В първа част ти показах кои са 5-те фактора, които ще те направят неудържим – есенцията от 70 г. научни изследвания и 20 г. личен опит, превърнати в прости и ясни стратегии, които ще променят траекторията на живота ти. Ред е на втора част…
Подготви се да тръгнеш на пътешествие към сърцевината на това, какво означава да преуспяваш в днешния забързан свят, докато разкриваш тайната на нереалния успех, както в работата, така и извън нея.
#1. Ако искаш да се промениш, върни си контрола
Ако те попитам, „Има ли нещо, което би искал да промениш в поведението си?“, много вероятно е да ти отнеме няколко секунди, за да направиш списък с поне 4-5 неща.
Аз дълго време исках да спра да се притеснявам да говоря пред хора.
Да не стоя в сянката, изпълнен с несигурност и съмнения.
Да спра да си губя времето и да започна да правя нужното, за да успея, а не да си намирам постоянно оправдания. Да махна десетките маски, които носех и да покажа на хората кой съм в действителност.
И мога да продължа да изброявам до безкрай.
Много се измъчвах и не можех да разбера…
Защо е толкова трудно да се променя?
Намерих отговорът на неподозирано място – мислите и произтичащите от тях емоции. И по-скоро в умението да ги контролирам.
Решавах да се престраша да говоря пред хора и мозъкът ми започваше с една фантазия….
Ще се изложиш.
Провалял си се 1000 пъти, защо смяташ, че сега ще е различно?
Хората ще ти се смеят.
Няма смисъл, хайде другия път.
Всеки път беше едно и също.
С годините открих няколко ключови умения как да го направя.
Повече от 70 години, учените разработват инструменти точно за проблемите, които имах аз. Чувствах се глупаво, че толкова години се лутах, вместо да се уча от много по-умни хора от мен.
Започнах да експериментирам… и чудо!
Започнах с лекота да изолирам всички тези деструктивни мисли и да ги блокирам, за да не ме контролират и да определят поведението ми.
Нуждата от воля и дисциплина технически изчезна (почти).
Нямаше го вече това усещане, „Оффф не искам да го правя, но трябва!“ Сякаш някой насила ме караше, макар и този някой да съм аз самия.
Много бързо успях да изкореня всички извинения, които оправдаваха вредните ми навици и поведения.
Вече знаех какво да направя, когато всяка клетка в тялото ми крещеше…
- Бягай, ще се изложиш!
- Никой не го интересува какво имаш да кажеш.
- Виж колко е яка тази пица, изяж я!
- Английският ти е скапан, по-добре замълчи.
И най-хубавото беше, че нямаше нужда да чакам месеци и години, за да видя ефекта. Моментално се почувствах много по-уверен.
Епизодите на оправдания и извинения намаляха наполовина в рамките на първите 5 дни. 30 дни по-късно, нямаше и помен от предишното ми поведение (с малки изключения).
С годините открих 5 умения, които могат да трансформират абсолютно всеки човек за рекордно кратко време. Умения, които отнемат буквално минути да разбереш и често секунди, за да приложиш.
Има един голям проблем с тези умения.
Споделял съм ги със стотици хора и една малка част от тях постигнаха промяна. И не защото самите умения не работят.
Напротив!
Работят всеки път, без значение кой си, на колко години си, какви са ти гените и т.н. Големият проблем е, че тези умения са толкова прости и лесни, че хората ги пренебрегват и просто не ги практикуват.
„Абе това няма как да сработи.“ – e редовният отговор.
Това е гласът на нашия примитивен мозък, който се опитва да избегне промяната на всяка цена.
Често, най-ефективните решения на сложни проблеми са супер прости, но неинтуитивни. Не прави тази грешка!
Ще започна от по-далеко…
#2. Ако искаш да успееш, стани „обирджия“…
Стоя в общежитието в Правец, тъпчейки поредната баница в барчето на първия етаж. Вече не си спомнях колко пъти си бях повтарял как трябва да спра да ги ям тия мазни закуски.
За 101-ви път си казах, „Спирам! От утре никакви баници!“
- Ден 1: Никакви баници
- Ден 2: Никакви баници
- Ден 3: Никакви баници
- Ден 4: Преядох с баници
- Ден 5: Майната му, вече се оплесках. Поне да си хапна „малко“.
- Ден 6: Старата песен на нов глас – „Трябва да спра да ям баници.“
От тогава научих 3 ключови урока:
№1: Ако исках да имам повече, трябваше да стана нещо повече.
№2: Пътят към промяната минава през създаването на ритуали, а не на рутина или еднократни големи (и неустойчиви) усилия.
№3: Създаването на ритуали – умение, което всеки може да развие.
Знам, че го повтарям за пети път, но толкова много хора вярват, че нещо фундаментално липсва или е сбъркано в тях.
Няма как да грешат повече.
Когато говорим за промяна, няма как да не въвлечем и мозъка в разговора. Хиляди години, нашият мозък се е учил как да прави три неща по-добре от всичко:
- Да пести енергия
- Да ни запази живи
- Да следи как ни възприемат околните
И това е супер логично. Преди хиляди години, ако не пестим енергия, вероятно няма да сме живи до следващото хранене.
Ако бъдем отритнати от племето – чао!
Големият парадокс е, че в момента живеем с един примитивен мозък в модерен свят. Десетки хиляди години сме живели в една среда, а последните 200 годни в тотално друга. Средата около нас се променя толкова бързо, че мозъкът няма как да се адаптира.
Обещаваш си, че ще промениш нещо …..да кажем хранителните си навици. Спазваш обещанието си няколко дни, или седмици ако си по-корав. Но рано или късно, ти се връщаш към старото си „АЗ“.
Защо?
Отново ли ни саботира липсата на волята, дисциплината и мотивация?
Не!
В мозъка се активира една древна програма за самосъхранение.
Програма, която е игра на невротрансмитери и хормони, и ние нямаме шанс срещу тях. Цялата воля и дисциплина на света не могат да ни помогнат, ако вкараме мозъка в режим на спешен случай.
Но битката не е изгубена?
Какво ако сменим стратегията и подходим като обирджии.
Ако искаш да откраднеш супер скъп диамант, няма да влезеш с гръм и трясък през парадната врата нали?
Какво ще направиш?
Ами като по филмите.
Промъкваш се тихо и незабележимо покрай охраната.
През тавана, достигаш до диаманта. Спускаш се внимателно с въже. Взимаш го и без да запалиш алармите, се измъкваш.
Точно това реших да направя аз с моите вредни навици.
Прекарах години да разбера как работи мозъка и неговата програма за самосъхранение (и все още продължавам да го преоткривам), която пали алармата почти веднага, след като опитам някаква промяна.
Как да променя навиците си, без мозъкът ми да разбере какво правя?
Как, като един истински про обирджия, да си открадна така желаната промяна в поведението, без да запаля алармата на мозъка?
Да постигна реална промяна в изборите и действията си, но тя да остане скрита за него.
Всеки ментор, с който работех ме съветваше да правя малки неща всеки ден, достатъчно дълго време и промяната уж е неизбежна.
Всичко било въпрос на време.
Признавам си. Бях мега скептичен. За мен това бяха пълни глупости.
Но явно моята стратегия не работеше – няма спор за това.
А и имах супер много доверие на моите ментори.
Затова реших…
Да започна с абсурдно малки стъпки.
Толкова малки, че даже ме е срам да ти споделя.
Фокусирах се върху постоянството и устойчивото поведение, а не големината на усилията.
Или играеш срещу мозъка си, или с него – няма друг начин.
Първото – нулев шанс!
Не ме интересува колко си корав, дисциплиниран и инат. Когато се намесят някои невротрансмитери и хормона – чао промяна.
Второто – единственият ти шанс.
Има само един голям проблем с тази стратегия…
Както вече ти казах, в началото е супер трудно да повярваш, че с толкова малки и прости стъпки, можеш да постигнеш значима трайна промяна.
Мотивацията пада. Губиш смисъл и спираш да го правиш, не защото е трудно, а защото не вярваш, че ще направи разлика.
И това беше едно от най-фаталните допускания, които съм правил някога, което открадна години от живота ми.
И решението на този проблем се крие в еластичната стратегия.
Стратегия, която е толкова гъвкава, че безпроблемно се адаптира към теб в движение. Това е най-ефективният начин, който съм открил, за да правя редовно правилните неща, колкото и малки да са те, и в същото време да блокирам скептицизма, демотивацията и загубата на смисъл да полагам усилия.
#3. Принципът 64/4 – Парето на стероиди
Предполагам си чувал за принципа на Парето – 80/20.
Ако не си, той гласи, че 80% от нашите резултати, идват от 20% от усилията ни. Или с други думи, не всички действия са еднакви. Има такива, които са експоненциално по-ефективи от останалите.
Преди доста години, моя позната ме помоли за помощ.
Искаше да отслабне.
Беше опитвала всичко – диети, треньори, хапчета и какво ли не – нищо не сработваше! Тя беше сестра в спешното отделение на Пирогов. Всички знаем каква лудница е там. За да и помогна, реших да използвам принципа на Парето, но на стероиди.
Помислих си…
„Толкова зает човек не може да прави много. Какво ако изградя стратегия за отслабване, която е 80/20 на 80/20 или 64/4.“?
Какво, ако в малкото време, което имаше за себе си, тя правеше само най-важните 4% от нещата, които обещават поне 64% от резултатите?
Така стигнах до този списък от 5 правила:
- 50% от храната да е от храни, богати на протеини – все тая какви.
- Едно от храненията на ден да е само протеини със зеленчуци.
- Не се лишаваш от удоволствието, а правиш умни заменки на изкушенията (за нея това бяха шоколада и разни бисквитки).
- +2 л вода на ден – все тая кога.
- Максимален брой „мини-тренировки“ на ден (1-5 минутни стратегически усилия, които ускоряват метаболизма). Има 5 минути да вземе въздух – тренировка. Има 2 минути да отиде до тоалетна – тренировка. Пуска си YouTube да изгледа някое клипче – тренировка.
Точно как дизайнахме тези правила и ги превърнахме безпроблемно в ритуали е извън темата на този пост.
По-важен е крайният резултат.
След 9 месеца, тя беше свалила 28 кг.
Беше по-малко килограми от когато е била на 20. Кръвните и изследвания влязоха в норма.
Имаше повече енергия и най-важното…
Харесваше се много повече и беше в мир със себе си – без упреци, без обвинения и без самокритика.
И всичко започна с много микро-усилия на ден, защото всичко останало щеше да бъде прекалено.
Но и тази стратегия има своите трудности.
В началото, аз се сблъсках с два проблема, за да приложа тази идея в живота си. Виждам, че това е тенденция и при много други хора.
Проблем #1: Как да разбера кое е най-важно, за да постигна Х?
Кои са тези 4%?
Най-бързият и лесен начин – намери си ментор, който вече е постигнал това, което искаш. Другият вариант е да си направиш свое проучване и да откриеш отговорите сам. И в двата случая плащаш цена.
Цената да се учиш от опита на другите.
Или цената на твоето време.
Аз винаги плащам за скорост, защото пари се изкарват. Време – не.
Проблем #2: Как да избера правилната цел.
Дори и да правя най-важните 4%, ако те ме водят в грешната поска, какъв е смисълът? Най-ефективният начин, който съм открил е ментален модел, който научих от Чарли Мънгър – The Second-Order Thinking.
Ето какво да направиш
- Избери си цел, която искаш да постигнеш в следващите 3 до 6 месеца.
- Погледни отвъд непосредствените ползи. Какви ще са дългосрочните „награди“ от постигането на тази цел? Има ли друга цел, която е по-добра инвестиция на твоето време? Направи умен избор.
- Разбери кои са 4% от нещата, които ако правиш всеки ден, правят 64% от резултатите неизбежни. Намери си ментор, коуч или ги открий сам.
Ще ти дам и един пример.
Голяма част от моите приятели пренебрегват тренировките с тежести, защото нямат време (реално не им е важно).
Но какво ако ти кажа, че тренировките:
- Подобряват значително фокуса и работата на мозъка
- Водят до по-добри избори
- Увеличават енергийните нива
- Покачват мускулна маса, която е основен индикатор за твоето качество на живот след 60 годишна възраст
- Чувстваш се по-мотивиран и уверен
- Гледаш по-положително на живота
Д не продължавам…
Науката отново и отново доказва дълъг списък от ползи.
Не ми вярваш?
Имам в моята база данни от изследвания поне 300, които категорично доказват едно или повече от нещата в горния списък.
И ако и ти си от тези хора, които „нямат“ време за тренировки…
Как ще се промени животът ти ако си дори 10% по-фокусиран през деня?
- Ами ако започнеш да вземаш 1% по-добри решения всеки ден?
- Ако през деня си пълен с енергия и показваш най-доброто от себе си в офиса, а след това имаш енергията да играеш с децата си?
- Ако на 60 години нямаш диабет, +30 кг мазнини, метаболитен синдром и какво ли още не?
Помисли какъв ще е ефектът от тези „вторични ефекти“.
Аз ще ти кажа…
По-добър фокус и избори = успешен бизнес, повече пари, свобода и усещане за успех.
Повече енергия = по-дълбоки взаимоотношения, по-добро качество на живот и по-големи успехи.
По-доброто здраве = спестени хиляди левове за лекарства, намален риск от сериозно заболяване, по-качествени последни години от живота ти.
Ако нещо толкова просто като 90 минути на седмица тренировки с тежести може да ти помогне за всичко това, какво би било по-важно?
Аз не знам. Ти ми кажи.
Може би…
Поредната безсмислена среща, която не води до нищо?
Писане на тонове имейли, които не правят никаква разлика?
Гледане на телевизия, която само ти промива мозъка?
The Second-Order Thinking помага да правиш много по-умни избори как да използваш времето си. Показва ти скритата правилна посока.
Принципът 64/4 изважда най-доброто от инвестираното време. Най-краткият път от т.А -> т.Б.
The Second-Order Thinking ти показва къде е т.Б.
#4. Не си достатъчно умен (поне засега)
Преди около 15 години, стоим с един от моите ментори в доста приятен ресторант в Сан Диего.
Исках да го питам как мога да изградя система, която привлича потенциални клиенти всеки ден – напълно автоматизирано.
Той ми даде много добри съвети и се разбрахме да се видим след месец.
Взех неговите съвети, адаптирах ги според моята лична преценка и започнах да експериментирам.
Резултатите бяха – нула!
Видяхме се след месец и аз бързах да му кажа как моделът не работи. Разказах му какво съм тествал и тогава той ме спря и ми каза нещо, което едновременно ме накара да се срамувам от себе си и в същото време беше голямо облекчение.
Ето какво ми каза…
„Ти наистина ли искаш съвет от мен, или търсиш подсъзнателно потвърждение на твоите предварително създадени представи?“
Истината беше…
Аз се съпротивлявах на съветите му (несъзнателно).
Имах му супер голямо доверие. Този човек е създал повече клиенти за фирми от почти всеки друг на този свят.
И въпреки това, аз направих това, което планирах да направя още преди да се видим, а не това, което той ми каза. Търсих потвърждение от него, че моят план е правилен.
Осъзнавайки това, реших в следващите седмици да направя 1:1 това, което ме посъветва. Не на 80%. Не на 90%. На 100%.
Без значение дали има смисъл за мен, или не.
Без значение колко е трудно, неинтуитивно или странно.
И чудо!
За 4 седмици имах списък с над 780 човека, които бяха вдигнали ръка и заявили интерес към моята бизнес идея.
Тогава осъзнах нещо...
Ако до теб стои човек, на който имаш доверие и вече е постигнал това, което ти искаш – поискай съвет и го следвай на 100%.
Не се опитвай да променяш нищо.
Направи буквално каквото ти казва, без значение какво ти крещи маймунския мозък в главата. Много често ще разбереш, че тези хора са успешни, защото са разбрали нещо, което ти все още не знаеш.
В началото, не си достатъчно умен, за да подобряваш нещо.
Първо трябва да си изцапаш ръцете и да опиташ това, което се е доказало като ефективно. И след като го направиш достатъчно много пъти, ще започнеш да забелязваш някакви тенденции, които можеш да оптимизираш и да промениш.
Но на този етап, след 100 опита, ти ще знаещ много повече и по-добре, за да можеш да направиш правилните корекции.
Недей да бъдеш като мен.
Намери си доверен човек.
Следвай интуицията си.
Поискай съвет и го следвай, без значение колко те е страх. Без значение колко дискомфортно ще се чувстваш. Просто го направи и не променяй нищо, преди да си го направил поне 100 пъти.
На 101, ще си достатъчно умен, за да знаеш как да го направиш дори още по-добре за ТЕБ. Но преди това, просто следвай съвета.
В трета част ще ти обединя всичко в едно…
Ще ти разкажа за моята система:
Това е моят живот. Най-добрите ми идеи и най-ценните уроци, които научих последните повече от две десетилетия – събрани в едно.
PSP е моят начин да изваждам най-доброто от себе си и то по моя команда. Вярвам, че тази система ще направи същото и за теб…
🔰 Ако имаш въпроси, не се колебай да пишеш в клуб Мастърхак.
📙 Ако си пропуснал първа част, разгледай тук.
