“За хората, които се поддават на илюзиите си, е трудно, даже невъзможно да научат каквото и да било полезно за тях. Тези пък, които са изправени пред необходимостта сами да създават себе си, трябва да изучават всичко и да поглъщат тези познания подобно на дървото, което поема вода с корените си.” – Джеймс Болдуин
Фантазиите са хубаво нещо, но само те няма да ви свършат работа!
[sws_divider_line]
Вероятно и вие сте си отговорили на въпроса в заглавието като повечето хора.
Но защо избрахте действителността и резултатите, защо решихте, че трябва да сте здраво стъпили на земята?
Защо не си останете само с фантазиите…?
Точно на тези въпроси ще се опитаме да дадем отговор в следващите редове на тази статия – е добре де, ние плюс любезното съдействие на любимия ни Робърт Грийн.
Да не губим време – въпросът е важен, така че да започваме…
И така, реалностите в момента се превръщат в нещо, което трябва да се избягва.
Бавно, но сигурно се създава вкус към търсене на убежище – от проблемите, от трудностите и от суровите страни на живота.
Културата на обществото започва да произвежда безкрайни и лесно смилаеми фантазии.
За съжаление, закърмени с тези илюзии, хората стават по-уязвими от заблуди, защото губят своя вътрешен барометър, разграничаващ фактите от измислиците.
Това развитие се е повтаряло многократно в историята.
Древният Рим в началото бил малък град-държава. Неговите граждани били твърди по характер и стоически понасяли всички несгоди.
Те били известни със своя прагматизъм. Но с трансформирането на Рим от република в империя и с разширяването на политическата му власт всичко тръгнало надолу.
Римляните жадували само за нови и нови форми на “убежище”.
Така хората загубили чувството си за мащаба на нещата – дребни политически битки ангажирали цялото им внимание, вместо то да се насочи към наистина големите опасности, които дебнели в покрайнините на империята.
Така империята загинала много преди нашествията на варварите.
Сгромолясала се поради колективното размекване на разума на гражданите, които обърнали гръб на действителността.
Разберете: като отделни индивиди вие не можете да спрете тенденцията за обземане съзнанието на хората от илюзии и стремежа да се избяга от действителността, която доминира нашата съвременна култура.
Но вие можете да си изградите лична преграда срещу това, което ще ви направи по-силни. Вие сте родени с най-силното оръжие в природата – трезвомислещ ум.
Той притежава способността да разпростре погледа ви надлъж и нашир и да ви даде уникалната възможност да преценявате характера на събитията, да се поучавате от миналото, да надниквате в бъдещето и да прониквате отвъд измамния външен вид.
Обстоятелствата работят срещу това ваше оръжие, като отклоняват вниманието ви и ви карат да се страхувате от реалността.
Приемете го като обявена срещу вас война.
Трябва да се борите срещу тази тенденция с всички сили и средства, за да промените хода на нещата. Трябва отново да съсредоточите вниманието си върху ставащото около вас и да станете негови отлични познавачи.
Така ще поведете битка с илюзиите, които ви заливат.
Ще активизирате връзките си със заобикалящата среда. На вас ви е потребна яснота по въпроса, а не ново виртуално убежище и обърканост.
Като поемете в тази посока, ще се сдобиете с власт над толкова многото мечтатели.
Това, което ще ви предложа по-долу, приемете като упражнения за вашия ум, благодарение на които той ще стане по-гъвкав, по-проницателен и експанзивно настроен и с по-ясна преценка за действителността.
Правете тези упражнения всеки път, когато ви се отдаде възможност.
Преоткрийте любопитството…
[sws_divider_line]
Един ден древногръцкият философ Сократ научил, че Делфийският оракул го е обявил за най-мъдрия човек на света. Това смаяло философа, който не се смятал достоен за такава почит.
Почувствал се даже неудобно.
Затова решил да се разходи из Атина и да намери някой по-умен от него, което не изглеждало трудна задача, а и така щели да бъдат оборени думите на оракула.
Сократ провел множество разговори с политици, поети, занаятчии и събратя философи. След това постепенно започнал да проумява, че оракулът всъщност бил прав.
Всички хора, с които разговарял, били уверени в преценката си за нещата и давали едва ли не окончателно и непоклатимо мнение по въпроси, в които нямали никакъв опит, и така показвали колко кухи отвътре всъщност са те.
Като им зададял някакъв въпрос, се оказвало, че въобще не са в състояние да защитят твърденията си, изградени върху реалности отпреди много време.
Сократ се убедил, че неговото предимство се състои в това, че той поне знаел, че нищо не знае. Така умът му бил винаги открит за изследването на нещата такива, каквито са, което е източник на всяко истинско познание.
В подобно състояние на незнание сте се намирали и вие, когато сте били деца.
Изпитвали сте истински глад за знания, за разширяване на кръгозора, стремели сте се да изучавате заобикалящия ви свят колкото се може по-отблизо, поглъщайки огромни количества информация.
Всяко ново нещо за вас е било истинско чудо.
Но с течение на времето умът ви е започнал сякаш да се затваря в себе си.
И в един момент вече си мислим, че знаем всичко, което ни е потребно да знаем, и придобиваме твърдо и категорично мнение по всички въпроси.
Но ние постъпваме така пак поради един вид страх. Защото не искаме да допуснем схващанията ни за живота да бъдат изложени на риска да се окажат остарели или неточни.
Ако продължим да се държим достатъчно дълго време по този начин, ще се окажем в твърде дефанзивна позиция, като същевременно действаме крайно самоуверено в опит да прикрием тези си страхове.
Това, което можем да направим в този случай, е да се опитаме да се държим отново като деца и да отворим ума си към откривателството, вместо да се затваряме в себе си.
Представете си за момент, че не знаете нищо и че всичко, в което вярвате, може да е чиста измислица. Зарежете предразсъдъците и дори най-съкровените си схващания.
Експериментирайте.
Накарайте се да възприемете обратното мнение за някои неща или да погледнете на света през очите на врага си. Вслушайте се по-внимателно в думите на хората около вас.
Гледайте на всичко като на възможност за придобиване на нови знания – дори в най-баналните случаи. Представете си, че светът все още е пълен със загадки.
Когато започнете да постъпвате по този начин, ще забележите, че често пъти с вас ще стават странни неща. Изведнъж ще започнат да ви се предоставят повече възможности – просто защото сте станали по-открити за тях. Понякога щастието да откриеш нещо ново е функция именно от по-голямата откритост на човешкия ум.
Опознайте целия терен…
[sws_divider_line]
Войните винаги се водят на конкретен терен. Но има и други съпътстващи обстоятелства.
На първо място – духът на противниковата войска, политиците, които са я изпратили на бойното поле, мислите на нейните генерали, вземащи ключовите решения, както и парите и останалите материални средства, които стоят зад цялата кампания.
Един посредствен военачалник ще се задоволи да разучи единствено физическите особености на терена. По-добрият ще се опита да разшири своите познания със сведения и за другите фактори, от които зависи успехът на армията.
Отличният генерал ще се опита да събере още по-пълни сведения, като лично се запознае с колкото сe може повече обстоятелства и се консултира с първокласни източници на информация.
Наполеон Бонапарт е най-известният пълководец в историята на човечеството.
Той се е издигнал над всички останали, поради огромната маса от информация, която приемал по повод на всички детайли, свързани с една битка, без да отхвърля почти нищо като маловажно.
Това му давало превъзходна представа за действителното състояние на нещата.
Вашата цел е да следвате пътя на Наполеон.
Да се стремите да прецените колкото се може повече със собствените си очи.
Да общувате с различни хора по цялата йерархия на управление на организацията, в която работите. Да не поставяте бариери в социалните си контакти. Да разширявате достъпа си до разнообразни идеи и мнения.
За тази цел трябва да посещавате места и събития, които стоят извън обичайния кръг на вашите интереси.
Ако не можете да присъствате някъде лично, опитайте се да получите информация за станалото, която е максимално пряка и неподложена на различни манипулации.
Осведомявайте се за едно и също нещо от няколко източника, за да имате на разположение няколко различни гледни точки.
Дръжте ръката си винаги на пулса на това, което се случва във вашата среда, за да познавате максимално добре „терена”.
Разровете нещата до край…
[sws_divider_line]
Когато възникне някакво затруднение, вие трябва да подходите към него именно по този начин – да се разровите достатъчно надълбоко, за да достигнете до първопричината за случилото се.
Не се задоволявайте с онова, което се вижда на повърхността.
Вижте какво лежи отдолу, разберете го и продължете още по-надълбоко.
Винаги си задавайте въпросите: каква е причината за това или онова, какви са мотивите на различните участници в неговото извършване, кой реално контролира положението, кой би се облагодетелствал от него?
Най-често на повърхността ще излязат пари или власт – това са нещата, за които хората най-често ламтят, независимо какъв благовиден вид създават за своите действия.
Може и да не успеете да достигнете чак до корените на проблема, но задълбочаването на изследванията ви неминуемо ще ви отведе по-близо до него.
А тези действия ще ви помогнат и да развиете ума си като мощен аналитичен инструмент. Поради това, че по природа сме разумни същества, ние не можем да не мислим и за бъдещето.
Много хора обаче, поради страх ограничават своите мисли само до по-обозримото бъдеще – за утрешния ден, за няколко седмици напред, в краен случай правят някакъв мъгляв план за след няколко месеца.
По принцип водим толкова много битки във всекидневието си, че понякога е трудно да погледнем малко по-нататък във времето.
Ако искаме да сме в силна позиция обаче, трябва да следваме закона, който гласи, че колкото по-напред и по-задълбочено обмисляме бъдещето си, толкова по-голяма става възможността да го моделираме според собствените си желания.
Съдете за хората по делата, не по думите…
[sws_divider_line]
При войната и игрите със състезателен характер не се държи сметка за това дали някой е имал добри или лоши намерения.
Те са без значение. Същото се отнася и до житейската игра.
Всеки играе, за да спечели, като някои от играчите използват морални оправдания в подкрепа на своята кауза.
Всичко, което има значение обаче, са действията на отделните индивиди – по действията им в миналото могат да се предвидят и бъдещите им постъпки.
В тази област трябва да бъдете твърди реалисти.
Да разберете веднъж завинаги, че всеки ламти за повече власт и за да я получи, е готов да извърши определени манипулации и дори измами.
Такава е човешката природа и в това няма нищо срамно.
Затова не бива да разглеждате ходовете на другите в персонален план; просто се опитвайте да се защитите или да спечелите нови територии.
Неразривна част от тази позиция е способността човек добре да преценява другите.
Това няма да стане с помощта на интернет!
Може да бъде постигнато само чрез лични контакти, при които се опитвате да прочетете мислите им и да проникнете колкото се може по-добре зад повърхността на тяхната фасада.
Ако забележите например, че някой става твърде благоразположен към вас след доста кратък период на познанство, трябва да знаете, че това обикновено не е за добро.
Ако някой ви ласкае, това обикновено е от завист.
Поведение, което бие на очи със своята крайност, е признак.
Не се оставяйте да бъдете заблудени от великодушните жестове на хората, защото те обикновено са маска, която те слагат за пред обществото.
Обръщайте повече внимание на детайлите, на дребните неща, които разкриват във всекидневното си общуване с вас.
Решенията, които вземат, ни говорят много за това, какви са те всъщност.
Така, ако се вгледате по-внимателно, можете да си създадете доста точна представа за действителния им характер.
По принцип вглеждането в другите през призмата на собствените ни емоции хвърля сянка върху това, което се вижда, и прави незабележими най-важните неща.
Това, което ни е необходимо, е остър поглед към себеподобните – проницателен, обективен и без прибързани преценки.
Правете оценка и на себе си, бъдете безпристрастни…
[sws_divider_line]
С нарастването на вашите способности да наблюдавате другите не бива да забравяте от време на време да обръщате поглед и към себе си.
Извършете го като ритуал, който ще изпълнявате веднъж на няколко седмици и посредством който ще правите равносметка кой сте всъщност и накъде сте се насочили.
Анализирайте последните си действия, все едно че са извършени от друг човек.
Помислете дали не сте могли да действате по-добре – да избегнете някои сблъсъци или скандали с хора, които са ви пречили.
Целта на този анализ не е да се самоукорявате, а да развиете способност да приспособявате и променяте своето поведение, приближавайки се по-близо до действителността.
Крайната задача на това упражнение е да култивира у вас способността да бъдете безпристрастни към себе си и към нещата от живота.
И въпреки това не е необходимо постоянно да се ръководите от това изискване.
Има моменти, в които трябва да действате сърцато и дръзко, без да ви е грижа как изглеждат отстрани вашите постъпки.
В повечето случаи обаче човек трябва да анализира случващото се, без егото или емоциите му да влияят на гледната точка.
Изборът на спокойна и безпристрастна позиция, от която да извършвате оценка на случващото се, става полезен навик, на който можете да разчитате при всяка криза.
В такива житейски моменти, когато повечето хора са изгубили хладнокръвието си, вие ще съумеете да го запазите без особени усилия.
Като човек, който не се поддава лесно на вихъра на събитията, вие ще обърнете вниманието на другите към себе си и ще засилите влиянието си над тях.
Промяна на перспективата
[sws_divider_line]
Думата „реалист” често се използва в донякъде негативен смисъл.
Този тип здравомислие обикновено се свързва с крайна практичност и липса на чувство за финес и за по-възвишените неща в живота.
В екстремни случаи този тип хора могат да бъдат цинични, манипулатори и макиавелисти.
Те ярко контрастират с мечтателите, с хората със силно въображение, които ни вдъхновяват със своите идеали или ни забавляват с фантасмагоричните си творения.
Подобни схващания се дължат на отношение към света, белязано от страха.
Време е да променим тази перспектива и да погледнем на мечтателите и на реалистите в тяхната истинска светлина.
Мечтателите, които не си дават сметка за реалното състояние на нещата и действат под въздействието на емоциите, често пъти стават източник на големи грешки в историята – необмислени войни и непредвидени нещастия. Реалистите, от друга страна, са истинските откриватели и внедрители на новостите.
Те са хора с въображение, но това въображение има пряка връзка с действителността – те са истински създатели и новатори с остро око за човешката природа или лидери, които извеждат своите народи през времена на криза.
Те притежават достатъчна сила да погледнат света в очите, както и собствените си недостатъци.
Нека направим още една стъпка в тази посока.
Истинската поезия и красота в живота идва от тясната обвързаност с действителността във всички нейни аспекти. А реализмът всъщност е идеалът, към който трябва да се стремим – апогей на човешкия разум.
Е, как е да стъпваш по земята….?
