Цялата истина за multitasking-a в продуктивността: как всъщност нашият мозък обработва информацията?

Дали т.нар. мултитаскинг все още е цар на продуктивността или е свален безцеремонно от престола като не-ефективен метод?

Нека да разберем…

Евангелието на продуктивността в нашия объркан и забързан свят – многозадачността или по известно като multitasking, казват, че помага да свършим повече работа за по-малко време. Единственото нещо, което не ни се казва според д-р Дейвид Майер е:

„Когато изпълнявате множество задачи, всяка една от тях почти винаги изисква да използва едни и същи канали на обработка на информацията като останалите, които се опитвате да свършите. Тогава възниква конфликт в мозъка между задачите и в този случай ще се наложи да изберете само една, върху, която да насочите фокуса си и да посветите заетия канал.“, обяснява д-р Майер.

Дейвид Майер, когнитивен учен от университета в Мичиган, където е директор на лаборатория за изучаване на мозъка и един от водещите експерти в Америка що се отнася до изследването на Multitasking-а.

Смятам, че на Майер може да се вярва, тъй като в продължение на няколко десетилетия той е в предните редици на хората, които изучават как мозъка обработва информация и как ние хората се справяме с т.нар.  мултитаскинг.

Едно проучване, в което Майер е съавтор, свързано с ограниченията при този може би най-известен метод за по-висока продуктивност, става вирусно през 2001г с първото осъзнаване, че едновременното извършване на няколко дейности с цел по-добро използване на времето и по-високо ниво на резултати – в крайна сметка не е чак толкова продуктивно, колкото се смята. Работата на Майер в тази посока помага да се докаже, че хората имат различни нива на пропускливост и реакция към ежедневните предизвикателства, което може да направи многозадачността проблематична.

Оказва се, че способността на мозъка да обработва информация е ограничена по най-различни начини – от ограничения брой канали, които могат едновременно да работят с определен вид данни в определен момент, до скоростта и работната памет на мозъка – а това наистина може да обърка опитите за едновременно изпълнение на задачи.

Противно на общо приетото мнение, ние не можем да извършим две когнитивно сложни задачи по едно и също време, казва Майер. Когато сте на телефона и в същото време пишете мейл, вие всъщност превключвате напред-назад между тези две активности, а не ги изпълнявате едновременно, тъй като има само един умствен, неврален канал, чрез който върви потока на речта в мозъка, а в този случай той ви трябва и за двете задачи.

„Ако имате да изпълнявате сложна задача, това ще изисква цялото ви внимание и фокус и ако се опитвате да разпръсквате същото това внимание и фокус върху множество други ангажименти, това няма да ви свърши кой знае каква работа, защото вие не правите нещата едновременно, а просто ги редувате.“, казва още д-р Майер.

Това може и да звучи като ерес в свят изпълнен със стремеж за висока продуктивност и ежедневие натъпкано със задачи, които постоянно и едновременно търсят нашето внимание, но Майер признава, че мултитаскинга освен, че е много широко разпространено явление, но и „много често крайно неефективно и дори опасно за вашето здраве“.

Дори и най-вещия мултитаскър ще се срине и ще „прегори“ ако се опитва едновременно да разреши няколко задачи, тъй като мозъка му ще изпадне в конфликт на интереси за това как заетия мозъчен канал да обработва наведнъж информация, необходима за две различни задачи, казва още Майер.

Това означава, че може да изпратите грешно послание във вашия мейл или да кажете нещо, което не трябва по телефона, тъй като прекаленото допитване на мозъка до един и същ канал в един и същ момент изключва критичното мислене или по-лошо: може да се окажете в опасна ситуация като да шофирате докато говорите по мобилния си телефон например.

„Когато шофирате, трябва да използвате канала на езика, за да говорите и в същия момент да гледате пътни знаци, да спазвате дистанция и да планирате следващия си ход.

„Ако се опитвате да говорите по телефона докато правите всичко това – едно от двете ще пострада. Или няма да се представите добре по телефона или ще се създаде опасност от ПТП“, казва Майер.

Случвало ли ви се е в такава ситуация, след като затворите мобилния да не помните как сте карали през времето, докато сте говорили по телефона?

В този момент явно сте освободили канала за обработка на информацията за разговора по телефона, докато шофирането сте оставили единствено на подсъзнанието си, което помни само вече установен модел – ами ако беше станало нещо извънредно на пътя…?

Конфликти, предизвикани от непрестанни опити за мултитаскинг създават хроничен стрес, забавя ви и раздробява продуктивността на неефективни парчета.

В действителност, опитвайки се да свършите две или повече задачи наведнъж – може или да спечелите 50% повече време или да се забавите също с толкова, в зависимост от сложността на активностите, казва Майер. Тоест ако решите да си подреждате дрехите вкъщи и в същото време да си варите кафе, няма проблем, но ако се опитвате да изпълните в един момент две сложни когнитивни задачи изискващи по сериозна мисловна дейност – просто ще „катастрофирате“ и ще ударите на камък, а превключването от една в друга задача няма да ви спести кой знае колко време, да не говорим за ефекта и резултата.

Добрата новина е, че има надежда за осигуряване на добро внимание и фокус към изпълнението на задачите ви под формата на саморегулиране чрез добро управление на времето и график, в който сериозните задачи се изпълняват една по една с необходимата доза концентрация. Ако сте достатъчно дисциплинирани, може да очертаете границите на използване на времето си по начин, който свежда до минимум излагането на мозъчните ви канали на прекъсвания, обяснява още Майер. Предприемачите са едни от най-често прекаляващите с мулитаскинга, но никак не би било зле да се охладят за малко и да насочат фокуса си само в една посока в даден момент от време.

Ако искаш да бъдеш креативен предприемач, трябва да  заделяш големи парчета от времето си, когато имаш за задача просто да мислиш.“ – Дейвид Майер.

Айнщайн не е бил мултитаскър, той не се е опитвал да мисли едновременно за няколко неща, докато е мечтаел за теорията на относителността!

Още по темата:

  • 12
  •  
  •  
  • Чудесна статия! Напоследък се опитвам да си оптимизирам времето колкото се може по-добре и тествам различни тактики. Чувствам, че не ми достига времето.
    Има интересни идеи като тази да пробваш да редуваш две задачи или една основна с други за почивка на определени интервали време.
    Универсален начин няма, но определено се чувстваш по-добре когато се приближаваш към своя.

    • Благодаря Ви Ина, да уникална рецепта няма за съжаление, но лично аз се улавям, че често пъти мултитаскинга доста ми вреди. Успех с намирането на вашия супер начин да бъдете по-продуктивна 🙂

  • Майер е колкото прав, толкова и не е прав. Докато разглеждаме МТ като абстрактна организация на мисленето – прав е. Но ако разгледаме конкретните задачи и ги наложим на менталните качества на конкретния човек, мултитаскингът може да бъде развиващ, лекуващ, усъвършенстващ.
    Самият Майер отбелязва, че не е проблем да гладиш и да вариш кафе … но очевидно не е успял да си отговори качествено на въпроса защо това е така. Тезата му се плъзга по повърхността, докато МТ е материя с много дълбочина!
    Ако правилно се организират МТ задачи, то тяхното изпълнение може да успокоява, обучава, развива, лекува, дори подмладява … това е част от висшия пилотаж на приложната психология. На някои места прилагат тези неща на практика, защото емпирично са установили, че работят. Другаде отчитат статистически феноменални резултати в следствие на едно или друго ментално натоварване … но само до толкова. Нямам данни да е описан точния психофизиологически механизъм, нито да е предложена прилична теория за обясняването на тази група феномени.

    А понеже темата е наистина сложновата, опитът ми от нейното излагане и обясняване показа, че единици я считат за важна и трудно я разбират в цялата й всеобхватност, поради което и ако изобщо я прилагат, то е фрагментарно и дава частични или дори смешно малко резултати …

    Затова науките и практиките, които се нуждаят от тази научно-приложна система, явно ще трябва да почакат още …

    • Страхотна статия! Предполагам, че всичко зависи от капацитета на мозъка……може би някои го могат, други – все още не. За тези които не го можем е много по ползотворно да вършим нещата едно по едно 🙂

  • „Да правиш нещата едно по едно – така е определена същността на дзен-будизма
    от един дзен-учител.“

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Останаха само няколко дни до края на най-голямото ни намаление - 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече →