4 тактики за въздействащо говорене пред публика
Велик е Дейл, велик! Винаги, когато подготвям статия по негови материали оставам меко казано очарован и силно впечатлен от ефективността, практичността и лесното прилагане на съветите, които ни предлага – всеки път!
Вижте и 1 част → Вечните правила за успешно говорене пред публика на Дейл Карнеги
Ако наистина искате да се справяте добре с говоренето пред каквато и да е публика ти драги ми читателю, определено ще се наложи да се напънеш малко повече, да се съсредоточиш и да изчетеш докрай тази втора порция с безценни и особено логични съвети от Дейл Карнеги, императора на ораторското майсторство!
1. Никакви гости на подиума
Публиката не може – или ако щете не желае – да устои на изкушението да проследи движещ се предмет. Ако ораторът запомни тази истина, ще си спести доста ненужни неприятности.
Първо, нека внимава да не си върти палците, да не си играе с дрехите и да не прави излишни движения, които го представят в лоша светлина.
Второ, ораторът трябва да се погрижи публиката да бъде разположена така, че да не я разсейват закъснелите посетители. Трето, никакви гости на подиума.
Дейвид Беласко не позволяваше на сцената да се поставят червени цветя, защото прекалено силно привличат вниманието.
Защо тогава ораторът да позволи на сцената да седи човек, който не може да стои мирно на едно място, докато той говори? Не бива. И ако ораторът е разумен, няма да го допусне.
2. Изкуството да седнеш
Не е ли по-добре за оратора да седне едва след като започне да говори? Не е ли по-добре да изглежда като нов експонат вместо като добре известен стар?
Но ако все пак трябва да седне, да внимава как точно сяда.
Виждали сте достатъчно много хора, които се озъртат за стол като хрътка, която си търси място да нощува. Въртят се в кръг, докато намерят стол, след което се прегъват на две и се тръшват отгоре му като чувал с картофи.
Човек, който знае как да седне, усеща кога е докоснал стола със задната част на краката си и с изправен от хълбоците до главата торс, потъва в него като през цялото време владее добре тялото си.
Вижте още и → 10 от най-добрите инструмента за създаване на презентации
3. Самообладание
Да, не бива да си играете с дрехите и бижутата си, защото това отвлича вниманието на публиката. Има и още една причина.
Това създава впечатлението, че не притежавате достатъчно сила и не се владеете.
Всяко движение, което не увеличава положителното впечатление, е във ваша вреда. Няма неутрални движения. Нито едно.
Затова стойте мирно и се владейте физически и това ще създаде впечатлението, че напълно владеете мислите си и сте в състояние на пълно самообладание.
След като станете и се обърнете към публиката, не бързайте да започнете. Това е типично за аматьора. Поемете си дълбоко дъх.
Разгледайте за миг публиката и ако забележите шум, замълчете, докато всичко утихне.
Стойте с изпънати рамене. Но защо да чакате, докато излезете пред публиката? Защо да не се упражнявате всеки ден насаме?
Тогава ще можете да го направите непринудено и пред публиката?
„Едва ли има един на десет души – пише Лутър X. Гълик в книгата си „Пълноценен живот”, – който да се носи така, че да се представя в най-добрата за него светлина. …Нека вратът ви бъде плътно опрян назад в яката.”
Ето ви и едно упражнение, което той препоръчва да се прави всеки ден:
„Вдишайте бавно и колкото можете по-силно. Същевременно натиснете здраво врата си назад в яката. Задръжте го. Няма нищо лошо да го правите малко пресилено. Целта е да се изправи онази част от гърба, която се намира точно под раменете. Така гръдният кош придобива по-голям обем.”
А какво да правите с ръцете си?
Забравете за тях. Ако останат да висят отстрани, чудесно. Ако ги усещате като тежък чувал с картофи, не се заблуждавайте, че някой друг им обръща внимание или въобще се интересува от тях.
Най-добре е да ги оставите да висят спокойно отстрани на тялото. Там ще привличат най-малко вниманието. Дори най-големият критик не би могъл да ви упрекне за тази поза.
Освен това така ръцете ви ще бъдат свободни да жестикулират нормално, когато се наложи – повече за жестикалуциите вижте следващата страница.
Но да допуснем, че вие сте страшно притеснени и сте решили, че ако ги пъхнете в джобовете или ги опрете на катедрата, това ще ви помогне да преодолеете притеснението си…
Какво да правите тогава?
Проявете здрав разум.
На някои от най-известните оратори се случва да сложат ръка в джоба си, докато говорят. Брайън го прави. Чонси М. Депю го прави. Tеди Рузвелт също.
Дори изтънчен и претенциозен джентълмен като Дизраели понякога се поддава на това изкушение. Но светът не е престанал да съществува заради това, слънцето отново изгрява в обичайното бреме на другата утрин.
Ако човек има какво да каже и го каже със заразителна убеденост, едва ли е от голямо значение как точно държи ръцете и краката си.
Ако главата му е пълна и сърцето му окрилено, никой няма да обърне внимание на тези второстепенни детайли. В крайна сметка, най-важното нещо в изказването е психологическият му аспект, а не положението на ръцете и краката на оратора.
4. Важно: наръчник по жестикулация!
И така, стигаме до многострадалния въпрос за жестикулацията.
Според Дейл Карнеги е невероятно, че вдървени, неестествени абсурдни трикове на жестикулация могат да се преподават в двадесети век, макар да има книги за жестикулацията – цели книги, които се опитват да превърнат хората в автомати, книги, където се казва какъв жест да се направи при това изречение, какъв при онова, кой с едната ръка, кой с двете, кои да се правят нависоко, кои средно високо и кои ниско, как да държиш този пръст и как онзи.
Всички, които ги прилагат получават неизбежния резултат да изглеждат еднакво нелепо.
Изкуствено, излишно, механично, вредно – поради което публичното слово въобще е дискредитирано в очите на доста хора. Девет десети от написаното за жестовете е напълно безсмислено и е чиста загуба на мастило и хартия.
Жест, изваден от хартия, най-вероятно прилича на хартия → изпрати в twitter
Жестовете трябва да извират отвътре, от сърцето и душата, от ума, от желанието да накарате другите да видят каквото виждате вие, от вътрешните ви импулси. Единствените ценни жестове са тези, които са породени на момента.
Зрънце спонтанност струва повече от цял тон правила.
Жестовете не са нещо, което човек може да облече като фрак например. Те са външна изява на вътрешно състояние също като целувките, коликите, смеха и морската болест.
Жестовете на човека са следователно нещо много лично, като четката му за зъби. Както хората са различни, така и жестовете им следва да имат своя индивидуалност, стига само хората да се държат естествено.
Хората не бива да се учат да жестикулират еднакво.
Представете си да се опитате да накарате върлинестия, недодялан и муден Линкълн да жестикулира като нахакания и обигран, речовит Дъглас. Би било смешно.
“Линкълн – според неговия биограф и съдружник в кантората Хърндън – не жестикулираше толкова с ръце, колкото с глава. Тези движения бяха особено важни, когато искаше да подчертае думите си.
Понякога я отхвърляше с рязко движение, сякаш иска да метне електрически искри и да възпламени публиката си. Никога не разсичаше въздуха и не раздираше пространството с ръка, както правят някои оратори.
Никога не търсеше сценични ефекти… Колкото повече навлизаше в речта си, толкова по-свободни и спокойни ставаха движенията му, понякога дори изящни.
Беше напълно естествен и имаше силно присъствие, до степен да изглежда изтънчен. Той презираше блясъка, показността, фалша…
Дългият му костелив показалец изразяваше цяла вселена от съдържание и ударение, докато подчертаваше най-важните идеи в съзнанието на слушателите си.
Ако изпитваше отвращение – когато говореше за премахването на робството например – вдигаше със замах и двете си ръце нагоре със стиснати юмруци, с което отправяше наистина страховита заплаха към онова, което мразеше.
Това беше един от най-ефектните му жестове, изразяващ сурова решителност да събори обекта на своята ненавист в праха и да го стъпче.
Винаги стоеше здраво стъпил и на двата си крака, с върховете на пръстите един до друг, т.е. никога не изнасяше единия си крак пред другия.
Не докосваше, не се облягаше и не се опираше на нищо. Почти не променяше позата и стойката си. Никога не говореше помпозно, никога не се разхождаше напред-назад по подиума.”
Именно в това положение го е представил скулпторът на статуята, издигната в Линкълн парк в Чикаго. Това бил методът на Линкълн.
Теодор Рузвелт беше по-енергичен, пламенен и активен, цялото му лице пламваше от чувства, юмруците му се свиваха и разпускаха, цялото му тяло представляваше силно изразителен инструмент.
Лорд Роузбъри вдигал дясната си ръка и я свалял с невероятно мощен замах. Да, но силата била преди всичко в мислите и убежденията на оратора; именно това правело жестовете въздействащи и спонтанни.
Спонтанност… живот… това са най-висшата добродетели на действието.
Отговорът изглежда се състои в това – заяви покойният лорд Кързън в университета в Кеймбридж в едно свое обръщение по въпросите на парламентарното красноречие, – че великите публични оратори създават свои жестове. И ако един оратор е велик, то ще му бъде от полза, ако е надарен с приятна външност и елегантни маниери, но пък няма особено значение, ако е грозен и непохватен.
Знаменития Джипси Смит, спечелил толкова много души за Христовата вяра си служеше с жестове – и то доста, но ги забелязваше точно толкова, колкото въздуха, който дишаше – така е най-добре.
Не могат да ви се дадат никакви правила за жестикулиране, защото всичко зависи от темперамента на оратора, от подготовката му, ентусиазма, личността, темата и публиката.
Полезни идеи, които ще ви влязат в употреба:
- Не повтаряйте един и същи жест до втръсване.
- Не правете кратки, резки движения с лакътя.
- Движенията от рамото изглеждат по-добре на подиума.
- Не завършвайте жестовете си прекалено бързо.
Ако използвате показалец, за да подчертаете мисълта си, не се страхувайте да задържите този жест до края на изречението.
Недовършването на жеста е много често срещана и сериозна грешка. Така се нарушава логическото ударение и дреболиите напълно се омаловажават, а важните неща се превръщат в баналности.
Когато говорите и пред истинска публика, правете само жестовете, които ви идват естествено. Но докато се упражнявате, насилете се да използвате нови жестове.
Насилете се да го правите, защото така ще се одухотворите и стимулирате и жестовете ще започнат сами да идват.
Запомнете: не можете да се научите да жестикулирате от писаното слово. Собствените ви импулси, докато говорите, са много по-надеждни, по-ценни от всичко, което може да ви каже инструкторът.
Всичко друго може да забравите за жестовете, но запомнете едно: ако човек е изцяло завладян от това, което говори, ако страстно желае да предаде мислите си, до там че се забравя u започва да говори и да се движи спонтанно, тогава жестовете и начинът, по който говори, колкото и да са необработени, ще бъдат вероятно извън всякаква критика.
Ако се съмнявате, приближете се до някой човек и го съборете на земята. Ще откриете, че когато отново стъпи на крака, той ще дръпне такава реч, която ще бъде съвършена като истински диамант на красноречието.
Ето ви най-ценните дванадесет думи, които някога съм прочел по въпроса за това как се изнася реч: Напълни бурето. Избий тапата. Пусни духа на природата да лудува на свобода. – Дейл Карнеги → изпрати в twitter
Вижте и 1 част → Вечните правила за успешно говорене пред публика на Дейл Карнеги
