За някои хора- най-великите /Сун Дзъ, Макиавели, Миамото Мусаши, Карл Юнг и мн. други/, успехът не е просто позитивно мислене и шепа жълтици.
Успехът често се крие в редица “тъмни” психологични похвати, повечето от тях не толкова позитивни и добронамерени. В действителност те вършат цялата работа във битката с враговете ни….И ако ние не признаем това – доста дълго ще се заблуждаваме!
“След като разберем как окото ни доставя информация, става лесно да подлъжем вражеското око да изтълкува погрешно входящата информация. ”
Лънг, „Рицари на мрака”
Три са извънредно важните, променливи величини или „трите известни“, които трябва да осъзнаем и да не забравяме, ако искаме да сме успешни.
Мнозина от великите умове в историята са имали мрачни възгледи за човечеството .
Те клонят към песимизма и обявяват колективната черепна кутия на човешкия род за по-скоро наполовина празна, отколкото пълна.
Остроумните наблюдения на Сун Дзъ за манипулирането на неговите китайски сънародници се прилагат с лекота и днес върху хората навсякъде по света, макар че са минали 2500 години.
Технологиите са напреднали, но хората си остават все така дребнави и податливи.
Две хилядолетия след Сун Дзъ, най-великият японски боец- Миямото Мусаши стигнал до почти същите печални изводи.
Човекът може хилядократно да подобри закалката на меча, но собственият му крехък характер ще остане завинаги най-злият му враг.
Приблизително по същото време, когато Мусаши си проправя с меч пътя към страниците на историята, на другия край на света в Италия – Николо Макиавели пише:
Хората винаги са имали едни и същи страсти” („Размисли”). Или още по-недвусмислено „Хората са окаяни твари” („Князът”).
Марк Твен не е по-великодушен, когато подхвърля иронично:
Слава Богу, че има глупаци, пред тях всички изглеждаме умни.”
След цял живот изучаване на колективната човешка психика бащата на модерната психология, Зигмунд Фройд стига до извода, че основната маса хора са „лениви и неразумни” и буквално обладани от желания и страсти, които не могат или не желаят да овладеят.
Видният ученик на Фройд, Карл Юнг, изразява подобно разочарование от човека.
Според Юнг:
Винаги ме е впечатлявал фактът, че изненадващ брой личности никога не употребяват мозъка си и също такъв брой го употребяват, по удивително глупав начин.
Изненадах се също, като открих как мнозина интелигентни хора живеят така, сякаш не са се научили да използват сетивата си: не виждат нещата пред очите си, не чуват думите, звучащи в ушите им, не забелязват какво докосват и вкусват.
Някои живеят, без да осъзнават състоянието на собствените си тела. Други сякаш живеят в най-странно състояние на съзнанието, убедени, че днешното им положение е окончателно, без възможност за промяна, като че светът и психиката са статични и ще останат такива завинаги.
Те изглеждат напълно лишени от въображение, зависят напълно и изключително от сетивните си възприятия.
Шансовете и възможностите не съществуват в света им, а в тяхното „днес” няма истинско „утре”. Бъдещето е просто проекция на миналото.
Въпреки подобни мрачни описания на човешката същност, все пак можем да разчитаме, че нашите предимства и„положителни страни“, са очевидни.
В края на краищата те са лицето, което усърдно гримираме всеки ден за недостойния и безразличен свят.Но други свои аспекти грижливо укриваме?
Това е нашето сенчесто „аз”.
Трябва да опознаем – и приемем и нашата „тъмна страна”.
Не се безпокойте, врагът също има „тъмна страна”, за което дори да съзнава, отчаяно се опитва да скрие от широкия свят.
Ние имаме начини да му развържем езика…
Освен да узнаем повече за себе си и врага, трябва да отделим време, за да научим как се оценяват ситуации и обстоятелства, за да обръщаме бързо и лесно „околната среда” в своя полза.
Не изучиш ли живота, не си струва да го живееш. Сократ
Както сме силно уверени, че можем да вярваме на сетивата си, така със сигурност вярваме, че сме „печени”, „открехнати”, „в течение”, „държим пръст на пулса” и „не изоставаме от времето”.
В усилията да уловим идващото голямо събитие – твърде често пропускаме текущото, което вече е пред очите ни. Пренебрегваме непосредствените заплахи около себе си и в същото време пропускаме възможностите, които утре може и да не съществуват.
И още по-зле, озъртаме се към другите за „спасение”. Гледаме политици и водачи на култове, които вече отдавна са майстори на изкуството и мислят само за себе си.
Древно китайска даоистка мъдрост: „Онова, което глупецът търси у другите, мъдрецът намира в себе си.”
Трите задължителни елемента, чрез които да опознаем себе си, за да победим врага си!
Цицероновата шестица
По всичко личи, че Марк Тулий Цицерон е бил внимателен наблюдател на човешката същност. Но бидейки философ и политик, Цицерон от самото начало губи с две на нула, когато трябва да си държи езика зад зъбите.
В крайна сметка , успява да разгневи Марк Антоний, който по една случайност точно тогава властва в Рим. И дотук с Цицерон.
За наше щастие преди своята преждевременна – макар и не съвсем непредвидена – кончина Цицерон си е дал труда да запише онова, което нарича Шестте човешки грешки:
- Вярата, че един човек може да спечели от смазването на друг.
- Склонността на хората да се тревожат за неща, които не могат да променят.
- Склонността на хората да настояват, че нещо е „невъзможно” само защото те не могат да си представят как ще бъде постигнато.
- Вкопчването в тривиалната гордост, в банални предпочитания и предразсъдъци.
- Фактът, че хората престават да се учат и не продължават да усъвършенстват умовете си просто като си създадат навика да четат и опознават.
- Непрестанните и настоятелни опити на хората да принудят другите да вярват и живеят като тях.
Макар ,че би било добре да се опознаем и да прогоним от собствената си личност Цицероновата шестица, ние се радваме на факта, че други човешки същества – особено враговете ни – притежават тези склонности, погрешни вярвания и грозни навици.
Тези вътрешни демони – и още много неща – властват над тях…за наша радост!
Какви сме всъщност…?
Казват, че ние сме „виждани” по три начина:
- Как се виждаме ние самите.
- Как ни виждат другите.
- И какви сме в действителност!
Сетивата най-често лъжат за това „Как се виждаме ние самите“. Минава през филтъра на нашите предразсъдъци, мечти и желания, страхове и недостатъци.
По същия начин това как ни виждат другите ,минава през филтъра на техните предразсъдъци и предпочитания… ,а те могат лесно да бъдат манипулирани от всеки.
И накрая идва това, което сме в действителност, с всичките си страхове и недостатъци, но също и с всичките си неизмерими и неизследвани възможности.
Специалистите по душевно здраве ни казват, че колкото по-успешно постигнем синхрон между тези твърде различни гледища, колкото по-пълно ги обединим, толкова по-реалистична ще стане представата ни за света.
Колкото повече раздалечим представата на врага за самия него от начина, по който го вижда светът, толкова по-лесно ще бъде да осуетим грижливо подготвените му планове.
Умението правилно да оценяваме своите способности, ценности и съюзници, както и тези на врага, е най-важното изкуство за оцеляване, което можем да усвоим.
Същевременно трябва да проучим навиците, увлеченията и страховете на врага, не по-зле от своите собствени, да открием нови пътища към собственото си съзнание, като в същото време откриваме неохраняваната задна вратичка към съзнанието на противника !
Способности, ценности и съюзници
С какви способности, ценности и съюзници разполагате?
Запишете ги… а сега задраскайте половината и списъкът ще е по-близък до истината, по-близък до истинските ви ценности и съюзници.
Тези, на които сериозно можете да разчитате.. Никога не надценявайте количеството „муниции”, с които разполагате за сражение.
И обратно – никога не подценявайте собствения си потенциал и способности за измъкване от бедата.
Ние разполагаме със способности, ценности и съюзници, за които дори и не подозираме.
„Човешките същества използват само десет процента от мозъка си” не е съвсем точно. По-точно е да твърдим, че използваме мозъка си само с десет на сто ефективност.
Следователно във вас има способности, които никога не сте използвали.
Например никога не използвате ефективно времето си.
Колко често се оплаквате:
„Часовете на денонощието просто не стигат, за да свърша всичко”?
Помислете колко пъти на ден стоите на опашка (например в магазин или банка) по десет-петнайсет минути, търпеливо чакайки своя ред.
Ами когато заседнете в задръстване и „не правите нищо” Бог знае колко дълго?
А висенето във Facebook?
Петнайсет минути „нищо не правене” умножено по четири дава цял час от живота ви – час, който можете да посветите на умствено и физическо усъвършенстване.
Прахосаните часове се превръщат в прахосани дни, а прахосаните дни… в прахосан живот.
Значи можете да прахосате живота си… или да прахосате живота на врага, като му помагате да прахосва своето време.
Сред шестте грешки, посочени от Цицерон, е и тази, че преставаме да се учим.
Знаете ли за подобното оплакване на Карл Юнг, че някои хора живеят тъй, „като че днешното им положение е окончателно, без възможност за промяна“.
Но животът се мени всекидневно.
Всеки ден, всяка минута новите технологични открития заплашват да дадат на нашите врагове – нашите конкуренти – предимство в бизнеса, надмощие в живота.
Една източна поговорка твърди:
„Няма нови отговори, има само нови въпроси.”
Старите начини за преодоляване на проблемите – и проблемните хора – все още са валидни.
Поетът, написал, че „Магията на музиката укротява и дивите зверове”, не е доживяла да види как науката потвърждава, че конкретните звукови честоти наистина влияят върху настроението и човешкото поведение.
Както професионалният войник охотно заменя стария си мускет с нов АК-47, така и овладяването на победата над врага изисква не само да опознаем старите, изпитани инструменти и техники на посветените от миналото, но и непрестанно да усъвършенстваме уменията си за контрол на съзнанието.
Трябва усърдно да търсим нови способности, ценности и съюзници и в същото време с готовност да възприемаме новите методи и открития
Колкото по-добре „опознаем” себе си, толкова по-лесно ще кажем „Не!” на врага.
Нищо не бива да ни попречи да насочим своите наблюдения към самите себе си или да приложим своята мисъл към критика на самата нея. Фройд, „Бъдещето на една илюзия”
