Да, Макиавели ми харесва, допада ми неговия начин на действие и методите, които използва, за да постигне целите си. Да, някой ще каже, че е брутален, подъл и т.н., но какво от това, нали е успявал, нали е оцелял в бурните времена на Ренесанса!
Да, харесвам Макиавели и точно за това в следващите редове на тази статия искам да ви представя три примера, за стил на живот в стилът на “Принца”, представени от Стенли Бинг-интерпретатор на “владетелят” на изкуството на властта. Примери, които ще Ви демонстрират част от подлия, но резултатен начин на действие на италианеца, приложен от доста известни, успешни, а някои и брутални личности с голяма доза резултат. Да започваме:
1. Ще експлоатира себе си по-малко, отколкото другите
[sws_divider_line]
Докато подремвах, си мислех, че това не е загуба на време. Марта Стюарт
Такива хора стават още на разсъмване. Всъщност те изобщо не стават, защото изобщо не са спали. А не спят, защото не могат да спят.
Ето Ви една интересна история за нереза Лу Герстнер, главатар на IBM, който в един прекрасен неделен следобед се обърнал към жена си и изръмжал:
Наистина нямам търпение да изчакам до утре, за да се затворя в кабинета си.
Повечето хора седят и чакат барбекюто да се загрее, положили на корема си ледена чаша „Абсолют”. Но не и Лy Герстнер. Той няма търпение да се добере до кабинета си.
Това е страхотен плюс…
Сай Нюхаус – „малкото джудженце“, което вкара Conde Nast в XXI, често приключва работния си ден около три-четири часа следобед.
Това обаче не означава, че Сай е мързелив човек. След един дванадесетчасов работен ден той просто е уморен. Да, точно така. Работният му ден е започнал в три или четири сутринта.
Ще попитате какво ли толкова може да се работи в тези нощни часове? Може да се мисли, дами и господа. Има един процес, който се нарича мислене.
Той става в четири или най-късно в пет. Отговаря на собствения си телефон докъм осем. Според вас какво ниво на активност изисква от своите хора един такъв тип?
Възможно ли е да приучиш и другите на този ненормален начин на смущаване на съня? Не зная. Но винаги можем да опитаме.
“Преди време, разказва Стенли Бинг, се мотаех около млад мениджър, който се чувстваше задължен да мисли за доброто на корпорация, струваща около три милиарда долара.
Ако трябва да бъда честен, казва Стенли, ще кажа, че на практика този човек не правеше почти нищо. Ролята му се изчерпваше със спотайване до момента, в който президентът на фирмата най-сетне реши, че е време да се предприеме нещо.
Тогава го викаха и искаха мнението му, което на практика ликвидираше всякакви проекти. Това не отнемаше много усилия. Но той беше от хората, които вярваха, че постоянно трябва да бъдем нащрек. Готовността беше всичко.
Да бъдеш подготвен…
За него 99% от работата беше свършена само защото е на място. И той винаги беше там. Голяма работа, а? Когато започнете да правите купища пари, можете да критикувате тази стратегия.
Хей, Роджър, тук горе сигурно имаш страхотен изгрев-подхвърля веднъж Стенли, убеден, че проявява страхотно остроумие.”
Да – каза той. Така е.
Стенли бива доста потресен, тъй като всеки нормален човек изпитва естествен стремеж към съня подобно на кучето. Но тези хора не са кучета.
Те изяждат кучетата.
2. Ще бъде непредвидим, защото това поведение ще му донесе предимство
[sws_divider_line]
Не исках да наранявам този човек. Беше много приятен джентълмен, говореше тихо. Точно това си мислех до момента, в който му прерязах гърлото. Убиецът Пери Смит от „Хладнокръвно” на Труман Капоути
Импулсивност. Избухливост. Променливост и непостоянство. Никой не знае какво ще направите в следващия миг. Но всички са убедени, че то ще бъде нещо голямо. И много, много лошо. А може би и добро. Не ви ли харесва изражението им? Нима не са сладки, чудейки се откъде ще им дойде?
Способността да се демонстрира абсолютна и дива непредсказуемост е често срещан инструмент на терористи, авторитарни режими, промиващи мозъци и изобщо на всички, които искат да доминират над останалите и да им оказват влияние.
Използват го, защото действа по-добре от директната заплаха, за която, стига да я очакваме, можем да се подготвим психически.
Истинският макиавелист е и артист – разиграва такова съвършено колебание, че околните никога не могат да се подготвят за това, което реално ще се стовари върху главите им.
Например Стив Брил – известен редактор, издател и медиен магнат, е много опитен в тая игра. По-низшите организми в ръководената от него империя никога не знаят какво ги чака.
Част от тях твърдят, че харесват големия шеф, защото той се грижи за тях, урежда членството им в разни фитнес зали и други заведения за укрепване на здравето, от време навреме ги кани в скъпи ресторанти, а на всичкото отгоре им плаща и заплати.
Но същите хора са убедени, че Стив е напълно непредсказуем и не се знае кога ще изригне като вулкан и ще започне да уволнява наред или пък в пристъп па язвителен сарказъм ще започне да запълва полетата на ръкописите със забележки от сорта „Случайно да ти е минавала мисълта за самоубийство?”
Истински великите принцове-макиавелисти имат предимство пред обикновените хора като вас и мен, просто, защото ние винаги преиграваме по мъничко. А при тях всичко се получава абсолютно естествено.
Предимството им е, че са противоречиви по природа. Вътре в тях липсва онзи интегриран и цялостен характер, който модулира цялостното им поведение.
Те са необятни, но едновременно с това динамично-фрагментирани. И винаги правят това, което са си наумили. Номерът е да прекаляваме и в двете крайности. Да сме адски любезни и адски подли. Да правим големи, дори гигантски отклонения. Да си доставяме огромно удоволствие. Да трупаме гнева си като снежна лавина. Все едно се връщаме в детството, а?
“Преди време, разказва Стенли Бинг, работих за човек, който беше наистина гадно копеле. Понякога Фил беше истински джентълмен.
Можеше да говори сърдечно както на малките, така и на големите хора, похвалите му бяха в състояние да те въздигнат на олимпийски висини, а критиката да те срути завинаги. Това зависеше единствено от това, кой Фил ще се появи.
Добрият Фил беше страхотен. Рационален, любезен, с логични изисквания. Лошият Фил имаше малки зли очички и склонност да уволнява и да наема отново хора в един и същи ден.
Веднъж той каза на вицепрезидента, с когото беше бъбрил непринудено допреди няколко минути, да отиде да подостри няколко молива. И докато зашеметеният човек се отдалечаваше със стиснати юмруци, Фил извика след него:
– И вече да не съм те чул да ме наричаш Фил!
За пръв път чувахме подобно нещо. И неволно се запитахме дали не е дошло времето да бъдем колективно понижени до нивото на острилки за моливи, тъй като до този момент всички се обръщахме към него на малко име?
По-късно, разказва още Стенли, видях същия този човек, превърнат в жертва, да крещи на секретарката си, с която обикновено имаше много добри взаимоотношения.
Управленският стил на Фил оказа заразителен ефект върху цялата организация. Това се нарича лидерство.”
Не ви съветвам да сте гадни копелета. Нашата цел е да държим хората на разстояние, като ги караме да ни разчитат като барометър всеки път, когато ни видят.
Това ще ги накара да изпитват усещането, че всичко свършено от тях е нещо стойностно, нещо, което си струва.
3. Да се влюбиш в съдбата си
[sws_divider_line]
Виждам себе си като инструмент на воля, по-голяма от моята и наистина се опитвам да се свържа с нея. През целия си живот съм знаела, че съм родена за велики дела. – Опра Уинфри
Някои от нас имат съдби. Други нямат. Ако не вярвате, че имате, значи нямате. Съжалявам. Наистина е трудно да изработите подобно отношение. Възможно е да сте го наследили по майчина линия.
Ако все още не вярвате, че имате съдба, по-добре побързайте. Имате широк избор. Като например:
- Аз идвам от дълбините, произлязъл съм от нищото. Ще отида на някое голямо място, мамо!
- Може да съм тих и старателен, но дълбоко в себе си съм убиец, орисан да доминира над останалите със скоростта и силата на своя интелект.
- Господ ме е избрал за важна мисия. Да пребъде волята Му.
- Между всички лоши неща, които бродят по света, аз съм най-лошото, орисан съм да ги управлявам.
- Ще стана голяма рок звезда.
Не е много сложно. Всъщност добрата съдба винаги е проста до глупост. Добрата новина е, че има толкова съдби, колкото са хората, нуждаещи се от тях.
За да създадете цялостна система от вярвания, построена върху тази невероятно тънка платформа, трябва да започнете да се самозаблуждавате. Много хора са едни гърди пред вас, затова по-добре побързайте…
Ето и най-емблематичният пример: образът на Кевин Спейси, на чийто брутален прагматизъм би завидял и самият Макиавели → Ето защо милиони хора смятат, че Франк Ъндърууд е съвременния Макиавели
