Такъв е животът – нов и непознат! Непознат, защото се страхуваме от него, нов, защото сме отвърнали очи от действителността…Хората са такива, каквито са, и животът е такъв какъвто е. Ако искаме да ги променим, трябва да ги възприемем такива, каквито са в действителност! – Ричард Райт
В следващите редове ще имате възможност да разберете философията, която движи напред Фифти Сент, рапъра, който ни съветва винаги да си отваряме очите, да търсим възможността, “да виждаме през другите”, докато те просто си говорят празни приказки…
В тази поредица от няколко части искам да Ви разкажа за няколко тежки епизода от истинските житейски премеждия, изпитанията на Къртис Джаксън по пътя към успеха- много преди да стане 50 Cent.
И дори в момента да подходите с известен скептицизъм относно неговата репутация, музика и т.н. уверявам Ви, че в крайна сметка ще останете доста вдъхновени, мотивирани и на съвсем различно мнение – гарантирано!
Така че да не губим време и да започваме:
[sws_divider_line]
Когато бил малък, Къртис Джаксън (бъдещият Фифти Сент) живеел с едно водещо чувство – амбицията. Повече от всичко той копнеел за нещата, които изглеждало, че никога няма да притежава – пари, свобода и сила.
Като гледал улиците на Южен Куинс, където израснал, Къртис виждал само една тъжна и потискаща действителност, която безпощадно се набивала на очи.
Той можел да ходи на училище и да бъде старателен ученик, но децата, които постъпвали по този начин, не стигали далеч, а влачели съществувание на нископлатени служители – колко позната мила, родна БГ картинка, нали?
Можел да изкарва бързи пари и с дребна престъпност, но тези, които тръгват по този път, или умират млади, или прекарват по-голямата част от своята младост в затвора.
Всичко това не би стояло като проблем, ако започнел да взема наркотици, но тръгнеш ли по този път, връщане няма.
Единствените хора, които виждал наоколо да водят начина на живот, за който той мечтаел, били уличните разпространители на дрога.
Те имали коли, хубави дрехи, живеели със стил – все проявления на силата, които се покривали с неговите амбиции.
Така на единадесетгодишна възраст Къртис вече бил направил своя избор да тръгне по този път и да стане най-добрият в тази работа.
Но колкото повече навлизал в тайните на занаята, толкова повече си давал сметка, че действителността е много по-мрачна и сурова, отколкото си представял дотогава.
Любителите на дрогата – неговите клиенти, били капризни и трудно предвидими.
Колегите дилъри се изтрепвали да се конкурират за едни и същи ограничени на брой улични ъгли и всеки миг били готови да ти забият нож в гърба.
По-крупните търговци, покриващи със стока цели квартали, често били агресивни и здраво биели. Ако нещата ти потръгнат добре, все ще се намери някой, който да поиска да ти вземе спечеленото.
А и полицаите са навсякъде. Една грешна стъпка и се озоваваш в затвора.
Как да успее човек в този хаос и как да избегне толкова неизбежни опасности, струпани на едно място? Изглеждало почти невъзможно.
Един ден Къртис обсъждал тези рискови страни на занаята с един по-голям от него дилър на име Трут, който му обяснил нещо, останало запечатано в паметта му:
Не се оплаквай от трудностите, казал той.
В действителност трудният живот по тези улици е Божи дар, ако знаеш какво правиш. Защото в този толкова опасен свят наркоразпространителят трябва непрестанно да внимава за това, което става наоколо.
Той трябва да усеща улицата – къде има проблеми и къде могат да се появят нови възможности.
Трябва да може да вижда през всичките глупости, които му говорят хората, какво всъщност кроят и какви са истинските им намерения.
Той трябва добре да преценява и себе си, да познава докъде се простират възможностите му и кои са слабите му страни.
Така се изостря вътрешното око на дилъра до крайност и го прави отличен наблюдател на всичко случващо се и в това е неговата сила.
Най-голямата опасност, която може да ни застигне, казал Трут, не идва от полицията или от някой конкурент, а от самите нас, ако си позволим да се размекнем. Виждал съм това да се случва на много дилъри.
Когато нещата потръгнат, те започват да си мислят, че така ще бъде винаги, и отклоняват своето внимание от улицата. Ако пък нещата не вървят, решават да приложат някаква глупава схема и да спечелят малко бързи пари.
И двата случая водят до незабавен провал.
Ако загубиш способността си да усещаш пулса на улицата, просто трябва да се гръмнеш.
През следващите месеци Къртис все по-често се замислял над казаното от Трут и започнал да ги проумява.
Решил да адаптира думите му в нещо като кодекс, от който да се ръководи в живота си.
Нямало да се доверява на никого; щял да прикрива намеренията си, дори и от приятелите и партньорите; и независимо колко добре или зле се развивал животът му, щял да си остане заклет реалист, който не си позволява погледът му да се притъпи и вниманието му да се отклони от улицата – ние от lifehack.bg бихме казали – страхотна стратегия!.
През следващите няколко години той станал един от най-умелите улични разпространители на наркотици в квартала и ръководел малък екип, с който печелел добри пари.
Бъдещето изглеждало многообещаващо, но едно малко невнимание го пратило в мрежите на полицията.
Така на шестнадесетгодишна възраст, малкото момче, което по-късно ще се превърне в крал на черната рап музика, се озовало с девет месечна присъда в център за шокова рехабилитация в северната част на Ню Йорк.
В това непознато за него пространство, където имал достатъчно време да направи равносметка на живота си, най-неочаквано думите на Трут отново изплували в съзнанието му.
Моментът не бил подходящ за изпадане в депресия или за мечти, а да насочи вътрешното си дилърско око към самия себе си и към света, в който живеел.
И най-вече да си даде сметка за това, което вижда, независимо колко отблъскващо е то.
Амбициите му били необуздани; искал да притежава реална власт, която сам си е извоювал. Но уличните дилъри не доживяват достатъчно дълго, за да постигнат това. Тяхната работа е за млади хора.
Докато станат на двадесет години, те вече не могат да следват забързания ритъм и или им се случва нещо неприятно, или бързат да се хванат на някаква по-сигурна, макар и нископлатена работа.
Това, което ги заслепява и ги докарва до такова незавидно положение, са парите и луксозният начин на живот от добрите времена, за който си въобразяват, че няма никога да свърши. Вече много се страхуват да опитат нещо ново.
Няма значение колко си умен – всеки си има таван, до който може да се издигне.
Къртис трябвало вече да се събуди от този сън и да излезе от играта, докато все още бил млад и имал възможност да осъществи амбициите си. И не трябвало да се бои от нищо.
От такива изходни позиции той решил да направи пробив в света на музиката.
Трябвало да си намери ментор – някой, който да го научи на най-важното. Предстояло му да изучи всичко, което може, за музиката и за музикалния бизнес.
Но не предвиждал за себе си план „Б” – или щял да успее, или да умре.
Заловил се амбициозно за тази работа и положил отчаяни усилия да се пренастрои към света на музиката, където да извоюва място за себе си.
Трябвало да си изработи привлекателен саунд и със своите изпълнения да засегне онова, което вълнува улицата.
След една убийствено трудна кампания с компилации по улиците на Ню Йорк той най-сетне привлякъл вниманието на Еминем и веднага последвало предложение за запис.
Изглеждало, че детската му мечта се е сбъднала. Притежавал вече и пари, и власт. Хората се отнасяли внимателно с него. Навсякъде го ласкаели с надеждата да станат част от неговия успех.
Той просто усеща как нещата се случват – добронамерена преса, ласкателни почитатели, – всичко му се поднасяло сякаш на тепсия и замъглявало неговите представи за реалността.
На повърхността всичко изглеждало велико, но дали било така в действителност?
[sws_divider_line]
В този момент повече от всякога той се нуждаел от онова проницателно вътрешно око, което да прозре през измамния блясък и шум.
Колкото повече навлизал в света на шоубизнеса, толкова по-ясно му ставало, че реалността там е също така сурова като тази на улицата.
Администраторите, които управляват звукозаписните компании, са безмилостни. Те ви омайват с изисканите си приказки, но в действителност малко ги е грижа за бъдещето ви като артист.
Интересува ги само да ви изстискат като лимон и да вземат всеки ваш долар.
Когато един ден вече не сте толкова привлекателен като обект, постепенно ще се озовете избутан встрани от пътя. А когато човек веднъж усети вкуса на успеха, залезът става още по-болезнен.
Всъщност вие се превръщате в пешка в тяхната игра. Един уличен наркоразпространител, който стои на някой ъгъл, фактически притежава повече сила и власт от един рапър.
А що се отнася до самия бизнес, по онова време продажбата на музикални записи била вече в упадък, защото хората започнали да търсят пиратски копия или други начини да се сдобият с харесваните от тях парчета.
Това се вижда и с невъоръжено око. Старият бизнес модел в бранша вече не съществува.
Същите тези администратори, които се правят на много печени, фактически се страхуват да приемат новите реалности.
Те се придържат стриктно към моделите от миналото и са готови да завлекат всички останали на дъното заедно със себе си – май така си мислят и тези, които платиха на нашия мил, роден Криско…
Но не и Фифти. Той ще избегне тази съдба, като поеме по нов път.
Той ще си изкове една нова и разнообразна бизнес империя, като музиката ще бъде само средство за постигането на тази цел.
Решенията, които взема, се основават върху многото неща, които е изчел за промените, забелязани отнето в музикалния свят; промени, които са повлияли на всички нива на бизнеса.
Нека другите да залагат на своите научни степени по бизнес администрация, на парите си и на своите връзки в обществото.
Вместо това той се опира на своето непогрешимо дилърско око, което само за няколко години го извежда от дъното на Америка до нейните върхове.
Действителността е моят наркотик. Колкото повече се сблъсквам с нея, толкова по-добре се чувствам. – Фифти Сент
Следва продължение…
[sws_divider_line]
Don`t look to the sky…No more…
А преди това вижте още и: Законът на непредвидените обстоятелства – самоувереност в стил 50 Cent
Е, какво мислите за 50 Cent? Как ви се струва пътя, през който е минал и висотите, до които е достигнал? Споделете с нас в полето за коментари или просто харесайте или споделете статията, за да ни подкрепите. Благодаря
