При лидерството правилното време е всичко!

Законът за правилното време помага на Джим Картър да стане президент на Съединените щати. Във време на постоянни промени, когато хората са объркани от войната вън Виетнам, аферата Уотъргейт, останали са без надежда и ценности, скептични към всяко лице, което има каквато и да е връзка с правителството във Вашингтон, се появява той. По време на своята кампания този бъдещ президент, който никога не е служил във Вашингтон казва за себе си:

„Обвиняват ме, че съм аутсайдер. Признавам си, такъв съм. За съжаление, по-голямата част от американците… също.“

Запознайте се с Джими Картър и неговата история.

Бележка: за съжаление няма, или поне аз не знам да има книга или сайт за личностно развитие, в която да са описани важни закони за живота и лидерството, илюстрирани с примери на достойни българи направили велики неща, и то при положение, че историята познава много такива. И точно защото американците са съумели така добре да рекламират своите водачи и лидери – именно тях ще Ви давам за пример…наистина за съжаление! Дано да не съм прав и дано ние да успеем все някога да запълним тази празнина, за която вероятно също имаме вина!

Настъпило е правилното време за едно непознато лице!

Когато си изясните Закона за правилното време, ще разберете защо Джими Картър е избран за президент на Съединените щати през 1976 г.

Всъщност, неговият живот и кариера се характеризират с добре изиграните ходове.

Когато завършва Анаполис, Картър възнамерява да гради кариера във Военноморските сили на Съединените щати, но тогава баща му умира неочаквано през 1953 г. и той се завръща в Плейнс, Джорджия, за да поеме семейния бизнес.

Само след няколко години се превръща в силен, уважаван бизнесмен и лидер в обществото. През 1962 г. времената започват да се менят.

Старата политическа машина в Джорджия със своите корумпирани методи за избиране на представители започва да се разпада. Тогава Картър решава да се кандидатира за член на сената в Джорджия.

Смята, че за първи път има възможност да бъде избран човек, който не е част от старата политическа система. Но среща големи трудности. Утвърдените политически шефове не са се отказали да се борят за своята територия. Един от корумпираните лидери открито заплашва избирателите в своята области и фалшифицира резултатите от изборите. Картър губи, но отказва да се предаде без бой. Обръща се към Върховния съд за проверка на резултатите и те биват опровергани. При повторният тур успява да запази своята позиция и печели изборите. През 1970г. се кандидатира за губернатор. Още веднъж успява да уцели правилното време и да бъде новият лидер, който предизвиква утвърдената политическа система.

Но не всеки може да уцели момента…

Следващата стъпка на Картър е направо немислима. Решава да се кандидатира за президент на Съединените щати, а цялата му политическа кариера се състои в един мандат като сенатор на Джорджия и един мандат като губернатор на щата.

Опитът му е минимален и не се е появявал на националната политическа сцена.

Картър е толкова неизвестен, че в състезанието „Познай кой съм аз?“ през 1973 г. (по това време той е губернатор) участниците не успяват да познаят неговата професия.

Когато Картър съобщава намеренията си да се кандидатира за президент, медиите не му обръщат никакво внимание. Смятат, че този неизвестен, бивш губернатор от Юга без, какъвто и да е опит във Вашингтон няма никакъв шанс да бъде излъчен от демократите, а да не говорим за президент.

Но Джими Картър е непоколебим.

Той и няколко ключови помощници разбират, че подходящото време е настъпило и се срещат да обсъдят възможностите. Биографът на Картър, Питър Г. Боурн, който присъства на това събрание казва, че е видял „уникална, отворена възможност за някой външен човек да седне в президентското кресло.“

Картър също вижда тази възможност и знае, че времето е „сега или никога“.

Той официално декларира своето участие през декември 1975 г.5 само година след приключването на мандата си като губернатор.

Реакцията на хората е крайно безразлична.

Законът за правилното време момент показва, че именно това е точното време, в което може да се кандидатира един външен човек.

Правилното време е всичко!

Великите лидери знаят, че времето кога да ръководиш е точно толкова важно, колкото и какво да направиш и накъде да тръгнеш.

Всеки път, при всеки ход има четири възможни резултата:

  • Грешното действие на грешното време води до катастрофа

Когато един лидер предприеме грешното действие в погрешното време, той със сигурност ще се изправи пред неприятни последици.

Опитът на американските войници да спасят пленниците в Ирак по време на управлението на Картър, е много удачен пример за това.

Точно преди да вземат решението за провеждане на спасителна мисия, министърът на външните работи твърди, че планът не е безупречен. Смята, че нещо ще се обърка и за нещастие е прав.

Няколко хеликоптера претърпяват механични повреди, един изчезва в пясъчна буря и друг се сблъсква с транспортен самолет, в който загиват осем служители.

Питьр Боурн определя ситуацията като „комбинация от лош късмет и военна непохватност“. Погрешното време изиграва лоша шега на Картър и стопява шансовете му за втори мандат.

  • Правилното действие в грешното време довежда до съпротива
  • Грешното действие в правилното време е грешка
  • Правилното действие в правилното време води до успех

Да направиш правилното нещо на правилното време неизбежно води до успех. Хората, принципите и процесите се пресичат, за да създадат невероятно въздействие.

Резултатът засяга не само лидера, но и последователите, и цялата организация. Когато се случи правилният лидер на правилното време, се случват невероятни неща.

Уинстън Чърчил стана министър-председател на Англия на шейсет години.

Той е прекарал целия си живот като ръководи другите, независимо дали е войник, писател или държавник. Но именно Втората световна война се оказва точното време, в което се издига като велик лидер.

С края на войната идва и края на неговия мандат. Хората, които са разчитали на него, го освобождават.

По време на своето обръщение към парламента по случай своята осемдесетгодишнина Чърчил говори за своята роля в управлението на Великобритания:

Никога ни съм приемал това, което много хора любезно твърдят, а именно, че съм вдъхновил нацията. Волята на народа беше твърда и безпощадна и както се доказа – непобедима. Аз просто я изразих на глас. Лъвското сърце принадлежеше на народа и на надпреварата, която беше обхванала света. Аз просто имах щастието да бъда призвания, който да изреве като лъв.

Приносът на Чърчил няма нищо общо с късмета, но се дължи до голяма степен на способностите му да използва подходящото време.

По друг случай Чърчил казва:

В живота на всеки човек настъпва моментът, за който е бил роден. Дава му се възможност да изпълни своята уникална мисия, за която е предопределен. В този момент, той става велик. Настъпил е неговият час.

Да разчетеш ситуацията и да знаеш какво да направиш съвсем не е достатъчно, за да успееш. Само правилното действие на правилното време може да донесе успех.

Всичко друго ще ти коства много. Това гласи един от основните закони на лидерството – законът за правилното време.

по материали на Джон Максуел

По темата за лидерството непременно вижте още и:

  • 24
  •  
  •  
  • И в България има примери за използването на закона. Цар Симеон се завърна като алтернатива на компроментирания политически елит. И Картър го избират, защото в него виждат надежда за промяна „отвън“.

  • 🔘 За Нас

    🔘 За Реклама


    🔘 Общи условия

    🔘 Права за ползване

    🔘 Privacy Policy

    🔘 Cookies

    🔘 Решаване на спорове


    LIFEHACK е медия за бизнес и личностно развитие, в която се публикува качествено съдържание по теми като дигитален маркетинг, онлайн бизнес, лидерство, предприемачество, мениджмънт, психология и продуктивност.


    Facebook

    📩 office@lifehack.bg

    >