, не го и правя. Ще го избягвам.“ И от много години го избягвам.
Да го кажем по този начин: Мисля, че съм артист. Надявам се да съм.
Смятам, че ако бях художник, въпросите щяха да са различни.
? Но всички актьори имат този проблем!
Заради визуалната част. Заради образа.
Защото трябва да се справяме с нашия собствен образ, въпреки, че играем различни герои, образът ни е винаги там…
Това е част от причината да има някаква претенциозност като казваш, че си артист, защото в крайна сметка си кино звезда. И това също е погрешно и претенциозно.
“Аз съм кино звезда!” – Какво говориш по дяволите?
Източник: The Talks
