Всичко, което не си е на мястото, представлява нещо като „черна дупка”, която постоянно привлича вниманието ви.
Схванахте ли? Да се надяваме…
През последните двайсет години основополагащата истина за процеса на работа и постигането на по-добра производителност, е че голяма част от стреса при хората е в резултат на неразумен подход спрямо поетите ангажименти.
Дори онези, които съзнателно се опитват да НЕ се поддават на стреса, неизменно се радват на по-голямо душевно спокойствие, по-добра концентрация и по-висока продуктивност и енергия, благодарение на които контролират успешно не малка част от живота си. Сигурно сте поели повече ангажименти, отколкото осъзнавате, и с всеки един от тях – голям или малък – сте ангажирали част от съзнанието си.
Ангажиментите ви в главата може да обхващат всичко – от глобални проблеми тип „Да сложим край на глада по света” до по-скромния лозунг „Наемете нов асистент”, “Трябва да си сменя работата” или съвсем непретенциозното „Сменете крушката на фара си”. Вероятно сте поели много повече вътрешни ангажименти, отколкото осъзнавате в момента. Помислете за колко неща чувствате, че сте поели отговорност да ги промените, свършите, осъществите и пр.
Адски много са, нали?
Например – поели сте ангажимент да обработвате всяко ново-пристигнало съобщение в електронната поща, на гласовата поща и на обикновената поща.
Ами фейсбук – само да видите червената цифричка отгоре и веднага го нападате…със или без да сте поемали ангажимент точно за това! За вас съществуват още и цели и насоки, които трябва да бъдат изяснени като това да ръководите кариерата си и да поддържате баланс в живота си.
Все важни неща…
Вече сте възприели някакво ниво на вътрешна отговорност за всичко в личния и професионалния си живот, което всъщност представлява един отворен край.
А дали е край наистина?
За да се справите успешно с цялата тази бъркотия от задачи и ангажименти, първо трябва да определите и да обобщите всичко, което по някакъв начин ви „включва алармата”, и едва след това да планирате стратегията си за действие.
Това може и да ви изглежда елементарно, но реално повечето хора не знаят как да подходят систематично.
Основни изисквания, за да се справите с безпорядъка от ангажименти
Успешното справяне с ангажиментите изисква извършването на някои основни дейности и съблюдаването на определено поведение:
На първо място, ако си мислите за всичко това, значи съзнанието ви не е изчистено.
Всичко, което смятате, че не сте свършили както трябва, включете в сигурна система, но извън съзнанието си, на лист хартия например – да го наречем „събирателна кутия”. Тогава ще знаете, че ще можете да я отваряте редовно и да преразглеждате съдържанието й.
На второ място трябва да си изясните в какво точно се изразява вашият ангажимент и тогава да решите какво трябва да направите. На трето място, след като решите какви стъпки да се предприемат, трябва да си водите строга сметка чрез стройна система, която редовно да проверявате.
/Като говорим за системи и инструменти за продуктивност, защо не погледнете ето тук/
Важно упражнение за тестване на този модел
Мислете като човек на действието, действайте като човек на мисълта. – Хенри Бергсон
Предлагам ви да си запишете проекта или ситуацията, които ангажират мислите и вниманието ви в този момент /може да използвате прекрасния Evernote/.
Какво най-вече ви блокира, разсейва, заинтригува или по някакъв друг начин ангажира съзнателното ви внимание?
Това може да е проблем или проект, който силно ви се „навира в лицето”, нещо, с което трябва да се справите на всяка цена под натиска на обстоятелствата, или пък ситуация, с която смятате, че е наложително да разрешите възможно най-бързо.
Може да ви предстои пътуване през отпуската и по този повод да се налага да вземете важни решения в последния момент, точно преди да отпътувате.
Или пък току-що сте наследили шест милиона долара и не знаете какво да правите с парите. Няма значение за какво става дума /дано да е второто/.
Дотук ясна ли е картинката?
Добре.
Сега опишете с едно-единствено изречение какво очаквате да бъде ефективното решение на дадения проблем или ситуация. Или с други думи какво трябва да се случи, за да отметнете проекта си като „окончателно приключен”?
Възможно е отговорът да се крие в простичкото: „Вземи си ваканция на Хаваите”, „Оправи положението с клиент X”, „Намери решение на проблема с колежа на Сюзан”, „Уточни новата структура на развойното звено” или „Въведи нова инвестиционна стратегия”.
Дотук всичко ясно ли е?
Страхотно.
Сега запишете всяко отделно физическо действие, което се изисква, за да се постигне напредък в настоящото положение.
Ако единствената ви цел в живота е да прогресирате, къде бихте отишли в този момент и какво видимо действие бихте предприели?
Ще вдигнете ли телефонната слушалка, за да се обадите?
Или ще седнете пред компютъра и ще изпратите имейл?
Или може би ще седнете с химикалка в ръка и лист хартия пред себе си в очакване да ви хрумне някоя гениална мисъл? Ще говорите открито с партньора, секретарката, адвоката или шефа си? А може би ще отидете до магазина за железария и ще си купите пирони, за да си оправите вратата?
Какво ще направите в крайна сметка? Намерихте ли отговора за себе си?
Чудесно.
Имаше ли полза от тези две минутки, в които се замислихте? Ако Да – страхотно. Ако ли Не – опитайте отново!
Ако сте като повечето хора, които правят това упражнение, със сигурност ще усетите прилив на по-голяма самоувереност, душевно спокойствие и съсредоточаване. Освен това ще се чувствате далеч по-мотивирани да направите все нещо по въпроса, върху който сте си блъскали главата до момента.
Представете си, че мотивацията ви се умножава хилядократно като начин на живот и работа. Ако сте извлекли нещо положително от това малко упражнение, помислете и върху следното: какво се промени? Какво се случи, за да стигнете до това по-добро развитие на нещата в личен план?
Ситуацията сама по себе си вече не е същата, поне не в материалния свят. Но и със сигурност не е изчезнала напълно.
Най-вероятното сте придобили по-ясна визия за желания краен резултат, както и за следващите си стъпки.
Но какво следва от всичко това?
Отговорът е: мислете.
Не прекалено много – само толкова, колкото ви е нужно, за да затвърдите ангажимента си и да придобиете по-голяма сигурност по отношение на ресурсите, необходими за осъществяването му.
Защо си имаме едно наум
Наследникът на всяко нещо е една мисъл. – Ралф Уолдо Емерсон
Много често причината да си мислим нещо е желанието да бъдем по-различни от това, което сме в момента, и въпреки това рядко сме наясно с факта, че:
- Не сме си изяснили съвсем точно какъв резултат преследваме.
- Не сме решили каква е следващата ни конкретна стъпка.
- Забравяме какво точно искаме да получим и какво трябва да направим
Това постоянно, непродуктивно притеснение от всичко и за всичко, което трябва да свършим, е най-големият консуматор на време и енергия. – Кери Глийсън
Затова си имаме „едно наум”.
Докато тези мисли не се изяснят, въпросите не намират своето разрешение и не бъдете стопроцентово сигурни, че крайната информация ще бъде съхранена в система, за която сте абсолютно и безусловно сигурни, че ще имате достъп, винаги когато пожелаете, мозъкът ви все ще има работа.
Можете да залъгвате всеки около вас, но не и собственото си съзнание.
Мозъкът ви е съвсем наясно дали сте достигнали до нужните изводи и дали сте съхранили резултатите така, че да можете да ги използвате по всяко време.
Ако не сте направили всичко това, и допълнителна доза усилия няма да ви свършат работа. Дори и да сте решили вече каква ще е следващата ви стъпка по пътя към намиране на решение на даден проблем, съзнанието ви няма да може да се освободи, докато не запишете на видно място намеренията си, така че да бъде сигурно, че няма да забравите да си напомните. Съзнанието ще ви притиска за следващата ненаправена стъпка, обикновено когато не можете да направите абсолютно нищо по въпроса, което допълнително ще засили стреса ви.
Вижте още: 9 ежедневни съвета, чрез които да ускорите силата на мозъка си
Съзнанието няма собствено съзнание
[sws_divider_line]
Поне една малка част от съзнанието ви наистина е глупаво, но по един много интересен начин. Ако действително съществува вродена интелигентност, мозъкът ви ще напомня, че трябва да свършите някои неща, но само когато можете да направите нещо. Дали не ви се намира някъде фенерче с изхабени батерии?
Кога мозъкът се сеща да ви подсети, че имате нужда от смяна на батериите? Когато забележите, че старите вече са изхабени!
Не е много умно от негова страна, нали?
Ако мозъкът се отличава с вродена интелигентност, той непременно ще ви напомни за неработещите батерии в момента, когато влезете в магазина, за да купите нови.
И то от правилния размер.
Например: Днес – от събуждането си до сегашния момент, смятате ли, че все още има нещо, което трябва да свършите, и не сте го направили?
Спохождала ли ви е тази мисъл повече от веднъж? Защо?
Чиста загуба на време и енергия се оказва мисленето за нещо, при което не отбелязвате никакъв напредък. А това само увеличава тревогите ви за това, какво трябва, а все още не сте го свършили.
Списъците със задачи…
Голяма част от списъците „трябва да направя това и това“, представляват просто изброяване на всякакви „неща”, но не и варианти на преследвания резултат.
Те служат, но само отчасти като напомнящи бележки за много неща, останали нерешени, но все още превъртани като потенциални действия и решения – това е реалната същност и елементите, с които изготвящите подобни списъци задължително се съобразяват.
[sws_divider_line]
Голяма част от хората усилено се опитва да се самоорганизират, като изписват безкрайни и никога не завършващи спсиъци с не много ясно съдържание.
Тези хора все още не са осъзнали колко и какво точно трябва да организират, за да получат реални резултати.
Нужно е да обобщят наново всичко, за което трябва да помислят, и едва след това да помислят дали организационните им усилия си струват.
А вие? Как преодолявате бъркотията от купищата ангажименти, които си поставяте? Светнете ни в полето за коментари. Благодаря
