За лъжите и лъженето според Невролозите!
[sws_divider_line]
Човешкият мозък вероятно е най сложната част от биологията, която някога е съществувала. Той ни дава възможност да си представим бъдещето, да създаваме произведения на изкуството, както и да си създаваме изцяло измислени светове.
И трите вървят ръка за ръка със нашата страхотната възможност да лъжем!
Най-срещаните лъжи и заблуди за лъженето
[sws_divider_line]
Ако говорим за реалния свят, то тогава би било по добре да започнем от нулата с разсейването на някои често срещани заблуди за лъжите и лъженето:
Лъжа 1: Когато лъжеш ти започваш да говориш повече и по бързо и показваш признаци на вокално напрежение и нервност.
Това е добро описание на някой, който току що е взел кокаин или изпил чаша силно кафе. Това поведение също може да да опише и племенника ми, когато развалнуван получава най новата си игра.
Въпреки че употребяващите кокаин, кафе и племенника ми са три много различни неща, тяхното държание НЕ може да е конкретен белег за това че някой лъже.
Тези поведенчески ориентири са толкова общи, че са безполезни в определянето на това дали някой лъже или не
Лъжа2: Докато лъжете сте склонни да шавате и да избягвате контакт с очите твърде много.
Това може да е учебническо описание на един интроверт и ако това е наистина толкова вярно, то тогава почти всеки компютърен програмист/повечето са си интроверти просто/, който съм срещал лъже като че ли все едно няма да има утре!
Няма чак такова конкретно поведение, което да ни дава отговор кога някой лъже или не! Не съвсем. Голямата истина за лъжите е че те НЕ са никак лесна работа, напротив доста тежка работа си е да лъжеш.
Трудността е различна за всеки, но винаги е по голяма от това да кажеш просто истината. А не забравяйте че при тежка работа мозъка греши!
Да се концентрираме върху лъженето е доста сложна работа от гледна точка на неврологията.
Поддържането на изкуствена реалност е трудна работа за мозъка, тъй като той много по лесно обработва информацията от света около нас, отколкото все едно някакъв файл който е толкова далеч от нас.
Въпреки че аналогията не е толкова добра, нека да мислим че натоварването на мозъка е толкова голямо, колкото когато четем книга и създаваме всички образи и картини, които ни създава това в ума, отколкото ако гледаме същата история от книгата във версия на игрален филм.
А сега си представи, колко повече концентрация ще е нужна ако седнеш да напишеш такава книга, не просто да я четеш или гледаш!
Да вземем за пример, когато обядвате с приятели в обедната си почивка, мозъка ви толкова е привикнал към всичко, което се случва, че изобщо не се и замисляте, всичко става автоматично и не ви прави впечатление, не обръщате внимание на детайлите.
Това наистина е уникална еволюционна тактика за оцеляване, така че защо да си създаваме трудности като се объркваме с реалността, която сме създали.
Ако се върнем в ледената епоха, няма да искате да прекарате дълго време концентрирайки се върху това да си спомните от кое трябва да бягате, дали това беше голям съблезъб тигър или малък безобиден пухкав опосум-естествено всичко ще стане автоматично.
НО да речем че си закъснял за работа, защото си се оспал и решаваш да кажеш на колегите си че си закъснял заради измислената разбира се фикция-инцидент с екзотична червена кола управлявана от още по екзотична и сексапилна мацка.
Ако решите да действате по този начин, ако сте неуморни в лъжите, тогава мозакът ви трябва да работи много по усилено и трудно.
Не само че трябва да синтезира подробности около лъжата, но и едновременно с това трябва да прави проверка, че това, което си представяте и това, за което лъжете е правдоподобно.
И на всичкото отгоре ще трябва да мислите и да си спомните какво трябва да говорите следващия път, когато стане въпрос за това, за да не стане грешка и да се изложите!
Неизбежно е когато знаеш че лъжеш, едновременно с това да се опитваш да наблюдаваш и контролираш лицевите си и физиологични реакции и да се постараеш да направиш това, което мислиш и казваш в момента да изглежда естествено.
Опитвайки да контролираш и управляваш изразите си и поведението си, обикновено вие НЕ сте напълно внимателни, колкото при протичането на нормален разговор.
Искам да Ви попитам “Какво за вас означава да се държите естествено?”, защото е малко вероятно да имате точна картина на това как точно се държи тялото ви, какво поведение има от гледната точка на някой друг.
Така че вие може да лъжете, мислейки си какво да кажете, докато в същото време мислите например “Имам ли достатъчно контакт с очите? Може би е малко!” или “Не го ли гледах прекалено много точно в очите?
Какво правя обикновено с ръцете си, когато говоря? Държа ли ги пред мен или правех нещо друго…?”
Всички тези въпроси минават през мозъка ви докато лъжете и това със сигурност го натоварва и обърква още повече!
Това също означава че Вие също се опитвате да наблюдавате как реагира вашата аудитория. “Последното нещо, което казах, успя ли да ги убеди поне малко?” “Хм, гледат ли ме нормално, както друг път когато говорим? Използват ли същите изрази, когато и друг път говоря с тях?
Но това не е всичко! Става и по зле! Дори когато непосредствено сте престанали да лъжете и фарса е приключил, дългосрочната ви памет сега трябва да следи за две реалности!
Това, което наистина сте преживели и усетили и това, което вашите колеги например вярват че сте преживели!
Всеки път, когато си взаимодействате с тях в бъдеще ще се нуждаете още повече от вашите неврони, за да си припомните точните детайли за това, което сте казали и това и това, което човекът, който сте лъгали ви е казал в отговор, в допълнение към действителните събития, случили се на този ден. Никак не е лесно да се лъже нали?
И тук е мястото, където лъжите се объркват и вие сте хванати на местопрестъплението по бели гащи! И не заради митовете за поведението, които споменахме в началото, а защото държанието ви се е променило от това, което е нормално!
Как да лъжем по добре?
[sws_divider_line]
Всеки е различен. Някои хора винаги са нервни или рядко ви гледат директно в очите независимо лъжат или не, просто са такива.
Лъжите могат да бъдат открити единствено чрез сравнение с това, което изглежда като истина.Единственото нещо, за което се оглеждате е промяна на поведението! Или ако Вие лъжете, стремете се да запазите същото поведение като това, което правите обикновено.
Ето Ви 3 много добри съвета:
1. Познавай собственото си поведение
Планирайте да започнете предварително да наблюдавате как се държите по време на нормалните ви разговори. Как звучи гласа ви, къде са ви ръцете? Къде гледате обикновено? Какво е изражението на лицето ви?
С лицето обаче ще ви е малко трудно за наблюдение, защото почти никога не го виждате докато говорите с някой. Да говорите на себе си в огледалото, за да поправите този недостатък също не е много естествено поведение.
Така че единствения възможен метод тук е реални разговори с уеб камера, където ще можете да видите собственото си поведение! Не е толкова трудно да се направи, особено ако сте в офис. Ако трябваше да снимате порно клип с приятелката си със сигурност щяхте да се справите, така че и тук ще успеете!
2. Избягвайте да лъжете хора, които ви познават добре
Колкото по дълго познавате някой, толкова по лесно е той да открие точки в поведението ви, които не са присъщи за вас и не са нормални/нали се сещата-при познатите неща всичко става автоматично, и автоматично ще ви хванат/.
Така че не е много умно да лъжете някой, който доста ви познава. Тези хора са имали много повече време да съберат информация за начина по който се държите при нормални обстоятелства.
И малки отклонения от нормалното ви поведение, често ще се регистрират от тях под формата на интуиция че държанието ви е “странно”.
Това е подсъзнателна обработка на информация, тоест мозъка регистрира веднага че поведението ви не отговаря на това, което са виждали преди. Дори да не могат да го посочат с пръст, те го усещат!
3. Практика
Не винаги е възможно да се избегне контакт с хора, които се опитвате да въведете в заблуждение. Актьорите са големи лъжци.
Те трябва да изиграят това, което е неестествено поведение в нормалния им живот и да го направят такова че да повярваме че е естествено.
Един вид и те лъжат на сцената, все пак играят друг човек,друг образ, но го правят така че да повярваме, правят го реално, правят го естествено.
Ако лъжеш ти започваш да действаш различно от нормалното си поведение, така че трябва да действаш както би го направил при нормални обстоятелства, когато казваш истината.
Точно както го правят актьорите! Това е много по-трудно, отколкото звучи и става само ако се упражняваш! Доброто качество изисква практика!
В заключение
[sws_divider_line]
За съжаление ако се надяваш да завладееш света и да го управляваш ще се нуждаеш от много повече от тези 3 точки.
Както можеш да видиш от тези три съвета, единствения начин да лъжеш ефективно е да се подготвиш добре и да имаш предвид всеки един от тях. Това ще ти отнеме много време, докато започнеш да лъжеш добре.
И в крайна сметка наистина е много по лесно и просто е да кажеш истината. Разбира се сега, след като прочетохте тази статия ще имате още насоки и боеприпаси затова как да лъжете още по добре, защото всички го правим.
Има много причини поради, които да се научите на голямото изкуство на измамата и най-практичното приложение, което ми идва на ум е Покерът или още по-добре, как да излъжем гаджето си че никога не сме и изневерявали!
По материали от Патрик Гилфорд-невроучен, пишещ за скритата биология, за страховете и за това как работи нашето ДНК
