Животът на поне 95% от хората е отровен от усещане за малоценност, пуснало в различна степен корени у тях.
За други това чувство е сериозна пречка за успеха и щастието.
В определен смисъл всеки човек, роден на Земята, е неравностоен, в сравнение с други хора или с конкретен друг човек.
Аз знам, че не мога да вдигна тежест, каквато би вдигнал Пол Андерсьн, да хвърля гюле, тежко 8 килограма, като Пери 0’Брайън или да танцувам, като Артър Мъри. Знам това, но то не ме кара да изпитвам чувство за малоценност и не ми трови живота, защото аз не се сравнявам с нито един от тях и нямам усещането, че не съм добър, само защото не умея да правя определени неща като тях.
Някои от нас имат предимството да съзнават, че в определени области всеки човек, когото срещаме – от вестникаря на ъгъла до управителя на банката – в някакво отношение ни превъзхожда. Но нито един от тях не може да извърши нещата, които вие умеете да вършите така добре. Убеден съм, че и никой от тях не се чувства потиснат от това.
Комплексът за малоценност е резултат не толкова от „фактите” или от опита, колкото от нашите заключения, свързани с фактите и начина, по който преценяваме своя опит. Тази грешна представа може да наложим не само на себе си, но и на другите. Това вредно поведение е разгледано от психологията и се нарича фундаментална атрибутивна грешка!
Да вземем например факта, че вие сте лош танцьор.
Това все пак, не ви прави „лош” човек. Неспособността на Пол Андерсьн и на Артър Мъри да правят хирургически операции, например ги определя като „лоши хирурзи”, но не и като „лоши хора”.
Всичко зависи от това с „какви” и с „чии” норми измерваме.
Несъзнаването за действителната липса на умения или знания, създава у нас комплекс и чувство за малоценност. И причината за възникването на подобно чувство за малоценност е една:
Ние се преценяваме и измерваме не според нашите собствени „норми” или „нормално състояние”, а според нечии чужди „норми”.
Правим ли го, винаги, без изключение, се подценяваме.
Но понеже мислим, и вярваме, и приемаме, че трябва да се съизмерваме с нечии „норми”, се чувстваме нещастни, второкачествени и правим извода, че нещо с нас не е наред.
Следващото логическо заключение в този процес на изкривени разсъждения е да достигнем до убеждението, че „не струваме“, че не заслужаваме успех и щастие и за нас би било неуместно напълно да изявим своите способности и таланти, каквито и да са те, без да поднесем извиненията си или без да се почувстваме виновни.
Всичко това възниква, защото си позволяваме да бъдем хипнотизирани от една изцяло погрешна идея, според която „аз трябва да бъда такъв и такъв” или „трябва да съм като останалите”.
Погрешността на втората идея лесно може да бъде прозряна, ако я анализираме, защото реално не съществуват установени стандарти, общовалидни за „другите”.
“Другите” са индивиди и между тях няма двама, които да си приличат един с друг. Човек с комплекс за малоценност неизбежно компенсира тази грешка, като се бори за превъзходство.
Чувствата му се подклаждат от погрешното предубеждение за собствената му малоценност. Върху това погрешно предубеждение се надгражда цялостна структура от „логични мисли” и чувства.
Щом усещането за малоценност му създава негативни усещания, значи лекът е да стане добър колкото всички останали, а начинът да се почувства наистина добре е да докаже своето превъзходство.
Този стремеж към превъзходство му навлича повече беди, става причина за задълбочена фрустрация, а понякога води до невроза, дори когато преди не е съществувала. Той е по-нещастен откогато и да било и „колкото повече усилия полага”, толкова по-нещастен се чувства.
Чувството за малоценност и чувството за превъзходство са двете страни на една и съща монета. Избавлението е в съзнанието, че сама по себе си тази монета е фалшива.
Истината за вас е:
- Вие не сте „по-долу”.
- Вие не сте „по-горе”.
- Вие сте си просто „Вие”.
„Вие” като личност не сте в конкуренция, с когото и да е друг, защото на Земята няма друга личност като вас, или точно от вашия тип.
Вие сте индивид. Вие сте уникални.
Не „приличате” на никого и никога няма да „заприличате” на когото и да било друг. От вас не се „очаква” да бъдете като някой друг и за никой друг не се „предполага”, че ще бъде като вас. Бог не е създал един стандартен човек, върху когото да лепне етикет и да каже:
„Ето, това е той”.
Създал е всяко човешко същество уникално и неповторимо, също колкото уникална и неповторима е всяка снежинка.
Бог е създал ниски и високи хора, едри и дребни хора, пълни и слаби хора, чернокожи, жълти, червени и бели хора.
Никога не е подчертавал някакво предпочитание, към който и да е размер, форма или цвят.
Ейбрахам Линкълн казва:
„Бог трябва да е обичал обикновените хора, след като е направил толкова много от тях”. Но е сгрешил.
Няма „обикновени хора”.
Липсва какъвто и да било стандартен, тривиален модел.
Линкълн би бил по-близо до истината, ако беше казал:
„Бог трябва да е обичал необикновените хора, след като е направил толкова много от тях.
„Комплексът за малоценност” и свързаните с него отклонения в поведението могат да бъдат симулирани в лабораторията по психология.
Достатъчно е да определите някаква „норма” или „средно ниво”, а после да внушите на субекта, че той не отговаря на него.
Психологът се опитва да установи как чувството за малоценност влияе върху способността за решаване на задачи.
Дава на студентите рутинни тестове „и тържествено оповестява, че обикновен човек би се справил с тях за около една пета от реалното време, предвидено за решаване на теста.
Когато в процеса на решаването на теста звънецът оповести, че „времето, достатъчно за обикновения човек” е изтекло, някои от най-интелигентните студенти, под внушение на чувството, че не са интелигенти, стават прекалено нервни и демонстрират некомпетентност.” („What’s On Your Mind?”, Science Digest, Feb., 1952.) Престанете да се съизмервате с „техните” стандарти.
Вие не сте „тях” и никога няма да ги достигнете.
И „те” не могат да ви достигнат, а не е и нужно. Убедите ли се веднъж в тази проста, очевидна истина, приемете ли я и повярвате ли в нея, ще се избавите от чувството за малоценност.
Д-р Нортън А. Уилямс, психиатър, говорейки пред участниците в конгрес по медицина, казва, че безпокойството и несигурността у съвременния човек произтичат от липсата на „самосъзнание” и че вътрешната увереност може да бъде изградена единствено с…
…утвърждаването у нас самите на индивидуалност, уникалност и неповторимост, което означава приближаване до идеята, че сме творение по образ и подобие на Бога.
Самосъзнанието, добавя той, се изгражда с простата вяра в собствената ни уникалност като човешки същества, с чувството за дълбоко и разгърнато съпричастие с всички хора и всички неща и с усещането за съзидателно въздействие върху другите чрез собствената ни индивидуалност.”
А вие? Имате ли комплекс за малоценност?
