С любезното съгласие на моя треньор, Владимир Викторович Довган, предоставям превод на част от неговата книга „Възпитай в детето си милионер”.
Темата за възпитанието на децата за него е от изключителна важност.
Смятам, че наближаването на светлите празници и времето на равносметка преди навлизането в новата година, е подходящото време да получим този подарък и да станем наистина най-добрите треньори по пътя на успеха и щастието за своите деца.
За Владимир Довган: водещ треньор по успех в Русия, един от първите доларови мултимилионери, създал състоянието си единствено чрез собствения си интелект, първия в Русия човек-марка: марката „Довган”, създател на повече от 30 успешни компании по света, кандидат на икономическите науки, през мастер-класовете му са преминали над 300 000 души, баща на руския фрайчайзинг, майстор на спорта по гребане, притежател на черен пояс по карате, легенда в коучинга → www.vdovgan.ru
Децата ни – това е най-скъпото, което имаме. Една от главните задачи на всеки човек е да остави потомство след себе си. В биологичен план това е много лесно.
Приятен секс и – бам! – раждат се деца.
Милиони години е ставало така. Майката – природа се е погрижила за това, ние с вас да се раждаме и да се развиваме. Разбира се, много зависи от гените ни.
В определен план ние сме продукт на генетичния набор, който сме получили от нашите предци и ще го предадем, на свой ред на децата си.
Това е велика лотария – кой какво ще получи. На днешния етап от развитието на човечеството и медицината ние не можем да избираме предците си.
Да предположим, че за бъдещите ни потомци ще се появи такава възможност: всяко второ дете ще е Бил Гейтс, всяко трето – Айнщайн или Майкъл Джордан.
Но това е все пак бъдеще.
Децата се раждат, носейки вече в себе си великия опит от миналото, както и черти, свойства на характера, които са се паднали случайно.
Някои казват, че гените определят целият ни живот. Въпроса е обаче – до каква степен?
В света са известни като минимум 2 експеримента с възпитание на деца.
Преди няколко столетия свещениците повели спор на какъв език говори Бог.
За това избрали няколко деца и ги възпитавали така, че да не чуват човешка реч и да не се виждат едно с друго. Само ги хранели и обличали, нищо повече.
Как мислите, какви са израснали тези нещастни деца?
Това били странни същества, по-просто казано дебили, които не само, че не говорели, те даже не знаели как да продължат рода си.
Те не знаели как да правят секс.
Подобен експеримент провел и един шах в Индия. На същия принцип заповядал да отгледат в изолирана от външния свят кула няколко деца.
Резултатът бил същия.
Тези експерименти точно показват, че не само генетичният набор, но и самото възпитание играе огромна роля в развитието на децата.
Няма да затъваме в дребнави изчисления, какъв процент в развитието на личността заемат гените и какъв – възпитанието.
Ще приемем, че пълноценно развитият човек е сума от 100 % природни данни и 100 % възпитание. Но ако природата не може да се поправи, то възпитанието на детето изцяло и напълно зависи от нас.
Важно е да разберем, каква роля играем родителите в съдбата на децата си.
Също като теб, скъпи читателю, и аз много бих искал децата ми да са щастливи. Но хайде първо да определим какво е това щастие.
Хиляда различни човека ще дадат хиляда различни определения.
Но във всички тях ще присъстват няколко много важни съставки на това прекрасно състояние. Преди всичко това са здраве, изобилие и богатство на душата.
Както и присъствието в живота на главните чувства – любов и приятелство. Както и усещането за важността на твоето дело за обществото.
Тези няколко думи са разбираеми за всеки човек на земята, бил той китаец, българин или руснак. За определянето на щастието страната или континента нямат никакво значение.
Болните навсякъде страдат еднакво. Бедните навсякъде живеят много лошо. И обратното, щастливият човек ще се чувства добре дори в африканската джунгла или в пустинята.
Като важен критерий за щастието ще назовем и дълголетието.
Много е лошо, когато умен, красив, богат човек умира млад. Разбира се, че всички ние искаме дълъг и плодотворен живот, за нас и за децата ни.
Неслучайно едно от пожеланията към китайския император звучало така: “Желаем ти да си жив и здрав сто пъти по сто години!”
Недоспивайки си нощем, ние се трудим, изграждаме кариера, изкарваме пари, за да осигурим всичко необходимо на децата си.
По статистика, родителите в семейството изразходват за своите дрехи четири пъти по-малко, отколкото за дрехите на децата си.
Най-вкусните неща старателно пазим за децата.
Внимателно подбираме детските ясли и училищата, за да осигурим на децата си най-добрите условия. Вслушваме се в дивия рев на рока или хеви-метала, за да разберем какво му харесват децата ни.
Опитваме се да се отнасяме снизходително към бойните рисунки по лицата на дъщерите си, преди излизането им вечер и крием телефона,
…за да не се поддадем на изкушението да им позвъним и да разузнаем, къде дявол да го вземе пропадат до единадесет-дванадесет часа през нощта.
Ние си намигаме заговорнически, когато на прага изникне пъпчив младеж или дългокрака девойка и се представят за «приятели» на обожаваното ни чедо.
Издържаме стоически, когато ни обявяват за съвършено неподходящ, по наше мнение, избор на бъдеща професия.
Струва ни се, че правим всичко, за да бъдат децата ни щастливи.
Накрая и държавата се старае да ни помага. За образованието, училищата, институтите, стимулиране на надарените деца. Като че ли нашите обединени усилия са напълно достатъчни, за да са щастливи децата ни.
И какъв резултат получаваме?
Ние, цялото общество, се стараем с всички сили и работим в едно направление.
Защо тогава резултатът от усилията на повечето родители на земята, се оказва такъв плачевен, бих казал, в повечето случаи отрицателен?
Погледнете: колкото по-възрастни стават децата, толкова повече заболявания, самота, мъка и неразбирателство се натрупват в живота им.
В голямата си част, хората на земята са нещастни.
За тях щастието – това са редки мигове в живота, подобни на слънчев лъч в мрачен ден, и всички причини са свързани преди всички с периода на детството.
Повечето хора страдат от огромен брой болести. Те ходят в поликлиниките и болниците като на работа.
Повечето хора така и не са се проявили ярко в професионалната си дейност, не са направили важни открития, не са станали специалисти от международен мащаб.
Накрая, болшинството от хората – са бедни.
Те едва-едва свързват двата края, живеят от заплата до заплата и са потънали в дългове.
На какво се дължи всичко това…?
Всичко това е резултат от родителското възпитание.
Дайте да предположим, че ние като родители правим всичко правилно. Тогава децата ни, рано или късно, трябва да стигнат до щастието.
Да допуснем, че моите деца са по-малко талантливи от вашите. По-малко късметлии от вашите. Тогава, ако ние с вас правим всичко правилно, вашите деца трябва да постигнат успех по-рано от моите.
Това е главния пункт на предназначението на нашето възпитание– щастие, успех, богатство и любов. Нека вашите деца стигнат до това прекрасно щастие, да кажем към тридесет– тридесет и пет години.
Ако ние правим всичко правилно, то моите деца също трябва да стигнат до това щастие, нека не е на тридесет, а на четиридесет, петдесет, шестдесет години.
Но истината на живота е в това, че повечето от хората така и не достигат до щастието. Каквото и да правят, колкото и много да работят, те остават бедни, болни и самотни.
Навсякъде можем да видим една и съща картина.
Щастливите хора са единици. От хиляда само един е радостен, здрав и богат. Къде е причината? Какво ние, като родители, не правим както трябва, защо повечето от децата ни, като пораснат стават нещастни хора?
Нека предположим, че нашият жизнен път – това е пътя на кораб в безкрайния океан на живота. Крайният пункт е страната на щастието.
Ние трябва да доплуваме до тази страна.
Ние имаме право да живеем в тази прекрасна страна. И децата ни, отплавайки на своите кораби, също трябва да доплуват до страната на своето щастие.
Като добросъвестни, любещи родители, ние учим децата си да са конкурентно способни.
Ние ги учим как да преодоляват бури, как да плуват срещу течението, учим ги да са издръжливи, умни и практични.
Правим всичко , за да могат те да доплуват до тази прекрасна страна на щастието. Но житейската истина е, че 90% никога не попадат в нея.
Цял живот ги преследват болести, самота, неразбиране, нереализиране.
Да се роди дете е лесно, самата природа се е погрижила за това.
А да се възпита детето, да му помогнем да стане щастливо, за да може, когато ние остареем, да се любуваме на смеха, радостта и успехите му, – ето, това е главната задача на всеки здравомислещ родител на земята.
Какво ни пречи? Защо ние, прилагайки всички усилия, изнемогвайки понякога , оставайки без сили, имаме лош, негативен резултат?
Само едно дете от десет ще е здраво, силно и успешно.
Останалите ще се мъчат цял живот. И колкото по-големи стават, толкова по-далеч и по-далеч ще се отнася техният кораб от заветните брегове. Ако действително искаме да помогнем на децата си да бъдат здрави, успешни и щастливи хора, за начало трябва да признаем, че съвременните методи на възпитание и предаване на жизнен опит, методите за подготовка на децата ни, са несъвършени за реалностите на живота.
Представете си конвейер, изкарващ автомобили, при което девет от десет са брак. Със сигурност този завод много скоро ще фалира.
Представете си авиозавод, самолетите, на който се разбиват при първия полет. Или фабрика, която пуска на пазара развалени консерви или салам.
Девет, от всеки десет консерви, ще убият хора.
Каква ще е съдбата на такива конвейери, заводи, фабрики? По всяка вероятност ще ги закрият, а виновните за гибелта на хора ще бъдат привлечени към съдебна отговорност.
Защо 9 от всеки 10 старателно възпитани деца, преживяват живота си некачествено?
И никой не ругае родителите им, не ги вкарва в затвора за това, че са си свършили работата некачествено и некомпетентно.
Обяснението е много просто.
В областта на възпитанието няма нито един пример, който да е донесъл сто процента прекрасен резултат. На всички им се струва, че лошото възпитание е норма.
И че така трябва да бъде.
И че ако на земята всички родители правят нещастни девет от всеки десет деца, тъй като това е норма, то никой не може да вини родителите в некомпетентност и непрофесионализъм.
Може до безкрай да разсъждаваме на тема статистика, да жонглираме с цифрите, но на нас – родителите – не ни става по-леко от това.
Ние с вас имаме само нашите си деца, само нашия си експеримент и само ние имаме шанса да ги направим щастливи. Отговорността е огромна, и не разполагаме с никаква възможност да се поупражняваме и да поекспериментираме.
Всяко дете е безценен дар. Това е частица от нашата плът и душа. И вие сте длъжни да направите всичко, за да може именно то да е щастливо, здраво и богато.
Според мен, днес е най-подходящото време да се счупят отживелите стереотипи.
Настъпи ерата на Водолея. По думите на много предсказатели и ясновидци, това е епоха за глобално просветление на човечеството.
Според твърденията на академик Вячеслав Иванов, всеки средностатистически човек на земята е способен да усвои всички знания на света.
Не само в областта на математиката, физиката, медицината и т.п., а абсолютно всичко. Всички написани книги на земята, всички открити формули, всички езици по света.
Природата ни е наградила с мощна сила с името супер съзнание , или подсъзнание. Във всеки от нас – има огромен, просто невероятен запас от неизползвана енергия.
Всяко родено дете е потенциален гений.
Но, защо са толкова малко айнщайновците, шекспировците и т.н.?
По мое мнение, работата не е само в генетиката, тя не зависи от нас, цялата причина е във възпитанието. В принципиалния подход към развитието на нашите деца.
Ние ги учим да плуват, да са конкурентоспособни, учим ги, според нас, да са ефективни в живота. Но не ги учим на най-важното – накъде да плуват!
На пръв поглед тези думи могат да ви се сторят странни. Как така не ги учим? Аз постоянно говоря на детето си, че трябва да се учи добре, иначе ще остане бедно.
Старай се, работи много, иначе ще бъдеш беден. Труди се, чети книги, ходи на допълнителни курсове, иначе ще си нещастен. Тук влагам виждането си преди всичко за духовната бедност, а не за материалната. Защото именно духовната, интелектуалната бедност ни води до финансова несъстоятелност.
На нас ни се струва, че ако веднъж на два дена или веднъж на седмица говорим на сина или дъщеря си, че е лошо да си беден, и че за да станат богати, трябва да се учат, да работят, да са честни, справедливи, да четат книги,
…то това е достатъчно, за да израсне детето успешно и щастливо.
Но помислете, моля ви, с какъв тон казваме това.
Ще поиска ли детето да чуе и възприеме думите ни, казани под формата на тъпо набивани в главата му сентенции?
А когато говорим с детето, обръщаме ли се към неговия дух, към неговата душа?
Всички ние знаем какво е това айсберг.
Отгоре се вижда само малката ледена шапка, но отдолу, под водата, остават невидими огромните му, необятни понякога размери. Така, ако образно сравним нашето супер съзнание с айсберг, то съзнанието ни е само върха на айсберга, а по отношение на подводната част, то изглежда като орехче редом до скала.
Затова за всеки родител на земята е важно да разбере, че основния предмет на възпитанието, мястото, спрямо което да прилагаме усилия, е подсъзнанието на детето – главната част на айсберга, а не малкото орехче, на което повечето родители и учители са съсредоточили цялото си внимание. В тази връзка вижте още и → Болезнено откровено интервю с Дявола за реалната същност и полза от съвременното образование
За Таня Катева: преводач от руски, педагог, психолог, космоенергет, мастер по технологиите на съзнанието, пише книги, води интернет семинари и тренинги, но преди всичко се описва като щастлива жена, човек, намерил себе си и своето призвание.
