Критиката може да застреля в гръб личностното ти развитие!

Никой не обича критика, ама наистина никой! А и несъмнено е много по-лесно да се критикува, отколкото да се разреши даден проблем.

Критикуването e използвано доста често и в името на самата критика, за да се подцени някой друг или за да се почувстваш добре, или за да дадеш израз на злобата си и да нараняваш – все неща, които никога не водят към добро.

Подобна критика означава, че критикуващият трябва да се справи със сериозни лични проблеми. В такива случаи най-добре е да се помни, че този човек насочва погрешно своите емоции и въпросът има малко общо със самата личност на критикуващия, а не със самия проблем.

Понякога обаче критиката е полезна, когато е градивна. Може да ти покаже къде си направил грешка и да ти посочи нова, по-положителна посока. Ето няколко наистина полезни съвети за справяне с критиката:

  • Направи мислена стъпка назад и разбери, че критиката е за това, което си направил, а не за това кой си.
  • Опитай се да разбереш гледната точка на критика, помисли чия е отговорността.
  • Отделяй словесните обиди от критиката.

Ако се стигне до обида, не я приемай. Може би другият човек е имал лош ден и ти си станал неговата изкупителна жертва, или намеренията на хората са били добри, но те просто не умеят да поставят въпроса по положителен начин.

Във всеки случай не е нужно да се навърташ наблизо. Извини се и кажи, че си склонен да обсъдите въпроса по-късно, когато сте по-спокойни и проявявате повече уважение.

Попитай критикуващите какво са искали да направиш вместо стореното. Ако според теб има смисъл, поучи се и го използвай в бъдеще. Бъди хитрец, а не глупец-извлечи ползата!

Не спори, дори да мислиш, че критиката е напълно погрешна. По-добре се извини. Това е най-бързият начин да се разсее напрежението.

И въпреки всичко не трябва да се извиняваш за нещо, което не си направил, но можеш да обясниш, че действията ти са били разбрани погрешно. „Съжалявам, че го виждате така.“

По-късно, когато нещата се успокоят, сигурно ще пожелаеш да кажеш на другия човек какво си възнамерявал и да изразиш съжаление, че намерението ти не е постигнало желания резултат.

И разбери, че смисълът на твоето общуване е отговорът, който получаваш. Критиката не означава, че не си прав, но може да те направи по-добър следващия път.

Ето няколко съвета как да критикуваш

Да си критик просто, за да нанесеш удар или да нараниш нечии чувства, в крайна сметка само ще нарани теб самия. Но ако искаш да промениш нещата и да бъдеш конструктивен, използвай следните съвети:

Говори направо

Кажи на другия човек какво е направил и че не си съгласен с това. Послужи си с личното местоимение „аз“: „Аз видях това“ или „Аз мисля, че“, за да покажеш твоята гледна точка.

Опиши поведението му

Бъди колкото е възможно по-недвусмислен. Посочи какво си видял, какво си чул, какво смяташ и му кажи какво не харесваш.

  • Не допускай, че познаваш чувствата и намеренията на другия човек, защото почти сигурно не е така.
  • Не се впускай в теории или обяснения заедно с оплакването, тъй като това ще отвлече вниманието от проблема.
  • Не приписвай качества на човека, които всъщност са черти на поведението му, т.е. ако мислиш, че това, което е направил, е глупаво, кажи го, но не заявявай, че той е глупав

Не обвинявай

Вместо това му кажи какво би предпочел. Отново бъди конкретен. Много по вероятно е хората да погледнат сериозно на оплакването ти, ако не се чувстват лично обвинени или засегнати. Никой не би искал да бъде разбран погрешно или да прави грешки.

Поучителни истории и примери за критиката от Дейл Карнеги

истории за критиката

Преди време в любимата ми впоследствие книга от Дейл Карнеги, „Как да печелим приятели и да влияем на другите“ попаднах на прости и същевременно адски мощни примери за справяне и отправяне на критика.

Примери, които действат по начин, който не наранява достойнството на отсрещната страна, а напротив, кара я да си поправи грешката. Нека да ги видим:

  • Милионерът Чарлз Шуоб

Един ден по обяд Чарлс Шуоб минава през един от стоманените си заводи и попада на няколко пушещи работници. Точно над главите им е табелата „Пушенето забранено„.

Дали Шуоб им посочва табелата с думите: „Вие не можете ли да четете?“ Не, не и Шуоб. Той отива при работниците, предлага на всеки от тях пура и казва: „Момчета, ще ви бъда благодарен, ако ги изпушите навън.“

Те са наясно, че той е наясно, че са нарушили правилата — и му се възхищават, защото не казва нищо, прави им малък подарък и постъпва така, че зачита достойнството им. Как бихте могли да не обичате такъв човек?

  • Джон Уонамейкър

Джон  Уонамейкър  използва  същата  техника. Той има навика всеки ден да обикаля големия си магазин във Филаделфия. Веднъж вижда клиентка да чака на щанда. Никой не й обръща внимание.

Къде са продавачите ли? О, те са се скупчили в другия край на щанда, говорят си и се смеят. Уонамейкър не казва и дума.

Минава тихичко зад щанда и обслужва лично клиентката, след което връчва покупката на продавачите да я опаковат и продължава обиколката си.

  • Карл Лангфорд

Често критикуват политиците за това, че са недостъпни за избирателите си. Те са заети хора и вината понякога е на престараващите се сътрудници, които не искат да преуморяват шефовете си с прекалено много посетители.

Карл Лангфорд, кмет на Орландо, Флорида, където се ражда Дисниленд, в продължение на много години често повтаря на служителите си да пускат хората, които искат да се срещнат с него.

Твърди, че поддържа „политика на отворени врати„, и въпреки това жителите на градчето не могат да преодолеят бариерите от секретарки и администратори.

Накрая кметът намира решение. Маха вратата на кабинета си! Помощниците му разбират посланието и кметът има една наистина отворена администрация от деня, когато символично изхвърля вратата.

  • За Джони и училището
децата трябва да се критикуват внимателно да не стават грешки
децата трябва да се критикуват внимателно, за да не стават грешки

Промяната на една-единствена кратка думичка често съставлява разликата между неуспеха и успеха в опита ни да променим хората, без да ги обидим или да предизвикаме у тях негодувание.

Много хора започват критиката с искрена похвала, последвана от думичката „но“, и завършват с критичното изявление. Ако например се опитват да променят нехайното отношение на дете към  уроците  му,  биха  казали  нещо  от  рода  на:

„Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си този срок. Но ако се беше постарал повече по алгебра, резултатите щяха да бъдат още по-добри.“

В този случай Джони, насърчен от думите преди „но“, може да се усъмни в искреността на похвалата заради продължението.

Тя би му се сторила фалшиво въведение към критичния намек за неуспех. От това пострадва доверието и може би няма да се постигне целта да се промени отношението на Джони към учението.

Това може лесно да се преодолее, като се смени думичката „но“ с „и“: „Много се гордеем с теб, Джони, задето си повишил успеха си този срок, и ако продължиш да се стараеш така и през следващия, бележките ти по алгебра ще достигнат успеха ти по другите предмети.“

В този случай Джони ще приеме похвалата, защото в продължението няма никакъв намек за неуспех. Така бихме привлекли вниманието му към това, което той косвено желае да промени, и много е вероятно той да оправдае очакванията ни.

Косвеното привличане на вниманието към грешките прави чудеса при чувствителните хора, които може да възнегодуват остро от пряката критика.

  • Марк Джейкъб

Мардж    Джейкъб    от    Унсокет,    Роуд Айланд, разказа пред  един от курсовете ни как убедила някакви немарливи строителни работници,  които  правели  пристройка  към къщата й, да почистват след себе си.

През първите няколко дни, докато работят, госпожа Джейкъб се връща от работа и намира двора осеян с парчета дърво. Тя не иска да се кара с работниците, защото те си вършат чудесно работата. И след като си тръгват, заедно с децата си прибира и спретнато натрупва парчетата дърво в един ъгъл.

На следващата сутрин извиква настрани ръководителя им и казва: „Много ми хареса как изглеждаше снощи моравата пред къщата — спретната, чиста и не дразни съседите.“

От този ден нататък работниците събират и струпват настрани отпадъците и всеки ден шефът им се обажда да попита дали тя одобрява вида на моравата след приключването на работата.

  • За запасняците и късите коси

Едно     от      сериозните     разногласия     между запасняците и редовните военни, които ги обучават, е по въпроса за подстригването на косата. Запасняците се смятат за цивилни (каквито през повечето време наистина са) и затова не обичат да се подстригват късо.

Старшина Харли Кейзър от 542-ро военно училище е изправен пред този проблем, когато работи с група подофицери от запаса.

Като опитен старшина от редовната армия от него би могло да се очаква да крещи на войниците си и да ги заплашва. Вместо това той решава да обясни какво иска от тях непряко.

„Господа — започва той, — вие сте водачи. И ще бъдете най-добри, ако водите с примера си. Вие трябва да давате пример на хората си. Знаете какви са правилата за подстригването в армията.Аз ще се подстрижа днес, макар че косата ми е доста по-къса, отколкото на някои от вас. Погледнете се в огледалото и ако смятате, че за да бъдете пример за подражание, ще имате нужда от подстригване, ще ви запишем час в бръснарницата.“

За резултата можете да се досетите. Няколко от запасняците наистина се поглеждат в огледалото, същия следобед посещават бръснарницата и се подстригват, както се полага „по устав“. На следващата сутрин сержант Кейзър отбелязва, че вече са налице зачатъци на лидерски качества у някои членове на взвода.

  • Лаймън Абът

На 8 март 1887 г. умира сладкодумният проповедник Хенри Уорд Бийчър. Следващата неделя Лайман Абът е поканен да говори от амвона, опустял след смъртта на Бийчър.

Изпълнен с желание да покаже най-доброто, на което е способен, той пише, преработва и шлифова проповедта си с флоберовски педантизъм.

После я прочита на жена си. Проповедта е слаба — като повечето написани речи. Ако  беше  по-неразумна,  жена  му  би  могла  да  каже:

„Лайман,  това  е  ужасно.  Няма  да  свърши  никаква работа. Ще приспиш хората. Звучи като енциклопедия. След толкова години проповядване би трябвало да измислиш нещо по-добро. За Бога, защо не говориш нормално? Защо не се държиш естествено? Ако прочетеш това нещо, ще си навлечеш ужасен срам.“

Това би могла да каже жена му. И ако го беше казала, знаете какво би се случило. Тя също знае. Затова само отбелязва, че от речта би излязла чудесна статия за „Норт Америкън Ривю“.

С други думи, тя я похвалва и същевременно деликатно намеква, че няма да свърши работа като проповед. Лайман Абът разбира, скъсва внимателно подготвяния си ръкопис и говори, без дори да използва бележки.

Финални думи за критиката

Това е то критиката! Колкото и полезна толкова и вредна. Преди да отправите укорителни думи към някой помислете преди това много добре.

ако ви критикуват, за да ви наранят достойнството мисля че знаете какво да направитеКак бихте искали да се почувства човека отсреща, искате ли да го нараните, да му смажете достойнството или просто имате доброто желание да се поправи?

Критиката може да бъде наистина онова нещо, което да застреля в гръб личностното развитие на всеки човек, защото тя би могла да бъде пагубна за всяко самочувствие ако се използва с користни цели.

Ако е поднесена със зла умисъл или с добро чувство, но некомпетентно и неправилно, тя ще бъде куршума, който ще убие ентусиазма ви и ще ви обезкуражи.

Така че критикувайте умно и задължително пазете достойнството на другия. И ако критикуват вас с единствената цел да ви обидят и наранят, просто си го преместете в другия крачол и да не ви дреме…!

Вече знаеш няколко готини неща за критиката, така че съвсем спокойно мисля, че ще се справиш ако искаш да критикуваш тази статия и да изкажеш своята гледна точка. Критикувай ни….в полето за коментарите или просто сподели статията.

10 Коментара
  1. Petar Velchev Velchev каза

    Статията е много добра! 🙂

  2. Aни Лилкова каза

    Страхотен материал! Повече такива статии!

  3. Huku каза

    Ти да видиш… Най-накрая да попадна на статия за „личностното развитие“, която да звучи наистина правдиво и да не е от типа „10 начина да уголемиш… самочувствието си“! 🙂
    Поздравления!
    Това е вярната посока.

    1. lifehackerbg каза

      Благодаря ти Ники 🙂

  4. Лили Маринова каза

    По-скоро материалът е изключителен! Останах втрещена, когато си дадох сметка колко много истина има само в заглавието…Благодаря ти!…Дано повече хора четат твоите публикации! Аз лично ги следя с интерес.

  5. Лили Маринова каза

    КРИТИКАТА като явлението, което може да застреля в гръб…дори най-близките ни хора…Страхотен материал!…За съжаление от личен опит знам как критиката би могла да бъде пагубна за самочувствието на нашите деца без да се използва с користни цели, а напротив – за тяхното добро…Понякога късно си даваме сметка за някои неща.

    1. lifehackerbg каза

      Лили благодаря за страхотния коментар! Относно децата мисля че си е пропуск от моя страна да бъдат засегнати в статията, но за тях и това как им влияе критиката е най-добре може би да се отдели цяла статия 🙂

  6. Ласка Ненова каза

    Начинът, по който изразяваме нещата е изключително важен. Понякога се хващам, че мрънкам като стара свекърва, а ме дразни ако някой друг го прави! Трябва да се мисли!

    1. lifehackerbg каза

      хаха мн добре казано. хареса ми самокритиката ти, супер че се замисляш, защото доста от нас рядко го правят, когато критикуват останалите. 🙂

Остави коментар

Your email address will not be published.

Благодаря ти!