Умът има собствени стойности и сам може да направи рай от ада, ад от рая. – Джон Молтън
Hue живеем в света, който съзнателно или несъзнателно сме избрали. Ако изберем блаженството, получаваме блаженство. Ако изберем нещастието – получаваме него.
Убежденията са основата на съвършенството…или на нашия упадък.
Нашите убеждения представляват специфичен, постоянен организиран подход към възприятията. Те са фундаменталното решение, което взимаме за това как да възприемаме живота си и оттам – как да го живеем.
Те са начинът, по който включваме или изключваме съзнанието си.
Така че първата стъпка към съвършенството е да открием кои убеждения ни насочват към желаните от нас резултати.
Пътят към успеха се състои в това да определим целта, да предприемем действия, да сме наясно какви резултати ще постигнем и да имаме гъвкавостта да се променяме, докато успеем. Същото важи и за убежденията.
Трябва да открием убежденията, които подкрепят нашата цел – убежденията, които ще ни отведат там, където искаме да стигнем. Ако убежденията ни не правят всичко това, трябва да ги захвърлим и да опитаме нещо ново.
Понякога, когато се спомене нещо като израза „лъжи за успеха“, хората се притесняват. Кой иска да живее в лъжи? Това, което имаме тук предвид обаче е, че ние не знаем какъв е светът в действителност.
Не знаем дали извитата линия е изпъкнала, или вдлъбната. Не знаем дали убежденията ни са верни или погрешни.
Това, което знаем обаче, е дали те имат благотворен ефект – дали ни подкрепят, дали обогатяват живота ни, дали ни правят по-добри, дали ни помагат и дали помагат на другите. Тук думата „лъжа” се използва като непрекъснато напомняне, че ние не знаем със сигурност точно как стоят нещата.
След като веднъж приемем, че линията е вдлъбната, не можем повече да гледаме на нея като на изпъкнала.
Думата „лъжа” не означава „измамно или нечестно”, това е по-скоро полезен начин да си напомним, че независимо от това, доколко вярваме в дадена идея, умовете ни трябва да бъдат отворени за други възможности и за непрекъснато обучение.
В следващите няколко статии, които ще събера в поредицата “Седем лъжи за успеха” Ви предлагам да разгледате именно седем основни убеждения и да решите дали те са полезни за вас, но преди това…
Разликата, която променя всичко…
[sws_divider_line]
Има нещо странно в живота – ако отказвате да приемете нещо друго, освен най-доброто, много често го получавате.
Той се движеше по магистралата със сто километра в час и всичко стана за миг. Нещо встрани от пътя привлече погледа му и когато той отново погледна в посоката, в която пътуваше, имаше само секунда, за да реагира.
Беше прекалено късно.
Големият камион пред него беше спрял неочаквано.
Веднага, в опит да спаси живота си, той наклони мотоциклета и започна ужасяващо хлъзгане, което сякаш продължи безкрайно дълго.
С мъчително бавно движение той се приплъзна под камиона. Капачката на резервоара за бензина изпадна и се случи най-лошото – горивото се разля и се запали.
Следващият му съзнателен момент беше, когато се събуди на болнично легло с туптяща болка, без да може да се помръдне, без да смее да диша. Три четвърти от тялото му беше покрито с ужасни изгаряния от трета степен. Той обаче отказа да се предаде. Пребори се, върна се към живота и продължи кариерата си.
Тогава претърпя следващия разтърсващ удар – самолетна катастрофа, която го остави завинаги парализиран от кръста надолу.
В живота на всеки мъж и жена идва момент на пределно предизвикателство – момент, в който се проверяват всички ресурси, с които разполагаме. Момент, в който животът изглежда несправедлив. Момент, в който вярата, ценностите, търпението, съчувствието, способността ни да се съхраним, са доведени до краен предел, дори отвъд тях. Някои хора използват подобни тестове като шанс да станат по-добри, други позволяват на тези събития да разрушат живота им.
Дали сте се замисляли някога какво определя различния начин, по който човешките същества реагират на предизвикателствата на живота?
Какво създава лидера, преуспяващия? Как така много хора по света живеят радостно, независимо от всички беди, които са изпитали, докато други, които като че имат всичко, живеят живот, пълен с отчаяние, гняв и депресия?
Нека споделя с вас друга човешка история и да отбележим разликите между двамата. Неговият живот изглежда много по-радостен. Той е баснословно богат, изключително талантлив артист, с огромна тълпа почитатели.
На двадесет и две години става най-младия член на прославената комедийна трупа на Чикаго – „Секънд Сити”. Почти веднага го признават за звездата на представленията. Скоро след това завоюва голям успех на театралната сцена в Ню Йорк. Става една от най-нашумелите телевизионни звезди на 70-те години, после – една от най-известните национални филмови звезди.
Пренасочва се към музиката и се радва на същия незабавен успех.
Има десетки възхищаващи се от него, приятели, добър брак, чудесни къщи в Ню Йорк и Мартас Винярд. Като че ли има всичко, което човек би могъл да пожелае.
Кой от тези двама души бихте желали да бъдете? Трудно е да си представим, че някой би предпочел живота на първия.
Нека ви кажа обаче още нещо за тези двама души.
Първият е един от най-жизнените, силни и преуспяващи хора, които познавам. Името му е У. Мичъл и той е жив, в добро здраве и живее в Колорадо.
След ужасната катастрофа с мотоциклета, той се радва на повече успех и щастие, отколкото повечето хора постигат през целия си живот. Той завърза чудесни приятелства с някои от най-влиятелните хора в Америка.
Стана милионер. Дори кандидатства за член на Конгреса, независимо от факта, че лицето му е силно обезобразено.
Лозунгът на неговата кампания: “Изпратете ме в Конгреса и ще видите, че не съм само едно хубаво лице.”
Всички вие вероятно сте чували за втория човек…Вероятно ви е доставил много удоволствие и радост. Казва се Джон Белуши.
Той беше един от най-известните комици на едно малко по-минало време и един от най-преуспяващите артисти в шоубизнеса през 70-те години. Белуши можа да обогати живота на безброй много хора, но не и своя собствен.
Когато на тридесет и три години умря от, както постанови следователят, “остро отравяне от кокаин и хероин“, малцина от онези, които го познаваха бяха изненадани. Човекът, който имаше всичко, беше станал безволев, неконтролируем, преждевременно остарял наркоман. Външно погледнато, той имаше всичко.
Вътрешно – години наред не го поддържаше нищо.
С подобни примери се сблъскваме непрекъснато. Чували ли сте за Пит Струдуик? Роден без ръце и крака, той стана маратонец и вече е пробягал 25 000 мили.
Помислете за страхотната история на Хелън Келър. Или за Кенди Лайтнър, основателката на фондацията „Майки против шофиране в пияно състояние”.
Тя преживя ужасна трагедия – смъртта на дъщеря си, прегазена от пиян шофьор и създаде организация, която спаси стотици, може би хиляди живота.
От друга страна, помислете за хора като Мерилин Монро или Ърнест Хемингуей, хора с фантастични успехи, които в края на краищата се самоунищожиха.
И така, питам ви, каква е разликата между тези, които имат и тези, които нямат? Каква е разликата между тези, които могат и тези, които не могат? Каква е разликата между тези, които действат и тези, които бездействат? Защо някои хора преодоляват ужасни, немислими нещастия и превръщат живота си в триумф, докато други, независимо от всички предимства, обръщат живота си в катастрофа? Защо едни използват всеки свой опит и го карат да работи за тях, а други използват всеки опит, за да го накарат да работи против тях? Каква е разликата между У. Мичъл и Джон Белуши? Каква е разликата, която променя из основи качеството на живота?
Цялата разлика идва от това, по какъв начин общуваме със самите себе си и от действията, които предприемаме. Какво правим, когато опитваме всичко възможно, за да успеем и въпреки това нещата се объркват?
Хората, които преуспяват, имат не по-малко проблеми от тези, които се провалят. Единствените хора без проблеми са тези в гробищата.
Провалът се отличава от успеха не по това, което ни се случва. Цялата разлика се състои в това, как възприемаме случилото се и какво правим после.
Когато У. Мичъл разбрал, че три четвърти от тялото му е покрито с изгаряния трета степен, той имал възможността да реши как да интерпретира тази информация.
Същността на това събитие можело да стане причина да умре, да тъжи или каквото и да е друго, което искал да направи. Той решил постоянно да си повтаря, че това преживяване има предназначение.
Това преживяване един ден ще му осигури дори по-големи предимства по пътя към неговата цел да остави следа след себе си.
В резултат на този вътрешен обмен на мисли той си създал редица убеждения и ценности, които продължили да направляват живота му с чувството за преимущество, а не за трагедия – дори след като се парализирал.
Как можа Пит Струдуик успешно да пробяга Пайкс Пик, най-трудния маратон в света, макар че няма ръце и крака? Много просто.
Той беше овладял общуването със самия себе си. Когато усещанията в тялото му изпращали сигнали, които в миналото интерпретирал като болка, ограничение или изтощение, той просто им поставял нови имена и продължил да общува с нервната си система по начин, който му позволил да продължи да бяга.
За да моделираме съвършенството, трябва да започнем със системите от убеждения за съвършенството!
Тони Робинс казва, че е установил, че тези седем убеждения са давали сила на хората да използват повече, да правят повече, да предприемат по-енергични действия и да постигат по-добри резултати.
Той не казва, че това са единствените убеждения, водещи до успех. Те са начало. Те са помогнали на други хора и сега имате възможност да прецените дали биха могли да помогнат и на вас:
Убеждение 1: Всичко става по някакви причина, има някаква цел и играе някаква роля в живота ни.
[sws_divider_line]
Спомняте ли си историята на У. Мичъл, за която говорихме преди малко? Кое беше основното убеждение, което му помогна да преодолее нещастието?
Той реши да приеме това, което му се е случило и да го накара да работи за него, като използва всички възможности.
По същия начин преуспяващите хора имат невероятната интуиция да откриват в дадена ситуация възможностите, положителните резултати, които могат да извлекат от нея. Независимо от отрицателната обратна връзка, която получават от средата си, те мислят за възможностите.
Те смятат, че за всяко нещо, което се случва, има причина и тя им помага. Те вярват, че всяка несполука съдържа зародиша на равностойна, или дори по-голяма, бъдеща придобивка. Мога да ви гарантирам, че хората, които постигат изключителни резултати, мислят по този начин.
Помислете за това във вашия собствен живот.
Има безкрайно много начини да се реагира в дадена ситуация. Да речем, че не сте успели да сключите договор, на който сте разчитали и който сте заслужавали.
В такъв случай някои от нас биха се почувствали обидени, безсилни и биха изпаднали в меланхолия. Други ще се вбесят.
Можем да обвиним компанията, отказала договора, казвайки, че тези хора не разбират нищо. Можем също така да обвиним собствените си служители, че са провалили нещо сигурно. Всичко това ще ни позволи да изпуснем парата, но всъщност не ни помага. Не ни отвежда по-близо до желания изход.
Нужна е голяма дисциплина, за да се върнем назад и да преминем отново по стъпките си, да си вземем поука от мъчителните уроци, да укрепим позициите си и да погледнем към новите възможности. Само така може да се получи положителен резултат от това, което изглежда като провал.
Нека ви дам един красноречив пример за използване на възможностите.
Мерилин Хамилтън, бивша учителка и кралица на красотата, е преуспяваща бизнес дама във фресно, Калифорния.
Тя оцеляла при ужасна катастрофа.
Когато била на двадесет и девет години, планерът й се разбил в стръмна скала и тя останала прикована към инвалидна количка, парализирана от кръста надолу.
Мерилин Хамилтън би могла да изпадне в отчаяние, мислейки за нещата, които вече не е в състояние да върши. Вместо това, тя насочила вниманието си към открилите се пред нея възможности. Успяла да ги види в трагедията си.
От самото начало тя не харесвала инвалидната си количка.
Чувствала се безсилна в нея, смятала я за прекалено ограничаваща.
Вие или аз например не бихме могли да преценим ефективността на инвалидната количка. Мерилин Хамилтън обаче успяла.
Тя решила, че е в състояние да проектира по-добра количка.
И така, заедно с двама приятели, които произвеждали планери, тя започнала работа върху прототип на по-добра инвалидна количка.
Тримата създали компания, наречена „Моушън Дизайн”.
Сега това е преуспяваща организация с печалби за милиони долари, която извърши революция в производството на инвалидни колички и спечели наградата на Калифорния за малък бизнес през 1984 г.
През 1981 г. те наеха първия си работник, а сега за тях работят повече от 80 души и имат над осемстотин дилъри.
Не знам дали Мерилин Хамилтън е отделила време някога съзнателно да формулира убежденията си, но тя е действала с динамично чувство за възможностите, с чувството за това, какво може да направи.
Практически всеки голям успех тръгва от същата изходна база. Отделете един момент, за да помислите пак за убежденията си.
Какво очаквате обикновено – нещата да вървят добре или зле? Очаквате усилията ви да успеят, или очаквате да се осуетят? Какво виждате в дадена ситуация – възможностите или пречките?
Много хора акцентират повече върху отрицателното, отколкото върху положителното. Първата стъпка към промяната е да го осъзнаете.
Вярата в ограниченията създава ограничени хора.
Ключът е в това да се освободим от ограниченията и да работим с по-голям набор от ресурси. Лидери в нашето общество стават хората, които забелязват възможностите – те могат да отидат в пустинята и да видят градина. Невъзможно ли ви се струва? Ако имате силна вяра в дадена възможност, вероятно ще я постигнете.
