В тази статия ще поговорим за поведението на всякакъв тип лидери – като започнем от мениджъри и стигнем до децата, които разпореждат на връстниците си къде да поставят кофичката в пясъчника.
Какво е да бъдеш лидер?
На този въпрос сигурно могат да отговорят много лица начело на доказали се световни компании. Това са лица, които умеят да влияят на цели общества със своите идеи и хъс за работа. Разбира се, тук не говорим за този хъс, който притежава Царят Лъв, повеждайки глутницата към разкъсването на поредната си жертва. Разбира се има и подобни лидери, които не се спират пред нищо, за да постигнат целите си.
Но всички знаем, че не точно това е основната идея.
Да разкъсаш жертвата си и да оставиш от нея само негодната за употреба част, звучи доста жестоко особено за читателите с по-смела фантазия.
Лидер може да е всеки човек, който притежава необходимите качества, които да предизвикат тълпата, така че тя сама да пожелае да го последва.
Ефективното лидерство крие своите тайни.
Една и то основна, която трудно се разкрива, а на по-късен етап още по-трудно се осъзнава е емоцията властва в сърцата на подобни индивиди.
Тук е моментът да поставим акцент на емоциите и да не изпитваме смут докато ги разкриваме и говорим за тях.
Споменавам именно думата смут, защото в съвременното дигитално общество изразяваме, изказваме и демонстрираме емоции най-вече виртуално през социалните мрежи.
Толкова сме смели зад мониторите на завладяващите ни технологии, че всеки втори на практика се е трансформирал в „лидер“.
И естествено, моментът на истината ни връхлита, когато самите ние установим, че тези лидерски емоции леко ни убягват.
Особено когато се налага да осъществим жив контакт.
Напускайки пределите на нашите балкански красоти, макар и мислено, едни от най-отъпканите лидерски пътища ни отвеждат към Запада, където малко по-добре от нас жителите на тези развити държави знаят, че музиката на лидерството са емоциите.
Ако трябва да погледнем малко по-научно, за да си лидер трябва:
- да съществува интеракция
- да имаш последователи
- да създаваш плътни връзки/взаимоотношения
- да работиш в хармония с околните
- да изграждаш визии
- да работиш с надежда и страст
За да умеем до някаква степен да владеем нашите емоции е добре да знаем как се „разпръскват по нас“, а за това отговарят Симпатиковата и Парасимпатиковата нервни системи. Първата се активизира при стрес (страх, болка, гняв) и пуска в действие така необходимия хормон – кортизол. Той е необходим за преборването на стреса, въпреки, че може да повлияе много негативно, ако в организма има повече от необходимото количество.
Втората работи съвместно с хормона окситоцин и признаците за активирането й са затопляне, учестен пулс, а в по-широк смисъл – отворено съзнание, което се отдава на мечти и желания за бурни промени.
Как мислите? Определено второто е доста по-здравословно, нали ?
Ето тук е тънката разлика между лошите и добрите лидери. Първите се предават на стреса и освен на себе си влияят негативно и на околните.
Вторите използват четири типа активности, които не допускат това да е причината за техния провал:
- внимателност
- съчувствие
- надежда
- палавост
Вероятно се подсмихнахте относно последното?
Специално за него нека подчертая, че не говорим за онзи тип палавост, която се поражда, когато в нас преобладават онзи другия тип хормони.
Говорим за палавост, която да ни позволява да се смеем с другите. Да си подаряваме хубави моменти, изпълнени с детски, искрен смях.
По конкретната тема има направени и изложени редица изследвания.
Доказано е, че негативните спомени и емоции са три пъти по-въздействащи от позитивните. Затова е необходимо е да има баланс, който да води към обновяване.
Обновяването е процес, който образно може да се сравни със спокойни моменти в горещата вана след убийствено интензивен работен ден или да речем отпускаш вечерен секс.
Съществуват начини, които да задействат подобни усещания и, които най-вече биха били от полза на лидерите желаещи да се отличават от примитивния начин на мислене.
- Нещо важно, с което могат да допринесат за своята организация е разговорът.
Такъв, който акцентира върху положителните спомени и такъв, който предразполага желанието за развитие и осъществяването на индивидуални мечти.
Проучвания показват, че подобен разговор в рамките на 30 минути активира части от мозъка обвързани с представата за по-светло бъдеще.
За това, уважаеми лидери, не се страхувайте да разговаряте с хората от вашата общност, екип и т.н.
- Провокирайте ги!
Бихте могли да започнете подобен разговор с въпроса – „Как си представяте вашият образ след 10 години?“
Този въпрос, освен че ще повлияе чисто физически (както обяснихме по-горе) на човека срещу вас, но и ще ви покаже кои от важните качества липсват на човека отсреща, за да стане и той някога някакъв вид лидер.
- Експериментирайте фокусирайки се върху олята на всеки един във вашия екип.
Поставете следния въпрос: „С какво чувствате, че допринесохте през последната седмица за нашата компания?“.
След това може да окачите отговорите на видно табло. И всеки ден хората писали това да се сблъскват очи в очи с постигнатото от тях.
Колко по-добър стимул от това буквално да издигнеш на пиедестал малките постъпки, които всеки един прави за доброто и напредъка на общото благо? Колко по-хубаво от това да се почувстваш значим и още повече да провокираш другите да се почувстват значими?
И тъй като всеки един от нас трябва да се чувства значим ще ви попитам:
А вие, с какво чувствате, че допринесохте за по-добрия си живот, за вас самите като цяло през последната седмица? А за околните?
Занимавам се с Фейсбук маркетинг повече от 3 години. Работила съм за развитието на най-различни корпоративни Facebook страници: банки, мода, козметика, личностно развитие, здравословно хранене, българска хранителна продукция, заведения, хотели, спортни практики и др. В момента работя като партньор и съосновател на агенция за дигитален маркетинг. Обичам да пиша на теми като мотивация,личностно развитие и качествената комуникация. Всичко останало може да разберете от профилите ми в социалните мрежи Facebook, LinkedIn и личния ми блог – www.rosygeorgieva.com
→ Още по темата за лидерството:
