Интуиция + Лидерство: това, което задължително трябва да знаете за тази комбинация

Интуиция + Лидерство: това, което задължително трябва да знаете за тази комбинация

Лидер е онзи, който знае пътя, върви по пътя и ни показва пътя!

Интуицията в лидерството е един от най-трудните за разбиране негови елементи, защото освен самите факти, тя обхваща инстинктите и недоловимите на пръв поглед особености.

Интуицията определя къде стои разделителната линия между просто добрите и великите лидери.

Лидерството е тяхната гледна точка!

Тъй като имат различна гледна точка добрите лидери инстинктивно, почти автоматично, знаят какво да направят.

Кариерата на американския генерал X. Нормън Шварцкопф е доказателство за това твърдение.

Той постоянно получава задачи, които никой не желае, но благодарение на своите лидерски качества, успява да обърне развитието на нещата.

По време на войната във Виетнам през 1969 г. той получава възможност да ръководи батальон, който никой не иска да поеме, наричан „Най-лошият от шестте“.

Тъй като войниците там имат отвратителна репутация, прякорът им точно затова е „Най-лошите от шестте.” Освен това са се провалили на годишната проверка като са получили едва шестнайсет точки от сто възможни.

Шварцкопф трябва да ги върне във форма и то за трийсет дни.

През погледа на един лидер – успехите на един велик командир!

[sws_divider_line]

След церемонията по встъпване в длъжност Шварцкопф се среща с предишния командир. На излизане човекът му подава бутилка скоч и му казва:

„Това е за тебе, ще ти потрябва. Надявам се да се справиш по-добре от мене. Опитах се да дам най-доброто от себе си, но този батальон е невъзможен. Няма морал и няма мисия. Успех.”

Шварцкопф разбира, че е изправен пред ужасна ситуация. Много по-лоша от тази, която е очаквал. Неговият предшественик не е разбрал най-важното нещо за лидерството.

Никога не е напуснал сигурността на базовия лагер, за да разбере как со командват войници. И резултатът е налице.

Батальонът е в абсолютен хаос. Офицерите не спазват елементарни военни правила и са съвсем безразлични към съдбата на войниците, които ненужно умират.

Описанието на предния командир е съвсем точно. Единственото, което е пропуснал да отбележи е, че вината е негова.

През следващите няколко седмици Шварцкопф преминава към действие.

Възстановява военните порядки, обучава отново войниците, заема се с изграждането на лидери измежду тях и им дава смисъл и посока.

Когато изтича трийсет дневния срок, батальонът успява да събере необходимия брой точки и да издържи годишната проверка. Този успех променя войниците и те започват да мислят за себе си по друг начин.

Виждат, че могат да вършат нещата както трябва и че не са „най-лошите от шестте“. Промяната в мисленето им води до намаляване на смъртността, висок морал и успешно изпълнени мисии.

Но това не е всичко, лидерството на Шварцкопф е толкова силно и обратът толкова голям, че няколко месеца, след като той поема командването, неговият батальон е предпочитан за изпълнението на по-трудни мисии.

Мисии, които се възлагат само на дисциплинирани и добре ръководени войници, с висок морал.

Предизвикателствата пред уменията на Шварцкопф не спират до тук!

[sws_divider_line]

военна бригада

По-късно в своята кариера Шварцкопф получава възможността да командва голяма военна бригада. Отново поема пост, нежелан от никого и ръководен преди това от някой, предполагам, лош лидер.

Частта този път се нарича „Първа разузнавателна бригада Командоси от Девета пехота” при Форт Луис, но всички я наричат „цирковата бригада“, заради начина, по който я е управлявал предишният командир.

Шварцкопф отново се доверява на своята интуиция. Усеща, че хората, които ръководи не са лоши, а просто нямат правилните приоритети.

Затова незабавно събира офицерите си, степенува по важност задачите, които трябва да се изпълнят и ги упълномощава да обучават отново подчинените си, за да ги върнат в пътя.

През цялото време Шварцкопф е напълно наясно към какво се стреми – войници, готови за битка.

Частта започва да се подобрява.

Един по-слаб лидер би се страхувал да прати войниците си на мисия, преди да са напълно готови, но интуицията подсказва на Шварцкопф, че тези мъже се нуждаят от предизвикателство.

Решава да ги изпрати на ученията в пустинята, насрочени за лятото и след като получава разрешението на своя командир, започва с подготовката.

В началото на лятото трите батальона па Шварцкопф се изправят срещу тринайсет батальона на морската пехота и се справят толкова добре, че командващият флота, генерал с две звезди, отказва да говори с него, когато учението завършва.

И все пак как мислят лидерите!

[sws_divider_line]

как мислят лидерите

Водени от своята интуиция, лидерите преценят всичко от по-различна гледна точка. При някои от тях интуицията е вродена, докато при други е резултат от упорита работа.

И в двата случая в крайна сметка се получава комбинация от вродени способности и придобити умения, които могат да се дефинират като способност на лидерите да усещат недоловими за повечето хора фактори, да ги разбират и да използват тяхното влияние за постигане на лидерските си цели.

При управлението на хора тази способност е от изключително важно значение! Във всяка една ситуация лидерите забелязват детайли, които се изплъзват на останалите.

Лидерите усещат на къде духа вятъра

Всичко, което се случва около нас е част от нещо по-голямо. Лидерите успяват да се абстрахират от конкретното и да определят в кой етап от развитието на събитията се намират и какво им предстои в бъдеще.

Сякаш усещат полъха на промяната.

Лидерите знаят с какви ресурси разполагат, а това е  разликата между успелите и лидерите

Разликата между просто успелите хора и лидерите се състои в отношението, което едните и другите имат към ресурсите.

Успяващите хора премислят действията, които трябва да предприемат, докато лидерите обмислят ресурсите, с които разполагат.

Ресурсите могат да бъдат пари, сурови материали, технология и най-вече хора. Добрият лидер никога не забравя, че именно хората са от най-голямо значение.

Президентът Линдън Джонсън каза веднъж, че ако влезеш в една стая и не можеш да разпознаеш кой е „за” и кой е „против” теб, значи не си за политиката.

При лидерството нещата стоят по същия начин.

Само истинските лидери могат интуитивно да почувстват какво се случва между хората, какви са техните надежди, грижи и страхове.

Лидерите се познават добре!

Добрите лидери се стараят да се разбират – да преценят силите и слабостите си, уменията си, начина си на мислене. Както казва Джеймс Ръсел Ловел:

„Никой не може да върши велики дела, ако не е напълно честен със самия себе си.”

Погледа ви върху живота се определя от това кои сте вие

[sws_divider_line]

кой сте вие

Шварцкопф винаги успява да преобърне трудните ситуации, в които се намира. Въпросът е защо? Едва ли е бил по-умен от другите офицери.

Всички са били обучавани еднакво и са имали достъп до едни и същи ресурси. Това, което го е различавало е неговата интуиция.

Истината е, че всеки човек гледа на живота по начин, пречупен през неговата индивидуалност. Във филма „The great outdoors” има една сцена, която илюстрира добре това твърдение.

Джон Канди, който играе Чат е на почивка заедно със семейството си в малка гориста местност с красиво езеро. Той неочаквано е посетен от своята сестра и нейния мрачен съпруг Роман (в ролята, Дан Айкройд).

Моментът, който искам да ви припомня е когато двамата стоят до портата на дървената къща и си говорят.

Пред тях се простира езерото и километри дива гора. Роман, който се смята за търговец, споделя своето виждане с Чат:

– Ще ти кажа какво виждам, когато погледна натам…

Виждам неразработените природни богатства на Минесота, Мичиган и Уисконсин. Виждам милиони печалба от дървени материали.

Виждам производство на хартия, а ако има полезни изкопаеми и минна дейност.

Зеленина, която да опасва езерото и да го отделя от производствените отпадъци. Сега те питам, ти какво виждаш?

– Ами, аз виждам дървета – отговаря Чат.

– Е, никой няма да те обвини, че имаш твърде грандиозно виждане.

Чат вижда дървета, защото е дошъл да се наслаждава на гледката. Роман вижда възможностите, защото е бизнесмен, който иска да печели пари.

Поуката тук е, че от това как гледате на света се определя от това кои сте вие.

Трите нива при лидерската интуиция

[sws_divider_line]

лидерска интуиция

Смятам, че всеки човек е способен да развие някаква интуиция, въпреки неравния старт, от който започваме. Тук ще разграничим три нива, които бележат степента на развитие:

  • Вродена интуиция

Има хора, които са родени с изключителни лидерски заложби. Инстинктивно разбират другите и знаят как да им повлияят, за да ги преведат от точка А до точка Б. Дори като деца, те се държат като лидери.

Погледнете към игралната площадка и ще видите как всички ги следват. Хората с вродена лидерска интуиция могат да градят допълнителни умения и да се превърнат в лидери от световна класа.

  • “Обучена” интуиция

Естествено не всеки започва да гради на основата на вродените си инстинкти. Добрата новина е, че всеки може да обучи и развие способностите, които притежава.

„Обучената” интуиция всъщност представлява променен начин на мислене.

Затова дори тези, на които лидерството не се е отдавало, могат да станат чудесни лидери, а тези, които не развиват своята интуиция ще си останат слаби лидери до края на живота си.

  • Липсваща интуиция

Смятам, че абсолютно всеки може да придобие лидерски умения и интуиция. Но все пак, понякога може да се натъкнем на хора, в които няма никакви наченки на лидерски качества, нито пък интерес за тяхното придобиване.

Те не могат да бъдат нищо друго освен последователи…Вие от кои сте!

Как лидерите решават проблеми чрез своята интуиция?

[sws_divider_line]

Когато се изправят пред проблем, лидерите автоматично го преценят и започват да го разрешават като използват своята интуиция.

Това, което се случи през последните години в „Епъл” е интересен пример за интуицията в действие.

Почти всеки е чувал историята на тази компания. Стив Джобс и Стив Возняк слагат началото през 1976 г., когато започват да се занимават с компютри в гаража на Возняк-старши.

Четири години по-късно бизнесът им става известен и излиза на пазара с 4.6 милиона акции по двайсет и два долара всяка.

Наемат четиридесет работника и привличат милиони инвестиции.

Но не цялата история е толкова позитивна. След първоначалния успех, както цената на акциите на Епъл, така и уменията им да привличат клиенти постоянно варират.

През 1985 г. Джобс напуска компанията, тъй като губи битката с изпълнителния директор Джон Скълни, бивш президент на Пепси, нает от самия Джобс през 1983 г.

Скълни предава поста на Майкъл Спиндлър през 1993г, който пък е заместен през 1996 от Гилбърт Амелио. Никой от тях не успява да възвърне предишната слава на компанията.

В най-добрите си дни, Епъл заема 14.6 процента от пазара на персонални компютри. До 1997 г. нейният дял се свежда до 3.5 процента. Именно тогава, компанията се обръща за помощ към своя основател – Стив Джобс.

Виж още: Сритване на задници ала Стив Джобс. Психологически профил на най-успешната откачалка в света на технологиите!

Лидерството, преструктурирането на Епъл и интуицията!

[sws_divider_line]

лидерът стив джобс

Джобс интуитивно схваща ситуацията и веднага предприема определени действия. Знае, че без промяна в лидерските позиции, не е възможно подобрение и сменя двама от членовете на борда на директорите.

Самото му връщане в компанията също допринася за позитивната промяна.

Когато слага правилните хора в управлението, Джобс се съсредоточава върху това, което компанията Епъл винаги е правила най-добре – да създава продукти, различни от всички останали.

„Прегледахме новите проекти – казва Джобс – и отрязахме около 70 процента от тях. Тези, които запазихме са наистина невероятни. Освен това добавихме няколко нови, които представляват цял един нов поглед върху компютрите.”

Джобс усеща, че в маркетинговия отдел на фирмата нещата не вървят добре, затова освобождава екипа и провежда конкурс за тяхното място.

Никое от действията му не е особено учудващо, докато не взема решение, което противоречи на предишната политика на Епъл. Джобс решава да действа според законите на интуицията и се съюзява се с най-големия враг на компанията-Бил Гейтс.

„Обадих се на Бил и му казах: Майкрософт и Епъл трябва да работят заедно, но има нещо което се налага да разрешим – спорът за интелектуалната собственост. Хайде да се разберем.”

Те се споразумяват бързо и дългогодишният съдебен процес между Епъл и Майкрософт приключва. Гейтс обещава да се отплати на Епъл и да инвестира 150 милиона долара в акции.

Между двете компании изниква възможност за бъдещо сътрудничество, а Епъл си набавя така необходимия капитал.

Едно такова решение би могъл да вземе само лидер, който се доверява на своята интуиция.

Привържениците на Епъл са възмутени от споразумението, но на Уолстрийт акциите на компанията скачат с 33 процента – на 26.31 долара за акция.

Изглежда обратът в историята на Епъл е напълно възможен. До завръщането на Джобс компанията е претърпяла загуби за един милиард долара, но през 1998 г. успява да регистрира печалба от 47 милиона долара.

А какво ли ще стане, сега, когато него вече го няма и те отново са без него….?

Истината е, че лидерството е повече изкуство, отколкото наука. Принципите му са непроменливи, но начините на приложение са различни за всеки лидер и всяка ситуация. Затова е нужна интуиция.

Най-лошото нещо, което може да се случи на един лидер е да загуби предчувствието си. Искате ли да ръководите дълго? Подчинявайте се на законите на интуицията.

източник Джон Максуел

Още по темата не пропускайте и заглавията: Три примера за “брутално” успешен начин на живот в стил Макиавели, където ще намерите няколко правила от безкруполният “Принц”, както и Мениджмънт на стероиди от Джак Уелч, където ще намерите единственият наръчник по лидерство, който ви е нужен от гуруто на мениджмънта и един урок по лидерство от Робин Шарма…

Възстанови паролата:

Логни се в
Мастърхак
СПЕСТИ 300 лв и вземи 3 нови БОНУСА на стойност 190 лв...
0
дни
0
часа
0
минути
0
секунди

Спести 300 лв и вземи 3 нови БОНУСА на стойност 190 лв...