Научете тайните на вечното щастие

Има два вида щастие на света. Едното, за което повечето хора си мислят, е просто да се чувстваш прекрасно в тялото си. Другата, по-изтънчена форма на щастие, е състоянието на идеална хармония с живота, вселената и всичко останало.

Това е състояние, което психолозите наричат „поток или прилив“, музикантите наричат „грууви“, а атлетите – „зоната“.

„Започнах да разбирам, че е най-добре животът да се живее, а не да се концептуализира. Щастлив съм, защото израствам всекидневно и съвсем честно не знам къде са границите.“ – Брус Лий

На Запад нашата култура отдава значение на външните неща в стремежа към щастие. Повечето хора биха довършили изречението: „Ще бъда щастлив, когато…“ с незначителни неща като: „когато натрупам милион паунда“, „когато се оженя за човека на мечтите си“, „когато намеря работа“ u т.н.

Още от най-ранна възраст са ни учили, че това са нещата, които ще ни направят щастливи, но бърз поглед на новините всеки ден разкрива ясно, че да имаш „хубавите неща в живота“, може да бъде само едната част от нещата.

На Изток традиционната култура набляга на приемането на условията на съществуване с идеята, че щастието е в нас.

Макар източната идея за щастието, идващо отвътре, да е поточна, като израснеш на Запад, ти е много по-лесно да бъдеш щастлив, когато животът не те изсмуква. Лично аз смятам, че е добре да има баланс.

Ето го днешния ключов урок: Щастието не е резултат – то е състояние на духа.

Наука за щастието

Преди няколко години имало лекар в Ню Йорк, който помагал на пристрастените към наркотици да преодолеят зависимостта си, като ги хипнотизирал и учел телата им да дават отговор на дрогата. Щом научели техниката, те били в състояние да се „дрогират“ по естествен начин.

Когато осъзнавали, че телата им правят така, че да се чувстват толкова добре, а не наркотиците, ставало по-лесно за тях да се освободят от химическата си зависимост.

Ето как работи това: Всеки наркотик, който поемете, създава специфична неврохимична реакция на „политане, издигане нависоко“.

С други думи, НЕ наркотиците правят така, че да се чувствате по специфичен начин, а тялото ви го прави в отговор на дрогата. Десетилетия изследователите се опитват да открият какво позволява на опиума да предизвиква еуфоричния си ефект.

Когато д-р Кандис Пърт била още студентка, открила така наречените „рецептори на опиума“ не само в мозъка, но и във всяка клетка на тялото.

Тя открила, че тези рецептори са частично настроени към един специален вид химически „пощальон“, наречен „ендорфин“.

Ендорфините са естествените опиати на тялото, невротрансмитери, които контролиpaт болката и създават удоволствие. Това са щастливите химикали в нас!

Във вас се отделят естествени ендорфини, когато правите физически упражнения, правите любов, смеете се много или се отпускате напълно.

Знаете какво е усещането в студен зимен ден да вземете гореща вана и да усетите това чувство на нежна топлина? Или когато ядете любимата си храна, колко добре се чувствате?

Това е усещането от ендорфините в действие. Ендорфините са повече от източник на хубави чувства в тялото.

Понеже са невротрансмитери, те създават повече връзки в мозъка, така че всеки път, когато изпитвате освобождаването на ендорфини, всъщност ставате по-интелигентен.

И всяка клетка в тялото ви има рецептори за ендорфини. Какъв великолепен проект е това? Не само че всяка клетка на тялото ни изпитва щастие, но колкото по-често избираме да сме щастливи, толкова по-интелигентни ставаме!

Един от начините естествено да предизвикате отделяне на ендорфини е като си припомните момент, в който сте били наистина щастливи, като в същото време усилите цветовете на картината, която си представяте и се опитате да увеличите и изпитаните чувства през онзи момент на щастие.

Седнете, представете си един такъв страхотен миг от вашия живот, влезте напълно в него, вижте го в детайли и само внимавайте да не паднете от стола от удоволствие и смях!

Съставките на щастието

Професор Михай Чиксентмихали от Чикагския университет прекарал трийсет години в изучаване на щастието.

Понеже не можел да намери средства за изследване директно на щастието (то не е било възприемано като достатъчно сериозна тема за научно изследване – голяма грешка според мен), неговите трудове са съсредоточени върху това, което той нарича „оптимални преживявания“ или „поток, прилив“.

Като резултат на своето изследване той открил осем характеристики, които неизменно присъстват по време на оптималното преживяване.

Това е преживяването на щастие, удоволствие и удовлетворение в момент, когато правите каквото и да е. Всяка от характеристиките служи като потенциален спусък на щастието – начин на обръщане на обикновена ситуация в оптимално, приятно преживяване.

Като ги четете сега, ще ви се родят идеи къде можете да създадете повече възможности за тях в живота си и ще усетите как това „приливно“ състояние ви обзема.

Осемте спусъка на щастието

1. Ясни цели – Наличието на ясни цели и намерения действа като организиращ принцип за вниманието ни, като пречиства опита ни от свят на безкрайни възможности до избрана колекция от преживявания. Това ни позволява да се концентрираме, да се чувстваме под контрол, „да осмисляме“ какво се случва около нас и да отговаряме подходящо.

Най-лесният начин да превърнем всяка работа в потенциално приливно преживяване е да си определим цели и намерения във връзка с тази работа.

2. Моментална обратна връзка – Спомняте ли си като дете играта на „топло/студено“? Колкото по-близо сте до „целта“ си скрития обект, който търсите – толкова „по-топло“ става; колкото по-далече сте – „по-студено“.

Причината, тази игра да е толкова популярна във всички култури, е тази, че човешкият мозък е конструиран като кибернетичен механизъм.

Това означава, че той процъфтява, когато има ясна цел, и постоянно се приспособява в преследването ѝ, подобно търсещата топлина бойна ракета.

За да функционира с пълен капацитет, трябва да му даваме продължителна обратна връзка, подобно на това дали сме по следите на търсеното нещо.

3. Способност да се концентрираме върху работата – Често гениите са характеризирани като циркови артисти, които въртят чинии, понеже са способни да се концентрират върху много различни неща по едно и също време.

Все пак една черта, която непрестанно изниква в изследването върху творчеството и „прилива“ е тази, че е по-вероятно дори две неща да се проявят, когато сте фокусирани само върху едно.  Когато бил запитан как е стигнал дo теорията на гравитацията, Исак Нютон отговорил: „Вие също щяхте да стигнете до нея, ако прекарвахте цялото си време в мислене само за това и нищо друго!“

4. Възможността за успешно състезание – Един от ключовите фактори за успешно възстановяване от каквато и да е болест е надеждата – вярата, че нещата ще се оправят в даденото време.

Подобно на това, ако искаме да превърнем нормално преживяване в „прилив“, трябва да изпитваме надежда или да си дадем възможността да вярваме, че ще сме в състояние да завършим успешно проекта или задачата. Нашата вероятност за успех се увеличава всеки път, когато избираме отношения и действия, които едновременно са под наш контрол и увеличават изгледите да получим, каквото искаме сега или в бъдеще.

“Увереността е подготовката в движение.“ Рон Хауърд

5. Пълна отдаденост – Скалното катерене е нещо, което ако се замислите може и да ви озадачи. Защо някой би искал да прави това? Защо ще се стреми към същото ниво на умения, които един малък гущер има?  Не изглежда да има някаква награда за това.

Дори още по-объркващо, катеренето не се оценява по способността ви да се изкатерите до Върха, а по-скоро по пътя, който избирате към него.

Катерачите се впечатляват много повече от пътуването, отколкото от стигането на определено място. И това е част от призива им: катерене заради самото катерене. Много алпинисти разказват, че когато стигнат до върха на скалата, след като отмине успокоението, изпитват желание да продължават още и още.

Според Чиксентмихали, най-оптималното преживяване е резултат от този вид „теологично“ занимание – т.е. дейност, при която е съществено задоволяването, а не целенасочеността.

Когато правим неща, не защото вярваме, че са ни необходими, за да изглеждаме по-добре или защото ще ни донесат пари, а заради чистата любов на правенето им, увеличаваме вероятността да преживеем „прилив“.

6. Загуба на себесъзнание – Макар всички да живеем в несъзнателно състояние като невръстни деца, като станем на пет години, вече започваме да съдим себе си през очите на хората около нас.  Когато сме в състояние да бъдем напълно погълнати от приливното преживяване, се връщаме в това приятно състояние, където това, което правим и преживяваме, става много по-интересно, отколкото на другите хора може да им се струва.

7. Чувството за контрол – Изследване, публикувано във в. „Ню Йорк Таймс“, посочва важността на чувството за контрол в живота ни:

Чувството да бъдем под контрол, да имаме думата за това какво се случва в живота ни, има сериозни последици за физическото ни и душевно здраве…

Увеличаването на чувството за контрол на мъже и жени, които живеят в оздравителни домове, ги прави по-щастливи, увеличава будността им и – вероятно най-значимото – намалява смъртността – с 50 процента за период от година и половина.

Увеличеният контрол идва от прости промени, като възможността на живеещите в дома сами да избират менюто си, кога телефонът в стаята им да звъни и как да подредят мебелите. Като поемаме контрол върху дори най-прости неща от околния свят, увеличаваме вероятността дa преживеем щастие във всекидневието си

8. Изкривяване на времето (т.е. минутите стават часове и/или часовете се усещат като минути) Забелязали ли сте, че когато правите някои неща, ви изглежда, че времето се движи по-бавно или по-бързо? Ето някои от любимите ми изкривяващи времето дейности:

  • Спортове, които тестват способностите.
  • Четене на книга, която озарява.
  • При рисуването, точното улавяне на перспективата, светлината и сенките.
  • Каране по труден терен.
  • Танцуване, като чуваме ритъма и мелодията на песента и се движим изразително.
  • Мислене, като разплитаме нишките на проблема и ги подреждаме в последователност.
  • Отбелязване на изтънчените разлики във вкуса на екзотичните храни.

„Сложете ръката си върху горещ котлон за миг и ще ви изглежда като час. Седнете с красиво момиче за час и ще ви се стори като миг. ТОВА е относителност.“ Алберт Айнщайн

Докато всяка от тези осем характеристики е важна, вероятно най-полезната, ако искаме да проектираме нашето собствено оптимално преживяване, е деветата „мета-характеристика“.

Имаме склонност да преживяваме прилив, когато има баланс между нашите възприятия за предизвикателството, което срещаме, и възприятието ни за способностите ни да го посрещнем. За щастие повечето от нас поне от време на време са преживявали спокойната, фокусирана енергия, която идва от приливната зона, когато сме готови за предизвикателствата, с които се сблъскваме.

  • 9
  •  
  •  
  • „Имaмe cĸлoннocт дa пpeживявaмe пpилив, ĸoгaтo имa бaлaнc мeждy нaшитe възпpиятия зa пpeдизвиĸaтeлcтвoтo, ĸoeтo cpeщaмe, и възпpиятиeтo ни зa cпocoбнocтитe ни дa гo пocpeщнeм.“
    Къде е мястото на интуицията – между, преди, след, обединение на рациото и емоцията, или..?

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Останаха само няколко дни до края на най-голямото ни намаление - 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече →