Къде изчезнаха яките топки на хората?

В lifehack е чичо Лари, за да ви загрее вратлето сЪс шамари

Директен и безкомпромисен, Лари Уингет отново е на страниците на lifehack.bg, този път, за да представи новата си книга „Трябва да имаш яки топки„. В нея той разказва за нов начин на мислене. За чисто нов начин на живот или с други думи:

Да си отгледаш яки топки, няма нищо общо с онова, което е между краката ти, а с другото, което е значително по-нагоре – между ушите ти!

Благодарение на издателска къща „Кръгозор“  публикуваме емблематична част от новата шамаросващата стратегия на „Питбулът на личностното развитие“, описана в новата му книга, която ще ви покаже как да закалите меките си топки.


Вижте, става дума за отношение, а не за анатомия.

Някога хората са имали топки, и то какви!

Когато бях по-млад, никой не търпеше да се бъзикат с него. Ако обидиш или нагрубиш някого, шутът в задника ти не закъснява. Ако се отваряш на майка си, получаваш шамар от нея, че после и от баща си. Ако се забъркаш в неприятности в училище, първата мисъл на родителите ти не е да съдят учителя или училището, защото си знаят, че проблемът си ти и те държат отговорен за това. Ако някой в училище те тормози, семейството ти се заема да те научи как да отстояваш себе си, а учителите ти те оставят да разрешиш проблема с другото хлапе без никаква или почти никаква намеса. Ако на работното си място лъжеш или многократно закъсняваш, те уволняват.

Къде са тези яки топки днес?

Смятам, че бяхме кастрирани от усмихнатото личице, психологическите брътвежи, позитивното мислене и популярните напътствия в стил „прегръщай всички“, „ти си специален“ и „можеш да постигнеш всичко“.

Онези, които не отстояват нищо, се подвеждат от всичко.

Доколкото съм в състояние да си спомня, цялата тази простотия започна в края на 60-те години на XX век с книгата на Томас Харис „Аз съм добре, ти си добре“. Ако питате мен, заглавието се доближава повече до: „Аз не съм чак толкова велик, обаче ти си направо непоносим!“. Оттам нататък мантрата бе подета от хипитата с тяхното поколение на любовта и идиотските им изрази от рода на: „Това е върхът!“. Ямайците пък ни предложиха своя версия – „Няма проблеми, човече!“.

Да де, обаче това не е върхът и проблем всъщност има.

После битниците и хипитата запяха: „Бъди готин!“ Голяма грешка! Така преминахме от „бъди отговорен“ към „бъди готин“ и всичко започна да се разпада.

Някъде по пътя, по който ни поведе този начин на мислене, достигнахме до място, където от нас се очакваше просто да оставим хората да си бъдат идиоти толкова, колкото си искат, и изобщо да не се тревожим за това. Престанахме да държим околните отговорни за грешките им – дотолкова, че дори започнахме да ги подпомагаме да грешат, а после им плащахме гаранцията. Размекнахме се.

Защо се размекнаха яките ни топки?

Преди поколението на бейбибумърите не е имало подобни „движения за самопомощ“ – имало е само движение „помогни си сам“. Написахме бестселъри като „Можеш, ако мислиш, че можеш“ и „Силата на положителното мислене“ на Норман Винсънт Пийл и „Мисли и забогатявай“ на Наполеон Хил.

После взехме един пътуващ продавач на тенджери и тигани на име Зиг Зиглър и го превърнахме в цар на мотивационните сказки.

След това създадохме цяла индустрия от мотивационни лектори като Тони Робинс, Джим Рон, Ърл Найтингейл и да, дори Лари Уингет. Някои решиха да добавят и религиозен елемент и включиха в уравнението даже и Исус Христос – така се сдобихме с Робърт Шулър, а наскоро и с проповедника Джоел Остин.

Накрая разширихме още повече границите на тази идея и се оказахме с книги като „Тайната“ и „Законът на привличането“ и народът започна да гледа в устата отрепки с месиански комплекси като Джеймс Рей.

Толкова лошо нещо ли е индустрията за самопомощ? И какво да кажем за хилядите мотивационни лектори, които ви поднасят с рев позитивни успокоителни хапчета от сцените по целия свят – те лоши ли са?

Всъщност не. Нека се изясним – аз не виня вестоносеца! Не виня и посланието. Само по себе си посланието не е никак лошо, но ние го опорочихме и покварихме, и накрая получихме точно обратното на първоначалното намерение.

Първоначалното намерение беше да накараме хората да осъзнаят, че силата, с която биха могли да променят нещата в живота си, се крие в тях самите, дълбоко в тях. Целта беше да възвърнем на хората увереността да излязат смело на сцената на живота, да заработят и да използват талантите си, за да преуспеят и да постигнат щастие и благоденствие. Посланието беше предназначено да вдъхнови хората и те да станат онова, за което притежават потенциала да станат. Това вдъхновяващо послание е изключително важно, необходимо и могъщо.

За съжаление, то бе изкривено, обезобразено и в редица случаи направо изгубено. Превърнахме търсенето на силата в себе си в търсене на помощ отвън.


Зиг Зиглър казваше:

Можете да бъдете всичко, което искате да бъдете, да правите всичко, което искате да правите, и да имате всичко, което искате да имате, стига да вярвате в себе си.

Целта на това твърдение бе да вдъхне сили на хората да бъдат уверени в себе си и да повярват в способността си да работят и да постигат целите и въжделенията си.

Но ние объркахме всичко.

Може би леността ни бе тази, която доведе до объркването, или може би се дължеше на прогресиращия упадък на трудовата етика, или на още по-бързо плъзгащите се към дъното морални норми, или на онази сивееща сфера на почтеността, която се шири необуздано из кръговете на работниците, бизнеса и правителството.

Добавете към всичко това и нашата алчност, и нездравословния ламтеж към още повече, и още повече, И ОЩЕ ПОВЕЧЕ.

Може би причината е в жаждата ни за сензации, подхранвана от неутолимата потребност да бъдем забавлявани. Или може би е преклонението ни пред повърхностното, безсъдържателното и абсурдното.

Каквато и да бе причината, тя преобрази цялото движение за самопомощ и самоусъвършенстване. И незнайно как, лека-полека, то измести ударението си от сам, каквото беше първоначалното му послание, към помощ.

Какво е решението на проблема ли?

Просто престанете да мислите за помощ, а се обърнете отново към себе си, към понятието сам. Престанете да обвинявате другите! Престанете да очаквате някой друг да ви спаси и да ви извади от калта! Не се превръщайте в сляп и безропотен последовател на идеите на която и да било личност, група, партия, църква или някакво друго „организирано“ движение! Разчитайте на собствения си мозък и на способностите си, за да си създадете живота, който искате!

С други думи, стегнете се в кръста, съберете кураж, сдобийте се с яки топки!

„Не знам какъв е ключът към успеха, но ключът към провала безсъмнено е да се опитваш да угодиш на всички.“ – Бил Косби

Какво означава да имаш яки топки ли?

Пример за човек с топки от света на бизнеса е Фред Смит. Още в колежа Фред написал научен доклад за куриерско обслужване в рамките на 24 часа и макар всички да му повтаряли, че идеята му не е осъществима, той я превърнал в реалността, която днес познаваме като „Федерал Експрес“.

Същият е и Тони Хсие. Тони започнал с интернет мрежа за реклами, която по-късно се превърнала в популярния онлайн магазин за обувки и аксесоари „Запос“, който той продаде на „Амазон“ за 1,2 милиарда долара.

В света на спорта първото име, което ми идва наум, е Джаки Робинсън, който сигурно е най-храбрият мъж с най-яките топки в историята на спорта. За живота му беше направен филм  – „42 – невероятната история на Джаки Робинсън„.

В развлекателния бизнес също има невероятни личности с удивителни топки.

Образец за такъв човек, разбира се, е Елвис Пресли, първопроходникът. Същото може да се каже за Литъл Ричард. Да бъдеш първопроходник е адски трудно във всеки един бизнес, но тези мъже го направиха, бяха автентични и промениха музиката завинаги.

Един от любимите ми примери за човек с яки топки е капитан Удроу Кол от „Самотният гълъб“ – велика книга и може би най-добрата, превърната и във филм (уестърн). Удроу носи мъртвото тяло на най-добрия си приятел Гюс пет хиляди километра, за да го погребе там, където е обещал, че ще го направи.

В онези времена хората наистина са вземали съвсем на сериозно дадената дума!

Вие също познавате хора, които илюстрират поведението, за което говоря – те може би не са особено известни личности, а просто добри, свестни хора. Хора, които държат юздите на живота си, които не се страхуват да се опълчат на трудностите и да им отвърнат с достойнство.

Може би познавате някоя самотна майка, която не се изживява като жертва, а управлява сама живота си и работи здраво, за да се грижи за детето си и финансово, и като добър родител. Или някой човек, който е бил в затвора, но в крайна сметка е поел отговорност за живота си, поправил се е и сега дава своя принос за обществото.


Големият въпрос: Как да се сдобием с яки топки?

Трябва да имаш яки топки - Лари УингетПредлагам дузина начина за това в книгата си „Трябва да имаш яки топки”. Tя е тактически издържана, като наръчник за отглеждане на топки. Но преди да си я купите, ето още няколко съвета:

  • Спри да мрънкаш. Никой не се интересува от проблемите ти. Хората просто се радват, че ти имаш проблеми, а не те. Ако ти не желаеш сам да разрешиш проблема си, направи услуга и на себе си,  и на другите и си затвори устата! Освен това оплакването те поставя в ролята на жертва, което води до още проблеми.
  • Направи си планове.  Плановете имат могъща сила. Да живееш живота си както дойде, е точно това, което правят жертвите. Хората с план имат контрол над събитията. Планирай парите си – чрез бюджет, планирай живота си, кариерата си, дори забавленията през уикенда.
  • Знай в какво вярваш.  Бъди наясно кои принципи са определящи за теб и с кои никога не би направил компромис. Отстоявай ги. Изправи се срещу другите, когато нападат твоите принципи.

Какви са ползите от това да имаш топки?

Куражът, увереността и личното удовлетворение са само някои от тях.

С тези неща идват и успехът, гордостта, уважението и много други. Да развиете мисленето „да имаш топки”, е най-доброто нещо, което може да направите за себе си.

Да, ще бъдете нападани и наричани как ли не, защото заемате позиция, но ще изпитате чувство на гордост, каквото преди не сте усещали. И ще видите резултати, каквито никога преди не сте имали.

Онзи, който много го бива в извиненията, рядко го бива за нещо друго. – Бенджамин Франклин

  • 57
  •  
  •  
  • Въпросният бродяга доста арогантно плюе наред когото свари, страшно е отворингяз да каже на мнозина че са тъпанари, отрепки и че за нищо не стават, но Лари пропуска най – важното : да започне с това КОЙ Е ТОЙ ? Да спомене две – три думи за себе си. Е, аз ще го направя вместо него. Лари е КОНКУРЕНТ на изброените от него „нещастници“, конкурент, котйо решава да ги измести от пазара със селският номер на оклеветяването. Лари е типичен помияр. Защото не изтъква своето творчество, а само храчи по чуждото.

    • Това и аз си го помислих преди няколко дена, след като гледах един архив по ТВ. И преди е било долу горе същото

  • Много истина има, но хората не се осъзнават какви мрънкачи са станали (в частност голяма част от българите в България и по света) преди бяха по-сурови времената и хората се оправяха сами, не чакаха помощ, защото нямаше от къде.
    Май доста хора не са чели народната приказка за тримата братя и неволята 🙂

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >
     

    Най-голямото намаление за годината! Вземи 50% отстъпка за най-желания абонамент научи повече