„Този, който жадува да постигне всичко, не бива да си позволява да бъде милостив.” Каутиля, Индийски мислител
Всички велики водачи – още от времето на Моисей са знаели, че един опасен враг трябва да бъде напълно унищожен. (Някои от тях обаче са научавали тази истина по твърде болезнен начин.) Ако се остави само един тлеещ въглен, независимо че изглежда почти угаснал, по-късно е възможно да се разгори изпепеляващ пожар.
Може да загубите много, ако спрете насред пътя, затова по-сигурно е тоталното смазване на неприятеля. В противен случай той ще се възстанови и рано или късно ще потърси възмездие. Смачкайте го не само телом, но и духом.
Категоричният пример с историята на Сян Ю и Лю Пан
[sws_divider_line]
В многовековната история на древен Китай трудно може да се намери по-яростно съперничество от това между двамата прочути пълководци – Сян Ю и Лю Пан.
Те започнали военната си кариера като приятели – в начало дори се сражавали от една и съща страна на фронта. Сян Ю притежавал знатен произход.
Едър и силен мъжага, с избухлив характер, не бил от най-съобразителните, но нямал равен на себе, когато трябвало да се преследва врагът.
Лю Пан произлизал от беден род, не обичал да се ограничава само със спазването на войнските задължения, защото харесвал хубавото вино и хубавите жени.
Дори може да се каже, че често се е държал като нехранимайко. Но бил толкова хитър, че никой никога не успявал да го излъже.
Надарен бил и с превъзходен усет към бързо надушване на най-изгодните стратегии, но въпреки това често прибягвал до услугите на съветниците си. Именно тези качества му помогнали да се издигне толкова на високо.
През 208 г. преди Христа владетелят на царството Чу изпратил две многочислени армии да завоюват процъфтяващото царство Чин. Едната армия, предвождана от Сян Ю, поела на север – Сун Ю бил втори по ранг в нейното командване.
Другата армия начело с Лю Пан се насочила право към Ксен-ян – столицата на Чин.
Амбициозният Сян Ю не можел да се примири с мисълта, че неговият главен съперник Лю Пан ще влезе преди него в столицата на завоюваното царство – само тази победа би могла да се окаже достатъчно основание на поверят на Лю Пан върховното командване на всички армии на царството Чу. На северния фронт по едно време настъпило неочаквано объркване – Сун Ю, командирът на Сян, не се решавал да пожертва войниците си в решителната битка срещу многочисления неприятел.
Вбесен, Сян Ю нахлул в палатката на Сун и го обявил за предател, измъкнал меча си и с един замах му отрязал главата, след което еднолично поел командването на армията.
Без да чака заповеди от владетеля на царството Чу, той повел войските в настъпление на север, спечелил бляскава победа благодарение на изненадващото нападение, след което продължил все така устремно към столицата на Чин – богатия, добре уреден град Ксен-ян.
Амбициозният пълководец копнеел на всяка цена да докаже, че е по-добър стратег от хитрия Лю Пан.
Трудно може да се опише изненадата му, когато Лю Пан, въпреки че предвождал по-малобройна войска, с тактическа хитрост успял да заобиколи противниковите сили, струпани за отбрана на столицата, и пръв да проникне зад стените на Ксен-ян.
Едва сега Сян Ю си спомнил, че било крайно неразумно, дето не се вслушал в мъдрото предупреждение на своя опитен съветник Фан Тсен:
„Този селски водач Лю Пан е безкрайно лаком за плячка и готов да продаде душата си на всеки, който ще му обещае накитите и жените на богатите жители на Ксен-ян. Само че нещо тук не ми харесва. Не ми се вярва, че се е втурнал към Ксен-ян само заради трофеите. Май че онзи селяндур си е наумил нещо по-важно от жените и скъпоценностите.”
Съветника Фан Тсен не се уморявал да подканя господаря си Сян Ю да не отлага разчистването на сметките с опасния съперник Лю Пан.
След обстоен размисъл предложил на Сян да заложи капан на Лю Пан – да го покани да отпразнуват победата в лагера на войската пред стените на Ксен-ян и да го обезглави в разгара на пиянска свада.
За Сян Ю нямало да бъде никаква трудност да разиграе подобна сцена, защото бил прочут с избухливостта си така, както Лю Пан – със слабостта си към виното.
Сян веднага склонил да се заеме с този коварен план, който можел да отстрани всичките му проблеми. Изпратили покана до Лю Пан и той се отзовал на поканата.
Но Сян не посмял да нареди на войниците си да започнат ритуалния танц с мечовете – древна китайска традиция при празнуването на всички военни победи.
Когато най-после се решил, вече било много късно – хитрият Лю Пан се усетил, че му готвят коварна изненада и избягал от празненството.
„Дръжте го!” – изкрещял Фан Тсен след него, щом осъзнал, че глупавият Сян Ю ще провали толкова грижливо обмисляния заговор.
„Какъв глупак си бил, Сян! Успя да провалиш целия ми план. Сега Лю Пан ще вземе властта в царството и първата му грижа ще бъде да ни натика в тъмницата!”
Щом осъзнал грешката си, Сян, твърдо решен да не се завръща без скъпоценния трофей – главата на съперника си, се втурнал като вихър към Ксен-ян, за да настигне Лю Пан.
Лю въобще нямал намерение да поведе войските си към задаващата се братоубийствена битка, така че веднага опразнил града.
Сега нямало никакви пречки пред Сян Ю най после да влезе в Ксен-ян като победоносен завоевател. Свирепият Сян, вбесен, че е изпуснал хитрия Лю Пан, заповядал да обезглавят младия владетел на царството Чин и да сравнят със земята и да завладеят столицата Ксен-ян. Сега за Сян оставал само един враг – вездесъщият Лю Пан. Сян го преследвал неуморно в продължение на месеци и най-после го обсадил в една долина.
Войските на Лю Пан отдавна понасяли прекалено сурови лишения и от военната дисциплина не останал дори помен, така че накрая Лю Пан бил принуден да капитулира.
Отново ударил часът на Фан Тсен, който трескаво нашепвал на ухото на своя могъщ повелител Сян Ю:
„Сега е моментът да го смажеш! Ако и сега го изпуснеш, после ще съжаляваш горчиво!”
Но Сян Ю решил да прояви милост – искал да довлече Лю Пан жив до столицата на царството Чу, за да чуят всички как Лю Пан лично ще го признае за най-бляскавия стратег в цял Китай. Само че Фан и този път се оказал по-далновиден от господаря си – хитроумният Лю Пан успял да се възползва от преговорите около предаването му в плен, за да насочи враговете си по лъжливи следи, така че пак успял да се спаси с бягство, придружен само от малоброен, но предан ескорт.
Сян, удивен от това, че тази унизителна за него маневра се повтаря за втори път буквално пред очите му, отново се понесъл като вихър по следите на бегълците, само че сега бил още по-бесен – подчинените му дори се опасявали за разсъдъка му.
В една от следващите битки войниците на Сян Ю пленили бащата на Лю Пан, Сян Ю заповядал да го оковат във вериги и да го доведат при него, след което се провикнал гръмко през бойната линия към заклетия си враг Лю Пан:
„Предай се, ако не искаш да сваря баща ти жив в този казан!”
Но отсреща долетял увереният отговор на Лю:
„Нали ти и аз бяхме побратими? Това означава, че моят баща е и твой баща! Ако наистина свариш баща ми в казана, изпрати ми една паница от тази чорба!”
Сян Ю гневно стиснал зъби и битката продължила още по-ожесточено.
След няколко седмици Сян неразумно допуснал войските му да се разпръснат на широк фронт и за безкрайна негова изненада мъдрият Лю Пан не закъснял да се възползва от грешката на най-злия си враг.
Нападнал го точно там, където отбраната на Сян Ю била най-лесно уязвима, и много скоро основните сили на Сян Ю били обкръжени.
За пръв път от доста месеци предимството не било на страната на Сян Ю. Съветниците на Лю Пан трескаво го молили да бъде безмилостен със Сян:
„Да го оставиш да се изплъзне е все едно да оставиш отворена клетката на тигъра – рано или късно той ще се върне, за да ти прегризе гърлото.”
Лю, който за разлика от самоуверения Сян Ю винаги изслушвал съветниците, веднага се съгласил с това предложение.
Под предлог за преговори за примирие Лю Пан подлъгал Сян Ю да отслаби бдителността на своите предни постове, нападнал го, когато противникът въобще не очаквал изненади, и подложил на безмилостна сеч цялата вражеска войска.
Сян Ю се опитал да се спаси с бягство. Сразен от поражението, останал съвсем сам, дори без кон, ясно съзнаващ, че за Лю няма по-ценен трофей от собствената му глава, Сян Ю силно извикал към отстъпващите войници от разгромената му войска:
„Чух, че Лю Пан предлагал за главата ми хиляди къса злато и владение с десет хиляди роби. Нека накрая ви поднеса поне този подарък!”
След тези прощални думи Сюн Ю сам си прерязал гърлото.
Какъв извод можем да си направим от тази история?
[sws_divider_line]
Сян Ю не веднъж се проявявал като безмилостен воин. Рядко се колебаел какво да предприеме спрямо съперниците си, когато можел да избира сред няколко възможности.
Но само към Лю Пан поддържал по-различна тактика. Очевидно той дълбоко в душата си уважавал този достоен противник и копнеел да го победи по всичките правила на военното изкуство, а не да го срази чрез подли измами.
Казано с една дума, жадувал да докаже превъзходството си над най-интелигентния си съперник в открита схватка.
Всъщност истинската му цел била не да го прониже с меча си, а да го принуди да се признае за победен, смирен, с позорно сведена глава и чак тогава да го вземе за свой съветник – очевидно, защото по онова време в цял Китай никой не можел да засенчи Лю Пан като далновиден стратег.
Само това обяснява странностите в поведението на Сян Ю – винаги, когато вечният враг бил на косъм да се предаде в плен, нещо необяснимо принуждавало толкова решителния Сян Ю да позволи на Лю Пан отново да се изплъзне от заслуженото възмездие.
А може би Сян Ю не бил забравил, че навремето те двамата са били приятели и съратници като младши офицери в една и съща армия?
По същество Сян Ю си подписал смъртната присъда в мига, когато издал намеренията си да се разправи безмилостно с най-опасния си съперник Лю Пан, но се поколебал да реализира докрай рискования си замисъл. За разлика от него Лю Пан се оказал в крайна сметка по-решителният или по-умният от двамата пълководци, когато капризната съдба коренно променила съотношението на силите.
Това е съдбата на всеки, който тайно симпатизира на някой от противниците си.
И най-малкото колебание, милозливост или някакви подобни угризения позволяват на враговете ни да ни се изплъзнат в последния момент и да не бъдат застигнати от смъртта.
С това обаче ние само засилваме опасенията в сърцата на нашите противници и те се ожесточават стократно, което на свой ред ни донася огромни неприятности.
Ако успеем да сразим някой от враговете си, той ще затаи неистова злоба заради унижението, на което сме го подложили, затова отсега нататък за него няма да съществува по-важна цел от това да ни отмъсти безмилостно. Не може така лекомислено да бъде споделяна властта – на върха обикновено има място само за един и всички други са безкомпромисно излишни, следователно трябва да бъдат унищожени, смазани или поне да не им се оставят никакви шансове да възстановят силите си.
Тази сурова истина е още по-силно валидна, когато става дума за доскорошен приятел или съюзник.
Законът, на който се подчиняват всички неразрешими конфликти, е толкова недвусмислен, колкото и жесток: дори дума не може да става за евентуално сдобряване.
Единият от двамата трябва да победи, при това окончателно и безкомпромисно.
Очевидно Лю Пан добре е усвоил този урок. След като обсадил Ксен-ян, този прост селски син вече предвкусвал своя триумф – не съществувала и капка съмнение, че именно той щял да бъде обявен за главен предводител на всички войски на царството Чу.
След като се добрал до този завиден пост, той замислил да отстрани главния си съперник в изкачването си към върховната власт – владетеля на царство Чу, пред когото доскоро Лю Пан е полагал клетва за вярност – а след това се заел да смазва всички, които дръзнали да се опълчат срещу него.
Накрая се коронясал за император и останал в историята като един от най-славните владетели-безсмъртния Хан Као-Дзъ, основател на могъщата династия Хан.
“За да постигнеш окончателна победа, трябва да бъдеш безмилостен” Наполеон Бонапарт
