Чудите ли се защо точно 20? Защо не са например 19? Въобще защо статиите и публикациите от този сорт винаги предлагат кръгъл брой уроци или съвети и т.н. – двайсет, трийсет, петдесет, сто? Прочетете статията докрай и ви обещавам, че освен всичко останало, ще получите отговор и на този въпрос.
№1: Силният ефект на взаимността
Знаехте ли, че бакшишите на сервитьорите скачат с 3.3%, когато оставят ментови бонбони заедно със сметката? Какво ли се случва, ако погледнат клиента в очите, оставяйки му второ бонбонче? Може би няма да повярвате, но бакшишът скача с цели 20%.
Ако не ви допада този трик, но искате повече продажби, вижте тук.
№ 2: Оценяваме нещо по-високо, когато го притежаваме
За доказването на този факт е проведено научно изследване.
Участниците се съгласявали да купят чаша за не повече от 5 долара.
Когато вече я притежават обаче, отказват да я продадат за по-малко от 10 долара.
№ 3: Топлината ни прави гневни, а тъгата ни прави физически по-студени
Ако се чувствате отхвърлени, бихте определили стаята, в която стоите, като по-студена. Освен това бихте предпочели топли пред студени храни.
По-голям процент от престъпленията се случват в топли дни и региони.
Бейзболните батъри са по-склонни към точни удари в по-топлите дни.
Всичко това се случва, защото топлината ни стимулира. Само че хората го отдават на ситуациите и обстоятелствата, а не на топлината.
№4: Усмивките са заразителни – носят щастие, успех и продължителен живот
Хората се смеят повече на филми, когато и другите около тях се смеят.
Друг любопитен факт е, че много играчи се усмихват след като изпълнят страйк на боулинг, но когато се обърнат към публиката си. Тоест, усмивката е предизвикана от социалното одобрение, а не от постигнатия успех.
Установено, че учениците от годишниците, които имат усмивка тип Дюшен, се омъжват по-скоро и е по-вероятно след 30 години да се определят като щастливи. Останалите, с не толкова интензивни усмивки, по-често били разведени. Освен това шансът да умрат хората с усмивка Дюшен бил наполовина спрямо другата група.
Усмивката на Дюшен е позната като интензивна усмивка, която включва очите и мускулите на устата.
№5: Как желанието да бъдем последователни афектира нашите решения
Ако ви поканя като доброволец за “Експремент в 7AM”, ще се съгласите ли?
Ами за “7AM експеримент”?
56% от хората, които са помолени по първия начин, се съгласяват.
Във втория случай обаче процентът пада до 24%. По-малко са желаещите да се събуждат рано. Това доказва как подредбата на думите има огромно значение.
В друг научен опит, молят няколко човека да станат доброволци към Американската общност против рака. След няколко дни отново се свързват с тях и 31% се съгласяват. От тези, които били помолени да вземат веднага решение, се съгласили едва 4%.
№ 6: Действаме различно, когато ни напомнят кои сме
Когато на участниците в експеримент е казано, че мъжете и жените показват различни резултати на даден тест, представянето на жените става значително по-слабо. Мъжкото представяне пък отслабва след разговор с привлекателна жена.
Децата, които обикалят в групи на Хелоуин, получават повече бонбони и лакомства, спрямо тези, които са сами и ги помолват да се представят с името си.
№7: Да си наблюдаван понякога е добре – освен когато се храниш
Ако група от хора ви наблюдава, докато вършите дадена задача, представянето ви ще се подобри. Това обаче важи за по-простите задачи. Вашата продуктивност ще бъде затруднена на по-сложните задачи или когато придобивате ново умение.
Този факт е доказан за хората и за… хлебарките. Присъствието на някого в стаята създава ефекта, дори това да е работник, който майстори нещо в ъгъла на стаята.
Когато става дума за ядене, едно пиле би изяло повече в присъствието на друго пиле. Тоест животните ядат повече, когато са в групи, отколкото ако са сами.
№ 8: Сравнение с приятелите – ефективен начин за въздействие
Компания за електроенергия иска да окуражи хората да използват по-малко електричество. Когато им казва “Вашите съседи вече намалиха използваното електричество в домовете си”, се стигнало до понижаване на разхода с 2%.
Фразите “Спестете енергия, за да спестите пари” и “Спасете енергия, за да спасите планетата”, не намалили, а дори в някои случаи увеличили електроизползването.
№ 9: Мястото, където вършим нещо, има съществен ефект върху него
56% от гласоподавателите гласуват за училищен бюджет, когато трябвало да дадат вота си в училище. При гласуване извън територията на учебно заведение процентът спада на 53%. Ефектът може би не ви изглежда голям, но е значим статистически.
При провеждането на същия експеримент в лабораторни условия се наблюдава дори по-интересен ефект. 64% гласуват за училищен бюджет, докато гледат снимка на училище, срещу 56%, които гласуват положително и без снимка.
№ 10: Колкото повече сме изложени на нещо, толкова повече го харесваме
Този ефект работи за милисекунди.
Участниците, на които дадена чужда дума е показвана често, са по-склонни да я определят като дума с положително подзначение.
Най-приложим е в рекламата; колкото по-често виждате реклама или обява, толкова по-позитивно ще гледате на компанията, която я пуска. Виждането на преминаващи за няколко милисекунди изображения, които носят положителни или негативни емоции, подсъзнателно въздейства на нашето поведение.
№11: Завъртулки > Ръбове
Хората предпочитат закръглените визуални обекти пред обектите, с назъбени линии.
№12: Внимавайте да ви нападнат, когато има много хора наоколо
Колкото повече са свидетелите на престъпление, толкова по-малка е вероятността да се намесят, за да окажат помощ. Всеки от тях си мисли, че някой от останалите ще помогне и това по естествен начин намалява чувството за отговорност.
Когато жертвата кърви, шансът да получи помощ от някого е дори още по-малък. В този случай хората се страхуват, защото има риск от излагане на патогени.
Жертвите, които викат обаче, получават повече помощ от тези, които не викат. На ясната и недвусмислена опасност се помага доста по-често.
№13: Прекаленото щастие може да окаже негативен ефект на работата ни
Чрез проучване, проведено сред 10 000 участници от 48 различни държави, щастието се определя като най-важно пред всичко останало. То е по-важно от откриването на смисъла на живота, от богатството и от това да отидем в Рая.
Щастливите хора много по-често определят себе си като любопитни. Депресираните пък са по-добри в откриването дори на малки промени в изражението на хората. Въпреки всичко това, най-щастливите хора (9/10 и 10/10 по скалата на щастието) имат по-лоши оценки и по-ниски заплати от средно щастливите (6/10, 7/10 и 8/10).
№14: Правим глупави неща, защото искаме да се приспособим
На участник от група хора се поставя сравнително лесен и прост въпрос. Останалите от групата са инструктирани да отговорят с един и същ, но грешен отговор.
След това избраният застава пред публиката и трябва да даде своя отговор. 37 от 50 участници дават грешен отговор. Едната причина е да се харесат на останалите. Другата е, защото смятат себе си за по-малко информирани от тях.
Този ефект изчезва, когато в групата има поне един друг човек, който има същото мнение като този, към когото е отправен въпросът.
№15: Имаме затруднения в определянето на характерните черти на даден човек
Глобалните позитивни или негативни реакции към човек (“той е мило момче”) афектират върху нашата преценка на характерните му черти (“той е атрактивен”).
Този ефект е познат като хало ефект. Забелязва се особено силно при известните личности. Техните привлекателност и слава ни карат да мислим, че освен всичко друго те са интелигентни, щастливи и честни. А това не винаги е вярно.
№16: Повлияваме се от някои видове награди
Очакваните награди намалят мотивацията за дадена задача.
Но изненадващите награди имат точно обратния ефект. Фиксираните награди имат по-малка сила от тази на наградите, базирани на постигнатите резултати. Това е валидно дори за задачите, които изискват креативност.
№17: Властта може да промени емоциите и характера ни до основи
Участниците в стандфордския Затворнически експеримент били разделени на две групи – затворници и стражари. Поставили ги във фалшив затвор.
По план експериментът трябвало да продължи цели 2 седмици. Само 6 дни след началото му обаче той трябвало да бъде спрян незабавно.
Охранителите започнали да тормозят и да злоупотребяват със затворниците. От друга страна пък затворниците показвали признаци на емоционално разтройство.
№18: Властта може да ни направи жестоки
В известния Милграмски експеримент участниците пускали фалшив ток с нарастваща мощ, когато някои от хората в другата стая дава грешни отговори на въпроси.
Още по средата на експеримента, причинените шокове били определени като тежки. Научният опит трябвало да бъде прекратен незабавно.
В 63% от случаите, участниците причинявали максимално най-високия шок на останалите. Те мислели, че подават истинска доза електрически ток.
Но дори този факт не ги спрял да го причинят на друго човешко същество.
Ако пък толкова искате да имате власт и да сте жестоки → Вижте тук
№19: Самоконтролът в ранна възраст – показател за успех по-късно в живота
В Стандфорд бил проведен така наречения “маршмелоу експеримент”.
На група от деца било казано да изчакат в стая, в която имало табла, пълна с маршмелоу и бисквитки. Можели да вземат едно парченце веднага и експеримента да приключи. Другият вариант бил да изчакат отговорникът по експеримента да се върне след няколко минути. Тогава щяло да им бъде разрешено да си вземат по 2 парченца.
Децата, които били нетърпеливи, поискали парченцето си веднага или се опитали тайно да го откраднат, когато отговорникът напуснал стаята.
Те се оказват с повече поведенчески проблеми, по-ниски резултати на SAT, по-трудна концентрация в училище и срещат затруднения в създаването на приятелства.
Всъщност, едно от най-търпеливите деца, отбелязало 210 точки повече на SAT, отколкото децата, които успели да изчакат едва 30 секунди.
Този експеримент е толкова значим, че направихме цяла статия.
№20: Хората се стремят да закръглят броя на целите си
Е… дойде време да ви отговоря на въпроса, който поставих в началото.
Опитах се да направя този списък с 20 точки, вместо в 19. По същата причина, по която вие бихте опитали да тичате 2 км вместо 1,9 км.
Установено е, че играчите в Мейджър Лийг Бейзбол е четири пъти по-вероятно да приключат сезона със среден резултат 0.300 вместо 0.299.
Ако хвърлим бърз поглед на над 4-те милиона резултати на SAT в световен мащаб, студентите, които са постигнали 1290, са по-склонни да повторят теста, отколкото тези, постигнали 1300. Това се случва, въпреки че приемните офиси не предпочитат един резултат пред друг на статистически принцип.
Удивително, нали?
Ако и вие мислите така, побързайте да го споделите с приятелите си, за да прочетат и те всички тези уроци, на които ни учи социалната психология.
