Всичките ни усилия да бъдем по-продуктивни често имат обратен ефект и само ни карат да се чувстваме още по-заети и много по-стресирани.
Идиоти сме, защото сме управлявани от часовници…
Всъщност, тези, които са пристрастени към оптимизацията и обсебени от продуктивността, обикновено се придържат към един от двата (противоположни на теория) модела:
- Максимизиране на ефективността
- Минимизиране на безпорядъка.
„Работата се разширява, за да запълни времето, което сме планирали за нейното извършване“
Във времена на несигурна заетост и променящи се приходи, трябва непрекъснато да демонстрираме своята полезност.
Получава се следния парадокс:
Колкото по-ефективно се справяте с текущите задачи, толкова по-бързо изглежда, че пристигат новите.
Първият съвет на почти всеки експерт по продуктивност е да си водите подробен дневник на използваното време.
Но това само засилва фрустрацията…
Ами фокусирането върху дългосрочните цели?
Колкото повече го правите, толкова повече време от ежедневието си прекарвате в чувство на отчаяние, че все още не сте ги постигнали.
Ако пък успеете с някоя от тях, удовлетворението е поразително кратко, а след него идва и момента да си поставите нова дългосрочна цел. Така предполагаемото лекарство само влошава проблема.
Цялата тази работа има исторически паралел:
Точно това се случва, когато разпространението на “спестяващите труда” устройства преобразяват живота на домакините и домашната прислуга в Европа и Северна Америка от края на XIX век. Технологията вече не изискваше цял ден да се навеждаш над печката, а прахосмукачката можеше да направи килима безупречно чист за минути.
Както показа историкът Рут Коуън в книгата си “Повече работа за майката” от 1983 г., през по-голямата част от ХХ век резултатът не е увеличаване на свободното време на хората, натоварени с домакинската работа. Случва се точно обратното:
С повишаването на ефективността на домакинската работа се повишават и стандартите за чистота и домашен ред, които обществото очаква.
Сега разбирате ли къде е проблема?
- Когато килимът в хола вече можеше да се поддържа идеално чист, той трябваше да бъде чист постоянно;
- Когато дрехите никога вече не трябваше да бъдат мръсни, мръсотията стана недопустима.
В наши дни…
Сега може да отговаряте на служебните си имейли от леглото и то дори в полунощ. Така че трябва ли съобщението, което сте получили в 17,30 ч., наистина да чака до сутринта за вашия отговор?
Разбира се, че не…
Ако питате мен, майната му на всичко това!
Натискът постоянно да оптимизираме работното си време и непрекъснато да променяме рутината си, може да бъде жесток и депресиращ.
За да повишаваме стойността си в очите на партньори и работодатели започнахме да използваме инструменти за списъци със задачи, техники като Pomodoro, софтуери за прехвърляне на мислите ни в нещо като втори мозък и т.н. Тези неща понякога обаче имат и обратен ефект.
Може да прекарате толкова дълго време в управление на времето си, че никога да не стигнете до самата задача, камо ли до целта.
По своята същност това са задачи, които водят до допълнителни задачи, които ви разсейват от първоначалната цел.
Но какво да направим, за да сме по-ефективни и то, без да изгорим душата си?
Сервираме отговорите веднага…
