Институтът „Карнеги” Веднъж направи тест за интелигентност на сто хиляди изявени бизнесмени и резултатите накараха въпросното учреждение да заяви, че…
Личността има много по-голямо значение за успеха в бизнеса отколкото интелекта. За говорене пред публика също!
Това е много важно твърдение: много важно за хората от бизнеса, много важно за хората работещи в сферата на образованието, много важно за всеки професионалист, много важно и за всеки оратор.
„В ораторското изкуство – твърди Елбърт Хабърд – печели начинът на говорене, а не думите.”
По-скоро начинът плюс идеята. Но личността е нещо смътно и трудно уловимо и като аромата на виолетката не се поддава на анализ.
Личността е съвкупността от всичко: физика, душевност, ум, предвиждания, наклонности, темперамент, начин на мислене, енергичност, жизнен опит, образование и навици.
Личността е не по-малко сложна от Айнщайновата Теория на относителността, и почти също толкова непонятна.
Личността се определя от наследствеността и околната среда и е извънредно трудно да се промени и усъвършенства. Но по съзнателен път ние все пак можем да я укрепим до известна степен и да я направим по-въздействаща, по-привлекателна.
Във всеки случай можем да се постараем да извлечем всичко възможно от необикновения материал, който ни е дала природата.
Този въпрос е от изключително значение за всеки от нас.
Възможностите за усъвършенстване, колкото и да са ограничени, все пак са достатъчни, за да позволят да ги обсъждаме и изследваме.
Ако желаете да постигнете най-доброто, на което вашата личност е способна, явете се пред публиката си отпочинали.
Умореният оратор не е нито въздействащ, нито приятен.
Не правете често срещаната грешка да отлагате приготовлението и планирането до последния момент и тогава, напрягайки усилия до краен предел, да се опитвате да наваксате пропуснатото време.
Ако постъпите така, със сигурност ще натрупате телесни отрови и умствена умора, които ще се окажат ужасно затормозяващи, ще ви пречат, ще изцедят силите ви и ще отслабят мозъка и нервите ви.
Ако в четири часа ще правите важно изказване на заседание, обядвайте нещо леко и по възможност дремнете малко. Починете си – ето какво ви е необходимо, отпуснете се умствено и физически.
Препоръчано → Вълшебна формула за справяне със ситуации на безпокойство!
Джералдин Фарар често смайвала новите си познати като им пожелавала „Лека нощ”, за да си легне рано и ги оставяла да бърборят със съпруга й цяла нощ.
Тя добре познавала жертвите, които изкуството налага.
Мадам Нордика твърди, че да си примадона означава да жертваш всичко, което обичаш: обществени ангажименти, приятели, съблазнителни ястия.
Когато се налага да водите важен разговор, внимавайте колко ядете.
Яжте скромно като аскет.
Към пет часа следобед в неделя Хенри Уорд Бийчър хапвал няколко бисквити с мляко и след това не ядял нищо повече.
„Когато трябва да пея – признава мадам Мелба, – не вечерям, а хапвам нещо съвсем леко към пет часа, обикновено риба, пиле или сладък сухар с печена ябълка и чаша вода. Винаги се връщам у дома много гладна след опера или концерт.”
Колко мъдро са постъпвали мадам Мелба и господин Бийчър.
Опитът учи, че не можеш да погълнеш цяло филе от риба с ябълки и след това пържола с пържени картофи, салата и зеленчуци, накрая и десерт, а час по-късно да застанеш пред публиката и да очакваш от себе си, от темата си и от тялото си да ти служат добре.
Кръвта, която би трябвало да бъде съсредоточена в мозъка, се е стекла в стомаха и се бори с пържолата и картофите.
Падеревски е бил прав:
Той казвал, че ако си хапне добре преди концерт, животното в него вземало връх и дори се промъквало до пръстите на ръцете му, спъвало ги и го карало да свири по-зле.
Защо някои оратори привличат повече публика от други
Не правете нищо, което може да притъпи енергията ви. Тя е магнит.
Жизнеността, енергичността, въодушевлението: те са сред първите качества, които трябва да присъстват в личността на лекторите, ораторите и преподавателите.
Запомнете: хората се тълпят около енергичния оратор като врани на нива с налети от плод класове → Изпрати в Twitter.
Около един оратор се тълпят стотици, а около друг има само неколцина. Защо? Дали темата е винаги достатъчно обяснение за разликата в интереса към различните оратори?
Не. В повечето случаи обяснението е в самия оратор: ако е по-заинтересован om темата си, тогава и интересът към него е по-голям. Той говори с повече жар и дух.
Излъчва жизненост и одухотвореност, които винаги привличат вниманието.
Впечатлява ли ви облеклото?
[do_widget text ]
Психолог и ректор на университет изпратили анкета на голяма група хора, в която ги питали какво впечатление им прави облеклото.
Почти единодушно те отговорили, че когато ходели добре облечени и сресани, с безупречно облекло, самото съзнание за това, оказвало върху тях такъв ефект, който макар да е трудно да се обясни, бил твърде реален и силен.
Това усещане им вдъхвало увереност, засилвало вярата им в себе си, увеличавало самоуважението им.
Освен това обяснили, че когато имали вид на преуспели хора, им било по-лесно да мислят като преуспели и да постигнат успех.
Такъв е ефектът на облеклото върху този, който го носи.
А какъв ефект има облеклото върху публиката?
Ако ораторът е облечен в размъкнати панталони, безформено сако и прашни обувки, със забодени в горния джоб на сакото писалки и моливи, със стърчащи от разни джобове вестник и лула, или пък ако е жена с грозна, изтумбена чанта и провиснал под полата комбинезон…
…тогава публиката изпитва не по-голямо уважение към този оратор отколкото той самият към външния си вид.
Не е ли логично да се допусне, че този човек е също толкова немарлив в мислите си колкото показват невчесаната му коса, мръсните обувки и торбестата чанта?
Препоръчано → От златната колекция на Дейл Карнеги за успешни публични изяви!
За какво е съжалявал Грант
Генерал Лий влязъл в съдилището в Апъматокс да подпише капитулацията на армията си облечен в безукорна нова униформа, а на бедрото му висяла скъпоценна сабя.
Грант бил без куртка и без сабя, облечен в обикновена риза и панталони като редник.
„Навярно съм изглеждал много странно – пише той в мемоарите си – покрай този изрядно облечен мъж, шест фута висок и с безукорна стойка и поведение.”
Фактът, че не е бил облечен подходящо за това историческо събитие, си останало едно от най-го-лемите съжаления в живота на Грант.
Министерството на земеделието във Вашингтон разполага с няколко стотин пчелни кошера в експерименталното си стопанство. Всеки кошер има вградена увеличителна лупа, през която вътрешността му може да бъде осветена с електрическа светлина само с натискането на един бутон.
Във всеки един момент пчелите подлежат на най-зорко наблюдение.
Ораторът е в същото положение: той застава под лупата, под прожектора, всички погледи са вперени в него.
И най-малката грешка във вида на оратора изпъква пред публиката като планински връх насред равнина → Изпрати в Twitter!
Одобрението или отхвърлянето започват още преди да проговорим
До голяма степен успехът се дължи на очарователната усмивка. На пръв поглед може да ви се стори повърхностно и преувеличено, но според Дейл Карнеги е напълно вярно.
Сърдечната и приветлива усмивка моментално печелели доверието на хората.
Към такъв човек, който я притежава всички се отнасят добронамерено и всички се радват на неговия успех. За всекиго е удоволствие да го покровителства.
„Който не може да се усмихва – се казва в една китайска поговорка, – да не отваря магазин.” Нима усмивката не е също толкова добре дошла и пред публиката както зад щанда?
„Подобното поражда подобно – отбелязва професор Овърстрийт в „Как да влияем на човешкото поведение”. – Ако ние проявяваме интерес към аудиторията си, твърде вероятно е и тя да прояви интерес към нас.
Ако ние се мръщим на публиката, най-вероятно и тя да ни отвърне по същия начин, явно или открито. Ако се държим плахо и неуверено, и публиката няма да ни се довери. Ако се държим нагло и високомерно, и тя ще реагира егоистично с инстинкт за самосъхранение.
Одобрението или критиката започват още преди да проговорим. Ето защо е нужно да се постараем да се държим така, че да предизвикаме добронамерен отклик.
Накарайте публиката ви да седне по-наблизо
Истината е, че рехавата публика не може да бъде развълнувана. Няма нищо по-убийствено за въодушевлението от големите открити пространства и празните столове сред публиката.
Хенри Уорд Бийчър казва следното в своите йейлски лекции за проповядването:
„Хората често питат:
— Не смятате ли, че е много по-възвисяващо да се говори пред многобройна публика отколкото пред малобройна?
— Не – отвръщам аз. – Мога да говоря пред дванадесет души не по-зле отколкото пред хиляда, при условие, че тези дванадесет души са разположени плътно около мен така, че да се докосват.
Но дори хиляда души, ако бъдат разположени на метър разстояние един от друг, ще са като празна зала … Съберете публиката си по-наблизо и ще видите, че лесно ще я въодушевите.”
Когато се намира сред много хора, отделният човек изгубва индивидуалността си. Превръща се в член на групата и се манипулира много по-лесно отколкото като отделен индивид.
Човек е склонен да се смее и да аплодира неща, които биха го оставили невъзмутим, ако покрай него има само пет-шест души.
Значително по-лесно е да задействаш хората като група отколкото поотделно.
Когато влизат в сражение, войниците искат да извършат най-опасното и безумно нещо на света – искат да се скупчат заедно.
По време на войната германските войници понякога влизали в бой с плътно долепени рамене.
Тълпата е интересен феномен.
Всички велики движения и реформи са били осъществени с помощта на тълпата. По този въпрос Евърет Дийн Мартин е написал интересна книга “Поведението на тълпата”.
Ако ви предстои да говорите пред малка група хора, изберете по-малка зала. По-добре да се тъпчат на пътеките в тясната зала, отколкото няколко души да седят разпръснати из убийствено самотно и огромно помещение.
Ако слушателите ви са пръснати, помолете ги да минат напред и да седнат близо до вас. Настойчиво ги подканете да го направят преди да започнете да говорите.
Ако публиката ви не е много голяма и няма наложителна причина, не се качвайте на подиум.
Останете на същото равнище като слушателите си. Стойте близо до тях. Разчупете всички формалности. Създайте близък контакт. Направете изказването си по-разговорно.
Майор Понд чупи прозорци
Въздухът в залата трябва да бъде свеж. За процесите на публичното слово кислородът е не по-маловажен от ларинкса, фаринкса и епиглотиса.
Цялото красноречие на Цицерон и цялата женственост и красота на танцьорките в Мюзикхола не биха могли да задържат будна публиката в помещение с лош въздух.
Майор Джеймс Б. Понд прекосил надлъж и нашир целите Съединените щати и Канада като менажер на прочутия оратор Хенри Уорд Бийчър, докато въпросният бруклински проповедник бил на върха на популярността си.
Преди да се събере публиката Понд винаги посещавал залата, било то в църква или театър, където Бийчър щял да говори и щателно проверявал осветлението, местата за сядане, температурата и вентилацията.
Понд бил буен и невъздържан армейски офицер, обичал да демонстрира властта и авторитета си. Ако залата била прекалено гореща или въздухът лош и не можел да отвори прозорец, той мятал книги и чупел стъклата.
“След Божията милост най-важното е кислородът” → Изпрати в Twitter!
Нека лицето ви бъде добре осветено
Направете така, че залата да е залята със светлина, стига разбира се да не демонстрирате спиритуалистични занимания пред публиката си.
Ако в залата е тъмно като в рог, да се събуди ентусиазъм в публиката е също толкова невъзможно, колкото да опитомиш пъдпъдък!
Имайте предвид, че средно-статистическия оратор няма никакво понятие от огромното значение на правилното осветление.
И най-малките промени в изражението ви са част и то много съществена част от процеса на себеизразяване. Понякога те са по-важни от самите думи.
Ако застанете точно под светлината, лицето ви може да се окаже засенчено; ако застанете точно пред светлината, със сигурност ще остане в сянка.
Няма ли да е по-разумно тогава, преди да станете да говорите да си изберете мястото, където ще имате най-благоприятно за вас осветление?
Препоръчано → 5 неща, които всеки добър презентатор трябва да знае за хората?
Нищо излишно по подиума
И не се крийте зад масата. Хората искат да виждат оратора, който говори пред любимата си публика в цял ръст, която понякога се надига от седалките, за го видят целия.
Винаги ще се намери добронамерена душа, която да ви предостави маса с кана вода и чаша. Но ако гърлото ви пресъхне, зрънце сол или вкусът на лимон ще ви накара да отделите слюнка колкото цяла Ниагара.
Не ви трябва нито каната, нито водата. Не ви трябват и всички останали безполезни и грозни предмети, които често са струпани върху подиума.
Изложбените зали на различни производители на автомобили на Бродуей са добре подредени и приятни за окото. Парижките офиси на големите парфюмерийни и бижутерски фирми са артистично и луксозно наредени.
Защо? Защото бизнесът им върви добре. Човек изпитва повече уважение, доверие и възхищение към така представени фирми.
Поради същата причина ораторът също трябва да разполага с приятен фон. Идеалното положение според мен би било да няма никакви мебели.
Зад оратора не бива да има нищо, което да отвлича вниманието, нито пък до него – нищо освен завеса от тъмно кадифе.
А какво има обикновено зад оратора?
Карти, табла и плакати, понякога разни прашни столове, натрупани един върху друг. И какъв е резултатът? Евтина, разхвърляна и мърлява атмосфера.
Затова разчистете всичко излишно!
„Най-важното нещо при публичното слово – казва Хенри Уорд Бийчър – е човекът.”
Затова нека човекът да се откроява като снежните върхове на Юнгфрау на фона на синьото швейцарско небе /където и да се намира това по дяволите/.
Е, страхотни съвети нали?
Дейл Карнеги е безсмъртен, а неговите препоръки без съмнение са валидни и до днес.
Затова ако Ви се налага да говорите пред публика, ако изнасяте лекции, провеждате семинари /аман от семинари/, тези насоки ще са ви от огромна полза.
Друг е въпросът дали имате дисциплината, желанието, мотивацията и “топките” да ги приложите на практика…, но това е съвсем отделен въпрос!
Вижте и страхотната 2 част от поредицата за ораторско майсторство на Карнеги →
